Решение № 1393 от 11.8.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2027/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 23-044138-000010/24.02.2023 г. на началник 04 РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на И. А. Р. с ЕГН ••••, с адрес •••• на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли да се отмени процесното наказателно постановление с мотиви, че не е описано нарушението, а именно не сатавало ясно какво и къде е нарушил и алтернативно моли за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание не се явява и не се предствалява. Въззиваемата страна изпраща писмено становище по жалбата, в което моли атакуваното НП да се потвърди, не изпраща представител в съдебно заседание. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата изхожда от лицето, което е санкционирано, подадена е в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване. Поради горното тя се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна. От фактическа съдът намери за установено следното: На 21.01.2023 г. лек автомобил марка Ситроен Ц Елизе, с рег. № ••••, управляван от жалбоподателя бил паркиран в гр. Пловдив, на бул. Цар Борис ІІІ Обединител до № 70 в активната лента на движение. Местоположението му попадало в действието на знак В27 – „Забранени са престоят и паркирането“. Това било установено от минаващите служители на 04 РУП при МВР Пловдив, а именно свид. Л. Т. и С. К.. Същите поискали да съставят фиш на водача, но водячът възразил, поради което му бил съставен АУАН № 317096, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и за нарушение по чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП, като същият бил връчен на жалбоподателя. С Мотивирана резолюция № 23-0441-М000006/25.01.2023 административнонаказателото производство било прекратено в частта му за нарушението по чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП. За извършеното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП било издадено и обжалваното НП, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 20 лв. Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Л. Т. – актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително писмо от Община Пловдив, за наличното знаково стопанство на бул. Цар Борис ІІІ Обединител до № 70, АУАН, справка за нарушител водач, снимки, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., ведно със заповед № 8121з-825/19.07.2019, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед № 317з- 560/21.01.2022 г. и заповед № 8121К-6989/04.06.2021 г. Съдът кредитира показанията на свид. Т.. Разпитан в съдебно заседание свидетелят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява че автомобилът е бил паркиран в активната лента, защото отредените паркомета на Общенска Банка били заети. Установява и как е протекло ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Потвърждава наличието на знак В-27. Показанията му съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени и веществени доказателства, поради което им дава вяра. По отношение на представените от жалбоподателя снимки съдът счита, че следва да приеме същите за допустими, тъй като същите указват местоположението на знаковото стопанство, не навлизат в ничия частна сфера, не нарушават конституционния принцип на чл. 32 от КРБ и носят следи от нарушението, доколкото се твърди да посочват местоположението, което ги прави допустими като доказателства. На следващо място следва да се прецени дали въпросните снимки, тъй като изхождат от страна в производството, която е заинтересована от изхода на делото имат доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства. Съдът намира, че снимките докалкото бяха потвърдени от свид. Т., да са направени на местонарушението и правилно да отразяват действителността съдът ги кредитира. Събраните писмени и гласни доказателства, не опровергават фактическите констатации в АУАН и затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. От правна страна съдът намери следното: На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението, описано в предложение трето на т. 1 на цитираната разпоредба. Безспорно се установява, че И. А. Р. като водач на МПС с рег. № •••• на 21.01.2023 г. около 09: 30 часа е паркорал автомобила на бул. Цар Борис ІІІ Обединител до № 70, където е имал действие знак В27 – забранено за паркиране и престой на автомобили. Установява се, че като е паркирал автомобила си на бул. Цар Борис ІІІ Обединител до № 70 е нарушил забраната и не е съобразил поведението си на пътя със знак В27, което е възприето от минаващите там полицейски служители, а именно актосъставителя и свидетеля по АУАН. Следователно жалбоподателят е нарушил вмененото му задължение за съобразяването на поведението на участниците в пътното движение с поставените знаци. От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да спазва поставените пътни знаци, може да доведе до настъпване на общественоопасни последици –да попречи на движението на останалите участници на пътя, като същият е дългогодишен шофьор с опит и е изключено да не съзнава нарушението, което е извършил. Съдът намира, че същият е съзнавал, че паркирането в активната лента не е паркинг, тъй като отредените за спиране паркоместа са били заети и убеждението му, че като клеинт на банката има право да паркира пред нея, не може да игнорира съзнанието му за извършено нарушение, а именно паркиране в забранен участък от пътя. Субективното усещане за дължимо към него поведение (осигуряване на място за паркиране) не го оневинява за извършеното нарушение. За размера на наложената имуществена санкция: Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 2, т.1 от ЗДвП, която предвижда, че с глобя в размер на 20 лв се наказва водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно, както безспорно се доказа по настоящото дело. Размерът на глобата и е фиксиран и не подлежи на преценка от съда. Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, поради което обсъждането на „маловажен случай“ е безпредметно. Относно приложението на процесуалните правила: В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин: на 21.01.2023 г., около 09: 30 часа, в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ до № 70, (жалбоподателят) управлява лек автомобил Ситроен Ц Елизе с ДКН № •••• лична собственост и извършва следните нарушения: 1. Нарушава Пътен знак В-27 …., е извършил: Не съобразява поведението си с пътен знак В27 или В28“. Съдът намира, че така цитираното съдържание на АУАН и НП не отговаря на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42 и 57 ЗАНН, според които сред задължителните реквизити на АУАН и НП са 1. описание на фактическите признаци на нарушението; 2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието. В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно- наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1). В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание. Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото. Тези трайно установени принципни положения в практиката бяха препотвърдени с имащото базисно значение ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, с което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и НП надлежно са посочени всички съставомерни факти. В процесния случай посочените изисквания не са достигнати, доколкото в АУАН и НП липсва каквото и да било посочване на съставомерната форма на изпълнителното деяние. С АУАН и НП на дееца е вменено нарушение по чл. 6, т.1 ЗДвП, поради несъобразяване с предписанията на ПЗ В-27. Според чл. 47 ППЗДВП значението на ПЗ В-27 е „Забранени са престоят и паркирането“ От посочената норма е видно, че несъобразяването със знака може да се изрази в две алтернативни форми на изпълнителното деяние: „престой“ или „паркиране“ В същия смисъл е и приложимата санкционна норма на чл. 183, ал.2, т.1 ЗДвП според която: „се наказва с глоба 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно“. Съгласно легалните дефиниции дадени в чл. 93 ЗДВП: