Решение № 825 от 2.8.2023 г. на Административен съд - Бургас по дело № 988/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда гр. Бургас, заявена чрез юк.С.Н. против Решение № 13/15.03.2023 г., постановено по НАХД № 345/2022г. на Районен съд-Карнобат, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 02-2200174 от 31.08.2022 година на Директора на Дирекция Инспекция по труда гр. Бургас, с което решение наложената на ЕТ „Кемал Бозов“ с ЕИК-112050948 имуществена санкция за нарушение на чл.63, ал.2 КТ е изменена от 3 000 лв., като е приложена разпоредбата по чл.415в, ал.1 от КТ и размерът е намален на 150лв.. на осн.чл.В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. По-конкретно навежда, че с разпоредбата на чл.415в, ал.2 КТ законодателят изрично е изключил приложението на чл.415в, ал.1 КТ за нарушенията по чл.63, ал.2 КТ, каквото е настоящото. Касаторът - Дирекция "Инспекция по труда" в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Юрисконсулт Н. моли обжалваното решение да бъде отменено като наезаконосъобразно на посоченото в жалбата основание. Ответникът - редовно призован не се представлява в проведено открито съдебно заседание. Прокурорът при ОП-Бургас намира касационната жалба за основателна, изразява становище за незаконосъобразност на оспореното решение и неговата отмяна като такова. Пред касационната инстанция не са правени искания за доказателства. Настоящият касационен състав, като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, на осн. чл. 218 АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Оспореното съдебно решение е валидно и допустимо, като постановено по подадена в срок жалба, срещу подлежащо на съдебен контрол НП и пред компетентния да я разгледа съд. Не са изтекли давностни срокове, обуславящи недопустимост на административнонаказателното производството. С НП № 02-2200174 от 31.08.2022г. на Директора на Дирекция Инспекция по труда гр. Бургас на ЕТ „Кемал Бозов“ с ЕИК-••••••••• за извършено административно нарушение по чл. 63 ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.416 ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лв.. При извършена проверка от органите на Д“ИТ“-Бургас е установено, че на 19.05.2022г. в 14, 11ч., едноличният търговец в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1 т.1 от ДР на Кодекса на труда на място в обект –стопанисван от търговеца дърводелски цех, находящ се в с.Лозарево, ул.Първи май“ № 1, Общ.Сунгурларе, обл. Бургас, е допуснал до работа лицето Й. В. А. с ЕГН -••••••••••, назначено на длъжност „машинен оператор Банциг„ преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Работникът Й.А. е установен извършената проверка на 19.05.2022 г. около 14, 10 часа на място - в дърводелския цех да извършва трудова дейност като общ работник - режел е дървени трупи с работно оборудване „ гредарка„. В изготвената от работника справка на основание чл. 402 ал.1 т.3 от Кодекса на труда същото А. собственоръчно е декларирал, че работи в дърводелския цех на длъжност „общ работник“ от една седмица с работно време от 08, 00ч. до 17, 00ч., с почивки в работния ден - 1 час и 30 минути и уговорено трудово възнаграждение от 35лв. на ден. При извършената последваща проверка по документи от приложени трудов договор № 513/18.05.2022г., справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.5 от КТ с изх. № 13388223018012/20.05.2022 г. в 23: 47: 03 часа, таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месец май 2022 г. и служебна бележка от 18.05.2022 г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, е установено, че към момента на проверката едноличният търговец, в качеството си н работодател е нарушил разпоредбата на чл. 63 ал.2 от Кодекса на труда. При така установеното е издадено горното наказателно постановление. С оспореното по делото съдебно решение НП е изменено, като наложената с него санкция е намалена от 3000лв. при приложението на чл.415в, ал.1 КТ на 150лв. по съображения, че при определянето на размера на санкцията следвало да бъде отчетена липсата на вредоносни последици, както и вземайки предвид обществената опасност, тежестта на извършеното нарушение и обстоятелството, че нарушението за е за първи път, санкцията се явявала завишена и същата следвало да бъде намалена до предвидения в закона минимум, като съответна на характера и интензитета на нарушението, и съдържало потенциал да въздейства предупредително и превъзпитателно по отношение на субекта- нарушител. Описаната в акта за установяване на нарушението /АУАН/ и НП фактическа обстановка е приета за доказана от представените с административно-наказателната преписка писмени доказателства и от събраните по делото гласни доказателства. Въззивният съд е приел, че не са извършени съществени процесуални нарушения в производството при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното наказателно постановление, водещи до порочност или нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Също е прието съставомерност на описаното в АУАН и НП деяние по посочената като нарушена разпоредба. При правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е формирал правни изводи, досежно правната квалификация на установеното административно нарушение. Правилен е изводът на съда, че е допуснато нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ относно допускането до работа работник без да му предостави документите по ал. 1 на същата разпоредба – освен екземпляр от сключения писмен договор и копие от уведомлението, заверено от ТД на НАП. Неправилни са правните изводи в обжалваното решение по отношение приложението на чл.415в, ал.1 КТ. Административното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ съобразно действащата правна уредба към датата на извършването му, е изключено от преценката за маловажност по изрична разпоредба на закона – алинея 2 на чл. 415в от КТ. Последната разпоредба е приета (ДВ, бр.7 от 2012г.) и влязла в сила след постановяването на Тълкувателно решение № 3/2011 г. на Върховен административен съд. Към датата на постановяването на тълкувателното решение правната уредба по КТ не е предвиждала изрично изключване на определени нарушения от преценката за маловажност. Поради това даденото тълкуване е неотносимо към настоящата правна уредба по въпроса за маловажността на нарушенията по КТ, посочени по чл. 415в КТ в приложимата редакция. В чл. 415в, ал.2 КТ - относима като действаща разпоредба към датата на извършване на нарушението е предвидено изрично, че не са маловажни нарушенията в изрично предвидени хипотези, в това число и по чл. 63, ал. 2 от същия кодекс. Доколкото приложението на ал.1, на чл.415в КТ е изключено по силата на изрична разпоредба на закона - на чл. 415в, ал.2 КТ, тъй като се касае за нарушение по чл. 63, ал. 2 от същия кодекс, то с обжалваното решение съдът неправилно е приложил тази норма и е изменил НП като е намалил имуществената санкция от 300лв. на 150лв.. Както се посочи предвидената санкция по чл. 415в, ал.1 КТ е неприложима към процесното административно нарушение, поради което и касационната жалба е основателна. По горните съображения, се установява соченото касационно основание - неправилно приложение на закона по чл. 348, ал.1, т.1 вр. ал. 2 от НПК, поради което оспореното съдебно решение, като постановено при правилно приложение на закона и при спазени процесуални правила следва да бъде оставено в сила. Доколкото сторените от Дирекция Инспекция по труда гр. Бургас разноски за юк.възнаграждение за въззивното производство са били присъдени с обжалваното тук решение, и с оглед изхода на делото, в полза на АНО следва да бъдат присъдени сторените в касационното производство разноски за юк.възнаграждение в размер на 150лв., съобразно отправено искане и разпоредбата на чл.63, ал.5 ЗАНН, вр.чл.37 ЗПП, вр.чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид изложените съображения, съдът