Решение № 1977 от 26.4.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 9424/2023 г.

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••“ ЕООД (подадена чрез адв. К.) срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № ••••••••••, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева. В жалбата се твърди, че в посоченото в Електронния фиш превозно средство е имало монтиран електронен уред за плащане на ТОЛ такси. Заявява се, че няма логика това устройство да е работило през целия път, а само в една точка да не работи. От разпечатката на въпросния курс било видно, че само в района на това отчитащо устройство не е заплатена ТОЛ такса. Дори и устройството да е било случайно изключено, то има батерии, с които може да работи поне 8 часа. Според жалбоподателя проблемът не е в устройството на камиона, а в приемащото устройство на ТОЛ системата. Жалбоподателят изразява абсолютно несъгласие с констатациите в Електронния фиш и иска СРС да го отмени като незаконосъобразен и неправилно постановен при нарушение на закона. С молба с вх. № 312628 от 03.11.2023г., подадена от адв. К., в която по същество се преповтарят доводите от жалбата, се сочи още, че чл.179, ал.3а от ЗДвП ангажира отговорността на водача на товарен автомобил, за което не са съответните задължения за установяване на изминатото разстояние или няма закупена маршрутна карта и тези задължения били изпълнени чрез монтиране на бордово устройство. Признава се, че устройството не е отчитало ТОЛ данни на пътя, за който се дължи пътна такса, и съответно не е била заплатена дължимата ТОЛ такса, но от Електронния фиш не се установявала причината за това, още по-малко да произтича от поведението на водача, респ. от собственика на превозното средство. Твърди се, че бордовото устройство на автомобила е така направено технически, че да е постоянно включено и да не може да се изключи случайно, т.е. камионът, ако е в движение, бордовото устройство за отчитане е постоянно свързано с електрическата система на автомобила, а ако няма захранване – камионът не може да се движи. Акцентира се, че бордовото устройство е било включено през целия ден по маршрута, изминат от автомобила и същото било генерирало данни за таксуване, въз основа на които са подадени ТОЛ декларациите и съответно заплатени пътните такси – с изключение на процесния участък за 05.05.2021г. в 15.55 часа. Твърди се, че липсва житейска логика водачът да изключва устройството. Дължимата ТОЛ такса в конкретния участък била стотинки. Критикува се наказващия орган, че не е направил справка за техническата изправност на електронната система за събиране на ТОЛ такси, а вероятността от техническа неизправност на тази система била в по-голяма степен възможна от неправилното боравене или изключване на бордовото устройство. Моли се за отмяна на Електронния фиш. С молба с вх. № 335317 от 22.11.2023г., подадена от адв. К., се посочва, че е допусната техническа грешка относно номера на обжалвания Електронен фиш и се уточнява, че се обжалва Електронен фиш с № •••••••••• и се иска именно неговата отмяна. С молба с вх. № 20900 от 23.01.2024г. адв. К. заявява, че поддържа жалбата на „•••“ ЕООД срещу Електронен фиш с № ••••••••••, както и аргументите от молбата от 03.11.2023г. Моли се за отмяна на Електронния фиш, както и за присъждане на „•••“ ЕООД на направените по делото разноски съгласно договор за правна защита и съдействие. Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „•••“ ЕООД не изпраща представител. Пред съда не се явява в съдебните заседания на 06.11.2023г. и на 24.01.2024г. и адв. К.. В съдебното заседание на 06.11.2023г. въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) се представлява пред СРС от юрк. Д., който заявява, че жалбата е недопустима, тъй като „•••“ ЕООД няма правен интерес да обжалва несъществуващ Електронен фиш с № 0504557867. В съдебно заседание на 24.01.2023г. въззиваемата страна АПИ се представлява от юрк. Г., която по време на съдебните прения пред СРС пледира за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и недоказана. Заявява, че издаденият Електронен фиш е правилен и законосъобразен и следва да се потвърди. Подробни съображения са развити в писмено становище, което юрк. Г. депозира пред съда в съдебното заседание на 24.01.2024г. Процесуалният представител на въззиваемата страна претендира и юрисконсултско възнаграждение. С писменото становище на юрк. Г. се иска съдът да остави без уважение жалбата на „•••“ ЕООД като неоснователна и недоказана и да се потвърди Електронен фиш № ••••••••••, издаден от АПИ, като правилен, обоснован и законосъобразен. Претендира се Електронният фиш да е издаден при спазване на всички материално-правни и процесуални изисквания и да е в съответствие с целта на закона. Според юрк. Г. в съответствие с чл.189ж, ал.1 от ЗДвП и установените специални правила, при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП в отсъствие на контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от управителния съвет на АПИ, бил издаден процесният Електронен фиш. Нарушението било установено и санкционирано по специален закон – ЗДвП, поради което ЗАНН бил неприложим. Електронният фиш притежавал всички задължителни реквизити по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Във връзка с извършеното деяние, регистрирано в електронната система за събиране на пътни такси бил създаден доклад с приложени към него статични изображения, приложени по делото, които се явявали годни доказателства в процеса. Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава на чл.189е, ал.8 от ЗДвП и сочи, че отразените в електронната система за събиране на пътни такси данни се ползват с презумптивна доказателствена сила. Мястото, на което е установено нарушението, било посочено конкретно с текстово описание, индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението. Списъкът на републиканските пътища, за които е необходимо заплащане на ТОЛ такса се твърди да е приет с Решение на Министерски съвет № 101 от 20.02.2020г., обнародван в Държавен вестник и публично достъпен. От генерирания на основание чл.167а, ал.3 от ЗДвП доклад било видно, че нарушението е установено от устройство (ТОЛ секция) № 10182, намиращо се на път А-6, км. 50 + 427 стационарна контролна точка, където било заснето движението на процесното превозно средство и е генериран снимков материал. Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава и на чл.189е, ал.8 от ЗДвП, че отразените в системата данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на превозното средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани ТОЛ данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси. В писменото становище, приложено на лист 89-90 от делото, се твърди, че за процесното превозно средство на датата на нарушението няма получени ТОЛ декларации и маршрутни карти, поради което преминаването на автомобила през контролното устройство (СКТ) № 10182 е отчетено като нарушение. Твърди се, че жалбоподателят не бил положил необходимата грижа и е допуснал движение на процесното превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да се увери дали е налице валидна маршрутна карта. Според юрк. Г. обжалваният Електронен фиш е издаден от компетентен орган и съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл.57 от ЗАНН, като отговаря и на материалните изисквания на закона. В него били посочени времето, мястото, начина на извършване на нарушението, доказателствата, които го потвърждават и това било напълно достатъчно, за да се индивидуализира нарушението. Според юрк. Г. случаят не е маловажен и в тази връзка се прави позоваване на чл.189з от ЗДвП. Твърди се, че е налице висока степен на обществена опасност на деянието. Изтъква се и това, че нарушението е формално, поради което липсата или незначителността на вредоносните последици нямало как да обуслови по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновени нарушения от този вид. На жалбоподателя била предоставена възможност да отблъсне понасянето на административно – наказателна отговорност, тъй като с Електронния фиш му е разяснено правото по чл.189ж, ал.3, т.1 от ЗДвП чрез заплащането на компенсаторна такса, която е в значително по-нисък размер /750 лева/ спрямо имуществената санкция, да се освободи от предвидената за нарушението отговорност. В писменото становище се посочва, че докладът и снимките /съгласно чл.189е, ал.8 от ЗДвП/ представляват в съвкупност доказателства за отразените в тях обстоятелства. Процесуалният представител на АПИ цитира чл.189е, ал.8 от ЗДвП и чл.189, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Твърди, че била обърната доказателствената тежест и нарушителят следвало да докаже твърденията си. С тези аргументи юрк. Г. иска от съда да потвърди обжалвания Електронен фиш и да присъди юрисконсултско възнаграждение. По делото са депозирани две писма от Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално ТОЛ управление с вх. № 301882 от 26.10.2023г. и с вх. № 288348 от 16.10.2023г. – с идентично съдържание. В тези писма се твърди, че контролно устройство SCP_1018_Dir: 2 с ID № 018661 не подлежи на периодичен контрол съгласно действащото законодателство, тъй като представлява стационарна контролна точка (СКТ) и по-точно автоматично устройство за записване на пътния трафик (АУЗПТ), разположено на метална рамка, неподвижно монтирана над път А-6 (автомагистрала „Европа“) км. 50+427 метра, попадащо на територията на гр. София. Твърди се устройството да е част от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП). Съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП чрез електронна система за събиране на пътни такси, като за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП се създава доклад, към който автоматично се прилага снимков материал и/или видеозапис. Докладите с приложените към тях статични и/или динамични изображения се твърди, че представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство (ППС), неговата табела с регистрационен номер, датата, часа, място на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство. В писмата се цитира чл.10, ал.1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Твърди се, че в нормативен акт не е предвидено изискване ЕССПТ или нейните компоненти да са преминали проверка по Закона за измерванията (ЗИ). В писмата се цитират чл.1, чл.5 и чл.57 от ЗИ, както и §1, т.1 от ДР на ЗИ. Посочва се, че ЕССПТ и нейните компоненти не извършват измервания на стойности и величини, а само сравнителен анализ на данните относно регистрационен номер, категория на ППС, брой оси и екологичен клас на ППС. При установяване на нарушенията по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП нямало измерване на величина. Отчитането на нарушението се извършвало при преминаване на ППС по участък от платената пътна мрежа, върху който е разположена СТК, като техническото средство заснемало движещия се автомобил и неговия регистрационен номер, снимковият материал се пазел в база данни, от която специален софтуер разчитал регистрационния номер и го сравнявал със списъци за заплатени пътни такси. В случай, че не се установи заплатена такса, съответстваща на характеристиките на ППС, системата автоматично изтегляла данни за нарушителя от регистрите на Министерство на вътрешните работи (МВР) чрез платформата за междурегистров обмен RegiX. В писмото се твърди още, че СКТ – част от електронната система разполага със система за мониторинг, която сигнализира за настъпили неизправности в някои от техните елементи, като в случай на такъв сигнал – служители от Сектор „Техническа поддръжка на крайпътна и правоприлагаща инфраструктура“ на Отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ към Национално ТОЛ управление при АПИ отстранявал възникналата неизправност. В двете писма се сочи още, че изискванията на ЗИ били относими към автоматизираните технически средства и системи (АТСС), използвани в структурите на МВР, тъй като служели за количествено измерване на определени величини (например скорост на движение), както и за тяхното сравняване с величини от същия вид. Подобно измерване на величини и тяхното съпоставяне една с друга не било налице в процесите на обработка на данни от електронната система по чл.167, ал.3 от ЗДвП. Използването на различни термини в чл.189, ал.4 от ЗДвП и в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП също показвало, че става въпрос за различни средства /системи/, като системата по чл.167a, ал.3 от ЗДвП не попадала в обхвата на определението на АТСС, дадено в т.65 от ДР на ЗДвП и прилагането на правните норми по аналогия в случая било недопустимо. В заключение в писмата на Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално ТОЛ управление (приложени на лист 48-49 и лист 57-58 от делото) се казва, че техническо средство SCP_1018_Dir: 2 с ID № 018661 е въведено в експлоатация заедно с ЕССПТ след измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, бр.105/2018г.), тъй като е предвиден нов начин за заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа (пътни такси), при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС – винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Техническо средство SCP_1018_Dir: 2 с ID № 018661 е разположено на СКТ, намираща се между 18 и п.в. „Илиянци“, на път А-6, км. 50+427, намаляващ километър. Дружеството „•••“ ЕООД е собственик на влекач •••• с рег. № •••• с технически допустима максимална маса 19100, допустима максимална маса на състава от превозни средства – 40000, екологична категория на превозното средство – ЕВРО 5, брой оси - 2. На 05.05.2021г. в 15: 55 часа, при ТОЛ-секция № 10182 на път А-6, 50+427 км., посока намаляващ километър, превозното средство на „•••“ ЕООД с рег. № •••• /в състав с ремарке/ било заснето да се движи и автоматично било установено, че то няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ-декларация за преминаване. Въз основа на снимковия материал от устройство SCP_1018_Dir: 2 с ID № 018661 на „•••“ ЕООД е съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № •••••••••• за това, че на 05.05.2021г., в 15: 55 часа е установено нарушение № С261F735EDE17574E053011F160A28E7 с ППС влекач •••• с рег. № ••••, с технически допустима максимална маса 19100, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Столична, за движение по път А-6, км. 50+427, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. Нарушението е квалифицирано по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на собственика на ППС - „•••“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500, 00 лева. В Електронния фиш е записано, че независимо от налагането на това административно наказание „•••“ ЕООД дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 133, 00 лева. Електронният фиш е изпратен по пощата на „•••“ ЕООД и е получен на 25.05.2023г., след което е обжалван с жалба, подадена по пощата (чрез ЕКОНТ) на 07.06.2023г. - до СРС. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: извлечение от информационна система на АПИ за нарушение № С261F735EDE17574E053011F160A28E7; снимков материал от техническо средство SCP_1018_Dir: 2 с ID № 018661; извлечение от системата на АПИ за собственика на ППС с рег. № ••••; известие за доставяне на Електронен фиш № ••••••••••; системен бон, електронно изявление и известие от ЕКОНТ; извлечение от системата на АПИ за местоположението на техническо средство с № 10182 - с приложена карта и писмо от ОДМВР-•••, Сектор „Пътна полиция“ с вх. № 280110 от 09.10.2023г. с приложена справка за МПС с рег. № ••••. Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са непротиворечиви, обективни и достоверни. Освен това данните, отразени в справките в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП имат доказателствена сила на основание чл.189е, ал.8 от ЗДвП. Извлечението от информационна система на АПИ за нарушение № С261F735EDE17574E053011F160A28E7 (приложено на лист 15 от делото), както и извлечението от системата на АПИ за местоположението на техническо средство с № 10182 - с приложена карта (на лист 50-51 и лист 59-60 от делото) са обективни и достоверни писмени доказателства, които намират опора помежду си относно мястото и ТОЛ-секцията. От съвкупната преценка на тези писмени доказателства съдът установява, че техническо средство с № 10182 се намира между 18 и п.в. „Илиянци“, на път А-6, 50+427 км., посока намаляващ километър. Същевременно писменото доказателство, приложено на лист 15 от делото намира опора и в снимковия материал, приложен на лист 16 и лист 17 от делото – относно техническото средство, регистрационния номер на ППС, а също датата и часа на заснемане. С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал от техническо средство SCP_1018_Dir: 2 с ID № 018661, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством снимките на лист 16 и лист 17 от делото се установява, че техническо средство SCP_1018_Dir: 2 с ID № 018661 е заснело влекач марка „МАН“ с рег. № •••• /в състав с ремарке/ на дата 05.05.2021г. в 15: 55 часа, а от извлечението от информационната система на АПИ на лист 15 от делото се доказва, че по същото време и за същото превозно средство е констатирано нарушение с № С261F735EDE17574E053011F160A28E7, за което е издаден процесният Електронен фиш. Приложеното на лист 18 от делото извлечение от системата на АПИ за собственика на ППС с рег. № ••••, както и писмото от ОДМВР-•••, Сектор „Пътна полиция“ с вх. № 280110 от 09.10.2023г. с приложената към него справка за МПС с рег. № •••• (на лист 65-67 от делото) са обективни, достоверни и еднопосочни писмени доказателства, които имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът се доверява на тези писмени доказателства и приема, че влекач •••• с рег. № •••• има технически допустима максимална маса 19100, допустима максимална маса на състав от превозни средства – 40000, екологична категория на превозното средство – ЕВРО 5, брой оси - 2, както и че е собственост на Дружеството - жалбоподател. Приложените на лист 19 и лист 36-42 от делото писмени доказателства имат достоверна дата и доколкото не се опровергават от нито едно, събрано по делото доказателство, съдът ги кредитира. От известието за доставяне се установява, че Електронен фиш № •••••••••• е бил връчен на дата 25.05.2023г., а от документите от ЕКОНТ (на лист 36-42 от делото) се доказва, че обжалваният Електронен фиш е бил обжалван с жалба, изпратена чрез ЕКОНТ до СРС на 07.06.2023г. Това означава, че жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на процесния Електронен фиш. Настоящият съдебен състав остави извън доказателствената маса приложеният на лист 52 от делото Доклад, тъй като той съдържа свидетелски показания, които са дадени в писмен вид, а не устно и непосредствено пред съда. Това прави Доклада негоден и като писмено, и като гласно доказателство. Освен това Докладът касае друго дело (НАХД № 10689/2022г. по описа на СРС) и посоченото в него приложение не е приложено към Доклада, поради което не може да се направи извод дали твърденията на инж. Сачански са верни. Поради тези съображения съдът остави извън доказателствената съвкупност по делото въпросния Доклад и не го постави в основата на фактическите и правните си изводи. Протоколът за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г. (на лист 53-55 от делото) касае приемането от АПИ на СКТ на път „ССТ, км. 1+050, м/у II-18 и п.в. Илиянци“. Доколкото този път е различен от мястото на нарушението (посочено в кредитираните по- горе извлечения от информационната система на АПИ като път А-6, 50+427 км., посока намаляващ километър, между 18 и п.в. „Илиянци“) – съдът приема, че този документ е неотносим към процесното място, а от там и към предмета на доказване по това дело. Заради това съдът не подложи на анализ и не кредитира цитирания тук Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка. Съдът остави извън доказателствената маса и приложената на лист 5-7 от делото и на лист 11-13 от делото детайлна справка за 05.05.2021г. за ППС с рег. № ••••, тъй като тя се отнася за времето от 16: 10 часа до 19: 18 часа на 05.05.2021г., а административно – наказателното обвинение срещу „•••“ ЕООД се отнася за 15: 55 часа на 05.05.2021г. Това означава, че тази справка, като отнасяща се за след момента на извършване на твърдяното нарушение, се явяват неотносима към предмета на доказване по делото. Този съдебен състав остави извън доказателствената съвкупност и документите, приложени на лист 20-26 от делото, тъй като те не се отнасят до процеслия Електронен фиш и ППС, за което той е издаден. Поради това тези документи също се явяват неотносими към предмета на доказване по настоящото дело. При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ съдът достигна до следните правни изводи: Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата на „•••“ ЕООД е основателна, поради следните съображения: Електронен фиш № •••••••••• е издаден на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Ангажирана е отговорността на „•••“ ЕООД като собственик на ППС с рег. № ••••. Според чл.102, ал.2, изр.1 от ЗДвП собственикът на ППС е длъжен да не го допуска в движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС. Съгласно чл.179, ал.3б, изр.1 и 3 от ЗДвП собственикът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице – с „имуществена санкция“ в размер 2500 лева. Същевременно от съдържанието на самия Електронен фиш се вижда, че в него не е посочено собственикът на ППС какво е направил или не е направил. Ясно е, че се ангажира административната отговорност на „•••“ ЕООД като собственик на въпросното ППС. В Електронния фиш е посочено, че за ППС с рег. № •••• изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, както и че ППС е с технически допустима максимална маса 19100, в състав от ремарке с общ брой оси 5 и с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, което се е движило по път А-6, 50+427 км., посока намаляващ километър, който е квалифициран като път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Въпреки това, обаче, СРС счита, че не е налице съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението по чл.102, ал.2 от ЗДвП, тъй като в Електронния фиш липсва изпълнителното деяние по чл.102, ал.2 от ЗДвП, защото не е посочено дали собственикът на ППС е допуснал движението на превозното си средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Административно-наказателното обвинение е неясно и поради други съображения. Според чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние – ТОЛ такса за ППС по чл.10б, ал.3 от ЗП, даваща право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ-сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Доколкото в Електронния фиш се прави позоваване на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и се твърди, че изцяло не е заплатена дължимата пътна такса за изминато разстояние, то наказващият орган е следвало изрично, ясно и недвусмислено да посочи за конкретния път и съобразно данните на ППС каква е трябвало да бъде платената ТОЛ такса. Освен това в Електронния фиш няма възведени данни и за това какво е било конкретно изминатото разстояние, ТОЛ-сегменти, в които процесното ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси. Поради това СРС приема, че в Електронния фиш няма ясно и подробно описание на нарушението, не са посочени всички относими обстоятелства относно фактическия състав на деянието, поради което административно – наказателното обвинение е останало неясно. В случая посочването, че собственикът на ППС не е заплатил изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, макар да отговаря на посочената като нарушена правна норма (чл.179, ал.3б, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП) не е достатъчно, за да се приеме, че административно – наказателното обвинение е ясно. Видно от съдържанието на Електронния фиш, нарушението е повърхностно описано, поради което е останало и неясно. Ограничена е реално възможността на наказаното лице да разбере срещу кои факти следва да се защитава, а от там и да организира правото си на защита. Неяснотата е толкова съществена, че и на съда не става ясно какъв е предметът на доказване по делото – колко е следвало да се плати, как следва да се определи конкретната ТОЛ-такса, за кои ТОЛ- сегменти се твърди ППС да е навлязло, какво е действително изминатото разстояние, какви са техническите характеристики на пътя във въпросния участък. Последното се налага с оглед позоваването в Електронния фиш на чл.179, ал.3б от ЗДвП, който препраща към чл.10б, ал.3 от ЗП, а от там и към раздел III, глава II от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Освен гореизложеното – при описание на нарушението в процесния Електронен фиш е посочено, че за ППС „няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването“, без да е уточнено кое от двете в случая липсва. Това също показва, че в Електронния фиш не са посочени обстоятелства, при които е извършено твърдяното нарушение. Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че в хода на административното производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения, възпрепятстващи жалбоподателя да разбере в какво го обвиняват и за какво точно деяние му се ангажира отговорността, а това винаги е основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание - без да е необходимо спорът да се разглежда по същество. Според чл.3 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, ако до влизане в сила на Наказателното постановление, респ. Електронния фиш последват различни нормативни разпоредби - прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Воден от това принципно положение СРС приема, че в случая следва да се приложи нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП в редакцията й преди измененията в закона, обнародвани в ДВ, бр. 13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г. Според чл.189ж, ал. 1, изр.1 от ЗДвП (в сила до 13.02.2024г. ) за нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДвП, които са установени и заснети от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава Електронен фиш в отсъствие на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Според сегадействащата редакция на същата разпоредба - Електронен фиш се издава при нарушение по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП. Видимо действащата преди 13.02.2024г. норма на чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДвП е по-благоприятна за жалбоподателя от действащата сега разпоредба. Поради това и на основание чл.3 от ЗАНН съдът следва да се съобрази с разпоредбата на закона, действаща до 13.02.2024г. Според чл.179, ал.3б от ЗДвП подлежи на административно наказание собственикът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, а според чл.179, ал.3 от ЗДвП на административно наказание подлежи водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Това означава, че чл.179, ал.3 от ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание и са насочени към различни адресати. От гореизложеното следва, че има още едно съществено процесуално нарушение, което не може да се санира на този етап от производството и което винаги води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Става въпрос за липсата на законова възможност (преди 13.02.2024г.) за процесното нарушение да се състави Електронен фиш, тъй като по-благоприятната за жалбоподателя редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП препраща само към чл.179, ал.3 от ЗДвП, а не и към чл.179, ал.3б от ЗДвП. Доколкото за вмененото на „•••“ ЕООД нарушение по чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП не е била предвидена до 13.02.2024г. възможност за издаване на Електронен фиш, то ангажирането на административната отговорност на собственика на ППС от категорията на чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и е приложим чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да стане като се изпълни процедурата по чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП – със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение и издаване на Наказателно постановление, а не Електронен фиш. В този смисъл е и Решение № 4438 от 05.07.2023г. на АССГ – XIII касационен състав по дело № 3117/2023г. Според настоящия съдебен състав редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (която е била в сила до 13.02.2024г. и която в случая се явява по-благоприятна от действащата след 13.02.2024г. разпоредба на същия текст от закона ) дава възможност на наказващия орган да издаде Електронен фиш само за нарушение по чл179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Съдебният състав не счита, че с оглед нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е било възможно преди 13.02.2024г. да се издават Електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП, тъй като за това обстоятелство съществува специална норма (чл.189ж, ал.1 от ЗДвП), която до 13.02.2024г. е сочела, че Електронен фиш може да се издава само за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е насочена към това чрез препращане към чл.189, ал.10 от ЗДвП да посочи кога влиза в сила Електронният фиш. В гореизложения смисъл е и Решение № 4387/17.11.2022г. на СРС, НО, 116 състав. За това, че до 13.02.2024г. чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не е допускал издаване на Електронен фиш за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП говори и законодателна промяна от 2024г. Гореизложеното показва, че дори и да е бил утвърден от председателя на Управителния съвет на АПИ образец на Електронен фиш за нарушения на чл.179, ал.3б от ЗДвП, доколкото това не е било позволено от закона до 13.02.2024г., то всеки издаден до тази дата Електронен фиш за нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП следва да се отмени поради противоречие със закона. За пълнота на изложението следва да се посочи, че няма законодателно приравняване между Електронен фиш и Наказателно постановление. В ЗДвП законодателят е посочил, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице – издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не се съдържа изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е електронно изявление, създадено чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в Електронния фиш е записано, че той е издаден от АПИ и това /с оглед нормативната уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът по спазването на правилата, разписани в ЗДвП и ЗП. На следващо место – според чл.2, пар.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такива са предвидени в националното законодателство. Поради това преди да се приеме, че е налице административно нарушение, наказващият орган следва да провери дали доставчикът на ЕУЕПТ не е информирал в случая Дружеството – жалбоподател за въпросната недекларирана пътна такса и дали са взети мерки за предеклариране на данните на ППС. Доколкото наказващият орган не е изследвал този въпрос, СРС счита, че издаването на Електронния фиш /освен незаконосъобразно по посочените по-горе съображения/ се явява е преждевременно действие. Водим от всичко, изложено по-горе този съдебен състав прие, че обжалваният Електронен фиш следва да се отмени изцяло - на формално основание, без спорът да се разглежда по същество. Въпреки това следва да се отбележи принципното несъгласие с тезата на юрк. Г., застъпена в писменото й становище по делото, че била обърната доказателствената тежест и нарушителят следвало да докаже твърденията си. Това разбиране противоречи на принципите, върху които се крепи наказателното и административно – наказателното производство, че всеки е невинен до доказване на противното. Доказването на „противното“, т.е. на повдигнатото обвинение, лежи върху наказващия орган и нормите на чл.189е, ал.8 от ЗДвП и чл.189, ал.2 от ЗДвП не променят тези принципни положения. Водим от изложеното съдът прие, че следва да отмени обжалвания Електронен фиш по съображения, подробно посочени по-горе. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред СРС страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143 от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това законово изискване не е изпълнено, но въпреки това доколкото според точка 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК „липсата на списък не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото“, с оглед изхода на спора и изрично направеното от страна на адв. К. в молба с вх. № 20900 от 23.01.2024г. искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, СРС следва да осъди органа, издал обжалвания и отменен от съда Електронен фиш (по аргумент от чл.143, ал.1 от АПК) да заплати на Дружеството - жалбоподател направените от него разноски за адвокат. За пълнота следва да се посочи, че в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя. Поради това и доколкото настоящото производство е административно – наказателно и жалбоподателят е ангажирал доказателства, че е ползвал услугите на адвокат в производството пред СРС, то, с оглед изхода на спора, в случая АПИ следва да бъде осъдена да заплати на „•••“ ЕООД сумата от 500 лева за направени от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение пред СРС – доколкото според приложения на лист 79 от делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е платил на адв. К. възнаграждение в размер на 500 лева. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при глоба от 1000 лева до 10 000 лева възнаграждението за адвокат е 400 лева плюс 10 % за горницата над 1000 лева. Наложената на „•••“ ЕООД „имуществена санкция” е в размер на 2500 лева, което означава, че минималното адвокатско възнаграждение (съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) е 400 лв. плюс 150 лв., т.е. общо 550 лева. Това означава, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева е дори под минималния размер на адвокатския хонорар съгласно цитираната Наредба и съответно поисканите от адвокат К. разноски в размер на 500 лева следва да бъдат присъдени изцяло в тежест на органа, издал Електронния фиш, тъй като с настоящото решение се отменя обжалвания Електронен фиш. Доколкото съдът прецени, че следва да отмени процесния Електронен фиш, разноски не следва да се присъждат в полза на въззиваемата страна. Така мотивиран, съдът