Решение № 41 от 24.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 763/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 2698 от 08.05.2024г., постановено по гр. дело № 3500/2022 г., Софийски градски съд, Гражданско отделение, 29с-в, са отхвърлени предявените от „Юробанк България“АД, в качеството й на единствен облигационер по издадена от „Зърнени храни- Шабла“ЕАД/с ново наименование „Зърнени храни- Изток“ЕАД/ като емитент, първа по ред емисия корпоративни обезпечени облигации с ISIN БГ 2100002075 при условията на частно предлагане от 14.02.2007г, да бъде осъдена „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД в качеството й на довереник на облигационера по същата емисия облигации да й заплати сумата от 80 000 евро, предявена частично от 2 773 452евро, ведно със законната лихва начиная от 04.04.2022г – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпяна от „Юробанк България“АД вреда в размер на пазарната стойност към 25.01.2021г - датата на окончателното решение № 116 от 25.01.2021г по т.д. № 1623/2019г на ВКС, I т.о. - на ипотекираните имоти, находящи се в гр.Шабла, област Добрич, с Договор за учредяване на договорна ипотека, за който е съставен нотариален акт №11, том III, per. № 1803, дело № 377 от 2007 г. на нотариус Й. П. с район на действие PC - Каварна, вписан с вх.рег. №1600 от 23.03.2007г., акт №61, том I, дело 902/2007 г., както и сумата от 20 000 евро, предявена частично от 564 364 евро, ведно със законната лихва, начиная от 04.04.2022г – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпяна от „Юробанк България“АД вреда в размер на пазарната стойност към 25.01.2021г на ипотекираните имоти находящи се в гр.Добрич, с Договор за учредяване на договорна ипотека, за който е съставен нотариален акт № 46, том I, per. № 1831, дело № 98 от 2007г. на нотариус В. Т. с район на действие PC- Добрич, вписан с вх.рег. № 3091 от 21.02.2007г, Акт № 119, том I, дело 1178, като и с двата договора ипотеките са учредени в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София в качеството й на довереник на облигационера „Юробанк България“АД по същата емисия облигации с ISIN БГ 2100002075 и след това и двата договора са обявяви за нищожни - с решение № 53 от 27.02.2019г по в.т.д. № 672/2018г по описа на Варненски апелативен съд по отношение на договора, обективиран в н. а. № 11 от 23.03.2007 г. на нотариус Й. П., потвърдено в тази част с окончателно решение № 116 от 25.01.2021г по т.д. № 1623/2019г. на ВКС, I т.о. и с което е отменено в отхвърлителната част решение № 53 от 27.02.2019г на ВнАС и вместо това е обявен за нищожен и договорът за учредяване на договорна ипотека, обективиран в н. а. № 46 от 21.02.2007г на нотариус В. Т., като неоснователни. Със същото решение е отхвърлен и предявения от „Юробанк България“АД в качеството й на единствен облигационер по издадена от „Зърнени храни- Шабла“ЕАД/с ново наименование „Зърнени храни- Изток“ЕАД/, като емитент, първа по ред емисия корпоративни обезпечени облигации с ISIN БГ 2100002075 при условията на частно предлагане от 14.02.2007г. да бъде осъден Й. И. П., в качеството му на нотариус, вписан под № ••• на НК, да й заплати сумата от 100 000 евро, предявена частично от 2 773 452евро, ведно със законната лихва, начиная от 04.04.2022г – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпяна от „Юробанк България“АД вреда в размер на пазарната стойност към 25.01.2021г - датата на окончателното решение № 116 от 25.01.2021г по т.д. № 1623/2019г на ВКС, I т.о. - на ипотекираните имоти, находящи се в гр.Шабла, област Добрич, с Договор за учредяване на договорна ипотека в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София в качеството й на довереник на облигационера „Юробанк България“АД по същата емисия облигации с ISIN БГ 2100002075, за който договор е съставен нотариален нотариален акт №11, том III, per. № 1803, дело № 377 от 2007 г. на нотариус Й. П. с район на действие PC Каварна, вписан с вх.рег. №1600 от 23.03.2007г., Акт №61, том I, дело 902/2007г. като договорната ипотека е обявена за нищожна с решение № 53 от 27.02.2019г. по в.т.д. № 672/2018г по описа на ВнАС, потвърдено в тази част с окончателно решение № 116 от 25.01.2021г по т.д. № 1623/2019г. на ВКС, I т.о., като неоснователен. Срещу така постановеното решение в срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от "Юробанк България"АД, чрез процесуалния представител адв. М. А. срещу Решение № 2698/08.05.2024г. по гр.дело № 3500/2022г. Твърди се че решението е неправилно и незаконосъобразно поради съображенията изложени във въззивната жалба. Твърди се във възивната жалба, че са неправилни изводите на съда, че довереникът ОББ е обвързан от указанията на "Юробанк България"АД, като водещ мениджър относно структурирането на облигационната емисия, вкл. и относно учредяването на обезпеченията. Поддържа се, че именно ОББ е структурирало емисията, като твърди, че няма подписан договор за поемане на емисията облигации между емитента и "Юробанк България"АД от една страна и между ОББ и "Юробанк България"АД, от друга, съгласно който Юробанк да се е задължила да бъде водещ мениджър с конкретни задължения в тази връзка. Позовава се и на това, че и двата договора за учредяване на ипотека са били сключени от упълномощено от ответника ОББ лице, в качеството му на довереник на облигационерите и ипотекарен кредитор и вследствие на действията му по учредяване на ипотеката ищецът като единствен облигационер е лишен от възможността да се удовлетвори от ипотечното право с оглед обявяването му впоследствие за недействително с акт на съда. Подробни съображения в тази насока са изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба. Искането към съда е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което предявените искове- главен срещу „Обединена българска банка“АД и евентуален срещу втория ответник Й. П., да бъдат уважени. В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на подадената въззивна жалба от насрещната страна "Обединена българска банка"АД, подаден чрез процесуалния представител адв. В. Г. и от третото лице помагач Й. И. П., чрез процесуалния представител адв. В. Б..Оспорва се въззивната жалба като неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение като правилно. Постъпила е и частна жалба с вх.№ 76069/03.07.2024г. от "Обединена българска банка"АД срещу Решение № 9166/13.06.2024г., с което е изменено Решение № 2698/08.05.2024г. по гр.дело № 3500/2022г. в частта за разноските. Твърденията са че определението е нищожно, а при условията на евентуалност неправилно поради съображенията изложени в частната жалба. Искането е определението да бъде прогласено за нищожно поради постановяването му в противоречие с правилото на чл.235, ал.1 ГПК, а ако въззивният съд прецени, че процесното определение не е нищожно, то да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли подадената от "Юробанк България"АД молба по чл.248 ГПК. В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от "Юробанк България"АД. Излагат се съображения за неоснователност на частната жалба и се иска потвърждаване на обжалваното определение като правилно. Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Юробанк България“АД, в която са изложени твърдения, че „Зърнени храни- Шабла“ЕАД/с ново наименование „Зърнени храни- Изток“ЕАД/като емитент, е издало емисия обезпечени облигации в размер на 5 000 000 евро, издадени първоначално при условията на първично частно предлагане и търгувани извън регулиран пазар – емисията е регистрирана в Централен депозитар АД и е присвоен уникален идентификационен код ISIN код BG 2100002075. Излагат се съображения, че емисията е била издадена при условията на Предложение за записване на корпоративни облигации при условията на частно предлагане от 14.02.2007 г.(Предложението) - главницата по облигационния заем към датата на емитирането на облигациите била в размер на 5 000 000евро, разпределени в 5 000 броя обикновени, лихвоносни, безналични, поименни, свободно прехвърляеми, обезпечени облигации с номинална емисионна стойност от 1000 евро всяка. Срокът до падежа на облигационната емисия бил 60 месеца, считано от датата на сключване на облигационния заем- 19.02.2007г. Сочи се, че изплащането на главницата било на четири равни погасителни вноски, всяка в размер на 1 250 000евро, дължими на датите на последните четири лихвени плащания, с падежи, съответно 19.08.2010г., 19.02.2011г., 19.08.2011г., 19.02.2012г. Останалите условия по заема също били уредени в Предложението от 14.02.2007г и в съответствие с тях „Юробанк България” АД придобил цялата емисия обезпечени облигации, като станал единствен кредитор по облигационния заем. Облигационната емисия била издадена с цел да бъде регистрирана за търговия на регулиран пазар и поради това за облигационния заем била предвидено да се прилагат правилата на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). Заявява се, че доколкото издадената емисия е обезпечена, то чл. 100а от ЗППЦК задължавал емитентът да сключи договор с банка - довереник на облигационерите и по този начин да се осигури представител на облигационерите, в чиято полза да бъде учредено обезпечението, тъй като същите представлявали динамична общност от кредитори, чийто състав не е постоянен, а е определяем към конкретна дата посредством акт, издаден от Централен депозитар АД, а именно – Актуална книга на облигационерите. За такъв довереник бил избрана „Обединена българска банка“АД, с която е бил сключен договор с дата от 15.02.2007г., в който като страни участвали освен емитента „Юробанк България“ и доверителя ОББ, също така участвали и длъжника „Зърнени храни- Шабла“ЕАД и встъпилото като поръчител дружество от групата на длъжника „Хенкел и КОХ България“ЕООД. В това споразумение било уговорено банката да действа в най-добър интерес на облигационерите, като следи за изпълнение на условията, уговорени в Предложението от 14.02.2007г. и да предприема действия за защита на правата и интересите на същите. Уговорено било също, съгл. чл. 5, т. 1 от договора, че при неплащане изцяло или отчасти на изискуемо задължение за главница и/ или лихви (купонна вноска) по емисията от страна на емитента, което неизпълнение е продължило повече от 30 дни от падежа му, банката-довереник е следвало да счете облигационния заем за предсрочно изискуем, без какъвто и да е било анализ, изпращане на последващи уведомления, както и искания за плащане или даване на допълнителни срокове. Твърди се, че от встъпилия като поръчител „Хенкел и КОХ България“ЕООД били учредени две ипотеки върху недвижимото му имущество, както следва: първата с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №46, том II, per. № 1831, дело № 98 от 2007 г. на нотариус В. Т. с район на действие PC- Добрич, вписан с вх.рег. №•••• от 21.02.2007г., акт №.119, том I, дело 1178 за сумата до 2000000лева, ведно с всички лихви и разноските, както и всички вземания на довереника на облигационерите по Договора за изпълнение на функцията „Довереник на облигационерите“, върху поземлен имот с обща площ от 7 329 кв.м., с идентификатор 72624.633.2 и построените в него сгради, находящи се в гр. Добрич; втората - с нотариален акт за договорна ипотека №11, том 111, per. № 1803, дело № 377 от 2007 г. на - нотариус Й. П. с район на действие PC Каварна, вписан с вх.рег. №1600 от 23.03.2007г., акт №.61, том I, дело 902/2007 г за обезпечаване размер на вземането за главницата по облигационния заем в размер на 5 000 000 евро, ведно с всички лихви и разноските, както и всички вземания на довереника, върху описаните там недвижими имоти и сгради, находящи се в гр.Ш., област Добрич, представляващи поземлен имот 83017.503.2, с площ 72 770 кв.м., представляващо парцел 2, в квартал 117 по плана на град Шабла. Твърди се, че поради неизпълнение от страна на емитента на плащане по облигационния заем дължимо на 19.02.2010г „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, в качеството й на довереник, обявила емисията за предсрочно изискуема, за което е уведомила емитента на 23.03.2010г., Централен депозитар АД и облигационера по емисията облигации с писмо изх.№ 220-ИБ-182 от 23.03.2010 г. Впоследствие на 19.10.2015г довереникът се снабдил с изпълнителен лист по влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1532/2011г по описа на СГС, с което емитентът и поръчителят били осъдени солидарно да заплатят на „Юробанк България“АД сумите от 5 000 000 евро главница; 605 939, 46 евро - мораторна лихва за забава върху главницата, за периода от 23.03.2010г. до 27.04.2011 г.; 134 100 евро, представляваща неизплатена на 19.02.2010г. възнаградителна лихва дължима за периода 19.08.2009г. -18.02.2010г.; 17 514, 38 евро, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от EUR 134 100, 00 евро, за периода от 19.02.2010г. до 27.04.2011 г.; за сумата 24 201, 39 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 19.02.2010г. до 22.03.2010г; 2 932, 92 евро, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от EUR 24 201, 39евроза периода от 23.03.2010г. до 27.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата и договорните възнаградителни лихви за периода от29.04.2011г. до окончателното изплащане на сумите по емисията от 5 000 бр. облигации с номинална емисионна стойност от 1000 евро всяка, с ISIN БГ 2100002075 Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело № 90/2015г по описа на ЧСИ Н. Ж., per. № ••• на КЧСИ, с район на действие ОС – Добрич, като били извършени опис, оценка на ипотекираните недвижими имоти и били изнесени на публична продан, като това било единственото имущество, от което могло да бъде удовлетворено вземането по изпълнителния лист. Сочи се, че изпълнението било спряно с определение №76/02.03.2016г по т.д. №31/2016г. по описа на РС – Добрич по предявен от третото лице „Джи Си България 2011“ЕООД против „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД и „Зърнени храни Изток“АД иск за нищожност на учредените като обезпечение на облигационния заем ипотеки. Сочи се, че изпълнението било спряно, вкл. и към момента на предявяване на настоящата искова молба, без по него да са събрани каквито и да било парични средства за удовлетворяване на взискателя - ищец „Юробанк България“АД по вземанията му по издадения му изпълнителен лист по т. д. № 1532/2011г по описа на СГС. Излагат се и съображения, че ищецът не получил никакво удовлетворение и от поръчителя „Хенкел и КОХ България“ЕООД, в образуваното срещу това дружество производство по несъстоятелност – в него съдът констатирал, че длъжникът не разполага с имущество за удовлетворяване дори на първоначалните разноски на производството по несъстоятелност, поради което осребряване на имущество не било извършено, производството било прекратено и дружеството – заличено въз основа на влязло в сила съдебно решение. На следващо място ищецът посочва, че и двете учредени като обезпечение по заема ипотеки били прогласени за нищожни поради противоречие със закона с окончателно решение № 116 от 25.01.2021 г. по търг. дело № 1623/2019г по описа на ВКС. При тези факти ищецът счита, че са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника ОББ, в качеството му на довереник на облигационерите по Договора за изпълнение на функцията „Довереник на облигационерите“ от 15.02.2007г. в размера на исковата сума. Според ищеца е налице противоправно поведение и от двамата нотариуса, изповядали учредяването на договорните ипотеки – В. Т. с район на действие PC – Добрич и Й. П. с район на действие PC- Каварна, които не спазили задълженията си по чл. 586, ал.1 от ГПК – при издаването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът да проверява дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката. Според твърденията на ищеца той е претърпял вреда в размер на пазарната стойност на недвижимите имоти, ипотекирани с прогласени от съда за нищожни ипотеки, за което отговорност носи нотариусът на основание чл.73, ал.1 от ЗННД - нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверения материален интерес. Ответникът „Обединена българска банка“АД, в срока за отговор на исковата молба е възразил срещу иска, че Предложението от 14.02.2007г., в който са посочени условията на облигационния заем, е изготвено от самия ищец, където в качеството му на водещ мениджър на емисията, е структурирал цялата емисия облигации относно валутата, размера на облигационния заем, вида на облигациите, номиналната им стойност, периодите на купонното плащане, включително са били предвидени изрично и вида на обезпеченията и имуществените права, върху които ще бъдат учредени, както и лицата, които следва да ги учредят. Сочи че на стр.2 от Предложението изрично било поставено изискване от страна на ищеца като водещ мениджър на емисията да бъде учредена първа по ред ипотека на недвижими имоти, собственост на трето лице – „Хенкел и КОХ България“ЕООД в гр. Добрич и гр.Шабла, като в самото предложение са били посочени изрично и какви документи следва да бъдат представени от учредителя на ипотеката с оглед статута на публичен склад, стр. 19-21 от Предложението, Част 2 на Регистрационния документ към Предложението. Развива допълнителни съображения, че довереникът на облигационния заем е обвързан с условията поставени от емитента по усвояване на заема, вкл. и при учредяване на обезпеченията и той е длъжен да се съобрази с тях, в противен случай би се поставил въпроса за ангажиране на отговорността му към облигационерите. Сочи че в това си качество той не може да променя нито структурата, нито обезпечеността на емисията, както и да извършва правен анализ дали чрез предложените от водещия мениджър на емисията по облигационния заем обезпечения интересът му като облигационер е достатъчно защитен и гарантиран. Достатъчно било според него в хода на нотариалното производство по учредяване на ипотеките да са били представени всички необходими документи по редовното учредяване на ипотеките и които са били преценени от нотариуса като редовни от външна страна като условие за учредяване на ипотеката. На следващо място ответникът посочва, че той като довереник е извършил всички необходими действия относно съхраняване на правата на облигационера и събиране на вземането, като е обявил емисията за предсрочно изискуема; предявил е иск за установяване на вземането и осъждане на емитента за сумите по емисията; образувано е изпълнително дело за събиране на вземанията; вземанията на облигационера са предявени и приети в производството по несъстоятелност на емитента и на солидарния длъжник и по всички тези негови действия по делото няма спор. На следващо място ответникът, в качеството си на довереник на облигационерите, се е съобразил изцяло с волята и инструкциите на единствения облигационер –ищеца. Излага съображения и за това, че за ищеца и към настоящия момент съществува вземане срещу емитента за сумите, за които е бил издаден изпълнителен лист, тези суми са предявени от ответника в откритото за емитента производство по несъстоятелност по т.д. № 2066/2019г. на СГС и са включени под № 1 в Списъка на приетите вземания на кредиторите, видно от обявените Списъци на предявените и приети вземания по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ. На следващо място ответникът е направил възражение за погасяване на иска поради изтекла погасителна давност, считано от датата на учредяване на ипотеките- 21.02.2007г и на 23.03.2007г., които към момента на предявяване на иска вече е била изтекла. В срока за отговор на исковата молба ответникът Й. И. П. е възразил срещу иска като е оспорил при изповядване на сделката да е нарушил изискванията на чл. 586, ал.1 от ГПК, тъй като бил проверил, че ипотекарният длъжник е собственик на имота, по което не се спори, проверил дали са налице особените изисквания на закона - в случая, активната легитимация на страните, валидната представителна нласт, съответно взетите решение на компетентните за това органи на дружествата, участници в нотариалното производство, дадените разрешения за извършване на ипотеката, липсата на данъчни задължения както върху ипотекираните имоти, липсата на публични задължения, установени с влязъл в сила данъчно- облагателен акт. Поради това съставеният от него нотариален акт бил изряден от формална страна, нотариалното удостоверяване било валидно, като отговарящо на всички изисквания на закона. Посочва и това, че не бил длъжен и не било в неговата компетентност да тълкува обхвата и приложението на чл.10 от ЗТСЗ като само е следвало да вземе предвид дадените от съответния регулаторен орган, каквато е Национална служба по зърното при Министерство на земеделието и храните, с което на основание чл.10 ал.2 от ЗСТЗ тя е дала разрешение на дружеството „Хенкел и КОХ България“ЕООД да учреди ипотека на лицензираните като публичен склад. На посочените основания ответникът Й. И. П. е поискал постановяване на решение, с което да се отхвърли предявения срещу него иск с правно основание чл.73 ЗННД във вр. с чл. 45 ЗЗД. Конститиураните на основание чл.219, ал.1 ГПК като трети лица помагачи на страната на ответника ОББ- В. Ж. Т. и на ответника по евентуалния иск Й. И. П.- „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ са заявили в производството пред първостепенния съд становище за неоснователността на предявените искове. От фактическа страна съдът намира за установено следното: Между страните не е спорно обстоятелството, а и се установява от представените по делото доказателства, че на 19.02.2007г. е била началната и крайна дата за записване на облигации, емитирани от „Зърнени храни- Шабла“ЕАД/с ново наименование „Зърнени храни- Изток“ЕАД, представляващи емисия обезпечени облигации в размер на 5 000 000 евро, разделен на 5000 броя облигации, всяка с номинална стойност от 1000 евро и емисионна стойност 1000 евро. Не е спорно, а и се установява от представеното по делото и прието като доказателство Предложение за записване на корпоративни облигации с дата от 14.02.2007г., че емисията от облигации е записана при условията на това предложение, за което няма спор, а и видно от бланката на титулната му страница на предложението, е че то е изготвено от „Българска пощенска банка“АД/ с настоящо наименование „Юробанк България“АД, с посочено в документа качество на водещ мениджър на емисията. Съгласно преамбюла на Предложението е посочено, че в него се съдържа цялата информация за емитента на предложените ценни книжа, необходима на инвеститорите за точна оценка на икономическото и финансовото състояние на емитента и вземане на инвестиционно решение, вкл. за основните рискове, свързани с емитента и неговата дейност. Изрично е посочено също и това, че настоящият документ не представлява Проспект за първично публично предлагане на ценни книжа по см. на чл.78 от ЗППЦК и не подлежи на потвърждаване от Комисията за финансов надзор, както и че корпоративните облигации от настоящата емисия не са предмет на първично публично предлагане по смисъла на същия закон и нормативните актове по прилагането му и не могат да бъдат обект на вторична търговия и регулиран пазар преди емисията да бъде вписана в КФН по реда и при условията на чл.101, ал.2 и сл. от ЗППЦК. Видно от съдържанието на предложението в него е структурирана цялата емисия облигации относно валутата, размера на облигационния заем, вида на облигациите, номиналната им стойност, периодите на купонното плащане, вкл. са предвидени и вида на обезпеченията и имуществените права, върху които да бъдат учредени, както и лицата, които следва да ги учредят. Видно от част 2 на регистрационния документ към Предложението, е предвидено да бъде учредена първа по ред ипотека на недвижими имоти, собственост на третото лице „Хенкел и КОХ България“ЕООД, а именно Зърнобаза в гр.Шабла/земя и сгради/ на стойност 10.3млн. лева и Складова база за семена/земя и сгради/ в гр.Добрич, на стойност от 1, 9 млн. лева. Видно от приложението в него са били посочени изрично и какви документи следва да бъдат представени от учредителя на ипотеката с оглед статута им на публичен склад/стл.19-21 от Предложението/. Установява се, че ищецът, тогава с наименование „Българска пощенска банка“АД е бил определен съгласно Предложението за водещ мениджър на емисията- стр. 26 от Предложението, част втора. Не е спорно, а и се установява от отразеното на стр. 22-23 от предложението, че самото завършване на облигациите е определено да се извърши в „Българска пощенска банка“АД. Емисионната стойност на записаните облигации е предвено да се заплати по набирателна сметка на дружеството- емитент, открита в „Българска пощенска банка“АД в качеството й на главен мениджър на емисията. Не е спорно, а и се установява, че ищецът „Юробанк България“АД/ с предишно наименование „Българска пощенска банка“АД е единствен облигационер на емисията, което обстоятелство е видно от представения по делото и приет като доказателство Акт за актуално състояние в Централния депозитар от 27.04.2011г., банката е записала е цялата емисия облигации и в това си качество й се дължат плащания за главници и лихви. Не е спорно, а и се установява от представения по делото и приет като доказателство Договор за изпълнение на функцията „Довереник на облигационерите“ от 15.02.2007г. между емитента „Зърнени храни Изток“ЕАД, и поръчителите „Хенкел и КОХ България“ЕООД и „БМ Трейдинг 2010“/ с предишно наименование „Зърнобаза Шабла“АД и Обединена българска банка АД, че в изпълнение на законовите изисквания на чл.100а и следв. от Закона за публично предлагане на ценни книжа/ЗППЦК/ „Обединена българска банка“АД е била избрана за банка довереник на облигационерите. Съгласно чл.1 по силата посочения договор банката е поела ангажимент да действа в най-добър интерес на облигационерите, като следи за изпълнението на условията, уговорени в Предложението и да предприема действия за защита на правата и интересите на същите. Съгласно чл.5, т.1 от договора при неплащане изцяло или отчасти на изискуемо задължение на главница и/или лихви по емисията от страна на емитента „Зърнени храни Изток“ЕАД и това неизпълнение е продължило повече от 30 дни от падежа му- банката довереник следва да счете облигационния заем за предсрочно изискуем, без какъвто и да било анализ, изпращане на уведомления или даване на допълнителни срокове. Не е спорно, а и се установява, че съгласно Договор за поръчителство от 15.02.2007г. дружеството „Зърнобаза Шабла“АД/ със сегашно наименование „БМ Трейдинг-2010“АД, в качеството му на поръчител се е съгласило да отговаря солидарно с длъжника за цялото задължение по емитирания облигационен заем, вкл.: главницата, лихвите, възнаграждение на банката по договора с довереника, таксите, комисионните и всички други разноски по събиране на вземането и всички претърпени вреди от неизпълнението на условията по облигационната емисия/ чл.4 от договора/. Не е спорно, а и от представения по делото и приет като доказателство Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 46/21.02.2007г. по нот.дело № 98/2007г. на нотариус В. Т. с район на действие РС-Добрич се установява, че за обезпечаване на задължението на „Зърнени храни Изток“ЕАД по Договор за облигационен заем от 15.02.2007г. за сумата до 2 000 000 лева, ведно с всички лихви и разноски, както и за вземанията на довереника на облигационерите по Договора за изпълнение на функцията „довереник на облигационерите“ е учредена от третото лице ипотекарен длъжник „Хенкел и КОХ България“ЕООД ипотека върху следния недвижим имот: Поземлен имот с обща площ от 7 329кв.м, с идентификатор 7264.633.2, по кадастралната карта на гр.Добрич, с. Рилци, заедно с построените в него сгради: промишлена сграда със застроена площ от 6000кв.км; складова сграда със застроена площ от 1517кв.м; селскостопанска сграда със застроена площ от 25кв.м; складова сграда със застроена площ от 735кв.м и промишлена сграда със застроена площ от 75кв.м, както и всички приращения и подобрения върху имота. Не е спорно, а и от представения по делото и приет като доказателство Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 11/23.03.2007г. по нот.дело № 1803/2007г. на нотариус Й. П. с район на действие РС-Каварна се установява, че за обезпечаване на задължението на „Зърнени храни Изток“ЕАД по Договор за облигационен заем от 15.02.2007г. за сумата до 5 000 000 лева, ведно с всички лихви и разноски, както и за вземанията на довереника на облигационерите по Договора за изпълнение на функцията „довереник на облигационерите“ е учредена от третото лице ипотекарен длъжник „Хенкел и КОХ България“ЕООД ипотека върху недвижими имоти, находящи се в гр.Шабла, обл. Добридж, ул.“Добруджа“, представляващ поземлен имот с идентификатор 83017.503.2 с площ от 72 770 кв.м., представляващ парцел 2, в квартал 117 по плана на гр.Шабла, заедно с построените в същото дворно място производствени и складови помещения, както са подробно индивидуализирани в съдържанието на нотариалния акт. Не е спорно, а и от доказателствата по делото е видно, че поради неизпълнение от страна на емитента на предвидено плащане по облигационния заем дължимо на 19.02.2010г., съгласно чл.5 от договора за изпълнение функцията на „довереник на облигационерите“ от 15.02.2007г., „Обединена българска банка“АД е обявила емисията за предсрочно изискуема, за което е уведомила своевременно на 23.03.2010г. емитента „Зърнени храни Изток“ЕАД, Централен депозитар и облигационера по емисията облигации с представеното по делото и прието като писмено доказателство писмо с изх.№ 220-ИБ- 182/23.03.2010г. Видно от представения по делото и приет като доказателство изпълнителен лист от 19.10.2015г., по влязло в сила решение на СГС по търг.дело № 1532/2011г. „Зърнени храни Изток“ЕАД и „БМ Трейдинг-2010“АД са осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк България“АД следните суми: 5 000 000 евро главница; 605 939, 46 евро - мораторна лихва за забава върху главницата, за периода от 23.03.2010г. до 27.04.2011 г.; 134 100 евро, представляваща неизплатена на 19.02.2010г. възнаградителна лихва дължима за периода 19.08.2009г. -18.02.2010г.; 17 514, 38 евро, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от EUR 134 100, 00 евро, за периода от 19.02.2010г. до 27.04.2011 г.; за сумата 24 201, 39 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 19.02.2010г. до 22.03.2010г; 2 932, 92 евро, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от EUR 24 201, 39евроза периода от 23.03.2010г. до 27.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата и договорните възнаградителни лихви за периода от29.04.2011г. до окончателното изплащане на сумите по емисията от 5 000 бр. облигации с номинална емисионна стойност от 1000 евро всяка, с ISIN БГ 2100002075 Не е спорно между страните, а и се установява от представеното по делото удостоверение от съдебен изпълнител, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело № 90/2015г по описа на ЧСИ Н. Ж., per. № ••• на КЧСИ, с район на действие ОС – Добрич, като били извършени опис, оценка на ипотекираните недвижими имоти и били изнесени на публична продан на ипотекираните в полза на „Юробанк България“АД недвижими имоти. Видно от удостоверението изпълнението е било спряно с определение №76/02.03.2016г по т.д. №31/2016г. по описа на РС – Добрич по предявен от третото лице „Джи Си България 2011“ЕООД против „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД иск за нищожност на учредените като обезпечение на облигационния заем ипотеки. Видно е също така от удостовереното от съдебния изпълнител, че принудителното изпълнение е било спряно, вкл. и до настоящия момент, както и че по повод на проведените принудителни изпълнителни действия до постановяването на акта на съдебния изпълнител за преустановяване на изпълнителните действия не са били събрани никакви парични средства за удовлетворяването на взискателя „Юробанк България“АД. Видно от представеното по делото и прието като писмено доказателство Решение № 1514/17.09.2015г. по т.д.№ 32/2015г. на СГС, че по отношение на дружеството поръчител „БМ Трейдинг“АД е било открито производство по несъстоятелност, длъжникът е обявен в несъстоятелност и е спряно производството по нестоятелност на основание чл.632, ал.1 ТЗ. С последващо решение № 1464/11.07.2018г. по същото дело, порди невнасяне на предплатени разноски в указания от съда размер производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл.630, ал.4 от ТЗ и е постановено заличаването на „БМ Трейдинг“АД от търговския регистър. Не е спорно, а и се установява при извършена от съда служебна проверка в ТР по партидата на емитента „Зърнени храни Изток“ЕАД, че с Решение № 2043/14.11.2019г. по търг.дело № 2066/2019г. на СГС, ТО, 4с-в, че по отношение и на него е открито производство по несъстоятелност. С последващо решение № 260394/16.11.2023г. на същия съд на основание чл.630, ал.4 от ТЗ производството по несъстоятелност на „Зърнени храни Изток“ЕАД е прекратено и длъжникът е заличен от търговския регистър. Видно е от представеното по делото Удостоверентие с изх.№ 1715/1415/ 19.03.2007г., издадено от Национална служба по зърното и горите, че на основание чл.10, ал.2 от Закона за съхранение на зърно се разрешава на дружеството „Хенкел и КОХ България“ЕООД, представлявано от Д. П., да учреди ипотека на лицензираните като публичен склад за зърно складови помещения в зърнобаза гр.Шабла, в полза на „Обединена българска банка“АД, като активите да послужат за обезпечение на облигации на отпуската емисия в размер на 5 000 000 евро. Видно от представената по делото и приета като доказателство Служебна бележка с изх.№ 17/1211/05.03.2007г., издадена от Национална служба по зърното и горите, че зърнобаза Добрич, намираща се в гр.Добрич 9300, кв.“Рилци“, собственост на „Хенкел и КОХ България“ЕООД не е била към момента на издаване на удостоверението лицензиран публичен склад. Видно е от представената по делото и приета като доказателство Служебна бележка с изх.№ 11/6/27.08.2019г., издадена от Национална служба по зърното и горите, че на фирма „Зърнобаза Шабла“АД/ с ново наимонование „Хенкел и КОХ България“ЕООД/ към 21.02.2007г. няма издадени лицензии за публичен склад за зърно с местонахождение в гр.Добрич, кв. Рилци. На фирма „Хенкел и КОХ България“ЕООД е имало издадена на 30.07.2008г. лицензия № 90 за зърнобаза в гр.Добрич, както и че на 11.09.2006г. е издадена лицензия № 76 на същото дружество за зърнобаза в гр. Шабла с лицензиран капацитет от 20 000 тона и със срок на валидност до 22.08.2009г. Няма спор между страните, а и се установява от представените по делото и приети като доказателства Решение № 53/27.02.2019г. по търг.дело № 672/2018г. на Апелативен съд Варна и Решение № 116/25.01.2021г. по търг.дело № 1623/2019г. на Върховния касационен съд, че по иск на третото лице „Джи Си България 2011“ЕООД и двата договора за учредяване на договорна ипотека са били прогласени за нищожни- с решение № 53 от 27.02.2019г по в.т.д. № 672/2018г по описа на Варненски апелативен съд е обявена за нищожна ипотеката, обективирана в н. а. № 11 от 23.03.2007 г. на нотариус Й. П., а с решението с № 116 от 25.01.2021г по т.д. № 1623/2019г. на ВКС, I т.о. е прогласена за нищожна и ипотеката, учредена с н. а. № 46 от 21.02.2007г на нотариус В. Т.. При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав достигна до следното от фактическа и правна страна: Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в исковата молба и в хода на разменените по делото писмени книжа, както и в устните състезания в производството пред първата инстанция, на които в обжалваното решение е даден подробен и изчерпателен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното: Както съвсем правилно е разяснил и първостепенният съд, ищецът в обстоятелствената част на исковата молба не е изложил каквито и да било твърдения за извършени от първия ответник ОББ действия, извън качеството му на довереник на облигационерите, от които ищецът да е увреден, поради което и търсената защита не следва да се определя като такава от причинен на ищеца деликт, като в тази връзка посочената от него правна квалификация на иска като такъв по чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД не обвръзва съда. Твърденията в исковата молба са изцяло в смисъл, че ответникът ОББ не е действал в най-добър интерес на облигационерите при учредяване на обезпеченията в тяхна полза, което неизпълнение се твърди да е на плоскостта на мандатните отношения помежду им, което от своя страна обуславя извод и за това, че въпреки неприцизно формулирания петитум се търси ангажиране отговорността на този ответник именно на договорно, а не на посоченото от ищеца деликтно основание. В Търговския закон и в Закона за публично предлагане на ценни книжа не се съдържа легална дефиниция на термина "облигация". Същността на понятието налага разглеждането му в два аспекта: като ценна книга и като договор за паричен заем, предоставен на акционерно дружество /АД/. Общият правен режим на облигацията се съдържа в разпоредбите на чл. 204 – чл. 218 ТЗ, а специалният режим – в ЗППЦК /чл. 2, чл. 77ш – чл. 89, чл. 100а – чл. 100и и др. / В качеството си на ценна книга облигацията материализира /при наличната облигация/ или изразява /при безналичната облигация/ право на вземане на притежателя си /облигационера/ за определена парична сума, която емитентът е получил при издаване на облигацията. С нея емитентът се задължава след изтичането на определен срок да заплати главницата /номиналната стойност/ и, ако това е предвидено, съответната уговорена лихва или да изпълни някакво друго уговорено задължение /например да заплати твърд доход/. Облигацията е легитимационно - разпоредителна ценна книга, като правата по нея възникват вън и независимо от издаването й като документ. Тя представлява инвестиционна ценна книга. Икономическата цел на издаването на облигации е да се финансира дейността на емитента при недостиг на оборотни средства и инвестиционен капитал, да се набавят парични средства, които впоследствие при настъпване на съответните падежи подлежат на връщане. Облигационерът записва или закупува облигации, за да инвестира – да получи доход, представляващ лихва при лихвоносните облигации, друг уговорен доход, евентуално положителната разлика между цената при покупка и продажба на облигациите на пазара на финансови инструменти. При издаване на облигации по реда на чл. 205, ал. 2 ТЗ облигационерът взема решение дали да инвестира в предложените за записване облигации въз основа на решението за издаване на облигации, прието от общото събрание на акционерите /ОСА/ или овластените за това органи, и предложението, което трябва да отговаря на съдържанието, предвидено в чл. 205, ал. 2 ТЗ. При публично предлагане на ценни книжа и допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар по реда на ЗППЦК облигационерът взема решение дали да инвестира чрез записване или закупуване на облигации въз основа на проспекта, издаден по реда на чл. 81 и сл. ЗППЦК и потвърден от КФН по чл. 90 и сл. ЗППЦК. /в този смисъл- Решение № 260394/16.11.2023г. на ВКС, ТК, 2 ТО. Съгласно Чл. 209, ал.1 ТЗ облигационерите от една емисия образуват група за защита на интересите си пред дружеството, като съгл. ал.2 групата се представлява от представители, избрани от общото събрание на облигационерите. В чл.211 ТЗ е предвидено, че представителите на облигационерите могат да извършват действия за защита на интересите на облигационерите съобразно решенията на общото събрание на облигационерите. Съгласно чл.100а от ЗППЦК, в отлика от общите правила по ТЗ, е предвидено като условие за първично публично предлагане на обезпечени облигации е да има публикуван проспект, както и емитентът да е сключил договор с довереник на облигационерите в 7 дневен срок от избора на такъв от общото събрание на облигационерите, арг. от разпоредбата на чл.209, ал.2 ТЗ, която в тази си част е приложима, тъй като няма отношение на обща към специална правна норма поради това, че не се отнася до специифичните за този закон условия за отпускане и усвояване на облигационния заем, които са предмет на специална правна регламентация по нормите на ЗППЦК в случаите когато се касае до дейност по публично предлагане на обезпечени облигации. При всички положения отношенията между емитента, представителя на облигационерите, респ. довереника им по см. чл.100а и следв. от ЗППЦК касае естеството и характера на вътрешните мандатни отношения между трите категории лица/длъжник, кредитор и доверител, респ. представител на облигационерите/ и които отношения при всички положения ще са подчинени на общите правила на договора за поръчка/ чл.280 и чл.281 ТЗ/. Най- общо казано договорът на довереника на облигационерите ще има за предмет извършването на точно определени правни действия по разрешаването, усвояването на заема и учредяването на обезпеченията, ако такива са предвидени, съчетано с представителство на облигационерите при предприемане на действия за събиране вземанията на облигационерите в случай на неизпълнение от емитента на задълженията му по облигационния заем. С оглед неформалния характер на договора за поръчка възлагането на довереника да защитава и охранява интересите на облигационерите в отношенията помежду им може да стане чрез писмено възлагане или чрез постигане само на устно споразумения между тях, както е постъпено и в случая, доколкото писмено съглашение между довереника ОББ и единствения кредитор записал облигации не се установи да е било сключвано. Също така в отношенията си с облигационерите довереникът трябва да полага грижата на добрия стопанин/ която в случая е такава на добрия търговец, с оглед качеството на ищеца като финансова институция/, тоест той ще трябва да полага всички грижи, които според обстоятелствата са били необходими за точното изпълнение на поръчката и за запазване интересите на доверителя. Довереникът също така трябва да изпълни поръчката точно според указанията на доверителя, като той трябва да се съобразява с тях не само с указанията при сключването на договора, но и с дадените по-късно от доверителя указания. Аналогична в горния смисъл е и регламентацията на отношенията между довереника и облигационерите и в нормите на ЗППЦК, като в чл.100в е посочено, че довереникът на облигационерите е длъжен да действа в най-добър интерес на облигационерите, при спазване на техните указания за изпълнение на поръчката, съдържащи се в проспекта по чл.100а, както и в документите по чл.89в и чл.89г ЗППЦК, както и в предолжението по чл.205, ал.2 ТЗ. Съгласно чл.100в, ал.2 недействителни са уговорките, с които се изключва или ограничава отговорността на довереника към облигационерите в случаите на небрежност, както и че довереникът не отговаря пред облигационерите за претърпените от тях вреди, когато неговите действия или бездействия са в изпълнение на решение на общото събрание на облигационерите, взето с мнозинство повече от 1/2 от гласовете на облигационерите, записали заема/ ал.3/. В обобщение на казаното следва да се заключи относно характера на договора за облигационен заем като съвкупност от успоредно съществуващи индивидуални такива договори между емитента и всеки облигационер от една страна, и между довереника/представителя на облигационерите и емитента, респ. облигационерите от друга, като отношенията по втората категория сделки следва да се подчинени на правилата за договора за поръчка. В този ред на мисли съдът намира за ирелевантни за крайния изход на спора възраженията на ответника ОББ, че ищецът „Юробанк България“АД/ с предишно наименование „Пощенска банка“АД/, който е единствен облигационер по договора за облигационен заем, като водещ мениджър на емисията, не бил изпълнил задължението си да подготви Проспект за вторично предлагане на ценни книжа и не е регистрирал емисията за облигации за търговия/вторично предлагане/ на Българската фондова борса в 6 месечен срок от датата на емитирането на облигации- до 19.08.2007г. и в резултат на което издадената облигационна емисия никога не била получавала статут на публична емисия от облигации и че същата имала характера на първично частно предлагане за което нормите на ЗППЦК нямали приложение. Този въпрос е изцяло релевантен за отговорността на ответника тъй като с оглед разясненията на ищеца в исковата молба се твърди, че е налице неизпълнение на действия от негова страна по повод на конкретни действия извън усвояването на заема- по учредяването на обезпеченията на облигационния заем, поради което и този въпрос- по какъв ред ще бъде предоставян и усвояван облигационния заем- при частно или публично предлагане, е неотносим за отговорността на довереника, респ. като представител на облигационерите, каквото качество безспорно притежава ОББ в отношенията си с единствения облигационер Пощенска банка, обемът на която отговорност за всеки от двата вида предлагане- публично или частно, безспорно е един и същ. Настоящият състав на съда не споделя и възраженията на ответника ОББ срещу иска, че за ищеца не са възникнали имуществени вреди от действията на довереника при учредяване на обезпеченията, основани на това, че за емитента на облигациите „Зърнени храни Изток“ЕАД и на поръчителя по облигационния заем- „БМ Трейдинг“АД са били открити производства по несъстоятелност, във всяко от които вземанията на кредитора „Юробанк България“АД, произтичащи от договора за облигационен заем, са били включени в списъка на приетите предявени вземания, в хода на които производства той би могъл да се удовлетвори. Както е видно от цитираните по-горе решения на съда по несъстоятелността производството по несъстоятелност по отношение и на двете дружества- поради невнасяне на разноски за издръжката на производството, е било прекратено със заличаване на търговеца от търговския регистър и като неблагоприята последица за кредитора от това е погасяване на вземането му по силата на разпоредбата на чл.739, ал.2 ТЗ. На кредитора не могат да му бъдат противоопоставени възражения от едно трето в отношенията му с длъжника лице, каквото качество има в случая ОББ, че е могъл в производството по несъстоятелност да привнесе разноските в указания от съда размер, тъй като за този кредитор с оглед на знаителния размер на вземането и действително подлежащото на осребряване налично имущество на двамата несъстоятелни длъжници може да му бъде гарантирана само предполагаема възможност и то само за частично удовлетворяване на вземанията му и то при положение, че видно от списъците на приетите вземания ОББ е била призната за мажоритарен кредитор с отредена привилегия, която изключва възможността за предходно удовлетворяване на останалите кредитори, в т.ч. и на ищеца. Тоест ищецът най- вероятно е нямало да получи нищо от последващото осребряване и заради това е предпочел да предприеме пасивно поведение в производството по несъстоятелност и да откаже да привнесе указаните от съда по несъстоятелността разноски, правилно преценявайки че това не е в негов интерес. Основателни са обаче възраженията на ответника ОББ и съответно правилни са мотивите на първостепенният съд в тази насока, като ги е възприел за свои, основани на това, че дори и да е налице вреда, изразяваща се в това, че кредиторът по облигационния заем е бил лишен от възможността да се удовлетвори от обезпеченията учредени от намиращото се в икономическа група с емитента дружество- „Хенкел и КОХ България“ЕООД, отговорността за това не може да бъде за довереника, тъй като обстоятелствата и конкретните изисквания как да бъде структурирана облигационната емисия и какви да бъдат обезпеченията- върху какви точно имоти и от кои лица да бъдат учредени, е определено в одобреното от самия ищец, в качеството му на водещ мениджър на облигационния заем, предложение за записване на емисия от обезпечени облигации от 14.02.2007г., където ясно е посочено, че като обезпечения на емисията е предвидено да бъде учредена първа по ред ипотека на недвижими имоти, собственост на третото лице „Хенкел и КОХ България“ЕООД, а именно Зърнобаза в гр.Шабла /земя и сгради/ на стойност 10.3млн. лева и Складова база за семена/земя и сгради/ в гр.Добрич, на стойност от 1, 9 млн. лева, за които ипотеки по делото между страните спор няма, че са идентични с ипотеките, които са прогласени впоследствие за нищожни с решенията на Апелативен съд Варна и на ВКС. В контекста на изразенето по-горе относно характера и същността на договора за довереник по облигационния заем като такъв по договор за поръчка, за ОББ в качеството му на довереник на облигационерите не може да възникне нито правомощие, нито задължение да променя структурата и обезпечеността на емисията. Поради това ОББ като е предприела чрез надлежно упълномощени свои служители учредяването на предвидените в Предложението от 14.02.2007г. обезпечения именно върху предвидените в Предложението от 14.02.2007г. имоти по указания от облигационера начин, е изпълнила точно условията на облигационната емисия и поетото като довереник задължение по договора от 15.02.2007г., сключен с емитента, което задължение повтаря изцяло изискването на Предложението от 14.02.2007г. досежно вида на обезпечението. За довереника ОББ не е налице задължение нито да прави правен анализ на обезпеченията, предвидени за учредяване в Предложението от 14.02.2007г, нито да представя доказателства за правото на собственост и на особените изисквания на закона. Единственото задължение на банката като довереник е да следи за учредяването на предвидените в предложението и договора обезпечения, нещо което ОББ е изпълнила точно и добросъвестно, като чрез надлежно упълномощено лице е била страна в нотариалните производства по учредяване на обезпеченията, предвидени в Предложението от 14.02.2007г. и в договора от 15.02.2007г. В контекста на дължимата грижа от банката като довереник по договора за изпълнение на функцията „довереник на облигационерите“ е напълно достатъчно тя да е проверила дали са спазени изискванията на чл.10, ал.1 и ал.2 от Закона за съхранение на зърно/отм./, съдържащи забрана публичен склад за зърно да бъде поръчител, залогодател, както и гарант по заеми на трети лица, както и при при учредяване на ипотека върху такъв склад да бъде дадено предварително разрешение от Националната служба по зърното искане, към което се прилага информация за финансовото състояние и за задължението. В настоящия случай, както се установи тази процедура е била спазена- видно от приложените удостоверения по отношения на единия от имотите Националната служба по зърното е дала предварително съгласие за учредяване на ипотека, а по отношение на другия имот изрично е заявила, че към момента на учредяване на ипотеката този имот няма характера на публичен склад. С това е напълно достатъчно да се приеме, че ОББ преди учредяване на ипотеката е предприела всички необходими и зависещи от нея дейности свързани със законосъобразното учредяване при спазването на установените от закона общи и специални изисквания, като с извършването на тези действия е напълно да се достатъчно да се приеме, че тя е осъществила дължимата грижа по повод на мандатните й отношения с единствения обилгационер по облигационния заем „Пощенска банка“АД, като в контекста на изложеното по-горе за ОББ не е съществувало задължението да извършва самостоятелен правен анализ на обезпеченията в смисъла вложен от тълкуванието на съда при разглеждане на спора относно нищожността на ипотеките, още повече че ипотеките са били предложени от самия кредитор по облигационния заем. Неоснователни са доводите на ищеца, поддържани от него и във въззивната му жалба, че инциативата за сключването на облигационния заем е на ответника ОББ, като с това се е целяло рефинасирането и погасяване на стари задължения на длъжника към банката. От една страна естеството и характера на отношенията между емитента и довереника са извън предмета на настоящия правен спор, а от друга дори и да се приеме, че това е така и че действително ОББ е инициирала процедурата по сключване на заема, преследвайки някакъв специален свой интерес и с това да е предложила начина на обезпечаване на задълженията на емитента да стане върху конкретните имоти, с оглед качеството на ищеца като водещ мениджър на емисията той е този, който е трябвало окончателно да определи структурата на емисията обезпечени облигации, в т.ч. и как те трябва са бъдат обезпечени, поради което и за грешния си избор и преценка той не може да вини други, в т.ч и довереника, който на основата на породилите се между тях мандатни отношения е длъжен да се съобрази с поставените впоследствие от ищеца като водещ мениджър на емисията облигации изисквания. С оглед на горното следва да се приеме от настоящия сътав на съда, че за възникналата вреда, изразяваща се в невъзможността кредиторът да се удовлетвори от учредените обезпечения не се дължи на действия на довереника ОББ, а на действията на служителите на „Юробанк България“АД, изготвили предложението от 14.02.2007г., в което са определени условията за обезпечаване на облигационната емисия, което ще има като последица и отхвърлянето на иска като неоснователен. С оглед изводите на съда, че вземане за вреди на ищеца, основано на неточното изпълнение на задълженията на ответника по договора за изпълнение на функцията „довереник на облигационерите“ не съществува, съдът не дължи произнасяне по възражението на ответника за това, че искът не ищеца е погасен по давност. Незавсимо от това за пълнота на изложеното следва да се каже, че искът не е погасен по давност поради това, че вземането на ищеца за вреди основано на неточното изпълнение на задълженията на довереника по учредяване на обезпеченията е възникнало от датата на влизане в сила на решението на съда за прогласяване нищожността и на двете ипотеки- Решение № 116/25.01.2021г. по т.д.№ 1623/2019г., тъй като с тях окончателно е отречена възможността на кредитора да се удовлетвори и от двете учредени в негова полза обезпечения. Съответно от тази дата- 25.01.2021г. следва да се счита, че е възникнала в негова полза възможността да претендира вреди на посоченото основание. Съгласно чл. 110 ЗЗД вземанията, за които законът не предвижда друг срок, се погасяват с изтичане на петгодишна давност. Тъй като процесното вземане има характера на такова за вреди от договорно/а не на деликтно основание/, и доколкото в закона не е предвидено друго, то същото се погасява с изтичането на общия заложен от законодателя в цитираната норма 5 годишен давностен срок. Тъй като вземането е възникнало на 25.01.2021г., а искът е предявен на 04.04.2022г., то и няма как искът да е бил погасен по давност към тази дата, поради което и предявеното от ответника възражение, че иска е погасен по давност е неоснователно. С оглед изхода на делото по главния иск срещу ответника ОББ съдът дължи произнасяне и по евентуалния иск с правно основание чл.45 ЗЗД предявен срещу ответника Й. И. П.. Искът срещу този ответник се основава на твърденията на ищеца, че е налице противоправно поведение от двамата нотариуса, изповядали учредяването на договорните ипотеки – В. Т. с район на действие PC – Добрич и Й. П. с район на действие PC- Каварна, само спрямо който е насочен иска и които според ищеца не са били спазили задълженията си по чл. 586, ал.1 от ГПК – при издаването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът проверява дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката. Настоящият състав на съда изобщо не споделя тези доводи и твърдения на ищеца, намира за правилни изводите на първостепенният съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен само срещу единия от двамата нотариуси изповядали договорните ипотеки и препраща изцяло към мотивите на съда, каквото дискреционно право има по силата на разпоредбата на чл.272 ГПК, тъй като не намира за необходимо какво повече да добави извън казаното и подробно обяснено в обжалваното решение. В допълнение на изложеното от съда следва само да се добави, че при изповядване на сделката нотариусът е проверил, че са изпълнени общите и специални изисквания на закона, съгл. чл.586, ал.1 ГПК, гарантиращи законосъобразността при провеждане на нотариалното производство- нотариусът е проверил, че ипотекарният длъжник е собственик на имота/ обстоятелство, което по делото изобщо не е спорно/, както и че е проверил дали са спазени особените изисквания на закона- в случая, активната легитимация на страните, валидната представителна власт, съответно взетите решения на компетентните за това органи на дружествата, участващи в нотариалното производство, дадените разрешения за извършване на ипотеката, липсата на публични задължения както върху ипотекираните имоти, така и липсата на публични задължения изобщо, установени в слязъл в сила данъчно-облагателен акт. Нотариалният акт, в който е материализиран договорът за ипотека, е израден от формална страна- обстоятелство за което между впрочем между страните няма спор, поради което и нотариалното производство проведено от самия нотариус е валидно, като отговарящо на всички изисквания на закона. По отношение спазването на специалните изисквания на закона- тези по чл.10, ал.2 от ЗСТЗЗ/отм./ е видно, че нотариусът е спазил същите, като е изискал и пред него са представени писмо изх.№ 17/19.03.2007г., т.е преди учредяването на ипотеката, което е станало на 23.03.2007г. Националната служба по зърното при МЗХ на основание чл.10, ал.2 ЗСТЗЗ е дала разрешение на ипотекарния длъжник „Хенкел и КОХ България“ЕООД да учреди ипотека на лицензираните като публичен склад за зърно складови помещения в Зърнобаза, гр. Шабла в полза на довереника по облигационния заем ОББ. Тоест, очевидно е че към датата на изповядване на разпоредителната сделка, лицензиращият орган е считал, че приложима в случая е разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗСТЗ, въз основа на която е дал съответното разрешение, очевидно считайки че по отношение на тази ипотека не съществува забраната по ал.1. При извършване на проверката по чл.586, ал.1 ГПК нотариусът дължи извршването само на формална и от външна страна проверка на представените му документи – за него не съществува задължението, а и възможността да извършва проверка дали представените или декларираните пред него обстоятелства отговарят на истината. Още по-малко нотариусът е имал задължението да извършва правен анализ дали са изпълнени поставените от законодателя в разпоредбата на чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗСТЗЗ/отм./ съществуващи към онзи момент особени изисквания за законосъобразното изповядване на конкретната разпоредителна сделка и то във вложения в мотивите на ВКС смисъл. По изложените съображения предявеният срещу ответника Й. И. П. иск с правно основание чл.45 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение- потвърдено като правилно. На основание чл.78, ал.3 ГПК и с оглед на направеното искане въззивникът „Юробанк България“АД следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 120 000 лева на въззиваемия ОББ и 8000 лева за въззиваемия Й. И. П.. С оглед изхода на въззивното обжалване съдът дължи произнасяне и по часната жалба на "Обединена българска банка"АД срещу Определение № 9166/13.06.2024г., с което е изменено Решение № 2698/08.05.2024г. по гр.дело № 3500/2022г. в частта му за разноските. Неоснователни са на първо място доводите в жалбата, че обжалвания акт на съда като постановен в нарушение на правилото на чл.235, ал.1 ГПК, поради което и е нищожен. Действително съгласно разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Настоящият случай обаче не е такъв. Произнасянето по искането с правно основание чл.248, ал.1 ГПК не е насочено към промяна на волята на съда по съществото на правния спор, апропо което действие е абсолютно запретено по силата на изискването за неотегляемост на решението съгл. чл.246 ГПК, въвеждаща забрана за съда, след като обяви решението по делото, сам да го отмени или измени. Това искане няма самостоятелен, а инцидентен характер, обусловено от произнасянето на съда по съществото на правния спор, следователно няма как по отношение на него да е налице забраната на чл.235, ал.1 ГПК, след като съдът се е произнесъл вече по съществото на повдигнатия пред него правен спор, който вече няма правото да бъде пререшаван. Макар и да не е нищожно, определението на съда за изменение на решението в частта за разноските е неправилно поради следните съображения: Ответникът Обединена българска банка АД е претендирал като заплащане на съдебни разноски адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 92 174, 40 лева, по който размер другата страна е направила възражение за прекомерност. Настоящият състав на съда намира, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд в обжалваното определение, с което е намерил възражението на „Юробанк България“АД за прекомерност за основателно, предвид това, че уговореното и действително заплатено от ответника възнаграждение за процесуално представителство е съобразено и съответства изцяло на разпоредбата на чл.2, ал.7 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения, която предвижда, че при предявен частичен иск адвокатското възнаграждение да се изчислява върху пълния размер на иска, а не върху частичната претенция по делото, когато искът за първи път се предявява като частичен, каквато е процесната хипотеза. В случая тъй като пълният размер на единия от исковете е 2 773 452 евро с левова равностойност от 5 424 400, 63лв, по който минимално пределеният размер на адвокатското възнаграждение се определя по чл.7, ал.2, т.7 от Наредбата и възлиза на 106 016, 01лв без ДДС, какъвто се дължи на процесуалния представител. Изложените в мотивите на обжалваното определение съображения, че формирането на СПН по отношение на правопораждащите спорното право факти не е достатъчно да обоснове извод за опреД.е размера на адвокатското възнаграждение въз основа на пълния размер на вземането, в какъвто смисъл са най-общо взето правните доводи на адв. Г., макар и принципно да са правилни и да се споделят в общи линии и от настоящия състав на съда, не могат да обосноват извод в изразения от първоинстанционния съд смисъл, с което на практика и от от страна на съда приложението на една дейсваща норма/ в общия смисъл на думата, доколкото Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения е издадена въз основа на предвидена от ЗА специална законова делегация/. Каквито и да са били мотивите и съображенията за изменението на тази разпоредба от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкто тя безспорно има нормативен характер и е действащо парво, не може да се откаже да се затече действието й- противното би било израз на недопустим правен нихилизъм, което не може да бъде толерирано от нито един държавен орган, още по-малко от страна на съда. Колкото до цитираното от първоинстанционния съд Решение на СЕС от 25.01.2024г. въззивният съд намира, че няма основание за позоваване на него предвид безспорно значимата фактическа и правна сложност на настоящия правен спор като заплатеното по него възнаграждение на процесуалния представител на ответника ОББ като съответстващо на минималния размер по Наредбата няма основание да бъде намалявано под установения в нея минимум. При това положение настоящият състав на съда намира, че обжалваното определение ще следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което на частния жалбоподател ОББ следва да бъде присъдено цялото заплатено по повод на първоинстанционото производство адвокатско възнаграждение.