Решение № 216 от 22.11.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 348/2024 г.

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба вх.№20022/11.06.2024г. от О П, представлявана от К Д Д - Кмет на О П, с адрес: гр. П., пл. С С № • против Решение № 674/ 26.05.2024 г. по гр. д. № 1417 от 2022 г. на Окръжен съд- Пловдив, с което се: „ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О П, че „У Б П“АД, ЕИК ••••••• със седалище и адрес на управление: гр.П., бул. Б. № ••• е собственик на следните недвижими имоти: 1/Поземлен имот с идентификатор •••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, адрес на поземления имот: гр. П., р. С, бул. Б. № •••, площ от 88 278 кв.м. /осемдесет и осем хиляди двеста седемдесет и осем квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за обект комплекс за здравеопазване, стар /предишен/ идентификатор: няма, номер по предходен план: ••••••, квартал 4 по плана на П. П Х, парцел •••••••, при граници: •••••••••••••••••••••••••••••••; 2/ Поземлен имот с идентификатор ••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, адрес на поземления имот: гр. П., р. С, бул. Б. № •••, площ от 579 кв.м. /петстотин седемдесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за електроенергийно производство, стар /предишен/ идентификатор: няма, номер по предходен план: ••••••••• по плана на комплекс „•••••••••, при граници: ••••••••, •••••••••; 3/ Поземлен имот с идентификатор ••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, адрес на поземления имот: гр. П., р. С, бул. Б. № •••, площ от 667 кв.м. /шестстотин шестдесет и седем квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за електроенергийно производство, стар /предишен/ идентификатор: няма, номер по предходен план: •••••••••••••••••••••, парцел: II-62, 9518, ТП, при граници: •••••••••; ••••••••; ••••. ОСЪЖДА О П да заплати на „У Б П“АД, ЕИК ••••••• със седалище и адрес на управление: гр.П., бул. Б. № ••• сумата 52 717, 20 лева – разноски по делото.“ В жалбата се поддържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго решение, с което да се отхвърли искът на „У Б П“АД като неоснователен. В законния срок, от ищеца „У Б П“АД е подаден отговор на жалбата с вх. №24286/15.07.2024г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията, възраженията и исканията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото и в аспекта на чл.269, изр.2 ГПК, намира следното: Ищецът „У Б П“АД е предявил 3 обективно кумулативно съединени иска с квалификация по чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.97, ал.1 ЗС с предмет да бъде признато за установено по отношение на ответника О П, че следните недвижими имоти са собственост на ищцовото дружество, а именно: 1/Поземлен имот с идентификатор •••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, адрес на поземления имот: гр. П., р. С, бул. Б. № •••, с площ от 88 278 кв.м. /осемдесет и осем хиляди двеста седемдесет и осем квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за обект комплекс за здравеопазване, стар /предишен/ идентификатор: няма, номер по предходен план: ••••••, квартал 4 по плана на П. П Х, парцел •••••••, при граници: •••••••••••••••••••••••••••••••; 2 / Поземлен имот с идентификатор ••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, адрес на поземления имот: гр. П., р. С, бул. Б. № •••, с площ от 579 кв.м. /петстотин седемдесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за електроенергийно производство, стар /предишен/ идентификатор: няма, номер по предходен план: ••••••••• по плана на комплекс „П Х •••••••• ТП, при граници: ••••••••, •••••••••; 3 / Поземлен имот с идентификатор ••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, адрес на поземления имот: гр. П., р. С, бул. Б. № •••, с площ от 667 кв.м. /шестстотин шестдесет и седем квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за електроенергийно производство, стар /предишен/ идентификатор: няма, номер по предходен план: ••••••••••••••••, ТП, при граници: •••••••••; ••••••••; ••••, Като основание за възникване на правото на собственост на ищеца, в ИМ се сочи, че същите са станали негова собственост на основание чл.104, ал.1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), съгласно която разпоредба, с преобразуването на публичните здравни заведения по чл.101, 102 и 103 от ЗЛЗ, предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество - държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения, въз основа на които се преобразуват, преминава в собственост на дружествата. В тази връзка, ищецът твърди в ИМ, че спорните имоти са били заведени в баланса на публичното здравно заведение „Р - П” към 31.12.1999г., на което ищцовото дружество се явявало правоприемник, на основание Заповед № РД 19-09/18.08.2000 г., издадена от Министъра на здравеопазването, на основание чл.101, ал.1 и ал.5 във връзка с чл.104 и чл.38 от Закона за лечебните заведения, с която „публично здравно заведение Р - П” е преобразувано в лечебно заведение с наименование „М Б - П” АД, със седалище гр. Пловдив и адрес на управление бул.”Б., № ••• и съгласно т.5 от която заповед, „лечебното заведение поема активите и пасивите на Р б П по баланса й към 31.12.1999 г.” В ИМ се твърди, че обектът „О б” е предвиден по регулационния план на град Пловдив, като е издадена Заповед №•••••• година на Зам.председателя на Градски общински народен съвет, на основание § 58 и § 60 от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места /ППЗПИНМ/ - отм., неразделна част от която е скица на терена с посочена площ от 92 584 кв.м. и определени граници. Поддръжа се, че съгласно чл.37 от Закона за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ/ - отм., „Дворищната регулация установява строителните парцели и определя кому се отреждат тези парцели”, т.е. на кого се предоставят. Посочва се, че с писмо изх.№ 415/5.ІV.1972 г., тогавашното Министерство на народното здраве разпорежда на Председателя на ИК на ГНС гр. Пловдив „да се прехвърли безвъзмездно на Окръжен народен съвет, респ. О б” теренът, за да се извърши строителство на О б Пловдив. Твърди се, че е съставен Акт за държавна собственост № •••••••• г. за имот „бивша собственост на ГНС Пловдив”, с посочено основание Заповед № •••••• г. на Председателя на ИК на ГНС-Пловдив и Писмо изх.№ •••••••• г. на МНЗ. Сочи се, че в графа 7 от същия, като учреждение, на което се отстъпва имотът за ползване, е записано „ОНС - Пловдив, респ. О б Пловдив”. Твърди се също, че е съставен Предавателно-приемателен протокол от 9 май 1972 г., в който изрично е записано на същата дата О б Пловдив „да заприходи местото като основно средство, а сектор „Държавни имоти” да направи необходимите отметки по книгите”. Посочва се, че във времето О б Пловдив е преименувана в О Р Б П, а след това в Р б П Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искове с факта, че за процесните имоти са издадени от ответника актове за общинска собственост, а именно: Акт за публична общинска собственост № ••••••••• г., вписан под № ••••••••• от същата дата в Агенция по вписвания - Служба вписвания град Пловдив; Акт за публична общинска собственост № •••••••••••• г., вписан под № •••••••• от същата дата на Агенция по вписвания - Служба вписвания гр. Пловдив и Акт за публична общинска собственост № ••••••••••• г., вписан под №••••••••• от същата дата в Агенция по вписвания - Служба вписвания гр.Пловдив. Макар самите АДС да нямали правопораждащо действие и да били лишени от фактическо и правно основание, със съставянето им, ответникът накърнявал собственическите права на ищеца, което налагало и предприетата им защита по съдебен ред, чрез иск по чл.97 ЗС, без искане за ревандикация, тъй като фактическата власт и владението върху имотите се упражнявали от ищеца. Ответникът оспорва ищцовото дружество да е собственик на процесните имоти на твърдяното основание. Не оспорва, че със Заповед № ••••••••г. на зам.-председателя на ГОНС- Пловдив е одобрена регулацията на терен за О б в гр. Пловдив, но поддържа, че записването на новия парцел на името на О б не прави последната собственик, противно на твърденията на ищеца относно значението на правната норма на чл.37 от ЗПИНМ (отм.). Счита, че записването „О б“ следва да покаже предназначението на въпросното място, а именно, че там ще бъде изградена болница, а не че собственик на терена е болницата, доколкото към онзи момент лечебните заведения не са били правни субекти, притежаващи самостоятелно право на собственост. Признава се, че с акт за държавна собственост № ••••••••• г. е актувано празно място от 92 584кв.м. (бивша собственост на ГНС-Пловдив) при граници: канал, от юг-шосето за гр. П., от запад-зелена ивица и от север- терен отреден за онкологична болница и че в графа „7“ на акта е указано, че имотът се отстъпва за ползване на ОНС-Пловдив, респективно О б-Пловдив. Признава също така, че с предавателно-приемателен протокол от 09.05.1972г., на основание Заповед № •••••••••г. на ГНС-Пловдив, актуваното държавно празно място се предава от ГНС-Пловдив на ОНС-Пловдив, респективно О б- Пловдив, като подчертава, че този АДС е съставен при режим на общонародна/държавна собственост съгласно Конституция на Република България от 18.05.1971 г. Посочва се, че построените в дворното място сгради са актувани с акт № 2127 от 03.05.1996 г., като съгласно графа „2Г‘ на акта, същите са предоставени за оперативно управление на О П-О Р Б, а в графа „31“ на акта за допълнителни данни и промени е отбелязано, че с Решение № ••••••••••г. на Общински съвет-Пловдив, на основание чл. 3, ал. 2 от ЗОС, имотът-ОРБ е публична общинска собственост и е съставен нов акт за публична общинска собственост № ••••••••••“, гр. Пловдив. Ответникът посочва, че на основание чл. 1 от ПМС № 103 /1.05.1999 г. за преобразуване и закриване на здравни заведения в системата на здравеопазването, т. 10 от Приложение № 1, считано от 01.06.1999 г., Обединена Р - П се разделя на Р - П и А П З З - Пловдив. Съгласно чл. 3 от въпросното ПМС, нарочно определени комисии следва да изготвят разделителни протоколи, в които да се определят активите и пасивите, преминаващи към съответните здравни заведения, а според чл.4, здравните заведения по чл. 1 са изцяло на издръжка на бюджета на съответните общини, на чиято територия се намират. В тази връзка, се твърди, че с Решение № •••••••••••••г. на Общински съвет-Пловдив, О Р Б се преобразува, като се разделя на Р Б- Пловдив и А П З З-Пловдив. В т. 6 на решението е възложено на кмета да извърши прехвърляне на имуществото, съгласно разделителни протоколи. Твърди се, че още към момента на това първо преобразуване на болничното заведение, спорните три поземлени имота, представляващи към онзи момент УПИ I-О б, кв. 4 по плана на П П Х“, одобрен със Заповед № •••••••г., не са били предоставяни нито на Р Б-Пловдив, нито на АПЗЗ- Пловдив, доколкото към тази дата вече е бил осъществен фактическия състав на разпоредбата на §7 от ПЗР на ЗМСМА и имотът е бил общинска собственост. Признава се, че впоследствие е издадена Заповед № •••••••••г. на Министъра на здравеопазването, съгласно която, на основание чл. 101, ал. 1 и 5, във връзка с чл. 104 и чл. 38 от Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 9.07.1999 г.), Р Б-Пловдив е преобразувана в лечебно заведение с наименование „М ••••••••••”АД, като лечебното заведение поема активите и пасивите на Р Б- Пловдив по баланса й към 31.12.1999 г. Твърди се обаче, че към тази дата няма каквито и да е доказателства, че процесиите недвижими имоти са били в активите на Р б П и така по силата на издадената заповед да са преминали в активите на „М ••••••••••”АД. Поддържа се, че имотите, предмет на спора, са общинска собственост по следните съображения: Признава се, че спорните три поземлени имота попадат в територия, отредена за болница през 1961г. и че на основание чл. 6 от ЗС и чл. 21 от правилника за държавните имоти е съставен акт за държавна собственост ••••••••• г. Посочва се, че към тази дата, съобразно действащото законодателство в Република България, е действал режим на общонародна/държавна собственост. Конституцията на НРБ, приета от ВНС на 4.12.1947 г., не предвиждала общината като субект на правото на собственост, както и последвалата я Конституция на НРБ от 1971. Едва в чл. 14 от Конституцията на Република България (ДВ, бр. 94 от 1990 г.) е направено разграничение на видовете собственост, респективно се появява и института на общинската собственост. Поддържа се, че първият закон, който след приемане на действащата Конституция на Република България (Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г.), установяващ предметно разграничение между държавната и общинската собственост, е Законът за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ., бр. 77 от 17.09.1991 г.), в сила от 17, 09.1991 г. С разпоредбата по § 7 от ПЗР на този закон е извършено изброяване на онези държавни имоти, които от момента на влизането на закона в сила, преминават в собственост на общините. Така съгласно § 7, т. 6 от ПЗР, преминават в собственост на общините и „обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване“. В този смисъл, се поддържа, че при наличие на описаните в хипотезата на посочената правна норма юридически факти, настъпват следните последици: първо, Държавата престава да бъде собственик на изброените в правната норма поземлени имоти, а от друга страна, тази собственост преминава ех lege в полза на общината. Така, в настоящия случай, от една страна е налице имот, който е бил държавна собственост - обстоятелство което не е спорно по делото, същият е обект с местно значение и е насочен към задоволяване на потребностите на населението в областта на здравеопазването. Счита се за безспорно обстоятелството, че се касае за имот, насочен към здравно обслужване на населението, доколкото ПИ с идентификатор •••••••• по КККР на гр. Пловдив от 1961 г. насетне всякога е бил отреден като терен за здравеопазване. В обобщение, ответникът поддържа, че от влизане в сила на § 7, т. 6 от ЗМСМА (Обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г, ), независимо от преобразуването на лечебното заведение, което е настъпило едва с приемане на Закона за лечебните заведения (Обн., ДВ, бр. 62 от 9.07.1999 г.), собствеността върху процесния терен е била общинска такава. Подчертава се и че на основание § 5 от ПЗР на Закона за общинската собственост, предвиждащ в шестмесечен срок от влизане в сила на закона, да се извърши актуване на имотите, които към този момент са общинска собственост, с Решение № •••••••••• г. Общински съвет Пловдив, във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗОС, Общински съвет обявява за публична общинска собственост имотите, описани в приложение № 1, неразделна част от решението, като под № 32 от имотите на територията на район „•••••••••••••••• В тази връзка, се признава, че с актове за публична общинска собственост № 1156/11.06.2012г., № 1157/11.06.2012г. и № 1158/11.06.2012г. на район „С.”, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във връзка с § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА и Решение №•••••••г, по конституционно дело №18/2000г. на Конституционния съд, чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС, във връзка с Решение № •••••••••••г. на Общински съвет-Пловдив и чл. 59 от ЗОС, процесните имоти: ПИ с ид. •••••••• по кадастралната карта на гр. Пловдив, с площ 88 282кв.м., находящ се на бул. „Б., № •••, за който е отреден УПИ I-за О б, кв. 4 по плана на Комплекс „ П Х”, ПИ с ид. ••••••••• по кадастралната карта на гр. Пловдив, с площ 667кв.м., находящ се на бул. „Б., № •••, за който е отреден УПИ •••••••, за ТП, кв. 4 по плана на Комплекс „П Х” и ПИ с ид. ••••••••• по кадастралната карта на гр. Пловдив, с площ 579кв.м., находящ се на бул. „Б., № •••, за който е отреден УПИ I•••, за ТП, кв. 4 по плана на Комплекс „П Х”, са актувани като имоти публична общинска собственост. Във връзка с горното, се твърди, че с писмо изх.№ 12 ОУ 200/14.06.2012г. от О П, на основание чл. 58, ал. 5 от ЗОС, , е поискано отписване на акта по отм. НДИ от актовите книги за държавна собственост от Областен управител на област Пловдив. Със Заповед № ДС-•••••••••г. на Областен управител на област Пловдив е отписан от актовите книги за държавна собственост недвижимият имот, съставляващ: Дворно място, находящо се на бул. „М., № •, за което са отредени УПИ I-за О б, УПИ •••••••, за ТП и УПИ I•••, за ТП от кв. 4 по регулационния план на Комплекс „П Х”, актувано с акт за държавна собственост № 1329/••••-стар от ••••••••. по отм. НДИ. представляващо поземлени имоти с идентификатори №№ ••••••••, ••••••••• и •••••••••. Така изложените по-горе фактология не се оспорва от страните, а и се установява от представените по делото пред първата инстанция от тях писмени доказателства. Основният спор между страните по делото противопоставя, от една страна, твърденията на ищеца относно осъществяването на фактическия състав по чл.104, ал.1 ЗЛЗ, въз основа на който се твърди, че ищцовото дружество е придобило собствеността върху процесните имоти и от друга страна, твърдението на ответната община, че още преди преобразуването на ищеца през 2000г. от Р Б-Пловдив в „М ••••••••••” АД, с влизане в сила на § 7, т. 6 от ЗМСМА (Обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991г, ), имотите са станали общинска собственост, тъй като съставляват обекти на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за здравно обслужване. Тъй като, на общо основание, съгласно чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи твърденията, на които основава защитаваните с предявените искове права, следва да се даде отговор на въпроса дали по отношение на процесните имоти е осъществен фактическия състав на чл.141, ал.1 ЗЛЗ. Видно от текста на чл.104, ал.1 ЗЛЗ, визираните в същия предпоставки на първо място изискват да се касае за публично здравно заведение измежду тези по чл. 101, 102 и 103 от ЗЛЗ. В случая, по делото няма спор, а и се установява от доказателствата, че Р Б-Пловдив е била със статут на публично здравно заведение за болнична помоy по см. на чл.101, ал.1, предл.1 от ЗЛЗ. Следващите законови предпоставки са да се касае за имущество, собственост на държавата и общината, както и това имущество (движимо или недвижимо) да е предоставено за стопанисване и управление на публичното болнично заведение, на което ищеца се явява правоприемник. Последната предпоставка е съответното държавно или общинско имущество, предоставено за стопанисване и управление на публичното болнично заведение, да е включено в баланса му, въз основа на който се извършва преобразуването. В връзка с горното, съдът съобрази, на първо място, че със Заповед №•••••• година на Зам.председателя на Градски общински народен съвет, на основание § 58 и § 60 от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места /ППЗПИНМ/ - отм, е одобрена регулацията на терена за обект „О б” в гр.Пловдив, по шосето за гр.П., според червените и сините черти на приложената към заповедта скица. Видно от въпросната скица, неразделна част от заповедта, теренът с посочена площ от 92 584 кв.м. и конкретно посочени граници. Съгласно заключението на приетата пред първата инстанция съдебно- техническа експертиза (СТЕ), отреденият със заповед №•••••••• г. парцел за нова О б е претърпял малки промени в границите си през годините, но безспорно има съответствие с границите на отредените в следващите регулационни планове от 1977 и 2007 г урегулирани поземлени имоти. Така, със Заповед № ••••••• г на кмета на О П, за процесният имот е отреден УПИ I -О б, кв. 4, като границите му съответстват на границите на парцела, отреден през 1961г. за О б със заповед №•••••••• г. При действие на тази регулация от 1977 г., е съставен АДС №•••••••• г за имот О р б, представляващ дворно място - УПИ I - О б, кв. 4 по РП „ПУ П Х4“, с площ от 87210 кв м и сградите в него. Със заповед № РД •••••••• г е одобрен Кадастрален план „ПУ П Х“, в който е заснет и нанесен в плана ••••• в граници, съответстващи на отредения със заповедта от 1961 г парцел и парцела в РП от 1977г. С кадастралния план от 1998 г за първи път са заснети имотни граници на процесния имот с пл. № 62 с площ 91383 кв м и сградите в него. Със заповед № ОА-•••••••••• г на кмета на О П е одобрен проект за изменение на ЗРП, в част регулация на парцел I -О б, кв. 4, като от него се образуват три нови парцела: УПИ I - О б, У П И II-обществена дейност и УПИ III-трафопост, кв. 4. С решение № 3•••••••••• г на ОбС-Пловдив е одобрен нов РП „•••••••••“, изработен върху кадастралната основа на КП от 1998г. За процесния имот са отредени нови УПИ, както следва: •••••••••••• Съдът кредитира заключение на СТЕ като компетентно и обосновано. От дадените със същото отговори може да се направи извод, че имотът, отреден за обект „О б“ със заповед №•••••••• г., понастоящем съответства на УПИ I -за О б, УПИ ••••••• - за ТП и УПИ ••••••••• по одобрения с решение № 3•••••••••• г на ОбС-Пловдив нов РП „•••••••••“, изработен върху кадастралната основа на КП от 1998г. Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че с писмо изх.№ 415/5.ІV.1972 г. от зам. министър при Министерство на народното здраве относно изграждането на О б гр.Пловдив, Председателят на ИК на ГНС гр. Пловдив е уведомен, че за да се извърши строителство на въпросния обект съгласно Правилника за държавните имоти, е необходимо терена в посочените в скицата граници да се прехвърли бевзъмездно на Окръжен народен съвет, респективно на О б. Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че на ••••••••. е съставен Акт за държавна собственост № ••••, на основание Заповед № •••••• г. на Председателя на ИК на ГНС Пловдив и Писмо изх.№ •••••••• г. на МНЗ, за имот – празно дворно място от 92 584 кв.м при граници: канал, от юг: шосето за П., от запад – зелена ивица и от север- терен, отреден за о. болница, находящ се в гр.П., П. ш.“, бивша собственост на ГНС Пловдив. Като учреждение, на което се отстъпва имотът за ползване, в АДС, т.7, е записано „ОНС - Пловдив, респ. О б Пловдив”. Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че със Заповед №•••••••••г. на Председателя на ГНС – Пловдив, на основание чл.15 от Правилника за държавните имоти е разпоредено сектор „Държавни имоти“, отдел „Финанси“ да предаде безвъзмездно на ОНС – Пловдив, респ. О б Пловдив държавното празно място, находящо се на Пазарджишко шосе, цялото от 92 584 кв.м., отредено за построяване на О б. Със заповедта е разпоредено приемането и предаването на имота да се извърши с протокол – опис, от датата на който сектор „Държавни имоти“ да направи необходимите отметки по книжата, а О б да заприходи мястото като основно средство. Представен по делото е и приемо-предавателен протокол от 09.05.1972г., съставен на основание горепосочената Заповед №•••••••••г., между представител на сектор „Държавни имоти“ – И. К., технически инспектор и представител на О б-Пловдив – д-р Б. Д., заместник-главен лекар, като последният е приел държавното празно място с площ от 92 584 кв.м, отредено за построяване на О б с протокол №••••••••••г. В протокола е записано също, че от датата на съставянето му, О б-Пловдив заприходява мястото като основно средство, а в сектор „Държавни имоти“ са направени необходимите отметки по книгите. По делото не е спорно, а и от доказателствената съвкупност може да се направи обоснован извод, че О б-Пловдив е преименувана впоследствие на О Р Б - гр.Пловдив, която с постановление №••••••• на Министерски съвет е преобразувана чрез разделяне на Р Б-Пловдив и А п з – Пловдив. Впоследствие, със заповед №••••••••. на министъра на зравеопазването, Р Б-Пловдив е преобразувана в „М б -П“АД, което поема активите на Р Б-Пловдив към 31.12.1999г. Съвкупната преценка на горепосочените писмени доказателства мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че процесните имоти са били предоставени за стопанисване и управление на публичното болнично заведение Р Б-Пловдив, на което ищеца се явява правоприемник. Причина за този извод е установената по делото фактология, че след предвиждането на терена от 92 584 кв.м. за О б гр.Пловдив, Държавата недвусмислено е манифестирала волята си (в АДС №••••-••••••••. и най-вече Заповед №•••••••••г. на Председателя на ГНС – Пловдив) въпросният терен, който е отреден за построяване на О б в гр.Пловдив, да се ползва от О б-Пловдив, която да заприходи мястото като такова, за което в сектор „Държавни имоти“ са направени необходимите отметки по книгите. Доказателство за това е и фактическото предаване на имота на представител на О б-Пловдив (заместник гл.лекар) съгласно предавателно-приемателен протокол от 09.05.1972г., в който изрично е посочено, че имотът е заприходен от О б-Пловдив като основно средство. В допълнение, видно от представения от ответника Акт за държавна собственост на недвижим имот №•••••••••г., със същия (т.19) са актувани като държавна собственост сградите в парцел I – О б, като в същия раздел е отбелязано, че дворното място е актувано с предходен Акт №••••/1972г. и е общо застроено и незастроено 92 584 кв.м. В т.21 от посочения АДС е отразено, че имотът е предоставен за оперативно управление на Община Плодвив - О Р Б, без да се прави разграничение на парцела от сградите, т.е. като съвкупност. С оглед гореизложеното, следва да се даде отговор на въпроса дали процесните имоти са били заведени по баланса на Р Б-Пловдив към 31.12.1999г. Отговор на този въпрос дава заключението на приетата пред първата инстанция ССЕ. В изпълнение на поставените задачи, вещото лице е взело предвид материалите по делото, като освен това е прегледало при ищеца „У П“- АД в оригинал и се ползвало и от: Баланс на бюджетното предприятие Р б П към 31.12.1999 г.; Баланс на „М - П“- АД към 31.08.2000 г. - преобразуване и Справка за дълготрайните активи към 31.08.2000 г. - преобразуване; Счетоводни баланси на „М - П“- АД към: 31.12.2000г., 31.12.2001г., 31.12.2003 г., 31.12.2005 г., 31.12.2006 г., 31.12.2007 г„ 31.12.2008 г., 31.12.2016 г., 31.12.2017 г., 31.12.2018 г., 31.12.2019 г., 31.12.2020 г. и 31.12.2021 г.; Отчети за финансовото състояние на „ М - П“ - АД към: 31.12.2009 г., 31.12.2010 г„ 31.12.2011 г., 31.12.2012 г., 31.12.2013 г., 31.12.2014 г. и 31.12.2015 г.; Счетоводна справка- преоценка на земята към м.декември 2003г, съгласно изискванията на ЗС от 31.12.2003г., м.декември 2000г., м.декември 2001 г., м.декември 2004г., м.декември 2005г., м.декември 2008г., м.декември 2009г., м.декември 2012г., м.декември 2013г., м.декември 2016г., м.декември 2017г., м.декември 2018г., м.декември 2019г., м.декември 2020г., м.декември 2021г. и от м. март 2022 г.; Журнали по счетоводна сметка 201 “ Земи, гори и трайни насаждения“ за: 2000г„ 2001г., 2002г., 2003г., 2004г., 2005г., 2006г., 2007г., 2008г„ 2009г., 2010г., 2011 г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г„ 2019г., 2020г. и 2021г.; Инвентарна книга за счетоводна сметка 201 “ Земи /терени/ “ от м. март 2022г. Според заключението, от проверката на експертизата на изброените в същата счетоводни документи за обследвания период се стига до извода, че процесните поземлени имоти се водят по баланса на ищцовото дружество и са включени в капитала му, съгласно счетоводните записания през периода от 1999 г. до настоящия момент м. март 2022г. без прекъсване за какъвто и да е период от време. Посочено е, че към момента на преобразуване на публичното здравно заведение „Р - П” в лечебно заведение търговско дружество „М - П” -АД, със Заповед № РД........г., издадена от Министъра на здравеопазването, в Баланса на бюджетното предприятие Р Б към 31.12.1999 г. са заведени по счетоводна сметка 201: “Земя ” с балансова стойност 731, 85 лв. и ” Сграден Фонд ” с балансова стойност 772 464 лв., като общата балансова стойност формирана от стойността на фигуриращите в актива на баланса сгради, земи, гори и трайния насаждения, е 773 000 лв. При приемане на заключението, в отговори на поставени от ответната страна въпроси, вещото лице Мирчева е пояснило, че към 31.12.1999 г., по сметка 201 е заведена земя с балансова стойност 731, 82 лв., както и че имотите са описани в инвентарните книги и в журналите по сметка 201 по начин, по който са описани на страница 3 от заключението. Пояснява, че трите компонента, които показват, че имотът фигурира в капитала на дружеството са вписването в баланса, в инвентарната книга и по счетоводната сметка 201. Настоящата инстанция кредитира заключението на ССЕ като компетентно и обосновано. Същото не е оспорено от ответника в заседанието, в което е прието, нито е поискано допускане на повторна или допълнителна ССЕ. Изводите му кореспондират на останалата доказателствена съвкупност, коментирана по-горе, сочеща, че имотът е предоставен на О б Пловдив, за да се ползва за построяването на нова сграда О б-Пловдив, като изрично е разпоредено да се заприходи терена като основно средство, за което в сектор „Държавни имоти“ са направени необходимите отметки по книгите. Също така, при сравняване на представените по делото баланс на Р Б-Пловдив към 31.12.1999г. и справка за ДМА към 31.12.1999г., с баланса и справката за ДМА на същото лечебно заведение към 31.08.2000г., балансовата стойност на сгради, земи, гори и трайни насаждения, както и отделно на земи, е една и съща – съответно 773 общо, 1 само за земи и 772 само за сгради. В тази връзка, от представения по делото инвентарен опис към м.декември 2000г. (л.79 от първоинстанционното дело), неоспорен от ответника по реда на чл.193 ГПК, е видно, че е отразена земя – 87210 кв.м, местоположение – М, о. М, с балансова стойност 731, 85 лв, което потвърждава извода на ССЕ, че процесните имота са били заведени по баланса на Р Б-Пловдив към 31.12.1999г., тъй като заведеното недвижимото имущество към тази дата е на същата стойност като по междинния баланс няколко месеца по-късно през м. август 2000г. Макар по делото фактически да не е представен инвентарен опис към баланса на Р Б – Пловдив към 31.12.1999г., вещото лице, в рамките на поставените му задачи е извършило проверка на място в счетоводството на ищеца и е отговорило, че имотът е записан по балансите на ищеца от 1999г. до настоящия момент, на който отговор съдът дава вяра. Освен това, описанието на имота в инвентарния опис по баланса на Р Б-Пловдив към м.декември 2000г. относно площта му и записването М сочи, че се касае именно за УПИ I - О б, кв. 4 по РП „ПУ П Х“, с площ от 87210 кв.м, за който е съставен АДС •••••••• г. Пред първата инстанция е представен Акт №••••••••г., съставен на основание чл.2, ал.1, т.6 във вр. с пар.7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, с който като публична общинска собственост е актуван недвижим имот, находящ се в гр.П., бул. Б. № •••, парцел I-О б, кв.4 по плана на ПУ“П Х“, а именно - О Р Б, състоящ се от дворно място, представляващо парцел I – О б с площ от 87 210 кв.м., ведно с находящи се в него 8 сгради. По т.6 „Съставени по-рано актове са посочени споменатите по-горе АДС №•••••••••г. и №•••••••••г. В т.10 на акта е посочено, че имотът се стопанисва от О П – ОРБ. В т. 17 „Забележка“ е записано с дата 16.05.2001г., че със заповед №РД-••••••••г. на Министъра на здравеопазването, Р Б –Пловдив е преобразувана в лечебно заведени с наименование „М ••••••••••“АД, като лечебното заведение поема активите и пасивите на Р Б – Пловдив по баланса й към 31.12.1999г., в това число и актуваният с този акт имот. Съгласно чл.5, ал.1 от Закона за общинската собственост, Общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, а според ал.2, актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Следователно, горепосочения АОС №••••••••г., на основание чл.179, ал.1 ГПК, като издаден от длъжностно лице при О П, в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. В случая, извършеното на 16.05.2001г. отбелязване от длъжностното лице в т.17 „Забележка“ на акта, че имотът, за който е съставен, е бил част от активите на Р б П по баланса й към 31.12.1999г., поети при преобразуването й със Заповед №РД-••••••••г. на Министъра на здравеопазването от лечебно заведение с наименование „М ••••••••••“АД потвърждава изводите на приетата по делото ССЕ, обсъдени по-горе. Това отразяване, само по себе си, представлява и признание за неизгодни за ответната страна, издател на документа, факти, а именно, че имотът, за който е съставен, е бил част от активите на Р б П по баланса й към 31.12.1999г., поети при преобразуването й със Заповед №РД-••••••••г. на Министъра на здравеопазването от лечебно заведение с наименование „М ••••••••••“АД. В обобщение, съдът намира, че по делото се доказват елементите на фактическия състав на чл.104, ал.1 ЗЛЗ относно имотите, предмет на предявените искове, поради което, следва да се приеме, че същите са станали собственост на УМ-Пловди АД посредством поемането на активите на Р б П по баланса й към 31.12.1999г., в който тези имоти са били включени. По направените във въззивната жалба на О П възражения, на основание чл.269, изр.2 ГПК, съдът намира следното: Не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че не изпълнен фактическия състав на разпоредбата на чл.104, ал. 1 от Закон за лечебните заведения, тъй като О П още преди процесното преобразуване на Р б П през 2000г. е придобила правото на собственост върху процесните имоти на основание § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, считано от влизането на тази разпоредба (Обн. - ДВ, бр. 77 от 1991 г.). Видно е, че специалната норма на чл.104, ал.1 ЗЛЗ, приета по-късно, с приемането на ЗЛЗ (Обн. ДВ. бр.62 от 9 Юли 1999г.), предвижда, че с преобразуването на публичните здравни заведения по чл. 101, 102 и 103, предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество - държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения, въз основа на които се преобразуват, преминава в собственост на дружествата. Тоест, дори процесните имоти да е станали общинска собственост ex lege, на основание § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, считано от влизането на тази разпоредба (Обн. - ДВ, бр. 77 от 1991 г.), няма пречка те да преминат в собственост на търговското дружество, в което е преобразувано публичното здравно заведение Р б П. В случая, съдът намира, че действително Р б П може да се счита за обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за здравно обслужване на общините, тъй като няма данни по делото и дори твърдения, че същата е представлявала лечебно заведение за задоволяване на потребности от национално значение, вкл. с оглед самото му наименование (първоначално О б Пловдив, а впоследствие Р - П). Ето защо, са споделими доводите на ответника, че процесните имоти са станали общинска собственост ex lege, на основание § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, считано от влизането на тази разпоредба (Обн. - ДВ, бр. 77 от 1991 г.). С приемането на чл.104, ал.1 от ЗЛЗ обаче и след извършеното преобразуване на Р б П в „М ••••••••••“АД, със Заповед №РД-••••••••г. на Министъра на здравеопазването от лечебно заведение, активите по баланса й към 31.12.1999г. са поети при преобразуването й от новосъздаденото търговско дружество, с което са станали негова собственост, в това число и процесните имоти. В тази връзка, настоящата инстанция съобрази мотивите по т.4 от Решение № 11 от 21.05.2001 г. на КС на РБ по конст. д. № 18/2000 г., в връзка с искането за обявяване на противоконституционност на релевантния чл.104, ал.1 ЗЛЗ: Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗЛЗ с преобразуването на публичните здравни заведения по чл. 101, 102 и 103 предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество - държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения, въз основа на които се преобразуват, преминава в собственост на дружествата. Преобразуването в търговски дружества е свързано с промени относно собствеността. Държавата или общината губи собствеността върху веществения състав на имуществото, включено в балансите на здравните заведения. Правото на собственост се преобразува в право на собственост върху капитала на търговските дружества. Притежателят на капитала придобива освен това управленчески и контролни права. Носител на всички вещни права е търговското дружество като самостоятелен правен субект, а не собственикът на капитала на дружеството. Тези промени не водят до превръщане на общинска собственост в държавна или обратно. Носителите на правото на собственост върху имуществото на преобразуваните публични здравни заведения стават носители на правото на собственост върху капитала на създадените търговски дружества. При създаването на чл. 104, ал. 1 ЗЛЗ законодателят е действал в изпълнение и в рамките на Конституцията, поради което разпоредбата не е противоконституционна. Независимо че решението е постановено след датата на преобразуване на Р Б-Пловдив, доводите и тълкуването на конституционните съдии са относими и приложими към настоящия казус, доколкото в същите се приема, че на основание чл.104, ал.1 ЗЛЗ, Държавата или общината губи собствеността върху веществения състав на имуществото, включено в балансите на здравните заведения, като правото на собственост се преобразува в право на собственост върху капитала на търговските дружества. Съответно, че носител на всички вещни права е търговското дружество, като самостоятелен правен субект, а не собственикът на капитала на дружеството. Ето защо, в действителност не е налице конкуренция между нормата на § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА и приетата по-късно норма на чл.104, ал.1 ЗЛЗ, както неправилно се поддържа от Общината. Неправилна е тезата, че по делото няма нито едно доказателство, от което да е видно, че общината се е разпоредила с имотите, предмет на образуваното дело, тъй като в хипотезата на чл.104, ал.1 ЗЛЗ, не се касае за разпореждане на общината със собствеността й, а за законодателно уредена трансформация на същата във визираните случаи, когато се касае за предоставено за стопанисване и управление на публично лечебно заведение движимо и недвижимо имущество – държавна или общинска собственост, при което Държавата или общината губи собствеността върху веществения състав на имуществото, включено в балансите на здравните заведения и правото на собственост се преобразува в право на собственост върху капитала на търговските дружества. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че по делото не са били ангажирани доказателства, от които да се установи, че процесният имот, от който впоследствие са образувани 3-те имота, предмет на предявените искове, е били предоставен за стопанисване и управление на преобразуващата се Р Б- Пловдив. По-горе в изложението бе направен подробен анализ на събраните по делото доказателства (писмо изх.№ 415/5.ІV.1972 г. от зам. министър при Министерство на народното здраве относно изграждането на О б гр.Пловдив, Акт за държавна собственост № ••••/••••••••., в т.7 на който е записано, че имотът е предоставена за ползване на „ОНС - Пловдив, респ. О б Пловдив”, Заповед №•••••••••г. на Председателя на ГНС – Пловдив, с която е наредено имотът да се заприходи от О б като основно средство, приемо- предавателен протокол от 09.05.1972г., съставен на основание горепосочената Заповед №•••••••••г., с който имотът е предаден на представител на О б Пловдив), сочещи че след отреждането на терена от 92 хил. кв.м за построяване на О б Пловдив през 1961г., впоследствие имотът е бил предоставен на ползване като основно средство на О б Пловдив, впоследствие с наименование О Р Б-Пловдив и Р Б – Пловдив, правоприемник на която е ищеца. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не се е установило по делото спорните имоти да са били в баланса на Р Б- Пловдив, а от там да са преминали към „У П“ АД. По-горе в изложението бяха изложени подробни съображения по събраните по делото доказателства – писмени и ССЕ, водещи до извод, че процесните имоти са били заведени по баланса на Р Б-Пловдив към 31.12.1999г., по който е извършено преобразуването й, които не е необходимо да се преповтарят. Не е налице и допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при отказа да се уважи искането на ответника, на основание чл. 183 от ГПК, да бъдат представени в оригинал представени по делото писмени доказателства, в това число цитираното под номер 8 от доказателствените искания в ИМ -баланс на бюджетното предприятие Р Б-Пловдив към 31.12.1999 г., както и всички приложени извлечения от баланс, инвентарни описи, журнали-посочени от т. 21 до 88 в доказателствените искания на ИМ, тъй като въпросните документи са били надлежно заверени от ищеца и представянето на оригиналите им би било чисто самоцелно и излишно, при положение, че тези документи не са оспорени надлежно от ответника по реда на чл.193 ГПК. По отношение оспорването на отговорите на приетата пред първата инстанция ССЕ, както се посочи по-горе, ответната страна нито е оспорила изрично експертизата при приемането й, нито е направила искане за допускане на повторна или допълнителна такава. При това положение, несъстоятелна е тезата, че съдът, вкл. въззивния служебно следвало да назначи такава, тъй като това не е било необходимо, след като липсва оспорване и вещото лице е отговорило на всички поставени задачи. Освен това, би било в нарушение на принципите на ГПК за състезателното начало и за равенството на страните съдът служебно да събира доказателства в полза на едната страна, за чието процесуално бездействие да стори сама това няма обяснима причина. В тази връзка, необосновани, а и несвоевременни са доводите в жалбата срещу приетото заключение, че към 1999г., имотът е бил един, а вещото лице е описало имотите, както са заявени в ИМ, в какъвто вид не са били към този момент. При приемане на заключението, вещото лице е дало обяснения по този въпрос, като е посочило, че няма кадастрална карта, но има в другата част и че много подробно е описала целия поземлен имот с всички данни в него. Няма спор по делото, че към 1999г., имотът е бил един - УПИ I - О б, кв. 4 по РП „ПУ П Х4“, с площ от 87210 кв м, заснет впоследствие по Кадастрален план „ПУ П Х“, одобрен със заповед № РД •••••••• г, като ••••• в граници, съответстващи на отредения със заповедта от 1961 г парцел и парцела в РП от 1977г., с площ 91383 кв м. Едва със заповед № ОА-•••••••••• г на кмета на О П е одобрен проект за изменение на ЗРП, в част регулация на парцел I -О б, кв. 4, като от него се образуват три нови парцела: УПИ I - О б, УПИ II-обществена дейност и УПИ III-трафопост. Ако ответникът бе поставил допълнителна задача на ССЕ, заключението би могло да бъде конкретизирано и допълнено относно това как е било записването на имота в инвентарните книги към балансите на ищцовото дружество за всяка от годините в периода от 1999г. насам. Това обаче не е сторено, а възражения в тази връзка са направени едва с въззивната жалба, отново без да са направени доказателствени искания в тази връзка. По отношение на възраженията на жалбоподателя, че не е доказано при разделянето на Обединена Р - П се на Р - П и А П З З – Пловдив, процесните имоти да са преминали в патримониума именно на Р Б – Пловдив, следва да се посочи, че тези твърдения са наведени от ответника и тежестта за доказването им бе върху него. Така, при твърдение, че разделянето е било въз основа на съставени от нарочно определени комисии разделителни протоколи, в които да се определят активите и пасивите, преминаващи към съответните здравни заведения, ответникът следваше да ангажира доказателства в тази насока, обслужващи тезата му, че процесните имоти изобщо не са били сред разпределените активи или че са разпределени на А П З З – Пловдив, а не на Р - П. Такова доказване по делото обаче не бе проведено, поради което и възраженията в тази насока във въззивната жалба срещу правилността на първоинстанционното решение са неоснователни и необосновани. Не може да бъде споделено и възражението, че решението на Окръжен съд Пловдив е неправилно в частта, в която е прието, че О П е направила извънсъдебно признание, че спорните имоти са собственост на ищеца, обективирано в писмо от 30.10.2002 г. на директор дирекция „ОС и ЖП“ при О П и направена отметка в акт за общинска собственост. То е аргументирано с довода, директор на дирекция в администрацията на дадена община не може да се разпорежда с право на общинска собственост, още повече когато се касае за публична собственост, но не държи сметка, че в случая не е налице акт на разпореждане с общинска собственост (напр. отказ от право на собственост), а признание на неизгоден за общината факт, изходящ официално от нейно име. Ето защо, е неоснователен доводът, че такива изявления би могъл да направи само кмета на общината. Въз основа на всичко изложено до момента, съдът намира, че предявените искове за признаване са установено по отношение на О П, че „У Б П“АД, ЕИК ••••••• със седалище и адрес на управление: гр.П., бул. Б. № ••• е собственик на следните недвижими имоти: 1/Поземлен имот с идентификатор •••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, адрес на поземления имот: гр. П., р. С, бул. Б. № •••, площ от 88 278 кв.м. /осемдесет и осем хиляди двеста седемдесет и осем квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за обект комплекс за здравеопазване, стар /предишен/ идентификатор: няма, номер по предходен план: ••••••, квартал 4 по плана на П. П Х, парцел •••••••, при граници: •••••••••••••••••••••••••••••••; 2/ Поземлен имот с идентификатор ••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, адрес на поземления имот: гр. П., р. С, бул. Б. № •••, площ от 579 кв.м. /петстотин седемдесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за електроенергийно производство, стар /предишен/ идентификатор: няма, номер по предходен план: ••••••••• по плана на комплекс „•••••••••, при граници: ••••••••, •••••••••; 3/ Поземлен имот с идентификатор ••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, адрес на поземления имот: гр. П., р. С, бул. Б. № •••, площ от 667 кв.м. /шестстотин шестдесет и седем квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за електроенергийно производство, стар /предишен/ идентификатор: няма, номер по предходен план: ••••••••••••••••, ТП, при граници: •••••••••; ••••••••; ••••, се явяват основателни и доказани и следва да се уважат изцяло. Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същия извод, обжалваното Решение № 674/ 26.05.2024 г. по гр. д. № 1417 от 2022 г. на Окръжен съд-Пловдив ще се потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно. Тъй като настоящата инстанция споделя мотивите на същото, ще се препрати към тях, на основание чл.272 ГПК. По разноските: На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените по делото пред настоящата инстанция разноски. По делото е представен списък по чл.80 ГПК, в който са посочи общо 44 000 лв, по договори с двамата адвокати, както следва: договор за правна защита и съдействие с адв.Е. П.-А. от 23.07.2024г. за подаване на отговор по въззивна жалба и процесуално представителство пред апелативен съд, по който е уговорен и изплатен хонорар от 24000 лв с ДДС, договор за правна защита и съдействие с адв.В. В. от 23.07.2024г. за подаване на отговор по въззивна жалба и процесуално представителство пред апелативен съд Пловдив, по който е уговорен и изплатен хонорар от 20000 лв с ДДС. Съгласно горепосочената норма от ГПК, ищецът има право на възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част от иска. В случая, ищецът е представляван пред настоящата инстанция от двама адвокати, като е заявил претенция за сторените разноски по договора със всеки от тях поотделно, което противоречи на визираната норма на ГПК. Същевременно, договорите са от една и съща дата, поради което не може да се даде превес на по-рано сключения договор. Ето защо, ще се приеме поредността в списъка за разноските, където договорът за правна защита и съдействие с адв.Е. П.-А. от 23.07.2024г., по който е уговорен и изплатен хонорар от 24000 лв с ДДС, е посочен на първо място. В крайна сметка, О П ще бъде осъдена да заплати на „У Б П“АД, ЕИК ••••••• със седалище и адрес на управление: гр.П., бул. Б. № ••• сумата от 24 000 лв с ДДС разноски по делото пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение, сторени по договор за правна защита и съдействие с адв.Е. П.-А. от 23.07.2024г. По изложените съображения, съдът