Решение № 81 от 27.1.2025 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 3314/2024 г.

производството по делото да бъде прекратено. Оспорва основателността на иска, с доводи за нарушение на Закона за енергетиката от „ЕВН България Топлофикация ”ЕАД, тъй като ответникът не е получавал фактури, респективно не било видно претенцията за суми от разпределение на сградната инсталация ли е, или е стойността на доставена топлинна енергия. Имено поради неполучаването на фактури със съответните реквизити в тях-сума, вид на задължението, титуляр, срок за плащане и т. н., ответникът не извършил плащане. Претенцията не била доказана, тъй като от приложените към исковата молба доказателства не ставало ясно как са определени сумите за плащане и как е изчислена дължимата законна лихва. Не били определени коректно и периодите, за които се дължат вземанията. Не се уточнявала датата на издаването на фактурата за всяко вземане, както и тази, на която е трябвало да бъде заплатено вземането и началната дата, от която започвала да тече претендираната законна лихва. Задълженията не били конкретизирани по вид и период, а именно количеството на отчетената топлинна енергия, частта от нея, която е изразходвана за съответното жилище и частта, която е пропорционално разпределена от общите части на сградата, съобразено с кубатурата на жилището. Не оспорва, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия по силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, но оспорва дължимостта на претендираните суми. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за част от вземането, на осн. чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Поради погасяване по давност на главницата, погасена по давност била и договорната лихва. Предявеният иск е допустим. В полза на ищеца срещу М. Т. А. е издадена Заповед № 331/14.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 580/2023г. на РС Пазарджик. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Налице е идентичност между вземанията, предмет на заповедта за изпълнение и процесното по основание и размер. Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и представените по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Възникването на спорното право да се претендира заплащане стойността на топлинна енергия се обуславя от осъществяването на следните материалноправни предпоставки – да е налице действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да доставя топлинна енергия до имот на купувача, а купувачът да заплати уговорената продажна цена и доставеното количество топлинна енергия да съответства на твърдяното. Страни по облигационното правоотношение са доставчикът на топлинна енергия и клиента, сред които са и клиентите на топлинна енергия за битови нужди в сгради етажна собственост. Не е спорно, че ищецът е топлопреносно предприятие, по смисъла на чл. 129, ал. 1 ЗЕ, поради което, на осн. чл. 130, ал. 1 ЗЕ е длъжен да снабдява с топлинна енергия клиентите, присъединени към топлопреносната мрежа на територията на гр. Пловдив. Относно качеството на ответника на потребител, респ. клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Според чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие, които се одобряват от КЕВР и се публикуват в един централен и в един местен всекидневник. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. С разпоредбата на чл. 155 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или на облигационно право на ползване. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, като не е необходимо сключването на писмен договор между страните. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, цените на която се определят не по съгласие между страните, а от държавен орган. “ЕВН България Топлофикация ” ЕАД гр. Пловдив, освен че произвежда топлинна енергия, се явява и топлопреносно предприятие. Облигационната връзка между ответника и дружеството е възникнала от момента на придобиване на топлофициран имот, в който момент той е придобил и качеството потребител. В случая, видно от представения по делото Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 178/14.12.2016г., нот. дело № 166/2016г. ответникът е закупил имот в ••••••••••. Не е спорно, че имотът е топлоснабден, което се установява и от представената по делото молба за откриване на партида № 14/164 от 15.06.2004г. С Решение по т. 8 от Протокол № 35от 04.09.2007г. на Съвета на Директорите на „Топлофикация Пловдив“ ЕАД (сега ЕВН ТР) са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребителите в гр. Пловдив, одобрени с Решение № ОУ- 070/17.12.2007 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „Марица“ на 24.12.2007г. и влезли в сила на 24.01.2008г. Съгласно чл. 31 от Общите условия купувачите заплащат топлинната енергия за битови нужди по цени не по-високи от утвърдените от ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ купувачите заплащат топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за общите части в случаите, когато в имота е извършен отказ от ползване на топлинна енергия за отопление чрез отоплителните тела и/или битово горещо водоснабдяване. За консумираната топлинна енергия за всеки отделен имот, продавачът издава фактура, съдържаща цена за услугата дялово разпределение, цена за енергия, общата дължима сума и дължимия данък върху добавената стойност, която изпраща на купувача ежемесечно. Купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение на в срок на задълженията, клиентите на топлинна енергия дължат на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая се претендира стойността на доставена топлинна, отдадена от сградната инсталация, която се дължи, освен при преустановяване на топлоснабдяването на сградата по решение на 2/3 етажните собственици (чл.153 ал.2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл.153 ал.6 ЗЕ). Следователно дори ответникът да е поискал преустановяване на топлоснабдяването към собствения му имот или реално да не е потребявал топлинна енергия, дължи заплащане на цената на отдадената топлоенергия от сградната инсталация, доколкото по делото не се установи да преустановено топлоснабдяването на сградата по искане на 2/3 от етажните собственици. Заплащането на топлинната енергия се дължи, независимо дали ответникът е получил фактура за цената на отчетеното количество фактура, предвид че периодът на отчитането и падежът на задължението, е определен в Общите условия и не зависят от издаването или получаването на фактурата. За периода 02.10.2021г. – 30.04.2023г. са утвърдени следните цени на топлинна енергия, предоставена от ищеца - с Решение № Ц – 26/01.07.2021г. на КЕВР - 99, 55 лв./MWh без ДДС и с Решение № Ц-18 от 01.07.2022 г. на КЕВР - 137, 66 лв./MWh без ДДС. Според представените по делото фактури и справка за доставена топлинна енергия до имот в ••••••••, собственост на ответника, количеството доставена топлинна енергия за сградна инсталация през процесния период е 2, 47682 MWh, отчетено от Бруната ООД, дружество вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ, като лице, извършващо дялово разпределение на топлинна енергия между клиенти в сграда в режим на етажна собственост. За отчетния период 01.10.2021г. -30.06.2022г. е доставена 0, 15403 MWh на стойност 15, 33 лв. без ДДС, за периода 01.11.2021г. -30.11.2021г. 0, 19671 MWh на стойност 19, 58 лв. без ДДС, за периода 01.12.2021г. -31.12.2021г. 0, 25904 MWh на стойност 25, 79 лв. без ДДС, за периода 01.01.2022г. – 30.01.2022г. 0, 23134 MWh на стойност 23, 03 лв. без ДДС, за периода 01.02.2022г. – 28.02.2022г. 0, 22232 MWh на стойност 22, 13 лв. без ДДС, за периода 01.03.2022г. – 31.03.2022г. 0, 24591 MWh на стойност 24, 48 лв. без ДДС, за периода 01.04.2022г. – 30.04.2022г. 0, 14901 MWh на стойност 14, 83 лв. без ДДС, за периода 01.07.2022г. – 08.07.2022 0.00 MWh на стойност 0.00 лв. без ДДС, за периода 01.11.2022г. – 30.11.2022г. 0, 012326 MWh на стойност 16, 97 лв. без ДДС, за периода 01.12.2022г. – 31.12.2022г. 0, 19850 MWh на стойност 27, 33 лв. без ДДС, за периода 01.01.2023г.- 31.01.2023г. 0, 17834 MWh на стойност 25, 55 лв. без ДДС, за периода 01.02.2023г. – 28.02.2023г. 0, 17706 MWh на стойност 24, 37 лв. без ДДС, за периода 01.03.2023г. – 31.03.2023г. 0, 15436 MWh на стойност 21, 50 лв. без ДДС, за периода 01.04.2023г. – 30.04.2023г. 0, 18694 MWh на стойност 25, 73 лв. Стойността на доставената топлинна енергия с ДДС е 327, 05 лв., като се има предвид намаления размер на ДДС за топлинната енергия за периода от 01.07.2022г. до 01.07.2023г., която съответства на претендираната. Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия представляват вземане за "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност /в този смисъл Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/. Установителният иск за вземането е предявен на 18.01.2024г., когато е подадено заявлението за издаване на Заповед № 331/14.02.2024г. по ч. гр. д. 580/2024г. на РС – Пазарджик, по арг. чл. 422, ал. 1 ГПК, изискуемостта на най – старото вземане за отчетен период 01.10.2021г. – 31.10.2021г. настъпва на 01.12.2021г., поради което нито то, нито тези, чиято изискуемост настъпва по – късно, са погасени по давност. Ето защо възражението на особения представител на ответника в тази насока е неоснователно. Предвид изложеното, установителния иск за главницата се явява основателен и следва да се уважи. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основателността на иска за главницата предполага наличие на дълг и забава в погасяването му. Момента на забавата се определя съобразно уговореното между страните в Общите условия. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ купувачът е длъжен за заплаща месечна сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ОУ при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. От ответника не се представиха доказателства, че е извършено плащане на падежа на задължението за съответния отчетен период, следователно, върху всяка от сумите се дължи лихва за забава от датата на забавата до подаване на заявлението за издаване на Заповед № 331/14.02.2024г. по ч. гр. д. 580/2024г. на РС – Пазарджик – 18.01.2024г. Общият размер на лихвата за забава върху всяка от дължимите падежирали суми за топлинна енергия е 54, 53 лв. Следователно предявените искове за главница и лихва са основателни и доказани и следва да се уважат. При този изход на правния спор, право на разноски има ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът се произнася и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Искането за присъждане на разноски е заявено своевременно - с исковата молба. По гр. д. 3341/2024г. на РС Пазарджик ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 75 лв. и 250 лв. разноски за особен представител, или общо 325 лв., които ответникът следва да бъде осъден да заплати. В производството по делото ищецът е представляван от юрисконсулт, поради което има право на възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, определено от съда, в размерите по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Съдът като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и че е проведено само едно съдебно заседание, намира, че на ищеца следва да се присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв. В производството по ч. гр. д. 580/2024г. на Районен съд - Пазарджик ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, които следва да се възложат на ответника. По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд – Пазарджик