Решение № 76 от 15.2.2021 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 321/2021 г.
Районен съд - Пловдив15.02.2021 г.докладчик Николай Захариев Петров
Диспозитив
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-013094 от 03.12.2020г., издадено от Началник група, сектор „ПП“ към ОД на МВР- Пловдив, в частта с която на Й. А. А. с ЕГН •••••••••• от с.•• е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл.140, ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДВП и административно наказание глоба в размер на 20/двадесет/ лева за нарушение на чл.20, ал1 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-013094 от 03.12.2020г., издадено от Началник група, сектор „ПП“ към ОД на МВР- Пловдив, в частта с която на Й. А. А. с ЕГН •••••••••• от с.•• е наложено административно наказание глоба в размер на 50/петдесет/ лева за нарушение на чл.137Е от ЗДВП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП. ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Й. А. А. с ЕГН •••••••••• о т с.•• сумата от 300 /триста/ лева за направените по делото разноски. Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-013094 от 03.12.2020г., издадено от Началник група, сектор „ПП“ към ОД на МВР- Пловдив, с което на Й. А. А. с ЕГН •••••••••• о т с.•• е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл.140, ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДВП, административно наказание глоба в размер на 50/петдесет/ лева за нарушение на чл.137Е от ЗДВП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП, както и административно наказание глоба в размер на 20/двадесет/ лева за нарушение на чл.20, ал1 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП. Жалбоподателят А., в жалбата си моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.В съдебно заседание не се явява, представлява се от адв.К., която подържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено, както и да се присъдят разноските по делото направени от доверителя й. Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище, че жалбата е неоснователна и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение в случай, че е над минимума в наредбата. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 05.06.2020г. около 13.30 часа в гр.Пловдив, бул.Пещерско шосе до номер 156, управлявал Мотопед Пиаджио ССП2М без същия да е регистриран по надлежния ред, както и за това че бил без поставена каска и загубил контрол над мотопеда и настъпило ПТП. В хода на съдебното следствие се установи, че на 05.06.2020г. жалбоподателя А. отишъл в стопнаски двор находящ се в гр.Пловдив, бул.•• като с него били баща му св.А. А. и И. М..Целта била жалбоподателя А. да закупи мотопед от находящата се там автоборса, като св.М. разбирал от мотопеди и МПС и щял да даде мнение за закупувания мотопед.А. си харесал Мотопед •• и решил да го пробва в двора.Когато потеглил нямал каска и в един момент не успял да овладее мотопеда и паднал.След падането част от Мотопеда попаднал извън стопанския двор.Била извикана линейки и А. бил отведен в УМБАЛ Пловдив за преглед.По-късно пристигнала полиция и •• Д. преценил, че А. с поведението се е извършил нарушения по ЗДВП и му съставил АУАН с бл. номер 819233/05.06.2020г. за нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДВП, чл.137е от ЗДВП и чл.20, ал.1 от ЗДВП. Съдът следва да отбележи, че кредитира изцяло писмените доказателства по преписката, както и гласните такива изразяващи се в разпит на св.А. А. и И. М..От тях съда достигна до извода, че А. е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, бил е без каска и предизвикал ПТП. При така изложеното съда достигна до следните правна изводи. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от представената оправомощителна заповед.Същото се отнася и за издадения АУАН.В двата акта нарушителя е точно индивидуализиран и не буди съмнение неговата идентичност. Налице са обаче доказателства в хода на съдебното производство досежно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДВП, че такова не е извършено.Съгласно този текст по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.В случая мотопеда не е управляван от път, в стопански двор, където се помещава и автокъща.Ето защо нарушение по този текст не е извършено изобщо.Това следва от показанията на двамата разпитани свидетели, от които е видно, че А. не е управлявал мотопеда извън стопанския двор. Що са касае до нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДВП съдът намира, че същото не е доказано.Това, че мотопеда е паднал не означава, че причината за това е липсата на контрол от страна на водача.Не се събраха каквито и да доказателства, че водача е изгубил контрол над МПС.Доказателствената сила на АУАН се оборва от факта, че актосъставителя, нито свидетеля по акта са възпроизвели падането на мотопеда.Същевременно се събраха доказателства, от възражението в АУАН, че е блокирала спирачка и действително е настъпило ПТП, но това не е станало защото А. не е контролирал мотопеда.Освен това след като е преценено, че е настъпило ПТП е следвало в НП това поведение да се санкционира по чл.179, ал.2 от ЗДВП, а не по чл.185 от ЗДВП. Що се касае до нарушението по чл.137 Е от ЗДВП се събраха доказателства, че такова е извършено.На въпрос на съда дали А. е бил с каска, свидетеля М. отговори, че не бил с каска.Независимо къде се управлява / на път или не/ един мотоциклет или мотопед съгласно чл.137 от ЗДВП водача е длъжен да бъде с каска.Нарушението е доказано, правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП и в тази част наказателното постановление следва да бъде потвърдено. В хода на административно наказателното производство не са извършени съществени процесуални нарушения.Твърдяното от защитата нарушение, че АУАН е съставен в присъствие на свидетел, който не възпроизвел лично нарушенията съгласно трайната практика на АС-Пловдив не се явява съществено процесуално нарушение. Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. В случая адвокатското възнаграждение е малко над минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения, което съгласно чл.7, ал.2, т.2 от същата е 300лв, предвид размера на интереса от 270лева.В договора за правна помощ е посочено че е платено изцяло в брой.Искане за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено своевременно от въззиваемата страна преди края на съдебното заседание.Настоящото производство протече в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност, бяха разпитани двама свидетели.Следва да се отбележи обаче, че защитата е освен за административно наказание глоба и за наказание лишаване от права поради което, размера от 400лв./100лв. над минимума/ не се явява прекомерен.Тъй като наказателното постановление следва да се отмени в едната част и потвърди в другата ще следва да се изходи от броя на пътвърдените и отменени санкции за да се присъдят разноски по справедливост.Тъй като НП са отменя досежно двете нарушения, а се потвърждава в частта за едно, ще следва да се присъдят 300лв. за разноски, тъй като и едно от отменените нарушения включва и наказание лишаване от права. Ето защо ОД на МВР- Пловдив следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер до 300 лева. Предвид това Съдът
Цитирани разпоредби
14- чл. 137 ЗДвП
- чл. 140, ал. 1 ЗДвП
- чл. 63, ал. 3 ЗАНН
- чл. 63, ал. 4 ЗАНН
- чл. 175, ал. 3 ЗДвП
- чл. 179, ал. 2 ЗДвП
- чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП
- чл. 185 ЗДвП
- чл. 20, ал. 1 ЗДвП
- чл. 10, ал. 1
- чл. 137
- чл. 20
- чл. 59
- чл. 7, ал. 2, т. 2