Решение № 96 от 12.2.2025 г. на Районен съд - Бургас по дело № 4410/2024 г.

Производството е образувано по повод жалба на „•••” ЕООД, ЕИК ••• чрез управителя С.В.А. против наказателно постановление № 791014-F763190/08.10.2024г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.125, ал. 5 от ЗДДС на основание чл. 179 ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева. С жалбата се иска отмяна на НП, тъй като се намира за незаконосъобразно, декларацията била нулева, а причина била от личен характер на счетоводителя, свързана със заболяване на детето й, намира, че се касае за маловажен случай. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Т. която оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, срещу акт, който подлежи на обжалване и от легитимирано лице, което обстоятелство не се оспорва от наказващия орган, поради което е допустима. Разгледана по същество, съдът намира следното: При извършена проверка от инспектор по приходите св. С. Д. при съпоставка с подадените справки-декларации за месец януари 2024г. и неподадени такива установила, че за дружеството „•••“ ЕООД, което е лице регистрирано по ЗДДС, не била подадена в предвидените в чл. 125, ал. 5 ЗДДС срокове справка декларация за данъчен период за месец януари 2024г., която следвало да се подаде до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, а именно не била подадена в срок до 14.02.2024г. Изпратена била покана на 02.04.2024г. за явяване на представител на дружеството в дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Бургас, офис Бургас, с адрес: ул. „Александровска“ № 26, ет. 1, за съставяне на АУАН за ненавременно подаване на декларация. На 02.04.2024г. декларацията била подадена с КЕП. На 10.04.2024г. бил съставен АУАН и връчен на упълномощено лице, което посочило, че забавянето е заради онкологично заболяване на дъщеря й, но не били ангажирани доказателства във връзка с възражението. Обжалваното НП е издадено на 08.10.2024г. като АНО е възприел фактите, описани в АУАН и е връчено на 23.10.2024г. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП. Нарушението е установено след изтичане на срока за подаване на декларация, АУАН е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, а НП е издадено в установения от закона шестмесечен срок от съставянето на АУАН. Настоящият състав намира, че НП съответства на закона. Не са налице формални основания за отмяна на НП, тъй като е издадено от компетентен орган, в предвидените за това срокове и при спазване на разпоредбата на чл. 42 ЗАНН за АУАН и чл. 57 ЗАНН за НП. Според чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентната териториална дирекция е тази по седалището на юридическото лице, поради което и мястото за подаване на декларация е ТД на НАП Бургас, съгласно и указаното в поканата за явяване на представител на дружеството. Не е спорно, че жалбоподателят е регистриран по ЗДДС като съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Съгласно чл. 125, ал. 4 ЗДДС справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период. Съгласно чл.125, ал.5 ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. След като е безспорно, че лицето е регистрирано по ЗДДС, то е било длъжно да подава изискуемите декларации ежемесечно и в сроковете по ал.5, в случая до 14.02.2024 год., без значение дали е осъществявало дейност или не, което не е сторено в настоящия случай от дружеството - жалбоподател. За неизпълнението на това задължение от страна на регистрирани по ЗДДС юридически лица и еднолични търговци, в чл.179 ЗДДС е предвидено налагане на имуществена санкция от 500 до 10 000 лева. В случая декларацията е била подадена на 02.04.2024г. и със своето бездействие дружеството не е изпълнило установеното в закона свое задължение в срок. Законът не поставя изискване дали се осъществява дейност или не, т.е. няма значение дали субектът осъществява стопанска дейност. Необходимото и достатъчно условие за настъпване задължението за подаване на изискуемите по ЗДДС документи е, лицето да е надлежно регистрирано и да не е заличено към момента на отчетния период. Следва да се има предвид и че съгласно чл.125, ал.4 ЗДДС справка-декларация по 125, ал.1 ЗДДС се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период. С оглед горното нарушение е налице и следва да се извърши преценка дали не е налице хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Пар. 1, т. 4 ЗАНН определя, че „маловажен случай” е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Със своето бездействие дружеството не е изпълнило установеното в закона задължение и както се посочи, законът не поставя изискване дали се осъществява дейност или не, т.е. няма значение дали субектът осъществява стопанска дейност и дали декларацията е нулева. Отговорността на дружеството е безвиновна като по делото не бяха ангажирани доказателства във връзка с твърдените обстоятелства относно причини от здравословен характер, включително не бяха ангажирани и гласни такива. Търговецът е следвало да организира по такъв начин дейността си, съответно заместващ служител, който да извърши необходимото действие. Необходимото и достатъчно условие за настъпване задължението за подаване на изискуемите по ЗДДС документи е, лицето да е надлежно регистрирано и да не е заличено към момента на отчетния период. С оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи данъчната дисциплина на задължените лица, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, в който смисъл е трайната практика и на Административен съд Бургас (Решение № 796 от 25.07.2023 г. по к. адм. н. д. № 1191 / 2023 г. на XXVI състав на Административен съд – Бургас; Решение № 61 от 27.01.2023 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Бургас; Решение № 256 от 09.03.2023 г. по к. адм. н. д. № 2121 / 2022 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас и др.). Касае се за търговец, който е длъжен да организира дейността си така, че да изпълни задълженията, които му вменява закона и не обусловя по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с други случаи на административно нарушение от този вид като търговецът е следвало да организира подаването на декларацията евентуално с помощта на друго лице. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и справката е нулева, не могат да обусловят квалифицирането на административното нарушение като маловажно, но са взети предвид от административнонаказващия орган, изрично е оценил тези обстоятелства в НП, и имуществената санкция е наложена в минималния предвиден в чл.179, ал. 1 ЗДДС размер от 500.00 лева. По тези съображения НП следва да се потвърди. Предвид изрично направеното искане, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд