Решение № 38988 от 24.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 8354/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на УД „ИНВЕСТ ФОНД МЕНИДЖМЪНТ“ АД срещу Решение № 3534 от 31.07.2024 г., постановено по НАХД № 16862/2023г. по описа на Софийски районен съд, НО, 21-ви състав, с което е потвърдено издаденото от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ Наказателно постановление /НП/ № Р-10-130/16.05.2022г. С процесното НП на УД „ИНВЕСТ ФОНД МЕНИДЖМЪНТ“ АД, на основание чл. 273, ал. 5, т. 1, пр. 1 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ), е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв. за нарушение на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 от 20.10.2011г. за изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните инвестиционни фондове и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (Наредбата). Решението на СРС се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържа се, че съдът неправилно е приел за неприложима процедурата по чл.92, ал.3 ЗДКИСДПКИ и че деянието е несъставомерно. Според касатора съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и възраженията и доводите в жалбата. Прави оплакване, че съдът не е обсъдил наведените смекчаващи обстоятелства и е следвало нарушението да се квалифицира като маловажно. Излагат се доводи, че определеното наказание е явно несправедливо. Допълнителни съображения се излагат в писмени бележки. В проведеното по делото съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът – заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, представляван от юрисконсулт Л., оспорва жалбата. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ – ГРАД, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна районният съд е установил, че УД „Инвест фонд мениджмънт“ АД е получило лиценз за извършване на дейност като управляващо дружество и е вписано във водения от КФН регистър по чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗКФН, поради което е и адресат на нормите на ЗДКИСДПКИ. С писмо вх. № РГ-08-00-18 от 11.10.2021 г. УД „Инвест фонд мениджмънт“ АД е представило в КФН тримесечен отчет за трето тримесечие на 2021 г., ведно с тримесечен отчет за капиталовата си адекватност и ликвидност /ОКАЛ/. Проверяващите от КФН са констатирали, че представеният ОКАЛ към 30.09.2021г. не е изготвен коректно, доколкото неоснователно е извършено отписване на текущи задължения в размер на 9 000 лв. В тази връзка с Искане № 10 от 07.12.2021 г. е изискано от УД да предостави коригиран ОКАЛ към 30.09.2021 г., в който в стойността на текущите задължения да бъдат включени и задължения в размер на общо 9 000 лв. съгласно издадени за м. октомври, ноември и декември 2018 г. фактури. С писмо от 09.12.2021 г. УД е представило коригиран ОКАЛ към 30.09.2021 г. В резултат на това е установено, че към 30.09.2021 г. текущите задължения с падеж до 3 месеца на УД „Инвест фонд мениджмънт“ АД са в размер на 52 471 лв., а паричните средства по безсрочни влогове в банка са общо в размер на 48 267 лв., т.е. минималните ликвидни средства на УД към 30.09.2021г. са в размер по- малък от текущите му задължения с падеж до 3 месеца. Констатирано е, че съотношението между минималните ликвидни средства и текущите задължения с падеж до 3 месеца към 30.09.2021 г. е 91, 99 %, т.е. минималните ликвидни средства са в размер, по-малък от размера на текущите задължения с падеж до 3 месеца. С оглед на горното е съставен на УД „Инвест фонд мениджмънт“ АД АУАН № Р-06-975 от 22.12.2021 година за нарушение на член 153, ал.1 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. Въз основа на него било издадено процесното НП на основание чл. 273, ал. 5, т. 1, пр. 1 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ) е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв. за нарушение на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. във връзка с чл. 90, ал.10 от ЗДКИСДПКИ. За да потвърди обжалваното наказателно постановление, решаващият състав на СРС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, а нарушението е безспорно установено и законосъобразно е наложена имуществената санкция, като не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Решението е правилно. Районният съд е изпълнил задължението си да извърши цялостна служебна проверка за законосъобразност на наказателното постановление, установил е вярно и точно релевантните факти и въз основа на това е направил правилни изводи. Обосновани, а по същество правилни са изводите за доказаност на нарушението и законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност на УД „Инвест фонд мениджмънт“ АД. Противно на твърденията в касационната жалба, настоящата инстанция счита, че СРС не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ управляващото дружество е длъжно да отговаря на капиталови изисквания и да поддържа минимални ликвидни средства, определени с наредба. Видно от разпоредбата на чл. 153, ал.1 от Наредба № 44, Управляващото дружество следва да поддържа минимални ликвидни средства, включващи парични средства в размер не по-малък от размера на текущите си задължения с падеж до 3 месеца. В случая е безспорно установено и не се отрича от касатора, че към посочената дата на нарушението минималните ликвидни средства на дружеството са в размер, по-малък от текущите му задължения с падеж до 3 месеца, което означава, че е нарушено изискването по чл.90, ал.10 ЗДКИСДПКИ. Не се възприемат доводите на касатора, че след като е приложена процедурата по чл.92, ал.3 ЗДКИСДПКИ, деянието става несъставомерно. Съгласно посочената разпоредба, при констатирани непълноти и други несъответствия с изискванията на закона, включително с Международните стандарти за финансови отчети, допуснати в отчетите за капиталова адекватност и ликвидност, както и във финансовите отчети, регистри и други счетоводни документи, заместник-председателят изпраща съобщение и определя срок, в който управляващото дружество е длъжно да ги отстрани. В случая дружеството не е санкционирано за непълноти в отчета, респ. за несъответствия в данните, т.е. за документални пропуски и грешки, а за неизпълнение на изискването за поддържането на минимални ликвидни средства. Обстоятелството, че в даден момент минималните ликвидни средства на дружеството са в размер, по-малък от текущите му задължения с падеж до 3 месеца, е обективно по своята същност и то не се влияе от факта, че корекциите в отчета /ОКАЛ/ са в изпълнение на указания на КФН - последните нито заличават, нито санират факта на нарушението. Не корекциите в отчета са причината текущите задължения да надвишат минималните ликвидни средства, а тъкмо обратното – указанията за коригиране на отчета са с цел привеждане на документалното положение в съответствие с фактическото състояние. В тази връзка съдът разглежда и писмо изх. № РГ-08-25-42/01.03.2022г. на председателя на КФН, според което дружеството е предприело действия и е привело дейността си в съответствие с приложимите изисквания за ликвидност – като потвърждение за констатираното преди това несъответствие с тези изисквания. Правилен е изводът на районния съд, че извършеното нарушение не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Обосновано съдът е приел, че нарушението не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от същия вид и този извод не се променя от обстоятелствата, на които се позовава касатора, а именно, че дружеството не е било неплатежоспособно и свръхзадлъжняло към датата на нарушението, че е привело своето финансово състояние в съответствие с изискванията на чл.153, ал.1 от Наредбата, че липсват жалби на клиенти на УД. Не се констатира и наличие на соченото касационно основание за явна несправедливост на наложеното наказание. Наложената санкция за нарушението към датата на извършването му, при спазване на чл.3 от ЗАНН, е в размер над установения минимум от 1000 лв., но под средния размер за предвиденото наказание /2500лв./ и с оглед наличието както на смекчаващи, така и на отегчаващи отговорността обстоятелства, касационната инстанция намира същата за законосъобразно определена и справедлива. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение, каквото следва да бъде присъдено на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН в размер от 130 лв съгласно чл.37 от Закона за правната помощ вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд София-град