Решение № 791 от 8.4.2019 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 3831/2018 г.

Производството е образувано по жалба на М.Г., роден на •••г. – гражданин на Република Турция, ЛНЧ ••••••••••, чрез адв. С. А., съдебен адрес: •••, офис №3, срещу отказ УРИ: 538600-2337 от 26.11.2018г. относно издаване на разрешение за продължаване на срока за пребиваване на чужденец в Република България на началник сектор "Миграция" при ОД на МВР - Пловдив, с която му е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България. Жалбоподателят счита, че обжалваният отказ е неправилен, необоснован и незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на административните правила, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя, както и в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излагат се доводи, че обжалваният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и не съдържа като мотиви конкретни факти, които да могат да бъдат проверени и преценени, което от своя страна лишава адресата на акта от възможност да осъществи ефективно правото си на защита. В о.з. жалбоподателят, чрез процесуалният представител адв. А., поддържа жалбата, като оспорва изводите на административния орган, че се касае за фиктивен брак и сочи, че жалбоподателят е получавал шенгенски визи и е пребивавал в ЕС. Иска се отмяна на процесния отказ и присъждане на сторените разноски. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Ответният административен орган – началник на сектор „Миграция“ при ОД на МВР – Пловдив не взема становище по основателността на жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив намира жалбата за неоснователна. Настоящият състав на Административен съд - Пловдив намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, в законовия срок, и е срещу отказ за издаване на разрешение за продължаване срока на пребиваване на чужденец в Република България, което съгласно чл.26, ал.11 от ЗЧРБ подлежи на обжалване при условията и по реда на Административно-процесуалния кодекс. Всичко това налага извод, че жалбата е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В хода на разглеждане на заявлението е изискано становище от ТДНС - Пловдив съгласно чл.57, ал.1 от ППЗЧРБ във връзка с чл.41, ал.1, т.2 от ЗДАНС. С писмо per. № ПД-31-3357/14.11.2018 по описа на ТДНС-Пловдив е получено отрицателно становище относно подаденото заявление от Г.М.. Във връзка с отрицателно становище на ТДНС-Пловдив за продължаване на срока за пребиваване на чуждестранен гражданин е изготвена справка с peг. №. ПД-31-3437/21.11.2018 г. по описа на ТДНС-Пловдив, в която са описани следните обстоятелства (л.26): В ТДНС-Пловдив е постъпило заявление за продължително пребиваване, per. №1823/24.10.2018 г. по описа на Сектор „Миграция", ОДМВР - Пловдив, от турския гражданин М.Г. /G.M./. Заявлението е подадено на основание сключен брак с българска гражданка - И.М.Л., съгласно чл.24, т.18 от Закона за чужденците в Република България. Предишното основание за пребиваване на М.Г. е било по чл.24, т.2 от Закона за чужденците в Република България. Посочено е, че М.Г. е съдружник в търговско дружество: „М. С." и управител Н.С. С.. В управлението на търговското дружество участват двама турски граждани - G.S. /С. Г./ и К.S. /С. К./, които притежават статут на продължително пребиваващи чужденци в България за срок от 6 /шест/ месеца. В документите за кандидатстване за виза „Д" и за продължително пребиваване лицата декларират, че имат 30 /тридесет/ български граждани, водени на трудов договор, които са социално осигурявани. От документи, издадени от НАП-Пловдив, е установено, че социалните осигуровки на сключилите трудов договор се заплащат само в първите два месеца, а впоследствие са прекратени. Констатирано е също, че търговско дружество „М. С." не е активно и не извършва търговска дейност. Съдружниците С. Г. и С. К. не се намират на територията на България, а в страни от Западна Европа. М.Г. не познава управителя на ТД „М. С." - Н.С.. На 24.10.2018 г. М.Г. е подал документи за продължаване на пребиваването в България, като сменя основанието си на чл. 24, т. 18 от Закона за чужденците в Република България - сключен граждански брак с български гражданин. Към момента на подаване на документите Г. няма сключен брак с българска гражданка. На 30.10.2018 г. Г. сключва граждански брак с българската гражданка И.М.Л.. Свидетели при сключване на брака са българските граждани Ш.К.Ш.и Я. Р.И., бивш съпруг на И. Л.. Установено е, че М.Г. и И.Л.не комуникират помежду си поради езикова бариера (Л.не знае турски език). Описано в справката е също, че Л.не познава разположението на стаите в квартирата на Г., въпреки твърдението си, че живее с него, както и че не познава членовете на неговото семейство. Формиран е извод, че всички придобити факти и обстоятелства сочат фиктивен брак с цел придобиване на български документ за самоличност и последващо установяване в страна от ЕС. Липсата на яснота, относно намеренията на турския гражданин за установяване в трета държава, може да постави в опасност сигурността и интересите на Република България. Предвид гореизложеното, становището на ТДНС-Пловдив относно чуждия гражданин е прието, че G.M. /М.Г./, роден на ••• г. в Турция, гражданство Турция, ЛНЧ: ••••••••••, заявление за продължително пребиваване, per. №1823/24.10.2018 г. по описа на сектор „Миграция", ОДМВР - Пловдив е, че следва да бъде отказано продължаването на срока на пребиваване на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, във връзка с чл.4, ал.1, т.14 във връзка с чл.41, ал.1, т.2 от ЗДАНС. С оспорения отказ, издаден на 26.11.2018 г. от началник сектор "Миграция" – ОДМВР - Пловдив е отказано издаването на разрешение по заявлението на жалбоподателя и му е определен срок за напускане на страната от 14 дни. Постановено е, че в случай на неизпълнение спрямо лицето ще бъде приложена принудителна мярка "Принудително отвеждане до границата на РБългария" на основание чл. 41, ал.2 от ЗЧРБ. Като фактическо основание за отказа е посочено получена информация съгласно писмо рег. № ПД-31-3357 от 14.11.2018 г. по описа на ТДНС-Пловдив и справка с рег. № ПД-31-3437/21.11.2018 г., като въз основа на цитираните документи административният орган е приел, че са налице данни, даващи основания да се направи извод, че чуждият гражданин с действията си може да постави в опасност интересите на българската държава. Като правно основание за отказа е посочена разпоредбата на чл. 26, ал.1 във връзка с чл. 10, ал.1, т.1, чл. 105, т.1 от ЗМВР и чл. 18, ал.1, т.11 от ПУДМВР. В процесния отказ е отбелязано, че Г.М. е запознат с текста на отказа на езика, който владее, чрез превода -Валентин Митков и му е връчен екземпляр от същия на 05.12.2018 г. По делото е събрана административната преписка, в това число, цитираните в отказа документи, включително и писмо рег. № ПД-31-3357 от 14.11.2018 г. по описа на ТДНС-Пловдив и справка с рег. № ПД-31-3437/21.11.2018 г, послужили като основание за отказа. В хода на съдебното производство като доказателства по делото са представени и приети копие на лична карта на съпругата на жалбоподателя, свидетелство за съдимост от 11.01.2019 г, удостоверение 324/18.01.2019 г. г. от Окръжна прокуратура - Пловдив, Удостоверение от МВнР, Генерално консулство на Република Турция в Пловдив от 11.01.2019 г. в заверен препис на български език, заявление за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност в Агенция по вписванията, копие на актуално състояние от ТР на фирмата на жалбоподателя, Копия на 5 бр. справки, заверени по чл. 64 от КТ, както и заверено копие на справка ПД-6-9458/07.11.2018 г., издадена от ДАНС. В хода на настоящето производство като свидетел е разпитана Иванка Ламбова-съпруга на жалбоподателя, която е заявила, че фирмата е на Н.. Фирмата на съпруга й се занимава с плодове - ябълки, ягоди. М.Г. се познава с Н.. Посочва, че съдружниците на М. се намират в Турция. Те се наричат С. и С.. С М.Г. сключили граждански брак на 30.10.2018 г. Я.И.и Ш. Ш.им били свидетели при сключване на гражданския брак. М. се познава с г-н Шерифов, а свидетелката помолила Я.И.да им стане свидетел. Посочва, че не е имала брак с Я. И.. С Я. живеели на семейни начала, но не е имала граждански брак. Той е баща на едно от децата й. Посочва, че има общо две деца. Едното дете е от друг мъж, а второто е от Я.. С Я. са в добри отношения. Разделени са с него повече от 2 години. Много й помага за децата. Децата й ходят на детска градина в гр. Кричим. Понякога ги водела в Брестовица. Заявява, че не е съгласна да живее в Турция, защото не иска да си оставя децата. Те били привързани много към Я.. Не може да ги остави децата си. Свидетелката запознала децата с М., били в добри отношения с него. Посочва, че с тях е много добър. Били известно време в нейното село Брестовица, но там било много населено и вече от 2-3 седмици били на квартира в Кричим. От разпитаната в с.з. свидетелката става ясно също, че се познават с М. от месец май 2018 г. Сочи, че е търсела работа, и М. й е предложил работа. Заявява, че един-два пъти е посещавала къщата, където живеел М.. Представлявала коридорче, кухнята, баня, от едната страна имало малка стаичка, а от другата страна - спалня и хол. Това било на първия етаж на триетажна къща. Твърди, че знае турски език и с М. контактуват на турски език. Св. започнала да го учи на български думи, на „здравей“, „здрасти“, „чао“. Според свидетелката бащата на М. се казва Х., майка му - Ф., сестрата - Д.. Посочва, че яко си отиде в Турция, М. няма да може да се върне, а тя не може да остави децата си сами в България. Тръвди, че се запознали с майка му, баща му, сестра му по месенджъра. Поканили и да отидат там. Свидетелката дава показания, че Шенол Шериф и М. са приятели, защото те се познават. Заявява, че не си спомня къде се намира офиса на фирмата, тъй като не е работила много при него. Копаела. Работила през сезона на ягодите – м. май. М. вземал продукцията и я продавал на борсата в Първенец. След работа свидетелката се прибирала вкъщи при децата си. Заявява също, че не е ходила в Турция, както и че не си спомня дали е подписвала документи за назначаване на работа. Твърди, че знае турски, но не може да говори като в Турция. От правна страна съдът намери следното: Отказът е издаден от компетентен орган – началник сектор "Миграция" при ОД на МВР - Пловдив, упълномощен от директора на ОД на МВР – Пловдив с приложените заповед рег.№ 317з-3167 от 04.09.2015 г. и заповед № 317з-3279 от 14.09.2015 г. (л.9-10) Спазена е писмената форма, като се съдържат реквизитите по чл. 59, ал.2 от АПК, в това число са изложени мотиви за отказа като фактически и правни основания. Основният спор е за приложението на материалния закон – приложеното писмо обосновава ли прилагане на хипотеза на чл. 26, ал.1 във връзка с чл. 10, ал.1, т. от ЗЧРБ и за съответствието на отказа с целта на закона. Правните основания, посочени в заповедта й гласят следното: Съгласно чл. 26, ал.1 от ЗЧРБ отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4, 6 - 11, 14, 16, 19 - 23. Съгласно посочената в заповедта хипотеза на чл. 10, ал.1, т.1 от закона се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато с действията си е поставил или може да постави в опасност сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против сигурността на страната. Следва да се посочи, че правното основание по чл. 10, ал.1, т.1 ЗЧРБ борави с наличие на данни, а не факти и доказателства.