Решение № 597 от 13.5.2024 г. на Районен съд - Плевен по дело № 2226/2024 г.

Производството е по реда на чл. 95 вр. чл. 96, ал. 2 от ЗСУ. Образувано е по искане на ДСП Плевен за настаняване на лицето К. В. С., ЕГН ••••••••••, в социална услуга „•••“ гр. Плевен, ул. ••• – дългосрочно, за срок от три години. Искането е основано на твърденията, че постъпило писмено заявление от Н. В. И., в качеството и на настойник на пълно запретената К. В. С., ЕГН ••••••••••, поради което е извършено социално проучване. Установило се, че лицето е поставено под запрещение с решение по гр. д. № 302/2005 г. на СГС, като поради спецификата на заболяването и трайната дезинтересованост на близките й, К. С. е отглеждана в институциите. Последно тя е настанена с Решение по гр. д. № 579/18.06.2021 г. на РС Плевен, за срок от три години, считано от 02.04.2021 г. Молителят посочва още, че К. С. е на 42 г., неомъжена, с 80% трайно намалена работоспособност и диагноза •••. Нейните близки продължавали да не проявяват интерес към нея и липсвала възможност за реинтеграция. Тя е с добър речников запас с лек изказен дефицит, но няма дефицит на слуха и носи очила. Тя обаче се нуждае от контрол при изпълнение на дейностите от елементарния бит и взимане на решения в дългосрочен план с подкрепата на специалисти, каквото може да бъде предоставена от поисканата социалната услуга. Нуждае се и от непрекъснато наблюдение и подкрепа и не е в състояние за самостоятелен начин на живот. В с. з. молителя и заинтересованите страни поддържат искането и молят то да бъде уважено. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна: С писмено заявление от 20.03.2024 г. К. В. С., чрез настойника Н. В. И., е отправела искане да ползва социална услуга „•••“, адресирано до ДСП Плевен. От представеното медицинско удостоверение за общо здравословно състояние на д-р В.Ч. при ДКЦ III, се установява, че К. В. С., ЕГН ••••••••••, е с телк №1307 от 086/150604, с водеща диагноза •••, и услугата „•••“ Видно от удостоверение № ГР-025/07.03.2024 г. на орган по настойничество и попечителство при Община Плевен, е че Н. В. И., ЕГН ••••••••••, е настойник на основание чл. 153, ал. 1 и чл. 156, ал. 2 от СК на К. В. С., поставена под пълно запрещение с решение по гр. д. № 302/2005 г. на СГС, влязло в сила на 16.02.2006 г. От становището на настойника се установява, че лицето К. С. се нуждае от продължаване ползването на социална услуга „защитено жилище“ и с оглед предварителната оценка на потребностите, услугата е приета за подходяща. Със Заповед № 23-1/01.04.2024 г. на ДСП Плевен, К. В. С. е временно настанена в „••• “, в гр. Плевен, до произнасяне на съда. От социалният доклад се установява, че близките на лицето К. С. не се интересуват от нея и липсва възможност за реинтеграция в семейна среда. Поради своята чувствителност тя се затваря в себе си понякога и се нуждае от контрол при изпълнение на дейност от елементарния бит, както и вземане на решения в дългосрочен план. Лицето не може да води самостоятелен начин на живот. Услугата „защитено жилище“ може да удовлетвори нейните нужди и да и предостави подкрепа, тъй като се предоставя среда близка до семейната. Заинтересованата страна К. С. е настанена от 07.2009 г. в „•••“ в гр. Плевен, и е адаптирана към средата. В съдебно заседание съдът непосредствено е изслушал заинтересованата страна К. С. и нейния настойник, като възприе желанието и да продължи да живее на същото място. При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното: Социалните услуги са дейности в подкрепа на лицата за социално включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на социална работа и се предоставят в общността и в специализирани институции. Социални услуги в специализирани институции се предоставят само след изчерпване на възможностите за предоставяне на социални услуги в общността. Настаняването на лица с трайни увреждания и лица, поставени под запрещение, в специализирани институции не може да бъде за срок, по- дълъг от три години. Съгласно чл. 95 ЗСУ настаняването в социална услуга за резидентна грижа на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, се извършва от районния съд по настоящия адрес на лицето, като съдът може да уважи искането за настаняване в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, само в случай че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността, а срокът за това настаняване не може да е по-дълъг от три години. Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на лицето може да извършва само временно настаняване по административен ред, в случай, че до произнасяне на съда няма друга възможност за полагане на грижи за лицето – чл. 96, ал. 2 ЗСУ. Съгласно чл. 95, ал. 2 от ЗСУ, искането до районния съд се прави от дирекция "Социално подпомагане" въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище от настойника. Настоящото дело е образувано въз основа на такова искане от директора на ДСП Плевен и писмено желание на поставената под пълно запрещение и със съгласието на нейния настойник. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че К. В. С. е с определен 80% тр. нам. раб. и с водеща диагноза умерена степен на •••. Тя е пълнолетно лице постановено под пълно запрещение с оглед решение по гр. д. № 302/2005 г. на СГС, поради констатираното заболяване. От доказателствата по делото се установи, че поставената под запрещение се нуждае от постоянни грижи и внимание, които в семейна среда не могат да й бъдат осигурени. По делото няма данни за нейни близки и роднини. От дълги години тя живее в защитена среда и ползва социалните услуги, предоставени в общността. Установи се, че с настаняването в „•••“ в гр. Плевен, е подходяща социална услуга, тъй като ще задоволи основните й жизнени потребности, както от подслон, така специфичните й нужди от наблюдение и медицински грижи. Мярката за настаняване взета с предходното решение по гр. д. № 2777/2021 г. на РС Плевен, е изтекла на 02.04.2024 г., поради което е предприето и временно настаняване по административен ред на 01.04.2024 г., но заповедта е влязла в сила в по-късен момент. Ето защо, лицето следва да бъде настанено за ползване на предложената услуга по реда на чл. 95 от ЗСУ, за срок от три години. Предвид изложеното и на основание чл. 95, във връзка с чл. 96, ал. 3 от ЗСУ, съдът