Решение № 293 от 11.7.2024 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 194/2024 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. В. К. М. с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес гр. Б., обл. •••, ул. ••• ••• е обжалвала в законния срок наказателно постановление № •••/••• г., издадено от Началник РУ към ОДМВР София, РУ П. упълномощен със заповед № ••• г. на Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200, 00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. Ж. от САК, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна – Началника на РУ П. редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата. Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № ••• г., НП № •••/••• г., Постановление на РП Б. от ••• г. за отказ да се образува досъдебно производство, заповед № ••• г. на Директора на ОДМВР-София, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите И. Ц. и М. В., се установява следната фактическа обстановка: На 08.08.2023 г., в 15, 20 часа, в община П. в с. •••, преди изхода на селото, свидетелите И. Ц. и М. В. - полицейски служители при РУ П. се движили по главния път в селото, когато от странична уличка излязло на главния път четириколесно МПС – АТВ „Кавазаки“, управлявано от непълнолетния В.М.М.. Когато видял полицейския автомобил, непълнолетния М. спрял в близост до него и в проведения разговор, служителите на РУ Правец изяснили самоличността му и поискали да място да дойде негов пълнолетен роднина. На място дошъл дядото на непълнолетния М., като лицата били отведени в РУ П. където инспектор от „Детска педагогическа стая“ снел обяснения от М.. При извършената проверка, служителите констатирали, че АТМ „Кавазаки с неустановена рама не е регистриран по надлежния ред в Република България, поради което на основание чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, свид. Ц. съставил на В. К. М. – майка на непълнолетния водач, АУАН № ••• г., който тя подписала без възражения. Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № •••/••• г., издадено от Началник РУ към ОДМВР - София, РУ П. в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53, чл. 26, ал. 3 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на В. К. М., е наложено административно наказание Глоба в размер на 200, 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Административно-наказателна преписка по АУАН № ••• г., била изпратена на РП Б., с мнение за преценка за образуване на производство с оглед установени данни за извършено деяние по чл. 345, ал. 2 НК от лицето В.М.М.. С Постановление от ••• г. РП Б. постановила отказ да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. Ал. 1 НК, и постановила постановлението да се изпрати на Началника на РУ П. за преценка за реализиране на административно-наказателна отговорност. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени доказателства. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни. Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Разгледана по същество, същата е основателна. АУАН и НП-то са издадени от компетентни органи при условията на материална и териториална компетентност, както на актосъстовителя на АУАН, така и на административно наказващият орган. При издаване на наказателното постановление и АУАН съдът констатира допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗАНН административнонаказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост. Административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си, по арг. от ал. 2 на същата норма. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗАНН за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. Разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗАНН от своя страна съдържа три възможни хипотези – чл. 26, ал. 3 пр. 1 ЗАНН относно административни нарушения, извършени от малолетни; чл. 26, ал. 3 пр. 2 ЗАНН - относно непълнолетни на възраст между 14 и 16 г. и чл. 26, ал. 3 пр. 3 ЗАНН / поставени под пълно запрещение/, поради което следва да бъдат разграничавани и субектите на административно наказателна отговорност, които я поемат вместо тези лица – родители, попечители или настойници. В конкретния случай в АУАН е посочено, че нарушението се вменява на жалбоподателят на основание чл. 26, ал. 3 ЗАНН, но в АУАН и НП-то, не е посочен факта, че административно наказателната отговорност на жалбоподателя следва от обстоятелството, че е родител на непълнолетния водач. Не е отбелязано както в АУАН, така и в НП-то елементите от състава на твърдяното административно нарушение, от които по същество следва отговорността на жалбоподателя, а именно, че е допуснала извършването на нарушение от своя непълнолетен син, и то съзнателно. Липсва правното основание на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗАНН в АУАН, като текстово липсва изписване на елементите от състава, който обуславят търсенето на административно наказателна отговорност именно от родителя. В конкретния случай не е спазена разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН като текстово не е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Следва да се обърне вниманието и на факта, че за да е налице състава по чл. 26, ал. 3 ЗАНН и да се търси отговорност от родител, попечител или настойник, то следва да са налице доказателства, че са допуснали осъществяването на административно нарушение от своите деца респ. поставени под запрещение, съзнателно. Съгласно т. 5 от Постановление № 10/28.09.1973 г. по н. д. № 9/1973 г., на Пленума на Върховния съд, родителите, попечителите и настойниците на малолетните, непълнолетните до 16 години и поставените под пълно запрещение носят административнонаказателна отговорност, когато умишлено са допуснали лицата, за които отговарят, да извършат административно нарушение. Върховният съд на Република България е приел, че в чл. 26, ал. 3 ЗАНН те са обявени за административнонаказателно отговорни, ако "съзнателно са допуснали" извършването на нарушението от поставените под техен контрол лица. Понятието "съзнателно" допускане на извършване на административно нарушение от малолетните, непълнолетните до 16 години и от поставените под пълно запрещение има пред вид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта. В конкретния случай по делото не са представени доказателства за умисъл от страна на жалбоподателя, бил той пряк или евентуален умисъл. За наличието на умисъл в действията на едно лице - в случая за "съзнателно допускане" по чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, следва да са налице данни в обективната действителност, установени с доказателства, от които да бъде направен извод, че лицето (допустител) е знаело за действията на извършителя и по никакъв начин не е предотвратило извършването на нарушението. В конкретният случай такива "уличаващи" майката на непълнолетния нарешител доказателства, административно наказващият орган не е представил, което прави недоказана субективната страна, на процесното твърдяно нарушение, и представлява още едно основание за отмяна на наказателното постановление. С оглед на гореизложеното, съдът счита, в хода на административно наказателното производство при съставянето на АУАН и НП-то са допуснати груби процесуални нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 респ. на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което е накърнило правото на защита на жалбоподателя. На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 300/триста/ лева по договор за правна защита и съдействие от 20.02.2024 г. Възражението на административнонаказващият орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно, тъй като същото съответства на минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Съдът