Решение № 53 от 14.3.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 238/2023 г.

Производството по в.гр.дело № 238 /2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивната жалба на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, чрез процесуалния представител П. Л., против решение № 595/16.05.2023г. по гр.дело №1475/2021г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за приемане за установено, че ответникът не е собственик на имот с идентификатор 32737.59.57 в землището на с.И. Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен. Навеждат се оплаквания за допуснати при постановяването му процесуални нарушения – основания за неговата отмяна. Неоснователният отказ на съда да конституира НЕК ЕАД, правоприемник на въззивника като трето лице помагач е лишил дружеството от възможността да събере доказателства, относими към спора. Представя разпореждане № 46/07.11.1991г. на МС за образуване на НЕК ЕАД. В отговор на въззивната жалба, подаден от Българската държава, чрез Министъра на земеделието и храните, се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Оспорват се твърденията в нея за допуснати процесуални нарушения в предходната инстанция, представляващи неоснователен отказ да бъде конституирана НЕК като трето лице – помагач по делото. Сочи, че с отговора на исковата молба е направено искане ищецът да представи документ за предоставяне за стопанисване на процесния имот на правоприемника на НЕК. Счита, че е настъпила преклузията на чл.266 ГПК и не са налице изключенията на чл.266, ал.3 ГПК за събиране на доказателства във въззивното производство. Поддържа извода на предходната инстанция за липса на основания да бъде прието, че установителното действие ще накърни правната сфера на третото лице, против което въззивникът няма обратен иск. Твърди противоречия между исковата молба и въззивната жалба относно датата на преобразуването на НЕК. Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема следното: Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по исковата молба на въззивника против Българската държава, с искане да бъде прието за установено, че недвижим имот с идентификатор 32737.59.57, за който държавата се легитимира като собственик със съставен Акт № 10394/ 10.05.2021г. за частна държавна собственост, вписан с вх. per. № 6288 от 19.05.2021г. като Акт № 193, том 19 на СВ - гр.Бургас на посочено в него основание: чл.2, ал.3, във връзка с чл.68 и чл.71 от ЗДС и чл. 27 ал.4 от Закона за горите не е държавна собственост. Ищецът претендира, че е станал собственик на имота с включването му в баланса на дружеството по силата на закона на основание чл.17а ЗППДОП (отм.), от първоначален собственик „Български енергиен холдинг“ ЕАД, който от своя страна внесъл имота в притежаваното от него дружество – ищец от друго свое дружество – НЕК АД. С обжалваното решение съдът е намерил иска за неоснователен. За да достигне до този извод, съдът е приел, че от назначените по делото съдебно – техническа и допълнителна съдебно – техническа експертиза и от приложените писмени доказателства по делото се установява, че имотът е горска територия от 1948г., съгласно приложения по делото картен материал. До 1985г. е попадал в обхвата на Държавно лесничейство – Звездец, след това съобразно изготвения ЛУП попада в отдел 388, подотдел 3. Според Горскостопанския план от 2017г., имотът с открита през 2004г. партида с №001142 по КВС, попада в отдел 388, подотдел 2 с пояснение „Електроразпределение“. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл.27 ал.4 от ЗГ, имотът - горска територия, е станал частна държавна собственост и съставеният Акт № 10394/ 10.05.2021г. за частна държавна собственост отговаря на законовите изисквания. Изследвана е разпоредбата на чл.17а ЗППДОП /отм/ и е прието, че приложените по делото доказателства установяват несъмнено правоприемство между „Български енергиен холдинг“ и ищеца, но не и факта, че спорния терен е предоставен за разпореждане на БЕХ, т.е ищецът не е доказал осъществяване на соченото от него придобивно основание. Съдът е намерил, че доводите на ищеца за приложимостта на §6, ал.1 от Закона за горите са неотносими към процесния имот, тъй като правните последици на разпоредбата настъпват след влизане в сила на Закона за горите през 2011г. Прието е, че наличието на предпоставките на посочената разпоредба по отношение на имота не е предмет на производството по делото. Констатирано е противоречие между установения с Приложение № 2 към Наредба № РД-02-20-5/2016г. единен класификатор на предназначението на териториите и начините на трайно ползване на поземлените имоти, териториите с трайно предназначение горска територия и записаното в представения по делото АЧДС, но е посочено, че то не влияе на крайния извод за правото на собственост на Държавата върху имота. От анализа на събраните по делото доказателства въззвиният съд приема следното от фактическа страна: „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО ЕАД) е еднолично търговско дружество с едноличен собственик на капитала Българския енергиен холдинг ЕАД( БЕХ), регистрирано с решение на Софийския градски съд от 4 януари 2007 година. БЕХ ЕАД е акционерно дружество със 100 % държавно участие. В него се включват мини "Марица-изток" ЕАД, ТЕЦ "Марица-изток 2" ЕАД, АЕЦ "Козлодуй ЕАД, НЕК ЕАД, ЕСО ЕАД, и други дружества, обединени в холдинговата структура, които запазват своята персонификация и лицензии, като всички са собственост на БЕХ ЕАД. БЕХ ЕАД, като едноличен собственик на капитала на „ECO“ ЕАД и НЕК ЕАД, с протокол № 71-2013г. е взел решение, с което част от имуществото на НЕК ЕАД, представляващо съвкупност от права и задължения, свързани с дейността „пренос на електрическа енергия“ преминава към „ECO“ ЕАД. Прието е и решение № Р-205/ 18.12.2013г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което е дадено разрешение за преобразуването. На 04.02.2014г. в Търговския регистър е вписано преобразуване чрез отделяне от НЕК ЕАД на част от имуществото, което преминава към „ECO“ ЕАД. В Служба вписвания-Бургас, по партидата на ищцовото дружество е вписано преобразуване (пор. № 34 от справката за отдалечен достъп) на 03.12.2014г., но спорният имот не е отбелязан. Спорният имот е държавна собственост по данни от картен материал от 1948г., включен към момента в инвентаризацията на горските територии в обхвата на ТП „ДГС Ново Паничарево“ и се води по баланса като горска площ държавна собственост. Подробно е изброено, по различните ЛУП през годините къде е попадал имотът. Още от 1973г. на място е съществувала и е обозначена на едромащабна топографска карта (л.216) ел.подстанция, състояща се от сгради и ограда, но според вещите лица имотът не е идентичен със спорния имот. В регистъра на земеделските земи по партидата на имота (с предходен № 001142, пълен № 32737001142), открита на 24.11.2004г., към 24.07.2017г. е с площ от 16 789 кв.м., терен за здравни и курортни нужди, за нуждите на горското стопанство и е бил публична държавна собственост (л.126). В имота са нанесени 2 сгради: подстанция с площ от 329 кв.м. и битова сграда към промишлени предприятия с площ 113 кв.м. (л.128). Промяната в площта е била направена със заповед № КД-14-147/ 16.12.2020г. на изпълнителния директор инж.В.К. (л.197-201), по-точно в т.2, стр.5. Имотът понастоящем е горска територия, включен към момента в инвентаризацията на горските територии в обхвата на ТП „ДГС Ново Паничарево“ и включен в баланса като горска площ държавна собственост. По данни от кадастралния регистър имот 32737.59.57 с площ от 16787кв.м. е с трайно предназначение горска територия с данни за собственик МЗГ Държавно лесничейство. ЗА ИМОТА държавата се легитимира като собственик с Акт № 10394/ 10.05.2021г. за частна държавна собственост, вписан с вх. per. № 6288 от 19.05.2021г. като Акт № 193, том 19 на СВ - гр.Бургас, на посочено в него основание: чл.2, ал.3, във връзка с чл.68 и чл.71 от ЗДС и чл.27 ал.4 от Закона за горите. При така установеното съдът приема от правна страна следното: Предявен е отрицателен установителен иск за собственост на посочен недвижим имот с идентификатор 32737.59.57 с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК. Именно от издаването на АДС от 2021г., ищцовото дружество обосновава правен интерес от предявяване на иска, като оспорва правото на държавна собственост с твърдения, че имотът е негова собственост с включването му в баланса на дружеството, като е наведено придобивно основание чл. 17а ЗППДОП (отм.) и правоприемство от праводателите му с първоначален собственик „Български енегриен холдинг“ ЕАД. Съгласно цитираната разпоредба, пpи пpeoбpaзyвaне на дъpжaвни пpeдпpиятия в eднoлични тъpгoвcĸи дpyжecтвa c дъpжaвнo имyщecтвo, пpeдocтaвeнo нa тeзи пpeдпpиятия c aĸтa нa пpeoбpaзyвaнeтo, то ce пpeдocтaвя в coбcтвeнocт нa тeзи дpyжecтвa, ocвeн aĸo нe e пpeдвидeнo дpyгo. Доказването на елементите от фактическия състав на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП /отм./ се извършва с всички доказателствени средства допустими от ГПК, както и с данни от актовете за държавна собственост, от записване на имуществото в баланса на дружеството, данни за използване от държавното предприятие и др. (ТР № 4 от 14.03.2016г. по тълк. д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС). От своя страна, Актът за държавна собственост има легитимиращ ефект, но той не създава права. В този смисъл е постоянната съдебна практика, напр. в решение № 391/18.10.2012г. по гр. д. № 1139/2011г.; решение № 8/11.02.2014г. по гр. д. № 4244/2013г., двете на ВКС, І-во г. о., и др. Съдът решава за наличието на придобивно основание за държавата по чл.77 ЗС, като преценява преките и косвени доказателства по делото за настъпилите юридически факти и относимите към тях правни норми. Доказването на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление на конкретно държавно предприятие (следващия елемент от основанието по чл.17а ЗППДОбП/отм./), също е допустимо с всякакви доказателствени средства. От значение за правилното разрешение е да се отговори на въпроса дали държавата, като единствен собственик на единната държавна собственост по Конституцията от 1971г. се е разпоредила с конкретно имущество в полза на конкретно юридическо лице, притежавано от нея. При действието на чл.15 от Конституцията на НРБ от 1971г. /преди изменението с ДВ бр. 29/1990г./, както и при действието на чл.4 /отм./ ЗС, държавната собственост е единна, а държавата е единствен собственик на общонародните имоти (т.11 на Постановление № 8/1979г. от 06.03.1980г. на Пленума на ВС). Държавни имоти са се предоставяли за стопанисване и управление на различни държавни организации по правилата на чл.7, чл.10 и чл.12 ЗС в първоначалната им редакция; Закона за държавните предприятия /отм./ и подзаконови нормативни актове. В случаите, в които Държавните организации са извършвали строителство върху държавна земя, това е ставало без учредяване на право на строеж, тъй като и земята, и построеното са били собственост на държавата. В отделни случаи, ако строителството е извършено във връзка с дейността на предприятието и е финансирано от него разпоредбите на чл.13 и чл.16 ЗДП (отм) са допускали упражняване на правото на собственост върху сградите от страна на държавното предприятие. С оглед твърденията в исковата молба първоначално спорният имот е бил предоставен от МС на НЕК. След учредяване на холдинговото сдружение „БЕХ“ имоти на дъщерните дружества са включени в имуществото на ищцовото дружество с учредяването му. Отсъстват доказателства, както за предоставяне на имота първоначално на НЕК, така и за изключването му от имуществото на НЕК и предоставянето му на ищеца. От значение в случая е отсъствието на доказателства за предоставяне на земята, доколкото за описаните и нанесени на картния материал сгради не съществува спор. За да настъпи транслативния ефект на придобивнто ооснование, сочено от ищеца, е необходимо след провеждане на пълно доказване ищецът да установи предоставяне от държавата на терена, на което и да е дружество включено в БЕХ, доколкото БЕХ е взел решение за преобразуване на ищеца с протокол № 73-2013 на БЕХ. В т.2 на ТР № 4/14.03.2016г. по тълк. д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС са разяснени въпросите относно фактическия състав на придобивния способ, уреден в чл.17а ЗППДОбП (отм.), респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, като е прието, че той включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Записването на имота по баланса на дружеството, при отсъствието на изричен административен акт за неговото предоставяне от държавата на праводателя на ищеца не изпълва изискването за провеждане на пълно главно доказване на придобивния способ по чл.17а ЗППДОбП (отм.). То може да има само непряко доказателствено значение за доказване на факта на предаване на имота. Притежаваните сгради в спорния терен също не обосновава в пълна степен соченото придобивно основание. Според изричното отбелязване в заключението на вещите лица (л.219) прилежащите към съответните сгради терени се определят със застроителен или регулационен план, но за територията, в която се намира спорният имот (Държавен горски фонд) такива не са били изготвени. Въз основа на изложеното въззивният съд достига до изводи, които съвпадат с приетото като краен резултат в обжалваното решение и го потвърждава. По изложените съображения Апелативен съд- Бургас, граждански състав