Решение № 4861 от 3.12.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 805/2025 г.
Административен съд - Стара Загора03.12.2025 г.докладчик Михаил Русев
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалба на „Бултера“ООД, представлявано от Управителя В. А. В. Р. акт №Р-16002424005892-091-001 от 20.05.2025 год., издаден от Т. И. К. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив - възложил ревизията и Н. И. П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №201 от 26.06.2025 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП, с който частично не е признат деклариран преотстъпен корпоративен данък за 2018 год. в размер на 5 444.29 лв., в резултат на което са установени допълнителни задължения за внасяне в размер на 5 444.29 лв., с прилежащи лихви в размер на 3 784.17 лв., като незаконосъобразен. ОСЪЖДА Национална агенция по приходите [населено място], представлявана от Изпълнителния директор Х. М. да заплати на „Бултера“ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], партер, офис 1, представлявано от Управителя В. А. В. сумата 2 746.00 /две хиляди седемстотин четиридесет и шест/ лв., представляваща разноски по делото. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК /Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ и чл. 145 и сл. от АПК /Административнопроцесуален кодекс/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК. Образувано е по жалба на „Бултера“ООД, [ЕИК], представлявано от Управителя В. А. В. срещу Ревизионен акт №Р-16002424005892-091-001 от 20.05.2025 год., издаден от Т. И. К. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и Н. И. П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №201 от 26.06.2025 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП, с който частично не е признат деклариран преотстъпен корпоративен данък за 2018 год. в размер на 5 444.29 лв., в резултат на което са установени допълнителни задължения за внасяне в размер на 5 444.29 лв., с прилежащи лихви в размер на 3 784.17 лв. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразността на ревизионния акт в потвърдената му част, като се твърди, че същият е издаден в несъответствие и при неправилно приложение на материалния закон. От съда се иска отмяна на оспорения ревизионен акт, потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП. В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява управителя на дружеството, заедно с адвокат Е. П., като се поддържа изцяло депозираната пред съда жалба и отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото юриск. П. Б., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, по съображения подробно изложени в решението на директора на дирекция ОДОП Пловдив и в представено по делото писмено становище. Претендира в полза на Дирекция ОДОП - Пловдив да се присъди юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност по отношение размера на поисканото от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-16002424005892-020-001 от 12.11.2024 год. /лист 291-297 от делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „Бултера“ООД, [ЕИК], като е определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: корпоративен данък за периода от 01.01.2018 год. до 31.12.2022 год. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: Н. И. П. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Ф. К. Т. – старши инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 18.11.2024 год. по електронен път. В последствие ревизията е удължена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №Р-16002424005892-020-002/17.02.2025 год. /лист 78-83 от делото/, като е посочено, че ревизията следва да приключи до 18.03.2025 год. Заповедта е връчена по електронен път на 17.02.2025 год. /лист 83 от делото/. Ревизията отново е удължена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №Р-16002424005892-020-003/17.03.2025 год., като е посочено, че ревизията следва да приключи до 17.04.2025 год., като същата е получена от управителя на 26.03.2025 год. Цитираните заповеди за възлагане на ревизия и за изменението й са издадени от Т. И. К. - началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП- Пловдив. Заповедите са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, приравнен на саморъчен такъв по смисъла на същия закон, в срока на действие на удостоверението, от длъжностното лице, посочено като издател, в съответното му длъжностно качество - началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив, – -Стара Загора /приложен по делото диск, съдържащ заповедите в електронен вид/. С цел установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, в хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения, както от данъчно задълженото лице, така и от трети лица, негови контрагенти с които са изискани първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри и търговска документация, извършени са справки и са предприети действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства са описани в РД, като са представени и приобщени по делото. Няма данни и не е отразено в ревизионния акт, че не е налице липса на съдействие на ревизираното лице, като всички изискани документи са представени. Въз основа на извършената на дружеството ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – Н. И. П. на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Ф. К. Т. на длъжност старши инспектор по приходите е съставен и подписан Ревизионен доклад №Р-16002424005892-092-001 от 30.04.2025 год. /лист 20 - 36 от делото/, с който по отношение на ревизираното лице „Бултера“ООД, се предлага установяване на задължения по ЗКПО относно неправилно деклариран и преотстъпен корпоративен данък за 2018 год. в размер на 5 444.29 лв. и следващите се лихви в размер на 3 745.00 лв.. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“, като електронен документ и е подписан с електронни подписи от Н. И. П. и от Ф. К. Т., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото, на оптичен носител – приложен компакт диск. В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че основният предмет на дейност на „Бултера“ООД е производство на непреработена земеделска продукция – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица и памук и че притежава собствена складова база в [населено място], община Опан. Посочено е, че дружеството е регистриран земеделски производител от 07.02.2012 год., че са представени регистрационни карти за ЗП на МЗХ, Областна дирекция „Земеделие“ [населено място], заверена за всяка стопанска година и че обработва земеделски земи в землището на [населено място] и [населено място], община Опан и в землището на [населено място], община Димитровград. Установено е, че задълженото лице е с налична регистрация по ЗДДС, считано от 07.11.2003 год. В хода на ревизията е прието, че лицето неправилно е декларирало за преотстъпване корпоративен данък в размер на 19 271.98 лв. за финансовата 2018 год., а такъв е следвало да се декларира в размер на 13 827.69 лв. Това е обосновало установяване на корпоративен данък в размер на 5 444.29 лв. и следващите се лихви. Неправилното деклариране идва от начина по който е осчетоводен прихода от продажбата на ДМА – зърнокомбайн Fendt 6250E в размер на 97 541.64 лв. Този приход е отчетен като свързан с основната дейност на дружеството – производство на непреработена земеделска продукция, поради което от жалбоподателят е прието, че формираната печалба от тази продажба подлежи на преотстъпване по реда на чл.189б от ЗКПО. В доклада е отразено, че всички останали предпоставки за упражняването на правото за преотстъпване на данъка са налице и дружеството има такова право. Прието е обаче, че този приход от продажбата на ДМА, не е свързан с производство на непреработена земеделска продукция и не следва да се отчита като печалба, която подлежи на преотстъпване /след формирането на финансовия резултат, съгласно приложимите законови разпоредби относно приходите, разходите, коефицента и т.н./ Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 30.04.2025 год. /лист 67 от делото/, съгласно приложено удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“. В частта по ЗКПО в РД са описани данните от ГДД по чл. 92 от ЗКПО за ревизираните години и представените от ревизираното лице (РЛ) справки за определяне на преотстъпения корпоративен данък. От ревизиращите органи е прието и потвърдено формирането на данъчната основа по посочените справки, като за 2018 год. не е признато конкретно само, че дружеството е включило в определянето на данъчната печалба и печалбата в размер на 97 541.64 лв. от извършена продажба на дълготраен актив - зърнокомбайн Fendt 6250E. Визирано е, че съгласно чл.189б корпоративен данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Според ревизията, следва да се извърши корекция в данъчен период 2018 год. в ГДД по чл. 92 от ЗКПО, като се отрази коректният размер на преотстъпения данък. В тази връзка, по предоставената от ревизираното лице справка, е приспадната от печалбите от дейности, за които се преотстъпва корпоративен данък по чл.189б от ЗКПО, горепосочената сума, поправена е допусната техническа грешка - 2 749, 86 лв. счетоводна отчетна стойност на отписан ДА, вместо 2 479, 86 лв., потвърдени са останалите суми по справката, в т.ч. за неразпределяеми разходи за дейността, за която се преотстъпва корпоративен данък, увеличения и намаления на финансовия резултат и е формирана данъчна основа - 230 461.52 лв., върху която следва да се определи размерът на преотстъпения корпоративен данък - 13 827.69 лв., вместо декларирания - 19 271.98 лв. Според ревизиращия екип във връзка с прилагането на чл.189б, ал. 1 от ЗКПО и от определението за земеделски производители се налага извод, че данъчната печалба на тези лица от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция следва да се формира от продажбата на такава продукция. Дефиниция за непреработена растителна и животинска продукция е дадена с разпоредбата на §1, т.27 от ДР на ЗКПО, където е постановено, че това е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който не е подлаган на никаква технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава. В РД са описани и обсъдени и условията по чл.189б, ал.2, чл.167, чл.182, ал.5 от ЗКПО, като е установено, че дружеството е изпълнило същите. На основание и в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено възражение. В издадения и оспорен понастоящем потвърден Ревизионен акт №Р-16002424005892-091-001 от 20.05.2025 год. са приети безрезервно констатациите на ревизиращия екип и е издаден ревизионния акт. Въз основа на съставения ревизионен доклад и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от Т. И. К. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и Н. И. П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден процесния РА, с който на „Бултера“ ООД са установени задължения за корпоративен данък за 2018 год. в размер 5 444.29 лева и лихви в размер на 3 784.17 лв. към 20.05.2025 год. /виж лихвен лист на лист 57 от делото/ или общо публични задължения в размер на 9 228.46 лв.. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от Т. И. К. и от Н. И. П., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен носител. Ревизионен акт №Р-16002424005892-091-001 от 20.05.2025 год. е връчен на „Бултера“ООД на 20.05.2025 год. по електронен път, съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път /лист 58-61 от делото/. В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „Бултера“ООД е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена до Директора на Дирекция ОДОП [населено място] жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, Стара Загора с вх.№Ж-24-12/23.05.2025 год. /вх.№Ж-24-12#1 от 30.05.2025 год. на ОДОП Пловдив/ Ревизионният акт е бил обжалван изцяло, като е отправено искане за неговата отмяна по подробно изложени в жалбата съображения. С Решение №201 от 26.06.2025 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден Ревизионен акт №Р-16002424005892-091-001 от 20.05.2025 год. Решение №201 от 26.06.2025 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив е връчено „Бултера“ООД по електронен път на 30.06.2025 год. /л. 15 от делото/. Изложени са доводи, че преотстъпването на корпоративен данък е законово регламентирано в ЗКПО право на данъчно задължено лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на този закон суми за корпоративен данък, които остават в патримониума му и се разходват за цели, определени със закона (чл. 166 от ЗКПО). Правото и условията на преотстъпване, както и срокът за инвестиране на преотстъпения данък, са регламентирани в Глава двадесет и втора на ЗКПО. Прието, че съгласно действащата нормативна уредба данъчното облекчение по чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, се изразява в преотстъпване на корпоративен данък в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Не било спорно, че са налице законовите предпоставки за преотстъпването на корпоративният данък, но това следва да се осъществи само, когато са изпълнени едновременно посочените условия. Прието, че спорът се свежда до начина на формиране на данъчната печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, а по-конкретно до включена в него сума от продажба на актив на РЛ. Дефиниция на понятието „непреработена растителна и животинска продукция“ е дадено в § 1, т. 27 от ДР на ЗКПО, според който това е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който не е подлаган на никаква технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава, и е посочен в Приложение I на Договора за функционирането на Европейския съюз. Прието, че РЛ извършва такава дейност, произвежда такава продукция, отчита приходи от продажба на същата и формира печалба основно от тази дейност – продажба на селскостопанска продукция, отделно от други дейности – продажба на стоки, услуги и други, от които също е формирана данъчна печалба и е определен данък, който обаче не подлежи на преотстъпване. Изтъкнати са аргументи, че ЗКПО задължава земеделски производител, който извършва дейност, за която се преотстъпва корпоративен данък, а така също и дейност, за която данъкът не подлежи на преотстъпване, да води прецизна аналитична отчетност, с оглед правилното определяне на данъчния финансов резултат от двете дейности. При неспазване на това изискване се предвижда за приходите и разходите, както и за сумите, с които се преобразува счетоводният финансов резултат, които не могат да бъдат разпределени между двете дейности, да се прилага разпоредбата на чл.169 от ЗКПО. В РД относно счетоводството на РЛ е посочено, че в дружеството се води аналитична отчетност на приходите от продажба на селскостопанска продукция, стоки и услуги, като в тази връзка е приета за правилна и представената справка, относно изчисляването на дължимия данък печалба по ЗКПО. От събраните доказателства несъмнено се установява, че жалбоподателят е отчел печалба от продажба на ДМА в размер на 97 541, 64 лв., а същевременно за печалба от такива дейности не се преотстъпва корпоративен данък, защото разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО позволява преотстъпване само за дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. В конкретния случай, предвид регистрацията на дружеството като земеделски производител и осъществяваната от него дейност в тази насока, за същата дейност е създадена нормативна възможност корпоративният данък да се преотстъпва. Същевременно това дружество е формирало печалба, от която е определен данък, който обаче не подлежи на преотстъпване, защото не произтича от производство на непреработена растителна и животинска продукция. Никъде в данъчното законодателство не е предвидено да се разширява обхвата на стриктно регламентираното данъчно облекчение, нито дали доходите от дейности, различни от производство на непреработена растителна и животинска продукция, да са еднократни или многократни, редовни или инцидентни. Установено е, че РЛ само е отделило доходите от дейността по продажба на стоки и от извършване на услуги, които също не са основни и не са на значителни стойности. Това се потвърждавало и от дадените писмени обяснения от ревизирано дружество в хода на ревизията, че се касае за еднократни покупко-продажби на слънчоглед и памук и извършване на услуги със зърнокомбайн – еднократна услуга. Ответника е приел, че няма как да се обоснове разлика в третирането на печалбите от тези дейности само с аргументите, че се касае за еднократни сделки или за употребявани активи, защото относно ползването на данъчно облекчение не е налице такова разграничение и не на последно място, не е ясно дали не се касае и за същия зърнокомбайн, който е бил предмет на еднократна продажба, но с него са извършвани и еднократни услуги за дейности, различни от приложното поле на чл.189б от ЗКПО. Дори процесният актив да е бил пряко свързан само с дейността по производство на земеделска продукция за счетоводни цели, то за данъчни цели неговата продажба не попада в дефиницията по §1, т.27 от ДР на ЗКПО и облагането на резултата от тази сделка не подлежи на преотстъпване. Приел е, че законовите изисквания за ползване на данъчно облекчение по чл.189б от ЗКПО са императивни. Това е така, тъй като намаляването, преотстъпването и освобождаването от облагане с корпоративен данък представлява отклонение от общия режим на облагане и се допуска само за изрядни и коректни данъчни субекти, отговарящи на законовите разпоредби. По тази причина законът изчерпателно и императивно е уредил, както лицата, които имат право на преотстъпване на данъка и за какво точно имат това право, така и условията, които трябва да са налице, за да може да се ползва преотстъпването. Предвид цитираните нормативни основания и установената фактическа обстановка, правилно било прието от органите по приходи, че не следва да бъде признат деклариран преотстъпен корпоративен данък за 2018 год. в размер на 5 444.29 лв., който не е от данъчна печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, в резултат на което са установени допълнителни задължения за внасяне в същия размер. Съгласно чл.175 от ДОПК, чл.9 от ЗКПО и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ, върху допълнително установения корпоративен данък за внасяне са дължими и прилежащи лихви. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис. По делото бе допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза съгласно която, дружеството има и друга дейност, освен тази като земеделски производител, поради което е изчислило коефициент на приходи от продажба на земеделска продукция спрямо нетните приходи от продажби, с който да изчисли коректно данъка, който се преотстъпва по чл.189б от ЗКПО. От създаването на фирмата до 2025 год. основната дейност не е променена. За 2018 год. „Бултера”ООД има подаден ГФО и Данъчна декларация. В тях са отразени приходите и разходите на дружеството които формират счетоводният резултат, който според вещото лице е правилно формиран. Зърнокомбайн FENDT 625ОЕ е закупен през 2008 год. за сумата от 327 126.00 лв. Амортизиран е за 10 години и към момента на продажбата през 2018 год. е напълно амортизиран, при което цялата му стойност от 327 126.00 лв. чрез начислените амортизации е отчетена през предходните периоди като разход за земеделска дейност. В резултат на това е намален счетоводния финансов резултат, съответно данъчната печалба от непреработената земеделска продукция с тази сума, респективно е намален и преотстъпения корпоративен данък, който е ползван от дружеството през предходните години. През 2018 год. поради замяната й с нова, машината е продадена за 97 791.50 лв. Сумата от 97 791, 50 е отчетена като приход за „Бултера”ООД. Вещото лице, счита, че дружеството правилно е приложило чл.169 от ЗКПО, който урежда признаването към данъчната печалба на неразпределяемите приходи и разходи, отчетени от дружеството. Конкретно за продажбата на FENDT 625ОЕ това са приходи от продажба на ДА- земеделска машина, която е закупена, използвана в земеделска дейност и след отпадане на необходимостта от нея е ликвидирана чрез продажба. Съгласно счетоводното законодателство прихода от продажбата й е отчетен като друг приход, но той е пряко свързан и е част от земеделската дейност на дружеството съгласно принципа на съпоставимостта, приложен към извършваната дейност по производство на земеделска продукция. В допълнение продажбата на Зърнокомбайн FENDT 625 ОЕ е еднократна сделка за „Бултера”ООД. Правилно било използвано данъчно облекчение в размер на 60 на сто от корпоративния данък за данъчната печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Съгласно общоприетата теория на счетоводството, залегнала и в Общите разпоредби към Националните счетоводни стандарти един от основните принципи на счетоводството е съпоставимостта на приходите и разходите. В счетоводната теория съпоставимостта се разглежда в два аспекта - по времеви /отчетен/ период и по взаимна свързаност на приходите и разходите. Именно вторият аспект разглежда въпроса, че формирането на финансовия резултат от една стопанска дейност се получава като се съпоставят всички приходи, получени във връзка с нея и всички разходи, които са пряко или косвено свързани с нея. В този смисъл е правилно и в съответствие със Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти всички приходи, които са свързани с един дълготраен актив да бъдат включени във финансовия резултат от дейността, в която са отчетени и разходите, които са свързани с него. Доколкото в ЗКПО няма определение на понятието данъчна печалба от определена дейност, то съгласно изискванията на чл.18 от ЗКПО това е положителният финансов резултат от тази дейност, преобразуван съгласно изискванията на ЗКПО. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт №Р-16002424005892-091-001 от 20.05.2025 год., на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното: Оспорването на ревизионният акт потвърден с Решение №201 от 26.06.2025 год. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна. Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед №РД-09-1525 от 31.08.2023 год. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.7, ал.3 и чл.11, ал.3 от ЗНАП във връзка чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в [населено място] и тези с изнесено работно място в градовете Стара Загора, Хасково, Смолян, Смолян и Кърджали /л.37 и сл./. В настоящото ревизионно производство издател на заповедта за възлагане на ревизия е Т. И. К., която с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив, с месторабота Пловдив/, е сред органите, посочени в т.1 от Заповед №РД-09-1525 от 31.08.2023 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР, аргумент от приложение №1 от същата заповед. Аналогична е и заповед №РД-09-192/06.02.2024 год. на Директора на ТД на НАП Пловдив /лист 40 – 42 от делото/. Представени са също така и заповедта за преназначаването на танка И. К. на длъжност началник сектор /лист43 от делото/. Следователно Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002424005892-020-001 от 12.11.2024 год. е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието й отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, като същата е подписана с валиден към датата на издаването й квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – Т. И. К.. Заповедите за изменение на първоначалната ЗВР са издадени от същия титуляр на права – Т. И. К., Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив, с месторабота Пловдив, т. е. от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, подписана отново с валиден към датата на издаването й квалифициран електронен подпис. Възложената ревизия е извършена от определените със ЗВР №Р-16002424005892-020-001 от 12.11.2024 год. органи по приходите – Н. И. П. на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Ф. К. Т. – старши инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад №Р-16002424005892-092-001 от 30.04.2025 год., в съответствие с чл.117, ал.1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт №Р-16002424005892-091-001 от 20.05.2025 год. е издаден от Т. И. К. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията на „Бултера“ООД и от Н. И. П. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизия. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, като е налице и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП [населено място], която е компетентна териториална дирекция съобразно критериите на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Посочените по-горе заповед за възлагане на ревизия, заповед за изменението й, съставените въз основа на ревизията РД и РА, са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Самите електронни документи са представени по делото на електронен носител /в случая чрез приложения с административната преписка CD-R по делото/. От представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни. Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК във връзка с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е неразделна част от него. Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на 30.04.2025 год., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в чл.117, ал.2 от ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон: Спорният въпрос, който е възникнал в случая е свързан с тълкуване и прилагане на нормата на чл.189б, ал.1 ЗКПО и конкретно това е въпросът налице ли е право на преотстъпване на корпоративен данък за дружеството за декларираната му и формирана данъчна печалба за 2018 год. Отговорът следва да е положителен доколкото тази печалба произтича, във връзка е с дейността по производство на непреработена растителна продукция. Тази печалба е формирана от продажбата на ДМА, който е бил използван за в производството на непреработената растителна продукция през 2018 год. Доказателства в тази насока е и представената от справка за разпределение на амортизация за извършена услуга със процесния Зърнокомбайн FENDT 625ОЕ. Видно от същата са налице начислени счетоводни и данъчни амортизации за извършените услуги с комбайна, като е посочено, че са ожънати 7 275 дка, от които 737 са външна услуга. В този смисъл, е безспорно установено, че комбайна е участвал във формирането на данъчната печалба за 2018 год., като са били начислявани амортизации от една страна, а от друга страна същият е бил използван пряко в производството на непреработена растителна продукция. Разходите за гориво също са включени в разходите по производството на тази продукция, зачетени са от данъчните органи и са участвали при формирането на данъчната печалба. В същото време, извършената продажба на този комбайн е печалба от актив, който е участвал в себестойността на непреработената растителна продукция през счетоводната 2018 год. Ето защо, съдът кредитира заключението на счетоводната експертиза, в частност на принципа на съпоставимост на приходите и разходите Налице е пряка връзка между формираната печалба и изискуемата дейност по смисъла на чл.189б, ал.1 ЗКПО вр. с т.27 пар.1 ДР ЗКПО. Съответно, направеното от приходните тълкуване на разпоредбата е неправилно. На първо място това тълкуване, в смисъл, че данъчната печалба може да се формира само от реализация /продажби/ на непреработена растителна продукция, е стеснително и като такова е недопустимо според настоящия съд. Законодателят е използвал термина дейност, а не приходи от непреработена растителна продукция. Съгласно българския тълкувателен речник, дейност е съвкупност от действия в някаква област, а прихода е доход, добив, рента, печалба, облага. Касае се за различни понятия – едното е по-широко понятие, а другото е по-тясно понятие. От гледна точка на законодателна воля, както и на практика дейността по производството на такава продукция е значително по-широко понятие, включваща всички етапи на производството, а реализацията, продажбата е само един от тези етапи – краен и завършващ процеса. Въпреки това, всяка печалба, който произтича от тези дейности и е свързана с тях подлежи на данъчно облекчение чрез преотстъпване на дължимия за нея корпоративен данък до 60 на сто. По тези съображения жалбата на „Бултера“ООД против РА №Р-16002424005892-091-001 от 20.05.2025 год., изцяло потвърден с Решение №201 от 26.06.2025 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП се явява основателна. При този изход на спора, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно. Установява се, че направените от него разноски по делото са в размер 2 746.00 лв. /две хиляди седемстотин четиридесет и шест/ лв., като включват разноски за държавна такса – 50.00 лв., заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 2 046.00 лв. /съгласно фактура и платежно нареждане от 09.07.2025 год. – лист 342 – лист 343 от делото/, и 650.00 лева - възнаграждение за вещо лице. Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Цитирани разпоредби
41- чл. 189, ал. 1 ЗКПО
- чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК
- чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК
- чл. 189 ЗКПО
- чл. 1
- чл. 145 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 168, ал. 1 АПК
- чл. 112 ДОПК
- чл. 113, ал. 3 ДОПК
- чл. 113 ДОПК
- чл. 114, ал. 2 ДОПК
- чл. 117 ДОПК
- чл. 117, ал. 1 ДОПК
- чл. 117, ал. 2 ДОПК
- чл. 117, ал. 5 ДОПК
- чл. 119, ал. 2 ДОПК
- чл. 120 ДОПК
- чл. 152, ал. 1 ДОПК
- чл. 155, ал. 2 ДОПК
- чл. 156 ДОПК
- чл. 156, ал. 1 ДОПК
- чл. 160, ал. 1 ДОПК
- чл. 160, ал. 2 ДОПК
- чл. 175 ДОПК
- чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК
- чл. 166 ЗКПО
- чл. 169 ЗКПО
- чл. 18 ЗКПО
- чл. 182, ал. 5 ЗКПО
- чл. 9 ЗКПО
- чл. 92 ЗКПО
- чл. 1 ЗЛВДТДПДВ
- чл. 11, ал. 3 ЗНАП
- чл. 112
- чл. 167
- чл. 189, ал. 2
- чл. 189
- чл. 2
- чл. 3, ал. 2
- чл. 7, ал. 3