Решение № 6815 от 16.8.2016 г. на Софийски градски съд по дело № 5612/2013 г.

Производството е по реда на чл. 56, ал. 2 от Договор между Република Б. и Република П. за правна помощ и правни отношения по граждански, семейни и наказателни дела (наричан в решението „Договора”), ратифициран с Указ № 172 на Президиума на народното събрание от 07.04.1962 г.-Известия, брой 31 от 17.04.1962 г., обнародван в „Държавен вестник”, бл. 37/1963 г., в сила от 20.04.1963 г. и във връзка с чл. 117 и следващите от Кодекса за международно частно право (КМЧП). Образувано е въз основа на писмо на М.НА П., изх. № 99-Р- 1 / 13 от 16. 04.20 13 г., с което на Софийски градски съд е изпратена по компетентност молба, с приложени към нея документи, подадена от А.Б., действаща като законен представител на Л. М., с искане за признаване на полско съдебно решение, постановено на 28.04.2006 г. от районен съд гр. О.. с № RC 660/05, с което Е.П.М. е осъден да заплаща на малолетната Л. М., чрез нейната майка А.Б. ежемесечна парична издръжка в размер на 30 0 злоти, платима до 15 число на всеки месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 21.07.2005 г.. В хода на съдебното производство молителката – ищца по делото, не е посочила съдебен адрес в Република Б., съобразно задължението й по чл. 33 от КМЧП, не е взела становище по молбата, не се е явявала в насрочените съдебни заседания, не е организирала защитата си по делото, не е правила искания и не е сочила доказателства за основателността на молбата, което е индиция за пълната й дезинтересираност от процеса. Ответникът e взел становище за неоснователност на иска. Посочва, че не е бил редовно призован по делото и че не е баща на роденото от ищцата дете, която била проститутка и е живяла при него, тъй като била бременна и била изгонена от дома й. Не претендира разноски. Софийски градски съд, като взе предвид доказателствата по делото, които са приложени към молбата за екзекватура - съдебни книжа на полски език в надлежен превод на български език, приема за установено от фактическа и правна страна на следното: Съ гласно приетото в заверен препис Решение ІІІ RC 660/05 от 28.04.2006 г. на Районен съд в гр. О.. III Отделение за семейството и непълнолетните ответник ът Е.М. е осъден да заплаща на малолетната Л. М. чрез нейната майка А.Б. ежемесечна парична издръжка в размер 300 (триста) злоти платена до 15-то число на всеки месец ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от 21 юли 2005 г., като искът е отхвърлен в останалата част. Посочено е, че решението е влязло в сила от 20.05.2006 г.. Видно от приложения ПРОТОКОЛ от 17 Февруари 2006 г. на Район ен съд в гр. О.. III Отделение за семейството и непълнолетните ищцата се е явила лично и е твърдяла, че не зна е, къде в момента пребивава ответникът, но „ в роятно той е в Б. ”. Заявила е, че „щ о се касае до адреса на ответника в П. н е познава друг евентуален адрес в П. ”. Посочила е, че о т лятото 2005 г няма никаква връзка с ответника. В същото съдебно заседание съдът е назначил А. Гжаневич в качеството на особен представител н а от в етника „ с неизвестното местопребиваване ”. Приложени са обратни разписки до Е.М. на посочения от ищцата адрес в П., която според отбелязването не е получена от страната, а също и такива за уведомяването му за назначения му особен представител, която също не е получена от Е.М. на изпратения адрес. От правна страна съдът приема следното: Според чл. 119, ал.1 от КМЧП з а допускане на изпълнението на чуждестранно решение се предявява иск пред Софийския градски съд. Съдът е сезиран с иск за допускане на изпълнението на чуждестранно решение на територията на РБ.. Решени ето е постановен о от полски съд през 200 6 г.. Към този момент РБ. не е била член на Европейския съюз. Поради това Регламент 4/2009 на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задълженията за издръжка, както и отменения от него Регламент 44/2001г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, в частта за признаване и изпълнение на задължения за издръжка, не са приложими в настоящото производство. В този смисъл е съдебната практика на Съда на Европейските общности, който с решение от 21.06.2012г. по дело С-514/2010, по преюдициално запитване от чешки съд за действието във времето на регламент 44/2001г. на Съвета, е постановил, че „Член 66, параграф 2 от Регламент № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че за да се обоснове приложимостта на този регламент за целите на признаването и изпълнението на съдебно решение, е необходимо към момента на постановяване на това решение посоченият регламент да е бил в сила както в държавата членка по произход, така и в сезираната държава членка”. Към момента на постановяване съдебн ото решени е актовете на Европейския съюз, вкл. и Регламент 44/2001г. на Съвета не е бил в сила за Б., ко я то се е присъединил а към Европейския съюз, респективно към общностното право през 2007г. и следователно п риложим е двустранния т договор за правна помощ и правни отношения по граждански, семейни и наказателни дела, подписан между РБ. и РП. от 04.12.1961г. (Договора), както и Кодекса за международно частно право (КМЧП), който урежда международната компетентност на българските съдилища, приложимото право към частноправните отношения с международен елемент и признанието и допускането на изпълнение на чуждестранни решения и други актове в РБ.. Съгласно разпоредбата на чл.117 от КМЧП решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато: чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда; на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита; ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд; ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска; признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред. В чл.54.1.1 на Договора е предви дено, че договарящите страни взаимно признават влезлите в сила решения на учрежденията на правосъдието по граждански и семейни дела. Съгласно чл.55 от Договора решенията се признават, ако: 1) според разпоредбите на настоящия Договор въпросът не е спадал към изключителната компетентност на органа на Договарящата страна, върху чиято територия трябва да бъде признато решението; 2) страна не е била лишена от възможност за защита, а в случай на ограничаване на процесуалната способност - от съответно представителство; 3) решението не се намира в противоречие с друго издадено преди това и влязло в сила решение, установено от орган на Договарящата страна, на чиято територия решението ще бъде признато по дело между същите страни, на същото основание и по същите предмети или ако между същите страни, на същото основание и по същия предмет не се води дело пред органите на тази Договаряща страна, на територията на която трябва да бъде признато решението. Според чл.57.2 от Договора разглеждането на молби за допускане на изпълнение е от компетентност на съдилищата на Договарящата страна, на чиято територия трябва да бъде извършено изпълнението. Молбата за допускане на изпълнение се подава до съда, който е постановил решението като първа инстанция. Този съд препраща молбата на съда, който е компетентен да постанови решение по нея. Съгласно чл.58 от Договора към молбата за допускане на изпълнение трябва да бъдат приложени: заверен от съда препис от решението с мотивите заедно с официално потвърждение, че решението е влязло в сила; документ, от който се вижда, че на ответника по установения законен ред е връчен препис от исковата молба и че правилно е уведомяван за датите на заседанията на съда; заверен превод на молбата и документите, посочени в точк а 2. В процесната хипотеза и от доказателствата по делото съдът установи, че не са налице всички предпоставките на чл. 58 на Договора, тъй като по делото липсват каквито и да е доказателства, че на ответника по установения законен ред е връчен препис от исковата молба и че е правилно уведомяван за датите на заседанията на съда, а също така не е представен заверен превод на молбата, с която ищцата е направила искане пред съда за допускане на изпълнение на решението. По изложените съображения съдът приема, че не са спазени изискванията на Договора и КМЧП, поради което може обосновано да се приеме, че не са налице предпоставките за признаване и за допускане изпълнение на територията на Решение ІІІ RC 660/05 от 28.04.2006 г. на Районен съд в гр. О.. III Отделение за семейството и непълнолетните относно присъдената парична издръжка в полза на детето малолетната Л. М., чрез нейната майка А.Б., поради което молбата за екзекватура е неоснователна и следва да се отхвърли. Така мотивиран, Софийски градски съд