Решение № 511 от 20.10.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 750/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба, подадена от "Хексала" ООД, действащо чрез процесуалния си представител, против решение № 960/30.06.2025 г., постановено по т. д. №369/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата, подадена от "Хексала" ООД и насочена срещу отказ №20250210165902-3/14.02.2025г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията по заявление вх. №20250210165902/10.02.2025г., подадено за вписване на промени по партидата на дружеството в търговския регистър, произтичащи от договор, сключен на 27.01.2025г. за прехвърляне на дружествения дял на съдружника М. К. на другия съдружник „ПП Билдинг“ ЕООД. Жалбоподателят твърди, че атакуваното решение е неправилно, тъй като съдът е неправилно е приел, че обжалваният отказ е постановен в правилно приложение на чл. 24, ал. 1, вр. чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като представеното от заявителя пълномощно от съдружника М. К. не съдържа нотариално удостоверяване, което да изпълнява предвидената съгласно чл. 37 ЗЗД, вр. чл. 129, ал. 2 ТЗ форма за действителност на пълномощно за сключване на договор за прехвърляне на дружествен дял в ООД, регистрирано в Република България. В тази насока се оспорва като необосновано затъпеното от първата инстанция разбиране, че приложението на общите правила на чл. 61 и чл. 98 КМЧП е изключено от специалните правила на чл. 56, ал. 1 и чл. 58 КМЧП спрямо правоотношенията по възникване, съществуване и прекратяване на юридически лица, регистрирани в Република България (в това число и членствените правоотношения в юридическите лица - чл. 58, т. 6 КМЧП), които съгласно цитираните разпоредби се регламентират именно от правото на държавата, в която е регистрирано юридическото лице, в това число от разпоредбите на чл. 129, ал. 2 ТЗ и чл. 37 ЗЗД. Заявява се, че това неправилно и стеснително тълкуване, извършено от ДЛР и от първоинстанционния състав, не отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, Кодекса на международното частно право и Търговския закон. С това стеснително тълкуване се възпрепятстват както частните инвестиции в Република България, така и международното участие на лица в стопанския живот на страната. Пояснява, че съгласно чл. 56, ал. 1 КМЧП, статутът на юридическите лица се урежда от правото на държавата, в която са регистрирани. От това следва, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове по чл. 129, ал. 2 ТЗ трябва да е с нотариална заверка на подписа и съдържанието. В същото време обаче пълномощното, с което се сключва договора, се подчинява на друга правна норма - тази, съдържаща се в разпоредбата на чл. 61 КМЧП. Нещо повече, съгласно чл. 98, ал. 5 КМЧП за действителността на едностранно волеизявление във връзка със съществуващ или бъдещ договор е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени от правото, което се прилага или би се прилагало към договора, или от правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението. Изтъква се, че правната система на Република Турция не познава нотариалната заверка на съдържанието на документ, поради което и де факто е нямало как указанията на длъжностното лице по регистрацията да бъдат изпълнени - да бъде представено пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието. При така изложеното се моли обжалваното решение да бъде отменено и Агенцията по вписванията да бъде задължена да впише промяната на обстоятелствата. Агенция по вписванията е представила отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна. Настоящата инстанция намира жалбата за допустима. Подадена е в срока по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, от страна имаща право и интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Апелативен съд-София, за да се произнесе по основателността на жалбата и след като обсъди оплакванията в същата, от фактическа и правна страна приема следното: Пред АВ, ТРРЮЛНЦ е подадено заявление по образец А 4 с вх. № 20250210165902 от 10.02.2025г., с което са заявени за вписване следните обстоятелства по партидата на „Хексала" ООД: 3.Правна форма: Еднолично дружество с ограничена отговорност; 7.Управители: П. Д. П., ЕГН ••••••••••, държава: България; 19. Съдружници: "ПП Билдинг" ЕООД, ЕИК 204169779, 1045 лв., държава: БЪЛГАРИЯ, М. К., дата на раждане (ггммдд) 690105, 55 лв., държава: ТУРЦИЯ; 23.Едноличен собственик на капитала: "ПП Билдинг" ЕООД, ЕИК 204169779, държава: БЪЛГАРИЯ; 24. Прехвърляне на дружествен дял: ПРЕХВЪРЛИТЕЛ: М. К., Дата на раждане (ггммдд) 690105, ТУРЦИЯ, ПРАВОПРИЕМНИК: "ПП Билдинг" ЕООД, ЕИК 204169779, БЪЛГАРИЯ, размер на дяловото участие: 55 лв., дата, на която е възникнало основанието за прехвърляне на дружествен дял: 27.01.2025 г. Със заявлението също така е поискано и обявяване на актуален учредителен акт. Към заявлението са представени следните документи: адвокатско пълномощно, декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове, протокол от редовно/извънредно общо събрание, документ за платена държавна такса, декларация по чл. 129, ал. 2 ТЗ, във връзка с чл. 129, ал. 1 ТЗ, молба за приемане на нов съдружник, договор за прехвърляне на дружествен дял с нотариална заверка на подписите и съдържанието, актуален дружествен договор/учредителен акт/устав, пълномощно за сключване на договора. С указания № 20250210165902/12.02.2025г. на търговеца е указано „Да се представи пълномощното в полза на Н. К.". Същото е направено със заявление Ж 1 с вх. № 20250212122326. Длъжностното лице по регистрация е отказало да впише заявените за вписване обстоятелства с отказ № 20250210165902-3/14.02.2025г. със следните мотиви: „Представен е договор по чл. 129 от ТЗ, от който се установява, че една от страните по договора се представлява по пълномощие, като пълномощното е заверено извън България. В самото нотариално удостоверяване изрично е посочено, че е заверен подписа на упълномощителя. В този смисъл следва да се има предвид следното: Независимо от факта, че заверката на пълномощното е извършена в чужбина, приложим към формата му за действителност е българският ТЗ, тъй като съгласно чл. 56, ал. 1 КМЧП юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани, а нормата на чл. 58, т.т. 5 и 4 от КМЧП предвижда приложимото право към лицата по чл. 56 с. з. да урежда състава, компетентността и функционирането на органите и придобиването и загубването на членство, които норми се явяват специални по отношение на чл. 61 от КМЧП и го изключва като приложение в настоящата хипотеза. Дружеството е регистрирано в Република България и приложим към компетентността и функционирането на органите и придобиването/загубването на членство е българският ТЗ. С оглед горното съгласно чл. 37 ЗЗД пълномощното за представителство по договора по чл. 129 ТЗ, следва да е в същата форма. Към заявлението не са представени документи, съгласно чл. 42, изречение последно от ЗЗД.". За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният отказ е постановен в правилно приложение на чл. 24, ал. 1, вр. чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ, а жалбата срещу него е неоснователна. СГС е споделил съдебна практика (обективирана например в решение №316 от 27.07.2023г. по в.т.д. №398/2023г. на АС-Пловдив), според която приложението на общите правила на чл. 61 и чл. 98 КМЧП е изключено от специалните правила на чл. 56, ал. 1 и чл. 58 КМЧП спрямо правоотношенията по възникване, съществуване и прекратяване на юридически лица, регистрирани в Република България (в това число и членствените правоотношения в юридическите лица – чл. 58, т. 6 КМЧП), които съгласно цитираните разпоредби се регламентират именно от правото на държавата, в която е регистрирано юридическото лице, в това число от разпоредбите на чл. 129, ал. 2 ТЗ и чл. 37 ЗЗД, а повелителният характер на тези разпоредби изключва възможността за дерогирането им с приложение на разпоредби на друга държава във връзка с регулираните от тях правоотношения и съгласно изричната норма на чл. 46, ал. 1 КМЧП. Видно от представеното пълномощно № 00801 от 16.01.2025г., което е отразено и в договора за покупко - продажба на дружествени дялове като пораждащо представителна власт за Н. К., същото е заверено от Д. Ч. К., 2-ри нотариус на Силиври. Същото е само с заверка на подписа на упълномощителя, а на ТРРЮЛНЦ е представено с надлежен превод на български език, с апостил съгласно изискванията на Хагската конвенция от 05 октомври 1961г., по което страни са както Република България, така и Република Турция. Пълномощното е преведено от преводач - Е. Н. С., като подписът на преводача е заверен на 22.01.2025г. от нотариус В. С., район на действие PC - Хасково. При така изложеното, настоящият състав намира, че жалбата е основателна по следните съображения: Съгласно чл. 21, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице проверява дали към заявлението са приложени всички документи съобразно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; съгласно т. 5 - съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи; по т. 4 съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Видно от мотивите на постановения отказ, ДЛР е приело, че не са налице доказателства, че е спазена изискуемата се съгласно българското право - чл. 37 ЗЗД вр. чл. 129 ТЗ, форма на упълномощителната сделка, по силата на която пълномощникът на продавача се е легитимирал при покупката на дружествените дялове - писмена с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Приложимото право по отношение на юридическите лица, съгласно изричната разпоредба на чл. 56, ал. 1 КМЧП, се урежда от правото на държавата, в която са регистрирани (lex loci registrationis). С оглед на тази норма, в случаите, при които се иска извършване на промени във вписани в ТРРЮЛНЦ обстоятелства, следва да се прилагат правилата, предвидени в ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ, в компетентността на общото събрание на съдружниците/едноличния собственик на капитала е да взема решения за приемане и изключване на съдружници и даване съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член. Разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ТЗ предвижда прехвърлянето на дружествените дялове между съдружниците да се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник. Изискванията за приемане на нов съдружник са предвидени в разпоредбата на чл. 122 ТЗ. Фактическото приемане се извършва по решение на общото събрание/едноличния собственик по писмена молба на новия съдружник, в която той заявява, че приема условията на дружествения договор. В конкретния случай, видно от представените със заявлението документи, при заявяване за вписване на промените в ТРРЮЛНЦ е представено решение на Общото събрание, в което в съответствие с разпоредбата на чл. 137 ТЗ е обективирано решение за прехвърляне на дружествените дялове, собственост на единия съдружник, на другия съдружник в дружеството, както и същото да продължи да съществува като ЕООД. В случая от представените документи се установява, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове, от който произтичат заявените за вписване в търговския регистър промени, по външните си белези отговаря на изискванията на чл. 129, ал. 2 ТЗ, приложим за процесния договор на основание чл. 58, т. 6, вр. чл. 56 КМЧП - сключен е с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно от нотариус В. Г. с нотариална заверка на подписите с per. № 735 от 27.01.2025г. и на съдържанието per. № 736 от 27.01.2025г. При представени останалите документи, които се изискват при вписване на заявените обстоятелства, констатацията за наличието на договор за прехвърляне на дружествените дялове, сключен в предписаната от закона форма, е достатъчна, според настоящия съдебен състав, за да се постанови исканото вписване. Настоящата инстанция намира за безспорно установено по делото, че пълномощното, то е заверено от Д. Ч. К. в качеството му на 2-ри нотариус на Силиври в негово присъствие в Затвор Мармара № 2, където е задържат М. К.. Пълномощното като едностранна сделка следва да отговаря на установената форма съгласно правото на Република Турция, тъй като е заверено именно там. Разпоредбата на чл. 61 КМЧП допуска алтернативно уреждане на формата на правните сделки с международен елемент - или от правото, което е приложимо към самата сделка (lex causae), или от правопорядъка на държавата по местоизвършване на сделката (lex loci actus). Съгласно последната възможност в случая е достатъчно да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на упълномощителната сделката. Съгласно чл. 98, ал. 5 КМЧП за действителността на едностранно волеизявление във връзка със съществуващ или бъдещ договор е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени от правото, което се прилага или би се прилагало към договора, или от правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението. С оглед на така цитираните разпоредби на закона и предвид практиката на съдилищата по приложението на нормите на КМЧП (например решение № 101 от 05.04.2011 г. по гр. д. № 829/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 67 от 06.04.2020 г. по гр. д. № 2151/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др.) настоящият състав намира, че извършената упълномощителна сделка следва да е съобразена с правото на страната, в която е извършена. Дори да се приеме, че пълномощното не е в изискуемата се от чл. 37 ЗЗД форма за действителност, това не води автоматично до нищожност на договора за продажба на дружествени дялове. Сделката, сключена от пълномощник без представителна власт, съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД не е нищожна, а в състояние на висяща недействителност, като при липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. В тази смисъл е т. 2 от ТР по тълк. д. №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно на недостатъка може да се позове само мнимо представлявания, за каквото противопоставяне в случая няма данни. Напротив, желанието на другия съдружник е да прехвърли дружествените си дялове, тъй като е лишен от свобода в Република Турция. Обхватът на проверката, която се извършва от длъжностите лица по регистрацията по реда на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, изключва възможността в регистърното производство органът по регистрацията служебно да се позове на правото, предоставено на мнимо представлявания. Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение и отказа на длъжностното лице по регистрацията следва да бъдат отменени, и вместо тях бъде постановено решение, с което на основание чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, бъдат дадени задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване по заявление вх. №20250210165902/10.02.2025 г. Поради изложеното, Апелативен съд –София, ТО, 15-ти състав