Решение № 2829 от 12.3.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2969/2024 г.

Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 25, ал. 2 от Закона за правната помощ. Образувано е по жалба от П. В. П. от [населено място], [ЕГН], срещу мълчалив отказ на П. на Националното бюро за правна помощ за предоставяне на правна помощ по заявления рег. № 24-207-11874/14.08.2024 г. и рег. № 24-207-11875/14.08.2024 г. В жалбата се твърди, че към 05.12.2024 г. заявителят не е получил отговор по заявленията, поради което се обжалва мълчалив отказ. Направено е изявление за незаконосъобразност на мълчаливия отказ. Ответникът П. на Националното бюро за правна помощ счита жалбата за неоснователна и недоказана. Твърди, че подадените със заявленията доказателства за доходи са били неактуални, което наложило изискването на актуални данни от НАП по адреса по чл. 8 от ДОПК. Посочва, че П. не е от кръга на лицата по чл. 22, ал. 1 от ЗПП, а според данните за осигурителния доход доходите на П. са над нормативно установения размер на линията за бедност, което определя заявленията му като неоснователни. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на бюрото да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното: На 14.08.2024 г. П. подава до П. на НБПП две заявления за предоставяне на правна помощ по образец. Със заявление рег. № 24-207-11874/14.08.2024 г. П. иска предоставянето на правна помощ за консултация и подготовка на документи „относно трудовоправен казус за неизплатен извънреден труд, … за документ с невярно съдържание и подписи, които не са мои“. Със заявление рег. № 24-207-11875/14.08.2024 г. П. иска предоставянето на правна помощ относно „застрахователен казус“ – отказ на застраховател да изплати обезщетение за застрахователно събитие. В заявленията са включени декларации по образец за семейно положение и имуществено състояние. В заявленията изрично е отбелязано, че заявителят иска актът по реда на ЗПП да му бъде изпратен на посочена от него електронна поща. Към заявленията са приложени удостоверения от НАП и НОИ. Съгласно представените със заявленията удостоверения, актуални към 15.07.2024 г., П. е бил осигуряван в периода 01.06.2023 г. – 30.06.2024 г. общо за 22 раб.дни през м. 08.2023 г., за 19 раб.дни през м. 09.2023 г. и за 19 раб.дни през м. 05.2024 г. при „Златни пясъци“ АД, за 3 раб.дни през м. 10.2023 г. и 6 раб.дни през м. 11.2023 г. в Район „Одесос“ – [населено място], общо за 64 раб.дни в периода 01-04.2024 г. при „Трилениум“ ООД, за 4 раб.дни през м. 09.2023 г. при „Тренквалдер“ ЕООД и за по един раб.ден през м. 11 и 12.2023 г. при „Сенто“ ООД. За периода 01.2023 г. до 07.2024 г. не са му изплащани обезщетения за безработица. От представената от ответника преписка се установява, че с писмо изх. № 24-207-11875/27.08.2024 г. Председателят на БТПП е поискал от Директора на ТД на НАП – Варна информация за регистрирани трудови договори и осигурителен доход за периода 01.07.2024 г. до момента на издаване на удостоверението. Със същия изх. № в преписката е налично и писмо с идентично искане до Директора на ТД на НАП Бургас. В двете писма е посочен ЕГН на заявителя 8810200469. От ТД на НАП – Бургас на 04.09.2024 г. е получено писмо за несъответствие между имената и ЕГН на заявителя и е посочено, че информация ще бъде предоставена след уточняване на данните за лицето. С второ писмо изх. № 20-03-437/09.09.2024 г. Заместник-директор на ТД на НАП - Бургас уведомява П. на НБПП, че е осигурена възможност чрез среда за междурегистров обмен на данни Regix при ДАЕУ за получаване на информация от НАП. На 17.09.2024 г. Председателят на НБПП изисква от Директора на ТД на НАП - Бургас информация за наличието на регистрирани трудови договори и осигурителен доход от 01.07.2024 г. до момента на издаване на удостоверението с коректно ЕГН на заявителя. На 03.10.2024 г. е изпратен отговор за наличие на регистрирани трудови договори и осигурителен доход от 01.07.2024 г. до 30.09.2024 г. Писмо с искане за предоставяне на информация за размера на получавания от П. доход е изпратено с изх. № 24-207-11875/14.10.2024 г. На 21.10.2024 г. П. изпраща молба за проверка за състоянието на преписката при НБПП до Министерство на правосъдието, препратена по компетентност на НБПП, на която на 23.10.2024 г. е отговорено, че се очаква отговор на писмото от 14.10.2024 г. за размера на получавания от П. доход. На 24.10.2024 г. П. изпраща нова молба за проверка до Министерство на правосъдието с искане за посочване на конкретна дата за произнасяне. Няма данни за кореспонденция с жалбоподателя по тази молба. С писмо рег. № 24-207-11875/05.11.2024 г. от ТД на НАП са постъпили данни за осигурителен доход на П. за периода 01.07.2024 г. – 30.09.2024 г., съответно: За м. 07.2024 г. – общо 3 раб.дни от осигурители „Златни пясъци“ АД и от „Рай хотелс“ ООД с осигурителен доход 512, 37 лева. За м. 08.2024 г. – общо 12 раб.дни от осигурители „Адонис-45“ ООД и „Посейдон бийч ризорт“ ЕАД с осигурителен доход общо 872, 81 лева. За м. 09.2024 г. няма данни за осигурители и осигурителен доход. На 12.11.2024 г. е издаден обжалваният отказ с изх. № 24-207-11875, общ за двете заявления. Според мотивите на отказа за периода 01.07.2024 г. – 30.09.2024 г. са получени данни от НАП за регистрирани трудови договори и осигурителен доход, според които към момента на подаване на двете заявления за правна помощ П. е получил осигурителен доход 319, 26 лева с осигурител „Адонис-45“ ООД и 553, 55 лева с осигурител „Посейдон бийч ризорт“ ЕАД, поради което средномесечният доход на П. надхвърля нормативно установения размер на линията за бедност в страната, който за 2024 г. е 526 лева. Предвид това в писмото се посочва, че НБПП не може да предостави исканата от П. правна помощ. Същият е изпратен с обратна разписка до П. на същата дата и върнат от пощата като неполучен на 04.12.2024 г. На 15.11.2024 г. П. изпраща трета молба до Министерство на правосъдието във връзка със забавянето на отговора от страна на НБПП. Няма данни за произнасяне по тази молба. Жалбата до съда е подадена пряко в съда на 05.12.2024 г. срещу мълчалив отказ на НБПП. След изискване на преписката е установено, че писмо изх. № 24-207-11875/12.11.2024 г. представлява изричен отказ по заявленията и съдът е поискал от жалбоподателя да уточни кой е обжалваният акт. С молба с.д. № 15.01.2025 г. жалбоподателят уточнява, че обжалва бездействието на НБПП да се произнесе в законоустановения срок и отказа на НБПП по писмото. При така установените факти, след цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното: Предмет на обжалване в производството, съобразно направените уточнения и установените обстоятелства, е изричният отказ на П. на НБПП, обективиран в писмо изх. № 24-207-11875/12.11.2024 г. Писмото има характеристиките на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, доколкото засяга права и законни интереси на заявителя, и подлежи на съдебен контрол по силата на изричната норма на чл. 24, ал. 2, изр. второ от ЗПП. Предвид липсата на доказателства за връчване на отказа на жалбоподателя до началото на настоящото съдебно производство, жалбата следва да се приеме за постъпила в законоустановения срок по чл. 149 от АПК. Жалбата е подадена от адресата на акта, който има правен интерес от обжалване на неблагоприятния за себе си резултат от административното производство. Предвид това жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Както се установява от съдържанието на заявленията, поисканата от жалбоподателя правна помощ е такава по чл. 21, ал. 1 от ЗПП. Компетентен да се произнесе по заявлението е Председателят на НБПП в съответствие с чл. 25, ал. 2 от ЗПП, следователно обжалваният акт е издаден от компетентен орган в обхвата на предоставените му по закон правомощия. Актът е в писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването си в достатъчен обем, за да позволи съдебен контрол за законосъобразност. При служебния контрол съдът констатира, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, обосноваващи отмяна на обжалвания отказ. Съдът счита, че в хода на административното производство по заявленията на П. са нарушени основни принципи на административния процес, и по-специално задълженията на административния орган по чл. 9, ал. 2 от АПК да събере всички необходими доказателства, дори когато няма искане от заявителя, както и по чл. 11 от АПК да извърши процесуалните действия в законоустановените срокове и за най-краткото необходимо време. Установяват се и нарушения на конкретни задължения на административния орган по силата на ЗПП, и по-специално по чл. 24, ал. 5 от ЗПП за служебно събиране на необходимата информация по чл. 24, ал. 2 и 3 от ЗПП по електронен път. Като съществени, доколкото са повлияли на резултата от административното производство, съдът преценява нарушенията на изведените от тези принципи задължения на административния орган по чл. 30 от АПК да укаже за отстраняване на недостатъци в искането и по чл. 35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, по следните съображения. В хода на производството не е установено ключовото за резултата обстоятелство дали заявителят попада сред кръга на лицата по чл. 22, ал. 1 от ЗПП и в коя конкретно категория. От попълнената декларация по образец, която е част от заявлението, включително с данни, че не е получавал доходи от определени видове, може единствено да се предполага, че той попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗПП, като се има предвид, че в преписката към заявленията са налице данни за липса на получавано подпомагане и други плащания от държавата, безспорно установена към датата на заявлението от системата Regix, но не е изключено да претендира подпомагане и на друго основание. Неизясняването на съществени за изхода от производството факти и обстоятелства е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт само на това основание. За пълнота на изложението, по правилността на преценката на административния орган, че доходите на заявителя надхвърлят линията на бедност за 2024 г. в размер на 526 лева, съдът намира за необходимо да отбележи, че изводът на административния орган се базира на осигурителния доход на заявителя за месеца на заявлението, а не за предходния месец – 07.2024 г. (както предвижда чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, към който препраща чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗПП), за който осигурителният доход по данните от НАП е под линията за бедност. Няма мотиви защо административният орган не е взел предвид именно този месец, а не например среден доход за друг период, независимо че е разполагал с данни от 01.06.2023 г. до 30.09.2024 г., според които жалбоподателят е осигуряван само за кратки периоди от 2023 г. до момента на произнасяне. Следва да се подчертае и разликата между осигурителен и получен доход, тъй като подадените от работодателите данни за осигурителния доход не означават, че тези суми са действително получени и следва да се вземат предвид при преценката за надхвърляне на линията на бедност, а от заявлението е видно, че помощта се иска по спор за неполучени трудови възнаграждения. Липсата на конкретни и полезни указания е довела до невъзможност на последния да заяви и да докаже в производството твърденията си за неполучени трудови възнаграждения (данни за които има в едното от заявленията), предвид обстоятелството, че неполучаването или липсата на трудови доходи е отрицателен факт. Посочените съществени процесуални нарушения са довели до незаконосъобразност на обжалваното писмо, което налага неговата отмяна и връщане на преписката по заявленията на административния орган с указания да изясни дали все още е налице необходимостта от правна помощ, да изиска посочените по-горе уточнения от заявителя на какво основание счита, че има право на правна помощ, и в съответствие с твърденията на заявителя да му укаже какви доказателства следва да представи, включително да укаже възможността за доказване на определени отрицателни факти с декларация, и след изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, да се произнесе в законоустановения 14-дневен срок след съвкупна преценка на всички доказателства с писмен мотивиран акт. По гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд – Варна, ІІІ състав