Решение № 2211 от 21.11.2016 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 674/2016 г.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Делото е образувано по жалба на П.Т.Т., с ЕГН •••••••••• и с адрес: •••, против Решение № 2153-15-48 от 23.02.2016 година на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №7611244661 /Протокол № 2136-15-66/02.10.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез юрисконсулт В. намира жалбата за неоснователна. Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди обжалваното решение като законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд - Пловдив, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното: На П.Т.Т. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 16.07.2013 г. като е определен размер на пенсията при осигурителен стаж и доход за периода от 01.11.2002 г. до 31.12.2005 г. Със заявление - вх. № МП-37565/03.06.2015 г. П.Т. е направил искане за изменение на личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 21, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и е представил осигурителна книжка № 150006554, издадена на 04.11.2002 г., със заверени периоди на осигуряване от 01.11.2002 г. до 31.12.2005 г. и за 2014 г. С разпореждане № ••••••••••/Протокол № 2136-15-66/02.10.2015 г. /л.75/ на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 21, ал.1 от НПОС, е зачетен допълнителен осигурителен стаж след пенсиониране за 2014 г., а на основание чл.21, ал.2 от НПОС е отказано изменение на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, поради невнесени осигурителни вноски и невъзможността да се приложи хипотезата на чл.70, ал.3 от КСО. Няма спор между страните, че П. Т. е самоосигуряващо се лице с ЕИК •••••••••• от 01.11.2002 г., като няма информация дейността му да е прекъсвана или прекратявана. За периода от 01.01.2006 г до 31.12.2012 г. Т. се е осигурявал като член на осигурителна каса на Адвокатската колегия - Пловдив като данни в регистъра на осигурените лица и осигурителните вноски са подавани и внасяни от осигурителната каса. В хода на административното производство за установяване на релеванти за спора факти и обстоятелства е съставен констативен протокол № КВ-5-15-00046349/20.07.2015 г. /л.65/, в който са обективирани резултатите от проверката на данните за осигурителния стаж и доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски от П.Т.Т. за периодите от 01.01.2006 г. до 31.12.2013 г. и от 01.01.2015 г. до 02.06.2015 г. От доказателствата по делото се установява, че за периодите от 01.01.2007 г. до 31.12.2013 г. и от 01.01.2015 г. до 02.06.2015 г. не е заверена осигурителна книжка на П.Т., тъй като осигурителните вноски за периода не са внесени в дължимите размери съобразно сумите по годишно изравняване. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. На основание чл. 41, ал. 1 НПОС осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица и на управителите на търговски дружества се установява с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени и доходът, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски. Дължими от самоосигурителните се лица са вноските, които се внасят авансово по реда на чл. 6, ал. 7 (сега ал. 8) от КСО и тези, които се дължат окончателно на основание чл. 6, ал. 8 (сега ал. 9, изменена) от КСО. Съгласно чл. 102 от КСО, лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да поискат преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75-77, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от НПОС предвижда възможност при представяне и на осигурителен доход за стажа, придобит след пенсионирането, пенсията да се преизчисли, ако това е по-благоприятно за лицето. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70 КСО, съответно по чл. 75-77 и чл. 79 КСО, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. При спазване на чл. 70а, ал. 1 от КСО при определяне на средномесечния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. В хода на съдебното производство се назначи и ССЕ, което заключение като обективно и безпристрастно съдът възприема. Подробно от вещото лице са посочени по периоди и размери задълженията на П.Т. за годишно изравняване на осигурителния доход, съобразно подадените ГДД. От събраните доказателства се формира извод, че съгласно чл.9, ал.1, т.4 от КСО осигурителния стаж и осигурителен доход на П.Т. за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. и от 01.01.2007 г. до 31.12.2013 г., както и от 01.01.2015 г. да 02.06.2015 г. не е следвало да се зачете на основание чл.41, ал.1 от НПОС. Изложеното обуславя извод, че актовете на пенсионните органи, са издадени съобразно приложимите материалноправни разпоредби. В полза на ответника следва да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. Предвид горното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, Х състав