Решение № 2567 от 25.4.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2518/2025 г.

Производството е по чл. 426, ал. 3 във връзка с чл. 129, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба от Окръжен съд – Плевен срещу разпореждане от 28.01.2025 г. на ДСИ при СРС Д.И., с което е върнат на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК приемо-предавателен протокол с вх. № 2281/25.01.2022 г. с приложения за образуване на изпълнително дело срещу „ЗАД „ОЗК – Общо застраховане“ АД, поради неизпълнение на дадените с разпореждане от 25.01.2022 г. указания за посочване на принудителен способ. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно. Сочи, че разпореждането за отстраняване на нередовностите не е получено, поради което и срокът за изпълнение на дадените указания не е изтекъл, с оглед на което и посочва принудителни способи в жалбата. Моли за отмяна на разпореждането. Съдебният изпълнител е представил мотиви, съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които посочва, че жалбата е допустима, но неоснователна, доколкото нередовностите не са отстранени в срок. Представено е копие на изпълнителното дело. Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: Изпълнителното производство е образувано под № 164/2022 г. по постъпил приемо-предавателен протокол, имащ характера на молба по чл. 426, ал. 1 от ГПК, от Окръжен съд – Плевен за привеждане в изпълнение на задължение на длъжника „ЗАД „ОЗК – Общо застраховане“ АД по изпълнителен лист № 260000/05.01.2022 г. на ОС – Плевен. Видно от приложена по делото разписка на 21.02.2022 г. е връчено разпореждане от 25.01.2022 г., с което на взискателя са дадени указания за отстраняване на нередовност чрез посочване на принудителен способ в седемдневен срок от получаване на съобщението. На 28.01.2025 г. ДСИ е постановил обжалваното разпореждане, с което е приел, че нередовностите не са отстранени, поради което върнал приемо- предавателния протокол. Съобщението било връчено на 05.02.2025 г. С подадената срещу разпореждането частна жалба взискателят твърди, че не е получил разпореждането от 25.01.2022 г., с което ДСИ е дал указания за посочване на принудителен способ в нарочно възложително писмо, поради което счита, че срокът не е изтекъл и с оглед на което посочва принудителни способи в самата жалба. Моли за отмяна на разпореждането за връщане поради неправилност. При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 426, ал. 3 във връзка с чл. 129, ал. 3 от ГПК. Същата е неоснователна, поради следното: Изпълнителното производство започва по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, като съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК в молбата си взискателят следва да посочи начина на изпълнението. Доколкото посочването на принудителен способ е задължителен реквизит на сезиращата съдебния изпълнител молба, то липсата на конкретизирането на такъв прави същата нередовна. С оглед разпоредбата на чл. 426, ал. 3 от ГПК редовността на молбата се проверява по реда на чл. 129 от ГПК. По реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК съдебният изпълнител е дал изрични указания на ищеца да посочи принудителен способ в нарочно възложително писмо, като му дал седемдневен срок за отстраняване на нередовността и го предупредил за последиците от неизпълнението на указанията, а именно, че молбата ще бъде върната. Неоснователно е възражението на взискателя, че разпореждането не му е връчено, доколкото от приложената с делото разписка се установява, че същото е връчено на 21.02.2022 г. на административния секретар на съда, поради което връчването е редовно. В този смисъл срокът за отстраняване на нередовността е изтекъл на 28.01.2022 г. По делото липсват данни указанията на съдебния изпълнител да са изпълнени, с оглед на което съдебният изпълнител законосъобразно с разпореждане от 28.01.2025 г. е върнал приемо-предавателния протокол на взискателя на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, с което практически е прекратил образуваното изпълнително производство. Предвид това настоящият съдебен състав приема, че обжалваното разпореждане е правилно, с оглед на което жалбата следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането съответно потвърдено. Така мотивиран, Софийският градски съд