Решение № 645 от 14.2.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 295/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 215, ал.1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по жалба на Р. В. Л. от гр.Плевен, ул „Неофит Рилски“ 31, ап.9, чрез адв.Н. Н. от АК-Плевен с адрес на кантората гр.Плевен, ул „Полтава“ №1, ап.1, против Разрешение за строеж №125/17.03.2023 год., издадено в полза на Р. Т. И. за два броя гаражи-шеста категория, в ПИ VI, с идентификатор 56722.660.430, кв.209 по плана на гр.Плевен, с административен адрес гр.Плевен, ••••••••. В жалбата се сочи, че с нотариален акт № 84, т.12, д.№ 2284/1997г. на Нотариус при ПРС, Р. В. Л. е станала съсобственик със сестра си М. В. Л. на правото на строеж на парко място № 2, с площ от 8 кв.м., при съседи: парко място № 1 и № 3 и двор, находящо се в гр.Плевен, ••••••••, понастоящем с идентификатор 56722.660.430, стр.кв.209 по плана на гр.Плевен. Твърди, че с издаденото разрешение за строеж № 125/17.03.2023г. за два броя гаражи - шеста категория, УПИ VI, с идентификатор 56722.660.430 в кв.209 по плана на гр.Плевен, се засягат нейните права по отношение на описаното по-горе парко място, като това не е съобразено при издаване на процесното разрешение за строеж. Сочи, че не е уведомена по правилото на чл.149, ал.1 от ЗУТ в качеството си на заинтересовано лице. Това нарушение е особено съществено и мотивира подаване на настоящата жалба в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, с искане за отмяна на издаденото разрешение за строеж № 125/17.03.2023г. на Р. Т. И., за два броя гаражи - шеста категория, УПИ VI, с идентификатор 56722.660.430, кв.209 по плана на гр.Плевен, с административен адрес гр.Плевен, •••••••, като издадено в нарушение на закона. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.Н. с пълномощно на л.4 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения за незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж, моли за неговата отмяна, претендира разноски. Ответникът – главен архитект на община Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С. с пълномощно на л.261 от делото който оспорва жалбата, в писмени бележки излага подробни съображения за нейната неоснователност, моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Заинтересованата страна Г. П. Д. е депозирала писмено становище на л.207-208 от делото за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание се представлява от адв.П. с пълномощно на л.262 от делото, който оспорва жалбата, представя писмени бележки, в които развива подробни съображения за нейната неоснователност, моли съда да я отхвърли, претендира разноски. Заинтересованата страна Р. Т. И. е депозирала писмен отговор по жалбата, приложен на л.226 от делото, в който излага подробни съображения и взема становище за нейната неоснователност. В съдебно заседание се явява лично и взема становище за неоснователност на жалбата, моли съда да я отхвърли. Заинтересованата страна К. Б. К. в съдебно заседание се представлява от адв.Х., назначен от съда за негов особен представител по реда на чл.137, ал.6 от АПК, с Определение №1710/18.09.2023 год., който взема становище за основателност на жалбата, моли съда да я уважи. Заинтересованата страна К. А. С. в съдебно заседание се представлява от адв.М., назначена от съда за негов особен представител по реда на чл.137, ал.6 от АПК, с Определение №1762/21.09.2023 год., която излага подробни съображения за основателност на жалбата, моли съда да я уважи. Представя допълнително подробни писмени бележки, в които развива съображения за претендираната от нея незаконосъобразност на оспореното разрешение за строеж. Заинтересованата страна М. И. И. в съдебно заседание се явява лично и взема становище за неоснователност на жалбата, моли съда да я отхвърли. Заинтересованата страна М. Д. Г. в съдебно заседание се явява лично и взема становище за основателност на жалбата, моли съда да я уважи. Заинтересованата страна С. П. Б. в съдебно заседание се явява лично и взема становище за основателност на жалбата, моли съда да я уважи. Останалите заинтересовани страни в съдебно заседание не се явяват и не се представляват и не вземат становище по жалбата. Административен съд гр. Плевен, пети състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт и съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Установява се от приложения на л.41 от делото нотариален акт №124/24.07.1950 год., че И. Т. Д. и Т. Д. Т., са придобили право на собственост върху празно дворно място, находящо се в гр.Плевен, от 335 кв.м., представляващо парцел VIII-6 от стр.кв.209. След смъртта на приобретателите на това дворно място, тяхна единствена наследница е останала заинтересованата страна Р. Т. И., видно от приложените на л.42-43 два броя удостоверения за наследници. Съсобственици на поземлен имот с идентификатор 56722.660.430 по КККР на гр.Плевен са К. И. К., К. П. К. и Г. П. Д., които се легитимират в нотариални актове №182/23.03.2023 год. и 142/10.03.2023 год., приложени на 209-212. Видно е от Скица №15-350557/31.03.2023 год., че въз основа на горните титули за собственост, имот с идентификатор 56722.660.430 е съсобствен между Г. П. Д. и Р. Т. И. в съотношение 152, 66 кв.м. от правото на собственост за първата и 333 кв.м. от правото на собственост за втората. С приложения на л.365-366 нотариален акт №87, том IX, дело №1687/31.07.1995год., праводателите на з.стр. К. П. К. и Г. П. Д.- П. К. К. и К. И. К., като собственици на дворно място, цялото от 225 кв.м., съставляващо имот с пл. №2617, както и Р. Т. И. и И. Х. И., като собственици на дворно място, цялото от 315 кв.м., съставляващо имот с пл. №2617“а“, са учредили в полза на ЕТ „Юпитер-НМ-В. Ю. М.“, гр.София, правото на строеж върху обекти от пететажна жилищна сграда с два входа, с пет жилищни етажа, гаражи, магазини в партерния етаж, сутерен и използваемо подпокривно пространство, с открит надземен паркинг с 8 /осем/ паркоместа, състояща се от 25 /двадесет и пет/ апартамента, 25 /двадесет и пет/ мази/, 2/два/ склада, 3/три/ ателиета, 7 /седем/ гаражни клетки и 3/три/ броя магазини, които е предвидено да се изградят в собствените на учредителите дворни места. Отделните обекти са индивидуализирани в нотариалния акт, в т.ч.осемте броя парко-места. Издадено е приложеното на л.424-425 от делото Разрешение за строеж №333/15.08.1995 год., за изграждането на жилищна сграда със сутерен, мази, приземен етаж-гаражи и магазини и пет жилищни етажа. На 15.10.1997 год. е съставен протокол обр. 16 /л.215-219/, с който е разрешено ползването на строеж, представляващ сграда на пет жилищни етажа с използваемо подпокривно пространство/ателиета/, сутерен, партер с гаражи и магазини. В партера са обособени три магазина и седем гаража, разположени в дворната част на сградата, обслужващи се посредством проход. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, по която ВЛ е изготвило заключение, че е изградена вертикална планировка и е осигурен достъп до главните входове на жилищата, до входовете на магазините и гаражите. Според ВЛ, съгласно одобрения на 30.06.1995год. технически проект за „Жилищна сграда“ в УПИ VI, кв.209 по плана на гр. Плевен, част вертикална планировка, в източната част на имота са отразени с пунктир 8 броя паркоместа, чиято номерация започва от №1 от УПИ VII на юг към УПИ V до №8, съгласно описаното в н.а. №87, том IX, дело №1687/1995год. Този технически проект е послужил при съставянето на н.а №87, том IX, дело №1687/1995год. С нотариален акт №141/10.03.2023 год. К. И. К., К. П. К. и Г. П. Д., в качеството на собственици на поземлен имот с идентификатор 56722.660.430 с адрес на ПИ гр.Плевен, ул „Неофит Рилски“ №31 с площ 570 кв.м., са учридили на съсобственика си Р. Т. И. безсрочно и безвъзмездно право на строеж за: гараж, представляващ едноетажна двупространствена постройка със застроена площ 30 кв.м., която ще бъде изградена в югоизточната част на поземления имот, към дъното на имота, долепен до съществуващата подпорна стена, като пешеходния и автомобилен подход към гаража ще се осъществяват от ул „Неофит Рилски“ през проход в изградената в имота жилищна сграда, достигайки до вътрешността на имота. Със заявление вх. №ТСУ-94Р-548-1/21.06.2022год. Р. Т. И. е поискала от Главен архитект на Община Плевен да бъде издадена виза за проучване и проектиране за два броя гаражни клетки, конструкция от метални профили, покрити със сандвич панели в ПИ 56722.660.430. Към заявлението е приложено предложение скица с параметри на допълващо застрояване - два гаража с размери в план 5, 00м./6, 00м. и на отстояние 5, 50-6, 00м. от жилищната сграда. На 12.07.2022год. от Главен архитект на Община Плевен е издадена скица с виза за проектиране на гаражи с параметри, съгласно приложената към заявлението скица, а именно: размери в план 5, 00м./6, 00м. и на отстояние 5, 50-6, 00м. от съществуващата в имота жилищната сграда и на граница със съседния УПИ 1У(ПИ56722.660.430). Визата за проектиране е съобщена единствено на Р. Т. И., на 12.07.2022год., не е съобщавана на останалите заинтересовани страни по чл.131 от ЗУТ. Със заявление вх. №ТСУ-94Р-548-2/ 16.11.2022 год. Р. Т. И. е поискала от Главен архитект на Община Плевен издаване на разрешение за строеж без одобряване на инвестиционни проекти за два броя гаражи в ПИ 56722.660.430. На 17.03.2023год. е съгласуван технически проект по част архитектура и конструктивно становище за обект: „Два броя гаражи в УПИ VI-2617A, 2617, кв.209 по плана на гр. Плевен“. Съгласно проекта по част архитектура гаражите са долепени до съществуваща подпорна стена с височина 2, 20м, над която има изградена ажурна ограда до 2, 20м. над прилежащия терен към УПИ IV. Видно от приложеното на л.47 и сл. от делото Конструктивно становище, гаражите са проектирани по реда на чл.42, ал.2 от ЗУТ- Постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради. Гаражите са с пространствена стоманена конструкция-метални колони и греди, стъпваща върху единични бетонови фундаменти, с едноскатен покрив с наклон 10%, с LT-ламарина. Височината на гаражите е 2, 20м. откъм УПИ IV и 2, 30м. към УПИ VI. Застроената площ на гаражите е 30 кв.м., площта на имота е 570кв.м. Съгласно действащия към момента на издаване на визата за проектиране ЧКЗСП, одобрен със Заповед №РД 15-1893/06.11.1995год. в УПИ VI-2617A, 2617 се предвижда изграждане на пететажна жилищна сграда, свързано с двата съседни УПИ V-2636 и УПИ VII-2616. Плътността на застрояване преди предвиждане изграждане на гаражите е 44, 39%, а след издаване на визата 49, 65%. Издадено е и оспореното в настоящото производство Разрешение за строеж №125/17.03.2023 год. от главния архитект на община Плевен, с което на Р. Т. И., в качеството й на възложител въз основа на нотариален акт за учредяване право на строеж №95, том 6, дело №1218, рег.№2043/10.03.2023 год., е разрешено да извърши строително-монтажни работи въз основа на виза за проектиране от 12.07.2022 год., съгласно съгласувани на 17.03.2023 год. от главния архитект на община Плевен ситуационна скица и конструктивно становище, за строеж на два броя гаражи-шеста категория в УПИ VI-2617А, 2617, кв.209 по плана на гр.Плевен, в поземлен имот с идентификатор 56722.660.430 и административен адрес гр.Плевен, ••••••••. Видно от известие за доставяне на л.10, долна част от листа, РС е връчено на Председателя на ЕС в гр.Плевен, на ул •••••••, където жалбоподателката Л. притежава ап.9, на 29.03.2023 год., а жалбата против него е подадена на 31.03.2023 год. и е заведена с вх.№Ж-ТСУ-94Р-548-2. При така установените факти, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от надлежна страна по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, против индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, т.1 от ЗУТ, който подлежи самостоятелно на съдебен контрол, по аргумент от отменената разпоредба на чл.216 от ЗУТ, съгласно която преди изменението процесуална предпоставка за оспорването на РС пред съда беше да е проведен задължителен административен контрол. По същество жалбата е основателна. Оспореното РС е издадено от материално и териториално компетентен орган – главен архитект на община Плевен, по аргумент от разпоредбата на чл.148, ал.2 от ЗУТ. Спазена е предвидената в закона писмена форма, а разрешението за строеж съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.1 от АПК. Според настоящия състав на съда при издаване на оспореното РС не е спазена предвидената в закона процедура, по следните съображения: С издаденото РС е предвидено изграждането на два броя гаражи в ПИ 56722.660.430 с параметри: размери в план 5, 00/6, 00 м. и на отстояние 5, 50-6, 00м. от съществуващата в имота жилищна сграда и на граница със съседния УПИ IV /ПИ 56722.660.430/. Тези гаражи съставляват сгради от допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал.1 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал.1 от ЗУТ, допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Съгласно чл. 41, ал.2 от ЗУТ, когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план. С оглед на тези разпоредби, преди издаване на оспореното в настоящото производство РС, главният архитект е издал изискуемата от закона виза за проектиране. Видно обаче от приложеното на л.151 от делото писмо от ответника и от заключението по т.2 от изслушаната СТЕ, издадената виза за проектиране на процесните 2 бр. гаражи е връчена единствено на з.стр. Р. Т. И., тя не е съобщавана на другите заинтересовани лица пи смисъла на чл.131 от ЗУТ. Настоящият състав на съда намира, че за да бъде законосъобразно издадено разрешение за строеж на предвидените с тази виза постройки на допълващото застрояване, същата е безусловно необходимо да бъде съобщена на всички заинтересовани страни и да влезе в законна сила, за да стане годно основание за извършване на строителството. Тези изводи съдът прави, като взе предвид следното: Визата за проектиране определя параметрите на допустимото застрояване в конкретен поземлен имот и е само предпоставка за издаване на инвестиционни проекти и разрешение за строеж – чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, а съгласно чл. 180 от ЗУТ е предпоставка и за учредяване на правото на строеж. Целта на издаване на визата е да се предостави информация относно изискванията за застрояване на поземлените имоти, съобразно предвижданията на действащия ПУП и правилата и нормативите за устройство на съответната територия или устройствена зона, във връзка с изработването на инвестиционните проекти. Именно визата за проектиране определя конкретното разположение на строежа и начина на застрояване на поземления имот, урегулиран с ПУП. В случаите по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, когато издаването на виза за проектиране е задължително /какъвто е настоящия случай/, с нея се допуска строителство, различно или непредвидено в плана за застрояване, без да се изменя самия план – чл. 12, ал. 3, чл. 50, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. Такъв е настоящият случай, предвиден в чл. 41, ал. 2 от ЗУТ, а именно когато допълващото застрояване /какъвто е гаражът/ не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в УПИ или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. В случаите например на чл. 58, чл. 59 и чл. 140, ал. 4 от ЗУТ, визата за проектиране изцяло замества плана за застрояване, тя става част от него. В настоящата хипотеза според заключението на ВЛ и видно от материалите по административната преписка, изграждането на двата гаража е предвидено на основание чл.42, ал.2, изречение второ от ЗУТ, съгласно който текст постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Не е ясно и не следва да бъде изследвано в настоящото производство дали процесните два гаража е предвидено да бъдат построени на вътрешната граница на УПИ и да покриват калканни стени на заварени или новопредвидени в съседния имот сгради, или предвиждането е калканните стени на предвидените гаражи да покриват плътна ограда, разделяща двата съседни поземлени имота. В първия случай, ако с визата се допуска свързано застрояване между двата съседни УПИ, би била приложима хипотезата на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ, при които постройките на допълващото застрояване могат да се застрояват свързано на вътрешните имотни граници. Но в този случай свързано ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване. И съгласието на собственитиците на съседни имоти в този случай е безусловно необходима предпоставка за законосъобразност на издадената виза. Това обстоятелство се проверява в производството по издаване на визата за проектиране на гаражите, за които се предвижда свързано застрояване с постройки в съседен УПИ, респ. при обжалване на издадената виза за проектиране, ако такова бъде инициирано от заинтересована страна. Във втората хипотеза на чл.42, ал.2 от ЗУТ пък е необходимо да се провери дали предвидените за изграждане гаражи покриват изградената между двете УПИ плътна ограда. В този случай се проверяват според настоящия съд две основни неща-първо, дали между двата имота има плътна ограда, и второ-дали гаражите при изграждането си е предвидено да покриват тази плътна ограда. Плътна е тази ограда, през която не се вижда. Когато е налице плътна ограда, в хипотезата на чл.42, ал.2, изречение две, предложение последно, разрешената постройка на допълващото застрояване следва да е предвидена така, че да я покрива. Наличието на тези предпоставки на нормата се проверява според настоящия състав на съда в производството по издаване и/или обжалване на визата за проектиране, защото именно с тази виза се предвижда разположението, конфигурацията, линиите на застрояване и допустимите височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива. Затова е необходимо тази виза да бъде съобщена на всички заинтересовани страни по смисъла на чл.131, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, за да могат те да защитят правата си в случай на преценка, че не са спазени изискванията на закона при издаване на визата. В случая, както се посочи, не е ясно в коя от хипотезите на чл.42, ал.2, изречение второ от ЗУТ е предвидено и разрешено строителството и е недопустимо в това производство да се проверява има ли изградени или предвидени за изграждане в съседния УПИ постройки, с които да се изградят на калкан /свързано/ процесните гаражи, и съответно да се провери следва ли да има, и при положителен отговор-дадено ли е съгласие от собствениците на съседния УПИ, на границата с който ще бъдат изградени гаражите. А и от заключението на ВЛ по т.5 се установява, че гаражите е предвидено да бъдат долепени до съществуваща подпорна стена с височина 2, 20 м, над която има ажурна ограда до 2, 20 м. над прилежащия терен към УПИ IV. Т.е. не е ясно какво е предназначението на тази подпорна стена, дали тя има характеристиките на плътна ограда, каква е височината само на плътната част, над която има поставена ажурна/през която не се вижда, обикновено телена, лека ограда/, за да се прецени дали предвидените за построяване гаражи обективно ще могат да покрият тази подпорна стена/ограда. Несъобщаването на визата за проектиране на всички останали заинтересовани страни, освен на Р. И., е станало пречка да бъде даден отговор на тези въпроси, които не могат да бъдат решени в настоящото производство и е станало пречка за влизането на визата за проектиране в сила, като последното е предпоставка за законосъобразно издаване на РС на предвиденото с визата допълващо застрояване. Но това основание издаденото РС, преди влизане в сила на издадената виза за проектиране, се явява незаконосъобразно. По отношение на местата за паркиране или т.нар.паркоместа, върху които с нотариален акт №87, том IX, дело №1687/31.07.1995год., праводателите на з.стр. К. П. К. и Г. П. Д.- П. К. К. и К. И. К., като собственици на дворно място, цялото от 225 кв.м., съставляващо имот с пл. №2617, както и Р. Т. И. и И. Х. И., като собственици на дворно място, цялото от 315 кв.м., съставляващо имот с пл. №2617“а“, са учредили в полза на ЕТ „Юпитер-НМ-В. Ю. М.“, гр.София, правото на строеж върху обекти от пететажна жилищна сграда с два входа, с пет жилищни етажа, гаражи, магазини в партерния етаж, сутерен и използваемо подпокривно пространство, с открит надземен паркинг с 8 /осем/ паркоместа, състояща се от 25 /двадесет и пет/ апартамента, 25 /двадесет и пет/ мази/, 2/два/ склада, 3/три/ ателиета, 7 /седем/ гаражни клетки и 3/три/ броя магазини, които е предвидено да се изградят в собствените на учредителите дворни места, като отделните обекти са индивидуализирани в нотариалния акт, в т.ч.осемте броя паркоместа, настоящият състав на съда намира за необходимо да изложи следното: На първо място следва да се има предвид, че нотариалният акт, с който е учредено право на строеж в полза на ЕТ „Юпитер-НМ-В. Ю. М.“, гр.София, за изграждане на отделни обекти в жилищна сграда, в т.ч. 8 /осем/ паркоместа, е от 1995 год., преди влизане в сила на Закон за устройство на територията, който е влязъл в сила на 31.03.2001 год. В този период -1995 год., е бил действащо право Закон за териториално и селищно устройство, в който не се съдържа регламентация относно т.нар. паркоместа. В чл.39 от ППЗДС (и то единствено във връзка с наема) е използван термина „паркомясто“. Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, указва колко квадратни метра най-малко трябва да е площта на местата за паркиране на различните категории превозни средства. Наредба № 2 от 29.06.2004г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, определя за всяка сграда, според функционалното й предназначение, колко е минимално необходимият брой места за паркиране. До декември 2015г. нямаше ясна правна уредба на местата за паркиране и гариране - в нормативните актове по устройство на територията и строителството бяха поставени само изисквания за всяка нова сграда да се предвидят определен брой места за паркиране и тези места да са в границите на урегулирания поземлен имот (УПИ), а изключения се допускаха от органа, издаващ разрешението за строеж. Понастоящем, в Закона за устройство на територията (ЗУТ) се използва термина: „място за паркиране“, а в подзаконовите нормативни актове - „място за паркиране и/или гариране“. Разпоредбата на чл.37, ал.4 от Закона за устройство на територията предвижда, че необходимите места за паркиране в сграда в режим на етажна собственост, се осигуряват с инвестиционния проект в: паркинг – гараж със статут на самостоятелен обект в сградата, или паркинг – гараж със статут на обща част в сградата, или отделни места за паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата. В чл.38, ал.1 от ЗУТ е предвидено в първия етаж, в полуподземния етаж или в подземния етаж на жилищна сграда да се предвиждат за изграждане гаражи или места за паркиране. С тази разпоредба не е придаден изрично и ясно статут на самостоятелни обекти или на част от самостоятелни обекти на местата за паркиране, но се срещат различни разрешения в съдебната практика, предвид съществената разлика между гараж и обикновеното място за паркиране. А според ал.9 не се допуска преустройство и промяна на предназначението на обекти като жилища, предназначени за стопански дейности и др., ако за новите обекти не могат да се осигурят необходимите гаражи или места за паркиране в съответния поземлен имот. Съобразно чл.43 от ЗУТ, за нови сгради необходимите гаражи и места за паркиране задължително се осигуряват в границите на урегулирания поземлен имот, освен когато нормативно необходимите гаражи и места за паркиране не могат да бъдат осигурени в границите на урегулирания поземлен имот поради технически или нормативни причини, като: размери и/или наклон на урегулирания поземлен имот, хидрогеоложки условия, санитарно-охранителни зони. При прилагане на изключенията по ал.2, за отделни сгради се допуска необходимите места да се намаляват наполовина, а когато е невъзможно да се спази и това изискване, се променя функционалното предназначение на новата сграда. В настоящия случай се касае за места за паркиране в дворното място, в което е построена сградата в режим на етажна собственост, за изграждането на които е учредено право на строеж с цитирания горе нотариален акт от 1995 год. Разпоредбата на чл.43, ал.3 предвижда, че когато урегулираният поземлен имот е обща част към сграда – етажна собственост, необходимите места за паркиране могат да бъдат осигурени и в свободната дворна площ чрез разпределяне на ползването на част от дворното място от общото събрание на етажните собственици при спазване на нормативите за минималната задължително озеленена дворна площ. Когато земята, върху която е изградена жилищната сграда, не е със статут на обща част по чл.38, ал.1 от Закона за собствеността, паркирането се осигурява чрез разпределяне на ползването върху тази част от свободната дворна площ, която не е необходима за ползването на сградата по предназначение. Според разбирането на настоящия състав на съда, тези паркоместа, които представляват разчертани участъци върху терена /или дори да не са разчертани, да е ясно определено прострастранствено място, че служи за паркиране/, не са самостоятелни обекти, нито част от самостоятелен обект. Такова паркомясто не може да се купи, но може да се придобие идеална част от поземления имот (терена), съответстващ на квадратурата на паркомястото и да бъде разпределено ползването на паркоместата. Разпределянето на паркоместата се извършва с облигационен договор между собствениците или с решение на Общото събрание на собствениците. За да не бъде атакуемо разпределението на ползването на паркоместата, то следва да е направено съобразно волята на повече от 50 % от собствениците на терена. Също изграждането на заслон или монтирането на тента над откритите паркоместа на терена, или обозначаването им по какъвто и да е начин като места за паркиране, не променя с нищо техния статут. Ползването на паркоместа в двора трябва да се съобрази с частта от терена, която е необходима за достъп до сградата и с частта, която представлява прилежаща площ към сградата, съгласно ЗУТ. Етажните собственици, които не притежават земя, имат право да ползват терена само за достъп до постройката за изполването й по предназначение, съгласно чл.64 от ЗС, и нямат право да претендират да им се отреди за ползване паркомясто на терена. Разпределението на ползването на местата за паркиране върху терена зависи от желанието на собствениците на земята, които са длъжни да се съобразят единствено с частта от правото на собственост на всеки от тях в поземления имот – те нямат задължение да осигурят ползване на паркомясто на терена за лице, което не е съсобственик в поземления имот, но от друга страна, няма пречка да приемат такова решение, щом има воля за това у повече от 50 % от собствениците на земята и с това не се нарушават правата на никой от тях. Изводът, който прави настоящият съд е, че местата за паркиране, разположени в незастроената част от урегулиран поземлен имот, не представляват самостоятелна недвижима вещ, различна и отделена от земята, върху която се намират. Не е такава вещ и тази част от поземления имот, върху която те са ситуирани. Независимо от придаденото с нотариалния акт специално предназначение на незастроената част от дворното място да служи за паркиране на автомобили, според настоящия състав на съда тя не придобива качеството на самостоятелна вещ, правото на собственост върху която да бъде юридически отделено от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот като цяло - в този смисъл е константната съдебна практика на ВКС- Решение № 47 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2442/2020 г; решение № 53/8.05.2009 г. по гр. дело № 5871/2007 г. на ВКС, решение № 1159/30.12.2008 г. по гр. дело № 3834/2007 г. на ВКС, решение № 222/30.03.2010 г. по гр. дело № 4076/2008 г. на ВКС; Решение № 171 от 8.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4175/2013 г и т.н. В цитираната съдебна практика е възприето, че паркомястото не е вещ по смисъла на Закона за собствеността, а е условно обособена част от повърхност. По този начин съсобствениците на недвижими имоти като дворни места или етажи от сгради, практически разпределят ползването им, но не стават собственици на очертаната реална част, а остават съсобственици. Паркомястото не може да се свои и да бъде обект на прехвърлителни сделки, съответно – не може да съществува и право на строеж за паркомясто. Договорът, с който се продава право на строеж за паркомясто, съдебната практика, постановена от ВКС приема, че е нищожен поради липса на предмет. И за учредяването на право на ползване е необходимо да е налице годен обект, а съгласно ЗУТ на паркоместата не е придаден статут на самостоятелни обекти. Съгласно § 5, т.39 от ДР на ЗУТ „Обект“ е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър, а паркоместата нямат идентификатори по кадастралната карта. Така според утвърдената съдебна практика паркомястото не е самостоятелен обект на правото на собственост, а представлява необособена и несамостоятелна реална част от такъв обект – парцел, сграда или отделен обект в нея и поради това не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Прието е, че паркомястото (като необособена и несамостоятелна реална част от съответния обект) не може да бъде прехвърлено с договор (респ. – не може да е годен, възможен предмет и на предварителен договор), но прехвърлянето на идеални части от самия обособен обект (парцел, сграда или отделен обект в нея, в това число подземен гараж) е напълно възможно – в този смисъл решение № 46/07.03.2018 г. на ВКС по гр.д.№ 2489/2017 г., IV г.о., ГК, решение № 171/08.08.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 4175/2013 г., IV г.о., ГК и др. В случая обаче с нотариалния акт от 1995 год. не е прехвърлена идеална част от дворното място, а е учредено право на строеж върху осем броя паркоместа, което е недопустимо според настоящия състав на съда, който споделя изцяло константната практика на ВКС, постановяваща, че договор, с който се учредява право на строеж върху паркомясто е нищожен, поради липса на предмет. В случая обаче нищожността на такъв договор, обективиран в приложения по делото нотариален акт, може да бъде прогласена единствено от компетентния гражданския съд, не и от административния съд нито в главно производство, нито чрез инцидентно произнасяне в мотивите на съдебното решение. Аргумент за това е факта, че такава възможност не е предвидена в закона, за разлика от обратната хипотеза - например съобразно чл.17, ал.2 от ГПК. Настоящият съд е длъжен да зачете действието на сключения договор, обективиран в нотариален акт №87, том IX, дело №1687/31.07.1995год., до прогласяването му за нищожен в частта, с която е учредено право на строеж върху описаните в него паркоместа от надлежния съд, ако такова производство бъде инициирано, проведено и уважена претенция за нищожност. В този смисъл и при наличието на нотариален акт, удостоверяващ сключен договор за учредено право на строеж върху паркоместа и възприемайки заключението на ВЛ, което съдът цени като обективно, компетентно и съответно на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че при тези установени от доказателствата факти и обстоятелства, съобразявайки неатакувания и съответно валиден нотариален акт №87, том IX, дело №1687/ 1995год., следва извод, че всяко едно паркомясто притежава по 1/8 ид.част от общите части на сградата и от правото на строеж, което означава, че тази част от вертикалната планировка, в която са ситуирани осем броя паркоместа, е обща част за сградата. Съпоставяйки част вертикална планировка от одобрения на 30.06.1995год. технически проект за Жилищна сграда“ в УПИ VI, кв.209 по плана на гр. Плевен и технически проект по част архитектура, съгласуван на 17.03.2023год. за: “Два броя гаражи в УПИ VI-2617A, 2617, кв.209 по плана на гр. Плевен“ се установява, че процесните гаражи попадат върху паркоместа с №№ 6, 7 и 8, графично отразено на схемата, начертана от ВЛ на л.5 от заключението - л.449 от делото. Това съставлява нарушение на материалноправните разпоредби на закона, обосноваващо на самостоятелно основание незаконосъобразност на атакуваното РС. За пълнота съдът намира за необходимо да изложи, че счита на неоснователно релевираното оплакване за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.46, ал. 1 от ЗУТ. Съобразно тази разпоредба, второстепенни постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване. От доказателствата по делото – например нотариален акт 141/2023 год., с който е учредено правото на строеж за изграждане на процесните гаражи в полза н Р. И., е посочено че начина на трайно ползване на урбанизираната територия е за високо застрояване, над 15 метра. В самата разпоредба на чл.46, ал.1, обаче, която запретява изграждането на определен тип постройки в имоти, предназначени за средно и високо застрояване, се съдържа изчерпателно изброяване какви могат да бъдат тези второстепенни постройки- не всички второстепенни постройки, а само изрично изброени и обособени, отделени чрез поставяне на скоби, в които е извършено изброяването, което сочи на пояснение относно постройките, които е забранено да бъдат застроени в поземлени имоти, отредени за високо застрояване. Сред тези изброени постройки не фигурират гаражите. А изброяването е изчерпателно, не само защото е пояснено чрез отделянето в скоби кои са тези постройки на допълващото застрояване, а и защото не е посочени след изброяването – и други. Затова съдът намира, че в конкретния поземлен имот, въпреки че е предвиден за високо застрояване, не съществува забрана за изграждане на гаражи, стига да се спазят техническите правила и норми за тяхното проектиране и изграждане. Ето защо оспореното РС като незаконосъобразно следва да се отмени. При този изход на делото, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, които са доказани и своевременно поискани – в съдебно заседание, преди приключване на устните състезания. Същите възлизат на 10 лева за държавна такса /л.68/, 500 лева депозити за СТЕ /л.427/, 1250 лева възнаграждение за особен представител-адв.М., назначен на з.стр. К. А. С. на разноски на жалбоподателя /л.350/, 1500 лева възнаграждение за особен представител-адв.Х., назначен на з.стр. К. Б. К. на разноски на жалбоподателя /л.326+л.476/, 1500 лева мъзнаграждение за един адвокат, представлявал жалбоподателката по настоящото дело/л.4+л.460/. или разноски общо в размер на 4760 лева, платими от ответника. Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Плевен, пети състав