Решение № 3124 от 16.10.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 680/2024 г.

Производството е по реда на чл.118 от КСО вр. с чл.117 ал.1 т.2 буква „е“ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на С. В. Т. против Решение №1040-23-58/18.07.2024г на Директора на Т. Н. Стара Загора, с което е потвърдено изцяло Разпореждане №О-23-000-00-01720008/10.04.2024г на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, а жалбата срещу него е оставена без уважение. С разпореждане № О-23-000-00-01720008/10.04.2024г на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите е отказал отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист №Е•••••••••• и удостоверение, приложение №9 към НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение, представено в НОИ на 20.02.2024г при следните мотиви: На 20.02.2024г е подадено приложение №9 към болничен лист №••••••• за периода от 16.01.2024г до 14.02.2024г за само осигуряващо се лице – жалбоподателя, като едноличен собственик на капитала и управител на „ЕС ВИ ТИ „ Е. Е. ••••••••••. При определяне правото на парично обезщетение по болничен лист №Е20240453117 е извършена проверка в регистрите на НОИ относно извършване на 15.01.2024г на дейност, която е основание за осигуряване и достоверността на болничния лист. В тази връзка от сектор КП /контрол и проверки/ до сектор КР на ДОО / контрол на разходите/ при Т. Н. Стара Загора е изпратено писмо за извършване на проверка. На 09.04.2024г от сектор КР на ДОО е получен Констативен протокол за резултатите от проверката като приложение към писмо изх. №1056-23-225#4, според който жалбоподателят не може да упражнява трудова дейност като управител на „ЕС ВИ ТИ“ ЕИК 207182504, тъй като здравословното й състояние и диагноза не предполагат извършване на трудова дейност. Съгласно чл.10 ал.1 от КС осигуряването възниква от деня, в който лицата започват реално упражняване на трудова дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 и за който ден са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно и определението за осигурено лице такова е всяко физическо, което извършва трудова дейност, представляваща основание за задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. По време на проверката не са представени никакви доказателства за извършвана трудова дейност. При тези мотиви – отсъствие на качеството на осигурено лице към момента на настъпване на осигурителния риск, защото към същия не е извършвана трудова дейност като управител, поради обективно препятстваща диагноза и здравословно състояние е отказано признаване на правото и изплащане на обезщетение за безработица по представения болничен лист №Е••••••••• за периода от 16.01.2024г до 14.02.2024. Разпореждането е връчено на 18.06.2024г с указание за срока и органа, пред който може да бъде обжалвано, а жалбата пред Директора на Т. Н. Стара Загора е подадена в неговите рамки на 27.06.2024г. С жалбата до Директора на Т. Н. Стара Загора жалбоподателят е възразил против аргумента, че здравословното състояние и диагнозата изключват упражняване на правомощията на управител на едноличното търговско дружество от неговия собственик и като счетоводител, съобразно предмета му на дейност. Посочено е, че в хода на проверката не е изискано посочването на факти и на доказателства за търговската дейност на дружеството, като не е съобразено, че няма обективна причина за нейното прекратяване. В периода на болничен престой от 01.10.2023г до 15.12.2023г е съществувала обективна пречка жалбоподателят да упражнява правомощията на управител и на счетоводител на едноличното търговско дружество, но след това същото дружество е продължило дейността си, която зависи изцяло от едноличния му собственик. В рамките на календарната година от 01.01.2024г до 31.12.2024г е избрано осигуряване и за риска временна неработоспособност поради общо заболяване, за чието настъпване през януари 2024г е представен болничен лист. С Решение № 1040-23-58/18.07.2024г Директора на Т. Н. Стара Загора отхвърля жалбата и потвърждава разпореждането за отказ да се признае правото и изплати обезщетението за временна неработоспособност за периода 16.01.2024г -14.02.2024г при следните доводи: Временната неработоспособност датира от 02.10.2023г и е продължила до 14.02.2024г без прекъсване. В регистъра на осигурените лица е налична информация за начало на дейност от 10.01.2023г със заявен вид на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. По болничен лист №Е•••••••••• за периода от 15.01.2024г до 14.02.2024г е постановен отказ, тъй като лицето към момента на настъпване на временната неработоспособност не е осигурено за общо заболяване и майчинство – 02.10.2023г. При проверка в Електронния регистър на болничните листове и решенията по тях е установено, че болничен лист №•••••••••• е анулиран и вместо него е издаден нов с №•••••••••• за периода от 16.01.2024г до 14.02.2024г. Установено е още, че считано от 01.01.2024г е заявена промяна във вида на осигуряване на 22.01.2024г – инвалидност, поради общо заболяване, старост и смърт и общо заболяване и майчинство. В тази връзка е извършена проверка на осигурител „Ес Ви Ти Консулт“ по повод болничните листове на самоосигуряващото се лице – едноличен собственик на неговия капитал и управител. Съгласно Констативен протокол №КП-5-23-0157985 от 09.04.2024г жалбоподателя има подадена декларация за започване на дейност като самоосигуряващо се лице от 10.01.2023г със заявен вид на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. На 22.01.2024г е подадена декларация ОКД-5 за промяна на вида осигуряване: за всички осигурителни рискове, без трудова злополука и професионална болест. Към момента на проверката не е декларирано прекъсване на дейност. За периода от 01.01.2023г до 31.12.2023г декларация обр.1 е коректно подадена и осигурителните вноски са внесени в пълен размер: за 2024г декларация обр.1 е подадена с данни за месец януари -1 работен ден и 21 дни във временна неработоспособност и за месец февруари – 21 дни във временна неработоспособност. Осигурителната вноска е внесена в пълен размер. При справка в Регистър „Трудови договори“ е установено, че няма назначени служители в „Ес Ви Ти Консулт“ ЕООД. В ТП на НОИ Стара Загора са представени приложение №9 на 20.02.2024г по болничен лист №•••••••••• за периода от 16.01.2024г до 14.02.2024г. продължение с причина на временната неработоспособност 01-общо заболяване и диагноза по МКБ –Т94.0, и Приложение №9 от 15.02.20244г по болничен лист №••••••••••• за периода от 15.02.2024г до 15.03.2024г като продължение с причина на временна неработоспособност 06- злополука – нетрудова и диагноза по МКБ –S72.4. При проверка в Електронния регистър на болничните листове и решенията е видно, че има издадени болнични листове от 02.10.2023г и продължава без прекъсване до 13.02.2024г Първоначалния болничен лист, издаден от ЛКК при ДКЦ-1 ЕООД с №20233567225 с период 15.01.2024г-13.02.2024г е издадена на 18.01.2024г и е представен на същата дата в Т. Н. Стара Загора. Болничен лист №••••••••••е анулиран на 05.02.2024г и е издаден нов болничен лист №••••••••с период от 16.01.2024г до 14.02.2024г и е представен в ТП на НОИ на 08.02.2024г, на която дата е и анулиран. Третият болничен с № •••••••• с период от 16.01.2024г до 14.02.2024г е издаден като първичен и е подаден в ЕРБЛРО на 14.02.2024г с Приложение №9. На 15.02.2024г ЛКК издава болничен № •••••••••••••• с период от 15.02.2024г -15.03.2024г, който е продължение на болничен лист №Е ••••••••••••••• и е подаден с приложение №9 от осигурителя Е. В. Т. К. ЕООД. На 11.03.2024г е отправено искане към лека –експерт по ЕВН към ТП на НОИ да се извърши проверка относно достоверността на издадените болнични листове от ДКЦ1 ЕООД и съгласно посочените причина за временна неработоспособност да се установи дали лицето може да упражнява дейност. На 20.03.2024г е получен отговор от лекаря –експерт, с приложен констативен протокол №МК-5-23-01556429 от 19.03.2024г, че е извършена проверка на медицинската документация по издадените болнични листове. По първия болничен лист №••••••••••• за периода 15.01.2024г до 14.02.2024г, издаден като първичен на 18.01.2024г и анулиран на 05.02.2024г е вписана диагноза „ ••••••••••••••••••••••••••••••••“. Същите удостоверяващи ••••••••••••••••••••••. Документите са представени от родителите на пациента, а болничните листове са получени от тях. На 05.02.2024г по тяхно искане е анулиран болничен лист № ••••••••••••• от 18.01.2024г. Следва издаване на болничен лист № ••••••••• с период от 16.01.2024г до 14.02.2024г, който е анулиран на 08.02.2024г – причина не е посочена в Констативния протокол. След тези два болнични листове за периода 15.01.2024-14.02.2024г и 16.01.2024г-14.02.2024г, които са анулирани, е издаден трети № •••••••• за периода 16.01.2024г-14.02.2024г, първичен с причина общо заболяване. На 15.02.2024г е издаден процесния болничен лист № ••••••••••••• като продължение на болничен лист №Е •••••••••••••. В следствие на извършената проверка на медицинската документация лекаря при Т. Н. Стара Загора е заключил, че здравословното състояние е общо увредено и лицето не може да упражнява дейност като управител на дружеството си. При определяне на правото на парично обезщетение по болничен лист №Е •••••••••• е установено, че лицето като управител и едноличен собственик на капитала на търговското дружество попада под чл.4 ал.3 т.2 от КСО и се осигурява задължително само за инвалидност, поради общо заболяване, старост и смърт, а за всички осигурителни рискове, без професионална болест и трудова злополука, считано от 01.01.2024г. По силата на чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който се започва реалното упражняване на трудова дейност, която е основание за осигуряване и за който са дължими осигурително вноски, а съответно и осигурено лице е онова, което извършва същата дейност, представляваща основание за осигурително правоотношение и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Самоосигуряващите се лица доказват началния момент на дейност по реда на НООСЛБГРЧМЛ – при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от него в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава от лицата по чл.4 ал.3 т.1, 2 и 3 от КСО. Когато декларацията е подадена извън този срок, тогава лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност, поради общо заболяване, старост и смърт. Видът на осигуряването се определя само през месец януари на текущата година. При прекъсване и възобновяване на дейността, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година вида на осигуряването не може да се променя. Декларацията от 22.01.2024г е подадена в рамките на срока за избор на вид осигуряване, но след това са издадени два болнични листа, които са анулирани и едва след тях е издаден и трети с № ••••••••••като са подадени данни за един работен ден – 15.01.2024г, но не са представени доказателства за извършената дейност в този ден. От протоколите за извършената проверка е видно, че няма никакви данни и документи за извършена счетоводна дейност на 15.01.2024г. Прекъсването на временната неработоспособност е за получаване на обезщетение. Договорът за счетоводна дейност, сключен с друго търговска дружество е подписан на 15.01.2024г, а от следващия ден лицето отново е в болнични и така до 16.03.2024г, поради което по този договор няма изпълнение. Датата на подписване не доказва извършена дейност в този ден. Ако затруднението да се извършва дейност е било само в периода от01.10.2023г до 15.12.2023г то възниква въпроса защо е поискано издаването на болнични листове за временна неработоспособност с продължителност до 15.02.2024 включително. Право на парично обезщетение за временна неработоспособност имат лицата, които при настъпване на неработоспособността са осигурени за общо заболяване и майчинство, а осигурени са тези, които извършват трудова дейност, представляваща основание за задължително осигуряване и за което са внесени или дължими осигурителните вноски. С жалбата до съда се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на КСО, НМЕ и ТЗ като се иска от съда да бъде отменено Решението на Директора на Т. Н. Стара Загора и потвърденото с него разпореждане и преписката да се върне с указания за признаване на правото на парично обезщетение поради временна неработоспособност, поради представяне на доказателства за всички факти от състава на чл.40 ал.1 от КСО. Ответника Директора на Т. Н. Стара Загора иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна по посочените в Решението доводи – фактически и правни, сочещи на липса на осъществявана дейност, която да е основание за възникване на осигурително правоотношение между НОИ и заявителя. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена на 07.08.2024г в рамките на 14-дневния срок, считано от деня, следващо този на връчване на оспореното решение -29.07.2024г. и от лице, което е адресат на неблагоприятното за него Решение на Директора на Т. Н. Стара Загора с потвърден отказ за признаване на правото и изплащане на обезщетение за временна неработоспособност. Ето защо е допустима. Правния интерес е породен с постановяване на решението, подлежащо на съдебен контрол за незаконосъобразност, а жалбата е подадена преди 13.08.2024г. В съдебното производство жалбоподателя се представлява от редовно упълномощен адвокат. Разгледана по същество, жалбата е основателна: Съдът е обвързан да провери законосъобразността на административния акт според посочените от административния факти, квалифицирани като правно основание за неговото издаване и съобразно посочените от неблагоприятно засегнатия адресат факти, изключващи съществуването на обстоятелствата, мотивирали административния орган, или отричащи тяхното правно значение за причина за неблагопрятна промяна на правната му сфера. Накратко в рамките на посочените от страните факти се извършва служебния контрол за правилно приложение на материалния закон, освен когато се касае за прилагане на императивни правни норми – тези, които са установени в обществен интерес, а поради това се прилагат дори и страните по спорното правоотношение да не се позовават на тях. След тази забележка относно границите на служебния контрол за законосъобразност – валидност, процесуално съответствие, форма и съдържание, но правилно приложение на закона, според фактите посочени от страните, съдът констатира следното: На основание подадената в срок декларация за избор на вида осигуряване през 2024г е признато, че жалбоподателя се осигурява през същата година и за риска временна неработоспособност поради общо заболяване, както изпълнението на кумулативното условие по чл.40 ал.1 от КСО за шест месечен осигурителен стаж за този осигурителен риск. Главния аргумент на ответника да не признае право на обезщетение по представените в срока по чл.40а ал.1 т.2 от КСО документи за изплащане на обезщетението е, че рискът се е сбъднал на 01.10.2023г и към 15.01.2024г не е настъпила промяна в здравословното състояние, която да позволи извършване на дейност по смисъла на чл.4 ал.3 т.2 от КСО, представляваща основание за осигуряване на лицето и водеща до качеството му на осигурено лице тоест отрича се първата предпоставка от състава на чл.40 ал.1 от КСО. Органът твърди, че в резултат на извършена проверка по чл. 40 ал.4 т.2 от КСО е установена временна неработоспособност и към 15.01.2024г, за което се позовава на констативните протоколи за проверка на данните в регистъра на осигурените лица, в Търговския регистър и за проверка от лекар –експерт в ЕРБЛРО и на представените като документи за изплащане на обезщетение болнични листове №Е •••••••• за периода 16.01.2024г -14.02.2024г /първичен, процесен/ и следващия № •••••••••за периода от 15.02.2024г до 15.03.2024г като негово продължение. Извода, че решаващия довод за резултата от административното производство е настъпване на временната неработоспособност на 02.10.2024г и продължаване на това състояние без прекъсване до 15.03.2024г се потвърждава от следните факти: На 23.02.2024г е спряно производството за изплащане на парично обезщетение по болничен лист №Е•••••••• на основание чл.40 ал.4 т.2 от КСО. При извършената проверка е установено, че в Търговския регистър е вписано учредяване на 05.12.2022г на „Ес Ви ТИ Консулт“ Е. Е. •••••••, което се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала – жалбоподателката. Предмета на дейност е цялостно счетоводно обслужване на фирми, счетоводни услуги, счетоводни и данъчни консултации, съставяне и подаване на финансови отчети, на данъчни декларации на физически и юридически лица, осъществяване на всякаква дейност, незабранена със закон или нормативен акт, по предмет и обем изисква да се води по търговски начин. Други вписвания от 05.12.2022г до момента на подаване на Приложение №9 ведно с болничните листове няма. Подадена е декларация ОКД-5 за започване на дейност от 10.01.2024г като самоосигуряващо се лице с ЕИК на дружеството и е заявен вид на осигуряване в рамките на задължителните рискове по чл.4 ал.3 т.2 от КСО – инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. На 22.01.2024г е подадена декларация ОКД -5 за осигуряване, считано от 01.01.2024г за всички осигурени социални рискове, без професионална болест и трудова злополука. Към момента на проверката не е декларирано прекъсване на дейността. Няма назначени служители в дружеството. От 10.10.2023г до 31.12.2023г коректно е подадена декларация обр.1, а осигурителните вноски са платени в пълен размер. За 2024г декларация обр.1 също е подадена с данни за месец 01.2024г един работен ден и 21 дни във временна неработоспособност, а за месец февруари 2024 е с данни за 21 дни във временна неработоспособност. Осигурителните вноски са внесени в пълен размер в приход на ДОО, съгласно информацията за месец 01.02.2024г в декларация образец 1. По болнични листове №Е •••••••••• – първичен, с диагноза по МКБ – Т94.0, и с № ••••••••••– продължение с причина за временната неработоспособност 06-злополука- нетрудова, диагноза по МКБ S72.4 е направена проверка в Електронния регистър на болничните листове и решенията по тях, от която се установява издаването на болнични листове от 02.10.2023г до 13.02.2024г без прекъсване. Изброени са в констативния протокол посочените по-горе двата болнични листове с №••••••••/18.01.2024г и с №Е ••••••••••/08.02.2024г, които са анулирани и е последвало издаване на БЛ №Е ••••••/08.02.2024г за 16.01.2024г-14.02.2024г. – първичен, а след това и на БЛ № ••••••• за 15.02.2024г -15.04.2024г. На 11.03.2024г в хода на проверката е поискано от лекар-експерт при Т. Н. Стара Загора да провери достоверността на болничните листове и съгласно посочените причини за временна неработоспособност да отговори дали лицето може да упражнява дейност. На 20.03.2024г е представен КП №МК-5-23-01556429/19.03.2024г, съставен от лекаря –експерт, според който в БЛ №Е2 ••••••• е вписана диагноза „ ••••••••••••“ – първичен. Според лекаря-експерт този БЛ е антидатиран, тъй като ЛКК работи по график – не е посочено ЛКК да не работи на 18.01.2024г. Проверено е съдържанието на Амбулаторен лист от 18.01.2024г, в който е записана причина за неявяване на пациента пред ЛКК и издаването на БЛ въз основа на епикризите от лечебното заведение за болнична медицинска помощ „Пирогов“. Видно от ЕРБЛРО този болничен лист е анулиран на 08.02.2024г и на същата дата е издаден БЛ №Е••••••••, който също е анулиран, съгласно данните в ЕРБЛРО. На същата дата е издаден трети болничен лист, процесния с №Е20240453117 с период 16.01.2024г -14.02.2024г, първичен и подаден в ЕРБЛРО на 14.02.2024г. Този БЛ е подаден и от осигурителя с Приложение №9. На 15.02.2024г е издаден вторият БЛ №•••••••••• с период 15.02.2024г-15.03.2024г – продължение с диагноза „С •••••••••••••••••888“. Има издаден амбулаторен лист, в който е описано, че лицето е с политравма и провежда рехабилитация в домашни условия. Този БЛ е подаден в ЕРБЛРО на 15.02.2024г и от осигурителя с Приложение №9. Въз основа на проверка на тази медицинска документация е направено заключение за увредено общо състояние, на легло, без възможност за придвижване и самостоятелно обслужване. Посочените факти се уреждат от правни норми, на които решението противоречи, като е постановено и при допуснато съществено нарушение на адимнистративно производствените правила. На първо място проверката по чл.40 ал.4 т.2 от КСО има за предмет обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението, но прочетена в цялост, заедно с чл.40 ал.4 т.1 и т.3 от КСО / поне, но и това не е достатъчно/ означава само едно: констатациите на органите на медицинската експертиза за временна неработоспособност не са в обсега на компетентност на контролните органи, нито на лекарите експерти при НОИ. Защо не е достатъчно да се прочете само чл.40 ал.4 т.1, т.2 и т.3 от КСО: защото в чл.108 от КСО са посочени правомощията на контролните органи на НОИ, в това число на лекарите-експерти, а в НМЕ тези на органите на медицинската експертиза, които са съобразени с тяхната материална компетентност. Съгласно чл. 1 ал.2 от НМЕ медицинската експертиза е неразделна част от медицинската дейност на лечебните заведения, а експертизата на временната неработоспособност е в компетентност на лекуващия лекар, на ЛКК, на ТЕЛК и НЕЛК. По този въпрос – налице ли е основание за определяне на състояние на временна неработоспособност, причината, продължителността на състоянието и режима, възстановяването или не, се произнася само и единствено лекуващия лекар, ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК. Контролните органи на НОИ при съмнение за правомерността на издадените болнични листове могат да предприемат действия по чл.112 от Закона за здравето, така и според 33 ал.2 т.7 от Инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ с № 1/03.04.2015г. В рамките на своите контролни правомощия контролните органи на НОИ могат да проверяват само за валидност – издаден ли е болничен лист от лекуващ лекар, ЛКК, ТЕЛК, съответно НЕЛК във форма и съдържание, съгласно утвърдените образци, както и по съответния ред, подадени ли са данни по чл.10 от НРПНОИДИБЛРО и в ЕРБЛРО, съхраняват ли се данните за издаването/анулирането на болнични листове и решенията по тяхното обжалване. По въпроса за временната неработоспособност, който е предмет на медицинската експертиза НОИ може да повдигне спор по чл.112 и 113 от Закона за здравето. Контролните органи на НОИ дават заключение само дали са налице основания за обжалване на решенията на органите на медицинската експертиза поради не правомерното им издаване в нарушение на материално правните изисквания. За яснота: при несъгласие на лекарите-експерти с медицинското заключение на органите на медицинската експертиза за настъпване на временна неработоспособност, причината, началния и крайния момент, нейното временно преустановяване, органите на НОИ разполагат с правото да обжалват актовете на органите на медицинската експертиза. По тази причина в чл.40 ал.4 т.1 от КСО като основание за спиране на производството е посочен факта на обжалване на актовете на органите на медицинската експертиза. Видно е от главния аргумент на ответника, че той не приема заключението на органите на медицинската експертиза за началния момент на временната неработоспособност от 16.01.2024г по първичния болничен лист с №Е •••••••••, като счита че липсват данни за временно възстановяване, конкретно към 15.01.2024г и твърди да е следвало този болничен лист да е с дата, следваща крайната на предходния, която е 14.01.2024г. ТП на НОИ Стара Загора не е обжалвало болничен лист с №Е ••••••••••••••• за времето от 16.01.2024г до 14.02.2024. Не са констатирани каквито и да било основания за невалидността им – установено е, че са издадени от лекарите, членове на ЛКК в предписаните форма и съдържание. В тази връзка следва да се каже още, че аргумента за издаване на болничен лист с цел получаване на обезщетение е вън от правната рамка, защото съгласно чл. 6 ал.3 от НМЕ болничен лист се издава винаги при установена временна неработоспособност, независимо дали ще се ползва обезщетение. Това означава, че болничния лист се издава на всяко лице в трудоспособна възраст и не само за целите на признаване на правото и получаване на парично обезщетение. В заключение: болничният лист е влязло в сила решение на органите на медицинската експертиза, поради което и на основание чл.113 ал.3 от Закона за здравето е задължително за всички лица, органи и организации в страната. След като болничния лист не е обжалван по повод съмнение относно началния момент и причината за временната неработоспособност, то органите на НОИ са длъжни да приемат датата 15.01.2024г като ден, в който е извършвана дейност по чл.4 ал.3 т.2 от КСО, представляваща основание за възникване на осигурително отношение, и за който са внесени осигурителните вноски, а от тук се сбъдват и всички признаци на определението за осигурено лице. Мотивиран от изложеното и на основание чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора