Решение № 411 от 21.8.2025 г. на Районен съд - Смолян по дело № 602/2025 г.

Производството по делото е с правно основание чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД. Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца С. В. К., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес •••, действащ чрез пълномощника си адвокат М. О. - АК ••• срещу ответника ••• към •••, с адрес •••, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.179, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, след допуснато изменение на исковата претенция, на основание чл.214 от ГПК, както следва: за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 701, 79 лв. представляваща сбор на неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване със служебен транспорт, при командироване в периода от 01.01.2023г. до 15.04.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.04.2025г., до окончателното изплащане, както и сумата от 76, 58 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 701, 79 лева за периода от 01.01.2023г. до 16.04.2025г. Претендират се направените по делото разноски. В исковата молба се излагат твърдения, че: Ищецът работи по служебно правоотношение по ЗМВР при ••• към •••, в ••• на длъжност •••. Твърди че а времето от •••г. до •••г. бил командирован 30 пъти от ••• до ••• и обратно, като времето за отиване и връщане, не му е заплатено изцяло. Твърди, че му е заплащано възнаграждение за 4 отработени часа на отиване и 4 отработени часа па връщане, като разликата до 8-часова смяна не му е заплатена. За това време не му е заплатено възнаграждение за общо 240 часа отработено време. Твърди, че това време следва да му бъде заплатено като една цяла смяна, тъй като през този ден се е явил на работа и е бил готов да престира труда си. Твърди, че въпросът дали при дежурства или други случаи, когато работникът или служителят е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото време, трябва да се считат изцяло за работно време, е решен със задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, с решения, постановени по преюдициални запитвания, като цитира такива. Твърди, че съобразно задължителните указания на СЕС по тълкуването и прилагането на общностното законодателство, когато по време на дежурството/смяната работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение па място, определено от работодателя, т. е. когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство/смяна се счита за работно време, а когато изпълнява задълженията си па повикване, работното време е само времето, през което действително е положен труд. Твърди, че неактивната част от дежурствата (време за спане, почивка, храна, физиологични нужди) също представлява работно време, ако работникът или служителят присъства физически на място, определено от работодателя. Твърди, че преюдициалните заключения на СЕС са правнообвързващи за всички национални юрисдикции, дори и те да не са отправили преюдициалното запитване, тъй като те обвързват по еднакъв начин всички субекти на правото на ЕС и намират приложение и към настоящия казус. Твърди, че Директивата е приложима и за процесното правоотношение. Претендира присъждане на деловодните разноски. В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Ответникът не оспорва, че ищецът е държавен служител и за процесния период е изпълнявал служебните си задължения на 12- часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. Твърди се, че времето за разположение е включено в отработеното време и изплатено на ищеца за всеки отчетен период. В дните за пътуване при командировки за участие в специализиран полицейска операция на българо-турската граница в зоната за отговорност на ••• и •••, на основание чл.22, ал.1, т.11 от Наредба №8121з-922/22.07.2022г. времето за пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции е включено в отработеното време за съответния ден. В дните за пътуване за участие в СПО ищеца е включен в заповед за командировка за участие в СПО, като времето за пътуване, инструктаж и брифинг е включено в отработеното време съгласно чл.22, ал.1 от Наредба №8121з[1]922/22.07.2022г. За тези дни, освен трудовото възнаграждение на ищеца са изплащани и дневни пари съгласно Наредба за командировките в страната, не е включван в график на дежурство и не са налице основания за изплащане на време на разположение. Оспорва се и предявеният акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ищецът поддържа иска чрез процесуалния му представител, съобразно направеното в хода на производството по делото изменение на иска, изразява становище и по същество. В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба и оспорва исковете и след допуснатото изменение на техните размери.По съществото на спора моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски. По делото е представена и приложена и кадрова справка за ищеца и Заповед № ••• г., образец на график и справка, указания с рег.№••• г. на Директора на •••. По делото е прието и заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза. СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: По делото е безспорно, че между страните е съществувало служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; че в процесния период ищецът е работил на смени и е бил командирован за участие в специализирани полицейски операции, като същото се потвърждава от заключението на вещото лице и представените от страните писмени доказателства. Спорно между страните е дали намира приложение разпоредбата на чл.2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., съответно дали времето за пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции представлява работно време, за което на ищеца, който не е престирал ефективно работна сила, се дължи заплащане на трудово възнаграждение и за каква продължителност на работното време следва да му се заплати. За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, обосновано и базирано на обследване и изчисления не само на база материалите по делото, но и на справка със съхранявани при ответника протоколи, графици и заповеди за командироване през исковия период, се установява, че за периода от 01.01.2023 г. до 15.04.2025г. ищецът е бил командирован 14 пъти, като възнаграждението, което му е заплатено за пътуването на отиване и връщане за тях е 1534, 81 лв., а възнаграждението, което се дължи за всички пътувания на отиване и връщане при заплащане на осем часа във всяка посока за периода е 2236, 60 лв., като ако се приеме от съда за правно дължима, разликата следва да е в размер на 701, 79 лв. Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна: Ищецът е предявил иск за заплащане на възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване със служебен транспорт, при командироване в периода от 01.01.2023г. до 15.04.2025г., ведно със законната лихва. Предявен е и акцесорен иск за мораторна лихва за забава върху дължимата сума за възнаграждение при командироване за периода от 01.01.2023г. до 16.04.2025г. Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“. По отношение на предявения иск с правно основание чл.179 ал. 1 от ЗМВР, съдът приема, че времето, през което служителите са на разположение на прекия си ръководител, пътувайки до място на командироване, без да престират ефективно и в пълен обем работна сила, не е почивка, а част от работното време, през което ищецът, макар и не в пълен обем, е изпълнявал служебните си задължения. Според нормата на чл.179 ал.1 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Няма спор по делото относно факта, че ищецът е бил командирован многократно за участие в специализирани полицейски операции (СПО), извън мястото на обичайната му работа, в друго населено място, което се намира извън териториалния обхват на структурата, в която работи. Доказано е и обстоятелството, че командироването за участие в СПО е било осъщестявано въз основа на заповеди на директора на РДГП Смолян. В изпълнение на заповедите ищецът е пътувал със служебен автомобил до мястото на командироване, в дни, когато съгласно изготвените графици е бил на работа като е безспорно, че по време на пътуванията в двете посоки не е изпълнявал ефективно служебните си задължения, както и че времето за пътуване е зачетено като част от работното време, а не изцяло и съответно не му е заплатено изцяло. РС - Смолян приема, че дори и служителят, непосредствено да не изпълнява своите служебни задължения в тази хипотеза, той престира своята трудова сила (предоставя я на разположение на ответната дирекция), като п р и необходимост той не може законосъобразно да откаже да изпълни нареждане от своя ръководител да изпълни своите служебни задължения по време на определения период за пътуване. Именно поради това обстоятелство, времето на пътуване представлява т. нар. несъщинско работно време по смисъла на определителната правна норма на чл.2 т.1 от Директива на ЕП и на Съвета 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време, поради което и служителите, които са на разположение на работодателите или органите по назначение - на територията на предприятието, имат право на възнаграждение за предоставената на разположение трудова сила. В този смисъл е и националната правна уредба - чл.10 от НСОРЗ, който предписва, че за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него, в посочените в Наредбата размери. Следователно, per argumentum a contrario когато служителят е на разположение през цялото време, през което е на смяна, се счита за работно време, т. е. период, през който е престирал (поставил на разположение) своята трудова сила. В този смисъл за това време възниква право на уговореното възнаграждение като насрещна престация за предоставената трудова сила. За процесния период, в действащото законодателство на Република България липсва уредба, която изрично да разпорежда правата и задълженията на страните досежно времето за пътуване в хипотези, при които се осъществяват дежурства в период на командироване в отдалечени обекти, както и, че липсва изрична уредба на въпроса дали се следва заплащане на възнаграждение за времето за пътуване до мястото на командироване. Въпросът дали при дежурства или други случаи, когато работникът или служителят е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото време, трябва да се считат изцяло за работно време, е решен със задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, с решения, постановени по преюдициални запитвания - напр. Решение от 03.10.2000 г. по дело С-303/98 Sindicato de Mеdicos de Asistencia Publica (Simap) срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de la Generalidad Valenciana; Решение от 09.09.2003 г. по дело С-151/02 Landeshauptstadt Kiel срещу Norbert Jaeger; решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fu? срещу Stadt Halle, решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel срещу Nemocnice Cesky Krumlov, решение от 10.09.2015г. по C-266/14/Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras срещу Tyco Integrated Security SL. Следователно, съобразно задължителните указания на СЕС по тълкуването и прилагането на общностното законодателство, когато по време на дежурството/смяната работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, т. е. когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство/смяна се счита за работно време, а когато изпълнява задълженията си на повикване, работното време е само времето, през което действително е положен труд - дело Simap. Неактивната част от дежурствата (време за спане, почивка, храна, физиологични нужди) също представлява работно време, ако работникът или служителят присъства физически на място, определено от работодателя - дело Jaeger. Преюдициалните заключения на СЕС са правнообвързващи за всички национални юрисдикции, дори и те да не са отправили преюдициалното запитване, тъй като те обвързват по еднакъв начин всички субекти на правото на ЕС и намират приложение и към настоящия казус. Директивата е приложима и за процесното правоотношение, тъй като съгласно чл.1 т.2, същата се прилага за някои аспекти на нощния труд, работата на смени и режима на работа. По изложените съображения исковата претенция за заплащане на неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване със служебен транспорт, при командироване в периода от 01.01.2023г. до 15.04.2025г. се явява доказана по своето основание. По отношение на претендирания размер, то същият следва да се приеме за доказан, съобразно изчисленията направени от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда. Върху главницата следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване на иска 17.04.2025г. до окончателното й изплащане. Акцесорният иск за мораторна лихва за забава за периода от 01.01.2023г. до 16.04.2025г., следва да се уважи в претендирания от ищеца размер, съобразно изменението на размера на иска – 76, 58 лв., установен от заключението на вещото лице. Досежно разноските: С оглед изхода на спора, отправеното искане, представените доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 500.00 лева за платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ответника за прекомерност на възнаграждението на ищцовия адвокат- пълномощник. Делото се отличава с правна сложност, доколкото от процесуалния представител на ищеца е направен анализ на редица решения на СЕС, както и следва да се съобрази броят на предявените искове. На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, като предвид основателността на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Смолян разноски за държавна такса от 100, 00 лева и 150, 00 лева депозит за вещо лице, или общо разноски в размер на 250, 00 лева. Водим от горното, съдът