Решение № 846 от 2.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1054/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по Жалба вх. № 20230605115245 на К. К. П., ЕГН ••••••••••, в качеството му на управител на новоучредяващото се дружество „М.“ ЕООД (в процес на регистрация), чрез адв. С. К., САК против ОТКАЗ 20230528192113/31.05.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията (АВп), постановен по Заявление с вх. № 20230528192113/28.05.2023 г. Твърди се в жалбата, че с подаденото Заявление обр. А 4 с вх. № 20230528192113/28.05.2023 г. е поискано вписване на първоначална регистрация на дружеството „М.“ ЕООД с капитал, формиран от непарична вноска, представляваща право на собственост върху недвижим имот - Поземлен имот с идентификатор 68134.512.697 по кад. карта и кад. регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, ул.„•••••••, с площ 284 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, ниско застрояване.

Правото на собственост принадлежи на учредителя - "К.Т. 2” ЕООД, ЕИК ••••••• съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.01.2019 г. на ЧСИ М.М., вписано с вх. № 5151/07.02.2019 г., Акт.№108. том XI. Дело № 3504 в Служба по вписванията към АВп, гр. София.

Според жалбоподателя отказът е незаконосъобразен. Като правно основание за отказа се сочи 24, ал. I, във вр. с чл. 21. т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, а като фактическо това, че към момента на подаване на разглежданото заявление - 28.05.2023 г., е изминал период от година и половина от извършването на експертизата, поради което не може да се приеме, че същата е актуална. Законът не поставя изискване за срок на валидност на експертизите. ДЛР е излязло извън обхвата на дължимата проверка и правомощията си. Чл. 72 ал. 3 от ТЗ изрично посочва, че оценката в дружествения договор не може да бъде по-висока от дадената от вещите лица. В случая оценката на недвижимия имот е в размер на 302 200 лева. Оценката в дружествения договор формиран от непаричната вноска е в размер на 198 000 лв. и е в съответствие с чл.72, ал.З от ТЗ и значително под стойността в заключението. Фактът, че цените на имотите в гр. София за последните няколко години бележат постоянен растеж е всеизвестен и безспорен. Поради това не може да се твърди, че оценката не може да послужи за поисканото вписване на капитала на новоучредяващото се дружество. В случай, че дадената при учредяването оценка на имота в дружествения договор за целите на вписване на капитала беше равна или близка до дадената оценка на вещите лица, вероятно би могъл да намери някакъв резон в мотивите на ДЛР. В случая обаче изложените „мотиви“ не могат да бъдат споделени. Същевременно, както е посочено в обжалвания отказ законът не поставя изискване за срок на валидност на експертизите.

Разпоредбата на чл.21 т.5 от ЗТРРЮЛНЦ фиксира като обект на проверка съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона. В случая, всички изискуеми документи са приложени и са спазени изискванията на чл. 72 от ТЗ, вкл. и ал. 3 от същия.

Предвид изложеното, се иска да бъде постановено решение с което да бъде отменен ОТКАЗ 20230528192113/31.05.2023 г. на ДЛР в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията, постановен по Заявление с вх. № 20230528192113/28.05.2023 г. АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, гр.София, ул. „•••••••, представлявана от изпълнителния директор Д.М., чрез С.К., Главен експерт в отдел „АМО“ на основание чл.25, ал.2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ е депозирала писмен отговор - свой изх. №11-00-753/28.04.2022 г. Поддържайки изцяло мотивите, изложени в процесния отказ, ответната страна, счита жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения. Моли съда, да остави без уважение жалбата. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира следното:

Регистърното производство е образувано по Заявление обр. А4 с вх. № 20230528192113/28.05.2023 г., подадено по електронен път, с искане за първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност "М." от адвокат С. К. К.. Със заявлението се иска вписване на едноличното ограничено отговорно дружество, чийто едноличен собственик на капитала е „К.Т. 2“ ЕООД, ЕИК •••••••, а управител е К. К. П., ЕГН: ••••••••••.

Заявено е вписване капитал на дружеството, формиран от непарична вноска, внесена от учредителя „К.Т. 2“ ЕООД, ЕИК •••••••, представляваща право на собственост върху недвижим имот - Поземлен имот с идентификатор 68134.512.697 по кад. карта и кад. регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес на поз. имот: гр. София, ул. „•••••••, с площ 284 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, ниско застрояване, стар идентификатор 68134.512.548. номер по пр. план. кв. 53. парцел № VI -11. съседи 68 134.5 12.55 1, 68 134.5 12.550. 68 134.5 12.698. 68 134.5 12.540, 68 134.5 12.547 съгласно документ за собственост, представляващ съгласно скица № 15- 1138104-19.10.2021 г. на СГКК - гр. София, поземлен имот с идентификатор 68134.512.697. с адрес на имота. гр. София, ул. „•••••••, с площ 284 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, номер по пр. план, кв. 53. парцел № VІ - 11. Правото на собственост е придобито от "К.Т. 2” ЕООД на основание Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.01.2019 г. на ЧСИ М. М., вписано с вх. № 5151/07.02.2019 г., Акт №108, том XI. Дело №3504 в Служба по вписванията към Агенция по вписванията, гр. София.

Към искането, което е по образец съгласно Приложение № А4 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ са приложени: Декларация по чл. 142 от ТЗ; Протокол от учредително събрание; Документ за внесена държавна такса; Решение на съответния орган на юридическо лице - съдружник, за участие в дружеството с ограничена отговорност; Нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на управителя; Адвокатско пълномощно; Писмено съгласие за непарична вноска; Декларация по чл. 264 от ТЗ; Доказателство, че вносителят е носител на правата -предмет на апорта; Декларация по чл. 141, ал. 8 от ТЗ; Актуален дружествен договор/учредителен акт/устав; Заключение на вещите лица по чл.72 ал.2 от ТЗ от 13.12.2021 г.; Декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове.

На 31.05.2023 г. е постановен ОТКАЗ № 20230528192113 по процесното заявление. Аргументите на ДЛР за постановяването му са, че капиталът на дружеството, което се иска да бъде регистрирано е формиран от непарична вноска. Съгласно чл.72 ал.2 от ТЗ вноската в дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции се оценява от 3 независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията. Заключението на вещите лица трябва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала или на броя, номиналната и емисионната стойност на акциите, записани от вносителя. Заключението се представя ТР със заявлението за вписване.

В случая непаричната вноска е представена със заключение по Акт за назначаване на вещи лица № 20211210191325/13.12.2021 г. В заключението на вещите лица е посочено, че оценката е разработена към 17.12.2021 г. и е валидна към посочената дата. Към момента на подаване на разглежданото заявление № 20230528192113, а именно 28.05.2023 г., е изминал период от година и половина от извършването н експертизата, поради което не може да се приеме, че същата е актуална.

Срещу така постановения отказ на длъжностно лице от ТРРЮЛНЦ към АВп е подадена настоящата жалба, като същата е с в х. p e r. № 20230605115245.

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:

• изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);

• насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол ( чл. 25, ал. 4 от ЗТР);

• подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25 ал. 1 от ЗТР.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса.

Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие. Това обуславя извод, че преценката за външна редовност означава съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТР, с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 год. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.

В случая, с инициираното регистърно производство се цели първоначално вписване на ограничено отговорно дружество, чийто капитал е образуван от непарична вноска. С оглед т.6 от ТРОСТК от 31.05.2023 г. на ВКС № 1/2020 г., при обжалване на отказ по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ в хипотеза на липса на дадени указания от длъжностното лице по регистрацията по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ съдът е длъжен да даде указания за представяне на изискуемите по закон документи и след това да прецени предпоставките за извършване на заявеното вписване, обявяване или заличаване. Съдът няма правомощия да отменя отказа само поради липса на дадени указания по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ от ДЛР.

В настоящия случай се констатира, че към така описаните документи липсва данъчна оценка за недвижимия имот, което препятства възможността да се направи извод, че липсват непогасени данъчни задължения за същия. От представената по делото декларация по чл. 264 ал.1 от ДОПК е видно, че вносителят „К.Т. 2“ ЕООД няма непогасени задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Това би наложило даването на указания от страна на настоящия съдебен състав за представяне на такава оценка, ако биха били налице основанията за възприемане оценката на трите вещи лица на апортната вноска, основанията за което които обаче не са налице, предвид следното:

Съгласно чл.72 ал.2 от ТЗ вноската в дружество с ограничена отговорност се оценява от три независими вещи лица, посочени от ДЛР към Агенцията по вписванията. Заключението на вещите лица следва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала или на броя, номиналната и емисионната стойност на акциите, записани от вносителя. Заключението се представя в ТРРЮЛНЦ със заявлението за вписване.

В конкретния случай вещите лица са назначени с Акт за назначаване № 20211210191325/13.12.2021 г. като в изготвената от тях оценка е посочено, че същата е валидна към 17.12.2021 г. Съгласно чл. 6 ал. 3 от Закон за независимите оценители /ЗНО/, оценката на обект представлява становище на независимия оценител относно стойността на обекта за конкретна цел в определен момент от време и в условията на конкретен пазар.

В закона е регламентиран правният статут на оценителите и на Камарата на независимите оценители в България (КНОБ).

Разпоредбата на чл.22 ал.1 от ЗНО предвижда, че Камарата на независимите оценители е професионална организация на независими оценители и е юридическо лице на самостоятелна издръжка със седалище София. Камарата осигурява и регулира упражняването на професията на независим оценител в интерес на обществото. КВОБ е орган по признаване на професионална квалификация за професията независим оценител по смисъла на чл. 4, т. 5 от Закона. Наред с многобройните й задължения и правомощия, възложени със ЗНО, в чл.22 ал.3 т.5 е предвидено, че Камарата утвърждава стандарти за оценяване, а съгласно т.7 разработва правила и указания за унифициране на документите, които се изготвят при извършване на оценката.

На основание правомощията си по чл. 27, ал. 1 т. 5 от ЗНО, Общото събрание на КНОБ проведено на 17 и 18.03. 2018 г., е приело и утвърдило Българските стандарти за оценяване (БСО), които влизат в сила от 01.06.2018 г. и са актуални към настоящия момент.

Съгласно чл. 1.1.2 от БСО не се допуска отклонение от стандартите, нито по инициатива на оценителя, нито по искане на възложителя или потребителя на оценката.

Оценката на обект/ актив представлява становище на независимия оценител относно стойността на обекта/ актива за конкретна цел в определен момент от време и в условията на конкретен пазар, изготвено под формата на доклад в писмена форма, подписан и подпечатан.

Не се допуска потвърждаване на оценка и/или удължаване срока на нейната валидност.

Актуализацията на оценка е допустима само при следните условия, изпълнени кумулативно: първоначалната оценка е извършена от същия оценител; предходната оценка е направена в период от време не повече от една година, съобразно спецификата на обектите на оценка; няма промяна в правния статут на обекта на оценката; няма промяна във физическото състояние на обекта на оценката;

В този смисъл, предвид датата на депозиране на заключението на вещите лица в ТРРЮЛНЦ, изводът, че изготвената пазарна оценка към 13.12.2021 г. е актуална, е невъзможен, тъй като процесното заявление е депозирано година и половина по-късно – на 28.05.2023 г. Освен че е възможно за такъв период от време да са настъпили съществени промени в цените на недвижимите имоти (в този смисъл твърденията в жалбата досежно това как се променят цените на недвижимите имоти в гр. София и как същите следва да се съотнесат към Учредителния акт на дружеството са правно ирелевантни), е налице невъзможност както за потвърждаване на оценката, така и за удължаване на нейната валидност. Т.е. към датата на подаване на процесното заявление оценката на трите вещи лица, оценили апортната вноска, вече не е валидна и не може да бъда потвърдена или актуализирана.

По изложените съображения, съдът намира, че постановеният отказ е законосъобразен и като такъв същият следва да бъде потвърден, а процесната жалба - следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

ПО РАЗНОСКИТЕ: В процеса от страна на АВ се претендира присъждане на разноски. Съобразявайки охранителния характер на настоящото производство обаче, липсва на основание за приложимост на разпоредбата на чл. 78 от ГПК, тъй като е налице изричната правна норма – тази на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от това дали отказът на длъжностното лице по регистрацията ще бъде потвърден или отменен. Действително, с измененията на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ (с ДВ бр.105 от 11.12.2020 г.) е предвидено, че съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Препращането обаче, предвид охранителния характер на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, е не към нормите на исковото производство (в частност тези по чл.78 от ГПК), а към разпоредбата на чл. 541 от ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след изменението на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр.105/2020 г. продължава да има охранителен, а не исков характер. Същото продължава да е едностранно, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване/обявяване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВп да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата (изрочно предвидено с измененията на ЗТРРЮЛНЦ), не й придава качеството страна в производството по чл. 25 о т ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски на жалбоподателя, а още по малко на АВп, която няма качеството на ответник по жалбата, не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81 вр. чл. 78 от ГПК с крайния съдебен акт.

Водим от горното, СЪДЪТ