Решение № 4202 от 24.11.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 11629/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба с вх.

№67007/12.09.2023 г. от Община Аксаково, представлявана от инж. Атанас Костадинов Стоилов – КМЕТ, със служебен адрес за призоваване: гр. Аксаково, ул. „Георги Петлешев" № 58Б срещу Е. С. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В. и А. Р. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В. с правно основание чл.124, ал.1, предл. трето от ГПК да бъде признато за установено спрямо ищеца, че ответниците не са собственици на следния недвижим имот, представляващ ПИ № 54145.508.550 по КК и КР на местност „Канайол", землище с.Осеново, община Аксаково, област Варна, трайно предназначение на територията - урбанизирана, НТП Изоставена орна земя, целия с площ 626 кв.м., при граници: ПИ № 54145.508.614, ПИ № 54145.508.605, ПИ № 54145.508.5613 и ПИ № 54145.508.712 и ПИ № 54145.508.622.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че Община Аксаково се легитимира като собственик на процесния недвижим имот представляващ ПИ №54145, 508.550. Правото на собственост на община Аксаково произтича ех lege, по силата на правната норма на чл.19 от ЗСПЗЗ, в редакциите на тази разпоредба, действали до изменението в ДВ, бр. 13/2007г. Излага се, че ответниците без наличието на правно основание претендират, че са собственици на описания по-горе имот, като оспорват собствеността на община Аксаково. Същите се позовават на Нотариален акт №6, том I, рег. №246, дело №5 от 23.01.2009г., с който П. Д. П. е прехвърлил, чрез даР.е на Е. С. С., недвижим имот, а именно - по 1/2 ид.ч. на всеки от ответниците от изоставена нива с площ 626 кв.м., находяща се в местност „Канайол", землище с.Осеново, община Аксаково, представляваща имот № 058085 по плана за земеразделяне (КВС) на същото землище.

От своя страна П. Д. П. е придобил имота, посредством извършено даР.е от Д. Т. К. и Т. Д. К. с Нотариален акт 05.11.2008г.

През 2007г. от Д. Т. К., като наследник на П. Т. А. (бивш жител на с.

Климентово) била предявена искова молба по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, по която било образувано Гражданско дело №3874 по описа на Районен съд - Варна за 2007г., с искане да се приеме за установено, че наследниците на П. Т. А. имат право да възстановят собствеността върху 4 ниви в землището на с. Осеново, с обща площ 48, 500 дка, подробно изброени в исковата молба както следва: 1. Нива с площ от 6, 800 дка, находяща се в местност "Текенски път", попадаща в масив №52 по КВС на землище с. Осеново; 2. Нива с площ от 17, 70 дка, находяща се в местност „Дългите парчета", попадаща в масив № 12 по КВС на землище с. Осеново; 3. Нива с площ от 10, 00дка, находяща се в местност „Сухата чешма", попадаща в масив № 28 по КВС на землище с. Осеново и 4. Нива с площ от 14, 00 дка, находяща се в местност "Сакар тепе", попадаща в масив № 26 по КВС на землище с. Осеново;

В рамките на съдебното дело съдът установил, че П. Т. А. е собственик на претендираната земеделска земя по силата на продажба, обективирана в Нотариален акт №387, том ІІ, регистър 7899, дело № 1611/1942г. Съдът установил още, че имотите са внесени в ТКЗС, поради което наследниците на П. Т. А. имат право да възстановят правото си на собственост върху тях. В съдебното производство била назначена и изготвена съдебно -техническа експертиза (СТЕ), според заключението на която всички заявени за възстановяване ниви попадат в землището на с. Осеново и представляват незастроени земеделски земи. Вещото лице установило още, че процесиите имоти съществуват на място. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗСПЗЗ, възстановяването на собствеността става в реалните граници там, където те съществуват или е възможно да бъдат установени - тоест възстановяването следва да се извърши в местностите в землището на с. Осеново, в които са попадали притежаваните съгласно Нотариалния акт от 1942г. земеделски земи, а именно: местност „Текенски път", „Дългите парчета", „Сухата чешма" и „Сакар тепе". След постановяване на съдебното решение №3/02.01.2008г., от Общинска служба „Земеделие" - Аксаково бил издаден Протокол № 14756/01.08.2008г., с който се признава и определя за възстановяване на наследниците на П. Т. А. правото на собственост върху земеделски земи, така както са посочени в исковата молба с обща площ 48, 500дка.

На 27.08.2008г. от Общинска служба „Земеделие" - Аксаково било издадено Решение № 23-1, с което на П. Т. А. (бивш жител на с. Климентово) се възстановява правото на собственост върху 7 имота, с обща площ 52, 528лка. както следва:

1. Изоставена нива с площ от 1, 825 дка, находяща се в местност "Канайол", представляваща имот № 000834;

1. Изоставена нива с площ от 9, 093 дка, находяща се в местност "Канайол", представляваща имот №000851;

1. Изоставена нива с площ от 0, 606 дка, находяща се в местност "Канайол", представляваща имот № 057046;

1. Нива с площ от 16, 436 дка, находяща се в местност "Канайол", представляваща имот № 057057;

1. Изоставена нива с площ от 1, 222 дка, находяща се в местност "Канайол", представляваща имот №058007;

1. Изоставена нива с площ от 22, 720 дка, находяща се в местност "Канайол". представляваща имот №058047;

1. Изоставена нива с площ от 0, 626 дка, находяща се в местност "Канайол", представляваща имот № 058085 (процесен);

Така твърди, че с Решение №23-1 от 27.08.2008 г. на Общинска служба „Земеделие" - Аксаково, на наследниците на П. Т. А. е предоставено право на собственост върху такива земеделски земи, които нито по площ, нито по местонахождение съответстват на притежаваните, респ. заявените такива за възстановяване с исковата молба и тези, описани в диспозитива на съдебното решение по Гражданско дело №3874/2007г. По цитираното дело, безспорно е установено, че П. Т. А. е притежавал имоти в местности „Текенски път", „Дългите парчета", „Сухата чешма" и „Сакар тепе", а не в местност „Канайол". Твърди, че процесният недвижим имот с идентификатор 54145.508.550 по КК и КР на местност „Канайол", землище с. Осеново, община Аксаково, област Варна, не е собственост на ответниците Е. С. С. и А. Р. Д., тъй като никой от техните праводатели не е бил собственик, а никой не може да прехвърля това, което няма. Твърди още, че нито ответниците Е. С. С. и А. Р. Д., нито някой от неговите праводатели, са владели някога този имот.

Ответниците, в депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба оспорват предявения иск като недопустим, а в условията на евентуалност като неоснователен, като излагат следното:

Оспорват исковата молба в цялост, като твърдят, че са собственици на процесния имот по силата на даР.е, а в евентуалност на осъществено добросъвестно владение.

Оспорват придобивното основание на община Аксаково, а именно нормата на чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като съгласно тази норма собственост на общината стават земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Като различни определят случаите като настоящия, при които е предявен иск по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, постановено е съдебно решение, което е влязло в сила и въз основа на него е издадено решение №23-1 от 27.08.2008 г. на Общинска служба по земеделие-Аксаково, също влязло в законна сила, с което на праводателите на ответниците е предоставено правото на собственост върху имот №058085 по КВС, съответстващ на процесния имот с № 54145.508.550 по КК и КР. В тези случаи имотът не влиза във фонда по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, а ако е записан се изключва за изпълнение на съдебно решение, респ. на решението на поземления орган, което има конститутивно действие.

Потвърждават, че с Нотариален акт №6, том I, рег. №246, дело №5 от 23.01.2009г. П. Д. П. е прехвърлил, чрез даР.е на Е. С. С., недвижим имот, а именно - по 1/2 ид.ч. на всеки от ответниците от изоставена нива с площ 626кв.м., находища се в местност „Канайол", землище с. Осеново, община Аксаково, представляваща имот № 058085 по плана за земеразделяне (КВС) на същото землище.

От своя страна П. Д. П. е придобил имота, посредством, извършено даР.е от Д. Т. К. и Т. Д. К., с Нотариален акт 05.11.2008г.

Ответниците излагат, че през 2007г. от Д. Т. К., като наследник на П. Т. А. (бивш жител на с. Климентово) е предявена искова молба по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ срещу Общинска служба по земеделие и гори-Аксаково /ОСЗГ-Аксаково/ и Община Аксаково, по която е образувано Гражданско дело №3874 по описа на Районен съд - Варна за 2007г., с искане да се приеме за установено, че наследниците на П. Т. А. имат право да възстановят собствеността върху 4 ниви в землището на с. Осеново. В рамките на съдебното дело съдът установил, че П. Т. А. е собственик на претендираната земеделска земя по силата на продажба, обективирана в Нотариален акт № 387, том 11, регистър 7899, дело №1611/1942г. Съдът установил още, че имотите са внесени в ТКЗС, поради което наследниците на П. Т. А. имат право да възстановят правото си на собственост върху тях.

Въз основа и в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение общинската служба по земеделие при спазване изискванията на закона е определила начина и мястото на възстановяване правото на собственост на наследниците на П. Т. А. върху конкретно посочени в решението на административния орган земи. На 27.08.2008г. от Общинска служба земеделие - Аксаково е издадено Решение № 23-1, с което на П. Т. А. (бивш жител на с. Климентово) се възстановява правото на собственост върху 7 имота, с обща площ 52, 528дка, между които и процесния.

Постановеното въз основа на съдебно решение от административния орган решение по чл.18ж. ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделска земя в съществуващи /възстановими/ стари реални граници има конститутивно действие.

Навежда твърдения, че в случаите, когато правото на възстановяване на собствеността е признато по реда на специалното исково производство по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ /алтернатива на административното производство пред ОСЗ/ влязлото в сила съдебно решение замества „признавателното решение" на административния орган и в зависимост от момента на представянето му в ОСЗ - преди или след обнародването в Държавен вестник на обявлението, че е изработен проект на плана за земеразделяне, възстановяването на правата се извършва чрез плана за земеразделяне или по реда на обезщетяването - чл.15, ал.4 ЗСПЗЗ /с равностойни земеделски земи по реда на чл.10б ЗСПЗЗ или компенсационни бонове/.

Сочи, че съгласно чл.19 от ЗСПЗЗ „общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяване на правата на собствениците, т.е. онази земя, която е останала без собственик след влизане в сила на плана за земеразделяне, съответно след одобряване картата на възстановената собственост. В настоящия случай влязлото в сила съдебно решение № 3/02.01.2008 г. по гр.дело №3874/2007г. по описа на PC-Варна, XII състав, представлява алтернатива на признателното решение по чл.14 ал.2 ЗСПЗЗ. Въз основа на него е издадено „обезщетителното" решение №23-1 от 27.08.2008 г, на Общинска служба по земеделие-Аксаково, с което на праводателите на ответниците е предоставено правото на собственост върху имот № 058085 по КВС, съответстващ на процесния имот по КК и КР.

Решението на ОСЗ-Аксаково е издадено въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне. Същото е влязло в законна сила и представлява индивидуален административен акт с конститутивно действие, което се проявява с приключване на процедурата по възстановяване на собствеността. Решението е издадено от компетентен орган в рамките на неговата компетентност и в предписаната от закона форма, на законово основание и при наличие на всички материално-правни предпоставки за издаването му. Съдържа всички необходими реквизити. Имот №058085, който съответства на процесния имот, предоставен като обезщетение на праводателите на ответниците, съществува в КВС.

Освен гореизложеното излага още и следното:

Земеделски земи, които не са заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. не са били изкупени от ползвателите, се придобиват от общината по реда на чл.19 ЗСПЗЗ, респ. по реда на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. Доколкото обаче процесният имот е бил засегнат от реституционно решение, е НЕВЪЗМОЖНО по силата на закона собствеността върху него да се трансформирала в общинска. Имотът не е имал и характеристиките на държавен имот, тъй като същият е подлежал на възстановяване и за него е била извършена реституционна процедура. Твърди, че процесният имот не е предоставен от Държавата на Община Аксаково. Същият не фигурира в списъка на земите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, а ако е така прави възражение, че не са били налице предпоставките за включването му във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ и неправилно е определен като такава земя.

Излага, че съгласно разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ /редакция ДВ, бр.98/1999 г./ общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, като след изтичане на 10 годишен срок земите стават общинска собственост. С промяната на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 13/2007 г./ според новата редакция на чл.19 ал.1 и 2 общината стопанисва и управлява земеделските земи, останали след възстановяването на правата на собствениците, като след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Определянето на имотите като общински се извършва от комисия, назначена от директора на ОД „Земеделие"-Варна, в която участват представители на ОСЗ, АГКК на Общината, на ДГС или ДПС. С промяната на закона 10 годишната придобивна давност за придобиване на имотите по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ от Общината е отпаднала и е заменена с административната процедура по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ за определяне на статута им, като общинска собственост. В тази връзка, твърди, че административна процедура по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ за определянето на земите по чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ също не е била проведена. Тъй като планът за земеразделяне на землището на с.Осеново, Аксаково, е обнародван в ДВ, бр.38/2000г., от деня на обнародването му до влизане в сила на разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 13/2007 г./, с което е променена процедурата по придобиване от Общината на останалите след възстановяването правата на собствениците земеделски земи, не е изтекъл предвиденият 10 годишен придобивен срок по чл.19 ЗСПЗЗ /редакция ДВ, бр.98/1999 г./, поради което Общината не е могла да придобие на това основание имота, за чиято собственост претендира. Не е проведена и административната процедурата по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ за определянето на този имот като общински, за да се приеме, че е станал общинска собственост по силата на закона.

На следващо място твърдят в евентуалност, че имотът е придобит от тях освен на посоченото основание - даР.е, обективирано в Нотариален акт за даР.е на недвижим имот № 6, том I, рег. № 246, дело № 5 от 23.01.2009г., което е втората разпоредителна сделка след решението на ОСЗ-Аксаково, така и на изтекла в полза на ответниците придобивна давност.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1, предл. трето от ГПК.

От ответниците в евентуалност е направено възражение за придобиване на имота по давност на осн. чл. 79 ЗС.

Към доказателствения материал по делото е приложено гр.д. )3874/2007 г. на РС-Варна. С Решение №3 /02.01.2018 г. по същото дело съдът е приел за установено по отношение на ОСЗГ - Аксаково и община Аксаково, че наследниците на П. Т. А., б.ж. на с. Климентово, община Аксаково, поч. на 21.07.1994 г. имат право да възстановят правото си на собственост върху следните земеделски земи, находящи се в землището на с. Осеново, община Аксаково: нива с площ от 6.800 дка в местност „Текенски път", при граници: И. Д. Н. Г. И. С., В. И. Г., Х. И. К.; нива с площ от 17.700 дка в местност „Дългите парчета", при граници: Х. Х. В., Г. Д. У., М. Д. Г. и път; нива с площ от 10 дка в местност „Сухата чешма", при граници: Г. К. Ч., Г. И. Б., З. Г. М. и път; нива с площ от 14 дка в местност „Сакар тепе", при граници: И. А. К., М. Х. К., Г. Д. У. и дол, придобити от наследодателя по силата на продажба, обективирана в нот. акт № 387, том II, регистър 7899, дело № 1611/1942 г. и внасянето им в ТКЗС, по иск на Д. Т. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Кичево, община Аксаково, обл. Варна, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

Между страните не е спорно, че с Решение №23-І от 27.08.2008 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището н ас. Осеново, ЕКАТТЕ 54145, община Аксаково на Общинска служба по земеделие с. Аксаково на наследниците на П. Т. А. (бивш жител на с. Климентово) се възстановява правото на собственост върху 7 имота, както следва: 1. Изоставена нива с площ от 1, 825 дка, находяща се в местност "Канайол", представляваща имот № 000834; 2. Изоставена нива с площ от 9, 093 дка, находяща се в местност "Канайол", представляваща имот №000851; 3. Изоставена нива с площ от 0, 606 дка, находяща се в местност "Канайол", представляваща имот № 057046; 4. Нива с площ от 16, 436 дка, находяща се в местност "Канайол", представляваща имот № 057057; 5. Изоставена нива с площ от 1, 222 дка, находяща се в местност "Канайол", представляваща имот №058007; 6. Изоставена нива с площ от 22, 720 дка, находяща се в местност "Канайол". представляваща имот №058047; 7. Изоставена нива с площ от 0, 626 дка, находяща се в местност "Канайол", представляваща имот № 058085 (процесен).

Не е спорно, че с Нотариален акт №6, том I, рег. №246, дело №5 от 23.01.2009г.

Е. С. С. и А. Р. Д. са придобили чрез даР.е от П. Д. П. недвижим имот, а именно - по 1/2 ид.ч. всеки от ответниците от изоставена нива с площ 626кв.м., находища се в местност „Канайол", землище с. Осеново, община Аксаково, представляваща имот № 058085 по плана за земеразделяне (КВС) на същото землище, както и че П. Д. П. е придобил имота посредством извършено даР.е от Д. Т. К. и Т. Д. К. с Нотариален акт №174, том ІV, рег. №9666, нот.д.№693 от 05.11.2008г.

Видно от удостовеР.е за наследници на П. Т. А., ЕГН ••••••••••, поч. на 21.07.1994 г. негов единствен наследник е Т. П. А., ЕГН ••••••••••.

Видно от удостовеР.е за наследници на Т. П. А., ЕГН ••••••••••, поч. на 07.03.2005 г., същият е оставил за наследници Д. А. К., ЕГН •••••••••• – сестра, поч. на 19.02.2005 г. и Д. Т. К., ЕГН •••••••••• – племенник.

По делото е спорно дали Решение №23-1 на Общинска служба по земеделие с.

Аксаково е валидно, като е отправено искане за упражняване на инцидентен съдебен контрол по реда на чл.17 от ГПК за нищожност на същото.

По делото не е спорно също, че възстановените земи в местност Канайол, землището на с. Осеново, общ. Аксаково не съвпадат по местонахождение с нито една от признатите за възстановяване на наследниците на П. Т. А. с Решение №3 от 02.01.2008 г. по гр.д. №3874/2007 г. на ВРС ниви. Същото се установява и от допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Р. П., която съдът цени като обоснована и компетентно дадена.

От заключението на вещото лице се установява още, че процесният имот е актуван с Акт за частна общинска собственост №22, том 36, рег. 14114, дело 8415/09.05.2024 г., издаден от Служба по вписванията – гр. Варна (непредставен по делото). Също се установява, че планът за земеразделяне на землище на с. Осеново, включващ и местностите „Текенски път“, Дългите парчета“, „Сухата чешма“ и „Сакар тепе“ е обявен в Д.В. бр.38 от 08.05.2000 г., или към датата на постановяване на Решение № 23-1 Решение № 23-1 от 27.08.2008 г. от ОСЗ Аксаково, планът е бил изготвен. В местностите „Текенски път“, Дългите парчета“, „Сухата чешма“ и „Сакар тепе“ възстановяването е извършено в „нови реални граници“ (план за земеразделяне) по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ. В тези местности няма масиви, предвидени за възстановяване на имоти в стари реални, респ. възстановими граници, тъй като за тези местности такива не са установени и не са установени стари планове на населени места или комасационни планове. Процесният имот до издаване на съвместна Заповед №РД-04-7706/21.07.2004 г. между Областен управител на област Добрич и местност Варна, с която е променена землищната граница между селото Осеново, общ. Аксаково и с. Кранево, общ. Балчик е попадал в землището на с. Кранево, общ. Балчик, а имотите признати за възстановяване с Решение №3/02.01.2008 г. по гр.д. №3874/2007 г. по описа на РС-Варна в землището на с. Осеново, общ. Аксаково.

Представена е цялата преписка по издаването на Решение №23-1/27.08.2008 г. на Общинска служба по земеделие с. Аксаково, от която се установява следното:

С молба вх. №3480/28.07.2008 г. Д. Т. К. като наследник на П. Т. А. е поискал да му бъдат възстановени имоти в землището на с. Осеново, съгласно Решение №3 от 02.01.2008 г. на ВРС. Върху молбата е поставена резолюция „Да! Да се постанови решение по чл. 18, ал.2 от ПП ЗСПЗЗ, съгласно решението на ВРС, ХІІ с. по гр.д. №+3874/2007 г. за имот в землище на с. Осеново: Нива с площ от 6, 800 дка, в м. „Текенски път“; Нива с площ от 17, 7000 дка в м. „Дългите парчета“, нива с площ от 10, 000 дка в м. „Суха чешма“ нива с площ от 14, 0000 дка в м. „Сакар тепе“. Собственик на имота е П. Т. А., б.ж. на с. Климентово.“ Със Заявление вх. №753/01.08.2008 г. Д. Т. К. е отправил искане до на Общинска служба по земеделие с. Аксаково да му бъде възстановена собствеността върху земеделски земи в землището на с. Осеново, ЕКНМ 54145, както следва: нива, в м. „Текенски път“, нива в м. „Дългите парчета“, нива в м. „Суха чешма“ и нива в м. „Сакар тепе“.

С протокол №14756 от 01.08.2008 г. на Общинска служба по земеделие с.

Аксаково на осн. чл. 18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ и протоколи №000/27.09.1999 г. по чл.18г, №19/06.01.1993 г. по чл.18д и №14/20.10.1992 г. по чл.18е от ППЗСПЗЗ е взела решение, с което признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, както следва: нива с площ от 6, 800 дка, в м. „Текенски път“; нива с площ от 17, 7000 дка в м. „Дългите парчета“, нива с площ от 10, 000 дка в м. „Суха чешма“ нива с площ от 14, 0000 дка в м. „Сакар тепе“. Общо 48, 500 дка, при условията на чл.15, ал.2 от ЗСПЗЗ, въз основа на Решение №3/02.01.2008 г. по гр.д. №3874/2007 г. на ВРС, тъй като имотите попадат под разпоредбите на чл.25, ал.3 от ППЗСПЗЗ и се възстановяват по реда на чл.19 или 10б от ЗСПЗЗ.

В преписката се намира и оспореното като нищожно Решение №23-І от 27.08.2008 г. на Общинска служба по земеделие с. Аксаково, с което на основание чл. 18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ и протоколи №…/…г. по чл.18е, решение №…./…г. по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и във връзка с направените измерванията на земята съгласно чл.18ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ в доказаните реално съществуващи (възстановими) стари граници е взето решение, с което се възстановява правото на собственост на наследниците на П. Т. А. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: 1. Изоставена нива с площ от 1, 825 дка, находяща се в местност "Канайол", представляваща имот № 000834; 2. Изоставена нива с площ от 9, 093 дка, находяща се в местност "Канайол", представляваща имот №000851; 3. Изоставена нива с площ от 0, 606 дка, находяща се в местност "Канайол", представляваща имот № 057046; 4. Нива с площ от 16, 436 дка, находяща се в местност "Канайол", представляваща имот № 057057; 5. Изоставена нива с площ от 1, 222 дка, находяща се в местност "Канайол", представляваща имот №058007; 6. Изоставена нива с площ от 22, 720 дка, находяща се в местност "Канайол". представляваща имот №058047 и 7. Изоставена нива с площ от 0, 626 дка, находяща се в местност "Канайол", представляваща имот № 058085 (процесен). Посочено е, че решението се издава в изпълнение на чл.18д, ал.4 от ППЗСПЗЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации подават заявление за възстановяване правата си върху земеделските земи в седемнадесетмесечен срок от влизане на закона в сила.

В ал.2 на чл.11 ЗСПЗ е уреден въпросът, с лицата по чл.11, ал.1 вр. чл. 10 ЗСПЗЗ, които са пропуснали да подадат заявления в срока по ал.1, като същите могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. Писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост. По делото се призовава общината по местонахождението на имота. Въз основа на постановеното решение общинската служба по земеделие при спазване изискванията на този закон определя земите, върху които се възстановява собствеността.

Съгласно чл.11, ал.3 от ЗСПЗЗ, когато съдебното решение е представено в общинската служба по земеделие след обнародването в "Държавен вестник" на обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне, собственикът се обезщетява при условията и по реда на чл. 10б.

Съгласно чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.

Или след обнародването на плана за земеразделяне собствениците на имоти, собствеността върху които е призната за възстановяване с решение на районния съд по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, се обезщетяват като собственици, върху чиито земи са проведени мероприятия, които пречат собствеността върху имотите им да бъде възстановено в стари реални/възстановими граници. Обезщетението се извършва със земи от общинския, респ. от държавния поземлен фонд, респ. с компенсационни бонове. Съгласно разпоредбата на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници.

Съгласно ал.2 на същия член в случаите, когато правото на собственост се възстановява в нови реални граници с план за земеразделяне, общинската служба по земеделие постановява решение, с което определя размера, категориите и ако е известна, местността, в която са се намирали земеделските земи, на които има право заявителят.

Именно такова решение е постановено по отношение на земите на наследодателя - цитираното по-горе решение по Протокол №14756/01.08.2008 г. – неоспорено от страните.

В същото е посочено, че общо следва да бъдат възстановени 48, 5 дка при условията на чл.15, ал.2 от ЗСПЗЗ.

Съгласно посочената разпоредбата на чл. 15, ал.2 ЗСПЗЗ, когато общинската служба по земеделие установи, че размерът на земеделската земя в границите на землището е намалял, съответно се намалява и подлежащата на възстановяване земя, с изключение на земите, които се възстановяват в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. Съответно се намаляват и земите, чиято собственост подлежи на възстановяване в изпълнение на съдебно решение за признато право на възстановяване на собственост чрез план за земеразделяне.

Съгласно ал.3 на същия член, собствениците се обезщетяват по тяхно искане за разликата между подлежащата на възстановяване и възстановената земя с равностойни земеделски земи по реда на чл. 10б и/или с поименни компенсационни бонове. Земите се оценяват при условия и по ред, определени от Министерския съвет, съобразени с действащите пазарни цени в съответния район. В чл.15, ал.4 ЗСПЗЗ е посочено, че собствениците се обезщетяват по реда на ал.3 и когато влязлото в сила съдебно решение, с което им е признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделските земи е представено в общинската служба по земеделие след обнародването в "Държавен вестник" на обявлението, че е изработен проект на плана за земеразделяне, какъвто е настоящият случай.

В протокол №14756/01.08.2008 г. е посочено, че в случая е приложима разпоредбата на чл.25, ал.3 от ППЗСПЗЗ и земите следва да бъдат възстановено по реда на чл. 19 или чл.10б от ЗСПЗЗ.

Чл.25, ал.3 ЗСПЗЗ предвижда възстановяване на правото на собственост на общините върху земеделските земи, отнети им безвъзмездно и предоставени на държавни земеделски стопанства, трудовокооперативни земеделски стопанства, аграрно-промишлени комплекси и агрофирми, както и на държавни горски стопанства, когато са били включени в държавния горски фонд, освен ако са горски разсадници и полезащитни горски пояси.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ в приложимата редакция към дата на вземане на решението 01.08.2008 г. Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Съгласно ал.4 за срок 5 години общините са длъжни да предоставят земите по ал.1 при наличие на едно от следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците; 4. изпълнение на проекти за уедряване на земеделските земи в землищата на територията на общината; 5. изпълнение на обекти от техническата инфраструктура, както и на други проекти, за които съгласно закон се допуска принудително отчуждаване;

Съгласно чл.21, ал.1 от ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване право на собственост въз основа и в съответствие с решението на съда и заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ. Ако решенията на съда са постановени преди обнародване на проектоплана за земеразделяне в "Държавен вестник", решенията на общинската служба по земеделие се отразяват в него или същият се коригира преди одобряването му. Когато обаче Общинската служба по земеделие издава решение за обезщетяване на собственика по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, когато той е представил влязло в сила съдебно решение за признато право на собственост върху земеделски земи след обнародване в "Държавен вестник" на обявлението, че е изработен проект на плана за земеразделяне, съдебното решение може да се изпълни върху земи по чл. 19 ЗСПЗЗ на територията на общината.

Или в настоящия случай Общинската служба по земеделие, гр. Аксаково е имала воля да обезщети собственика чрез предоставянето му на обезщетение със земи от Общинския поземлен фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ, какъвто е и крайният резултат на оспорвания административен акт. Този краен резултат не само, че не противоречи на закона, но и е изискван от него, тъй като с оглед на анализа на правната уредба, при възстановяване на земи въз основа на решение по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, при обнародван план за земеразделяне, единственият възможен начин е обезщетяване на собственика със земи по чл.19 ЗСПЗЗ в общинското землище.

Тук следва да се отбележи, че земите, чието право на възстановяване се признава едва с решение по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, също представляват земи по чл.19 ЗСПЗЗ, тъй като същите не са заявени в срока по чл.1, ал.1 от ЗСПЗЗ и съответно са включени в плана за земеразделяне като непоискани за възстановяване земи, освен ако разбира се не са възстановени на други собственици с план за земеразделяне по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, както е в настоящия случай по отношение на местностите, в които са се намирали земите, подлежащи на възстановяване.

Де факто дали да обезщети собственика точно със старите му земи или с други такива е от преценката на органа, в случая – ОСЗ Аксаково, като същият извършва преценка с оглед на възможността това да бъде сторено.

Съгласно заключението на вещото лице инж. Р. П. се установява, че в теР.те, където са се намирали старите имоти собствеността е възстановявана в нови граници, а не в стари реални граници, както и че съгласно плана за земеразделяне в тези теР. няма необходимата площ имоти, които да бъдат предоставени на собственика, поради и което на същия са предоставени земи на друго място. Разпоредбата на чл.10б, ал.2 ЗСПЗЗ не поставя условие земите, дадени в обезщетение, да се намират в същата местност и дори в същата община, тъй като е предвидено, ако няма имоти от общинския поземлен фонд, на собственика да се предоставят такива от държавния поземлен фонд, в обхвата на който влизат имоти от цялата територия на държавата.

Съгласно чл.17, ал.2 от ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е участвала в производството по издаването или обжалването му.

От ищеца е заявено искане за осъществяване на косвен съдебен контрол за нищожност на решение 23-І от 27.08.2008 г. ОСЗ Аксаково, по което съдът намира следното:

Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл.146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставянето на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и, за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила критерии, кога един порок води до нищожност, които съдът ще разгледа в контекста на настоящия казус:

1). Некомпетентност на органа, издал акта. Оспорваният акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, поради което това основание за нищожност не е налице.

2). Порок във формата. В настоящия случай актът е издаден в предписаната писмена форма и е подписан от издателите си – членовете на комисията. В същия е посочено кои земи се възстановяват, с каква площ, местонахождение и граници и на кое лице;

3). Съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това основание за нищожност е налице, само ако е толкова сериозно, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло, или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. В конкретния случай, както беше посочено е спазена административната процедура, като крайният резултат от акта е именно желаният от органа резултат (Протокол 14756/01.08.2008 г.) – да възстанови на наследниците на П. Т. А. посочени поземлени имоти при условията на чл. 25, ал.3 ППЗСПЗЗ и чл.19 или чл.10б от ЗСПЗЗ, които и именно са били приложимите норми.

4). Нарушения на материалния закон. Същите по принцип касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и да е орган, да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Т.е. нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано - административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт. Както се посочи по-горе, постигнатите с акта правни последици са не само правно допустими, но и правно изискуеми с оглед на приложимата правна уредба при наличие на решение по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, постановено след обнародване на плана на новообразуваните имоти;

5). Превратно упражняване на власт. Същото е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Не е относимо към настоящия казус.

С оглед на изложеното съдът намира, че не се установи оспорваният индивидуален административен акт да страда от някой от пороците, водещи до неговата нищожност, поради което същият следва да бъде зачетен от съда като валиден.

Доколкото същият признава правото на собственост на праводателя на ответниците върху процесния имот, а същите са придобили имота чрез правна сделка (даР.е) от лица, които също са го придобили чрез правна сделка – даР.е, то съдът намира, че ответниците успяха при условията на пълно и главно доказване да установят, че са станали собственици на процесния имот на годно правно основание. Община Аксаково не е навела твърдения да е придобила имота на свой ред след постановяване на реституционното решение на каквото и да било правно основание, поради което и същата към момента не се легитимира като собственик на имота, независимо, че има индиция за актуването на същия като частна общинска собственост, но едва в хода на процеса.

Отделно от горното следва да бъде отбелязано, че съгласно представено протоколно решение №3 от 12.05.2009 г. от заседание на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ в състав, определен със Заповед №РД-09.253 от 01.12.2008 г. на директора на ОДЗ – гр. Варна, между които и Атанас Гьошев – директор дирекция „ОСС“ в Община Аксаково, с което решение са определени имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ по землища, включително, придобитите преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, обр. ДВ, бр.13 от 2007г. за община Аксаково. В приложения списък липсва процесния имот. Доколкото списъкът е приет непосредствено след постановяване на оспорваното решение, то съдът намира, че с оглед участието на представител на Община Аксаково в комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, то ищецът е бил наясно още към 2008 г., че процесният имот е възстановен и вече не е част от общинския поземлен фонд.

На основание изложеното по-горе съдът намира, че предявеният от ищеца иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Съдът намира, че с оглед на основанието за отхвърляне на иска не следва да бъде разглеждано заявеното в условията на евентуалност възражение на ответниците за придобиване на имота въз основа на упражнявано от тяхна страна давностно владение, както и събраните в тази връзка доказателства.

С оглед направеното искане за присъждане на разноски от ответниците на всеки следва да бъдат присъдени такива на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. На ответника Е. С. следва да бъде присъдена сумата от 1950, 00 лв., от която 1800, 00 лв. – възнаграждение за един адвокат и сумата от 150, 00 лв. – депозит за вещо лице и на ответника А. Д. сумата от 1800, 00 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът