Решение № 1727 от 6.11.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 492/2024 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК. Постъпила е касационна жалба от „ХЕЛИЯ-ТУР“ ЕООД, ЕИК 200588527, със седалище и адрес на управление в гр. Омуртаг, [улица], ••••••, представлявано от управителя М. Х. А., действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. И. Ш. от АК – Търговище със съдебен адрес в град София, против Решение №15 от 10.06.2024г., постановено по АНД № 20243510200029 по описа за 2024г. на PC - Омуртаг, с което е потвърдено Наказателно постановление № 729516-F721965/06.10.2023 г., издадено от Д. Г. Р. – К. - Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, и със същото на „ХЕЛИЯ-ТУР“ ЕООД, ЕИК 200588527 е наложена имуществена санкция в размер на 700.00 лева на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, и дружеството е осъдено да заплати на НАП сумата от 100.00 лв. - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът счита съдебното решение за незаконосъобразно и за неправилни направените в същото изводи за спазване на материалния и процесуалния закон в хода на АНПроизводство. Според него е неправилна дадената правна квалификация на нарушението във връзка с чл. 185 ал.1 ЗДДС, която не кореспондирала с установените фактически обстоятелства и съгласно която на санкциониране по силата на тази разпоредба подлежат лица, които не издадат документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Същият посочва, че за нарушаване на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006г. административно наказание не е предвидено, поради което в съответствие с определението на чл. 6 ЗАНН следвало да се приеме, че същото не се явява административно нарушение. Наред с това посочената като нарушена норма на чл. 118 ЗДДС предвиждала издаване на наредба от министъра на финансите, поради което съгласно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН АНОрган бил длъжен да посочи конкретните законови разпоредби, които са нарушени виновно. Ето защо визира неправилно приложение на материалния закон както по отношение квалификацията на нарушението, така и досежно санкционното основание. Освен това касаторът твърди немотивираност на размера на наложената имуществена санкция над минималния законов размер, тъй като в случая били взети предвид тежестта на нарушението, смекчаващите и утежняващи обстоятелства само бланкетно, като липсвали мотиви по съществото на направената от АНОрган преценка, както и посочване на конкретно обсъдени утежняващи и смекчаващи обстоятелства. Излагат се съображения за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН, а именно: липсата на настъпили каквито и да е вредни последици от деянието за фиска на държавата (обстоятелство, изрично посочено в наказателното постановление), фактът, че жалбоподателят е редовен данъкоплатец, както и че нарушението е за първи път и представлява инцидентен случай, т.е. обществената опасност на деянието и на дееца били явно незначителни. Предвид тези аргументи касаторът моли да бъде отменено изцяло оспореното решение на РСО като незаконосъобразно. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се явява и процесуалния му пълномощник, но от последния е изпратена писмена защита, в която поддържа жалбата и излага аргументите, изложени в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - Началник отдел „Оперативни дейности“- гр.Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, се представлява по делото от главен юрисконсулт М. Д., която оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето ѝ и за оставяне в сила на обжалваното със същата решение на РСО, поради точно установяване на фактическата обстановка и правилно приложение на закона. Претендира присъждане на съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата като изтъква, че в обжалваното решение са изложени правилни изводи за липсата на допуснати нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон в хода на АНПроизводство. Ето защо счита, че съдебното решение на РСО следва да бъде оставено в сила. Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С Решение №15 от 10.06.2024 г., постановено по АНД №20243510200029 по описа за 2024г. на PC - Омуртаг, е потвърдено Наказателно постановление № 729516-F721965/06.10.2023г., издадено от Д. Г. Р. – К. - Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на „ХЕЛИЯ-ТУР“ ЕООД, ЕИК 200588527, със седалище и адрес на управление в гр. Омуртаг, [улица], ••••••, представлявано от М. Х. А.-управител, на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700.00 лева. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на НАП сумата от 100.00 лв. - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. В мотивите на решението въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 15.08.2023г., при оперативна проверка на компетентни длъжностни лица при ЦУ на НАП в търговски обект: Бистро „Хелия“, находящ се в гр. Омуртаг, [улица], стопанисван от „Хелия Тур“ ЕООД с ЕИК: 200588527 с представляващ М. Х. А., било установено, че за търговския обект- бистро „Хелия“ в гр. Омуртаг има издадено Удостоверение за регистрация на обект „Бистро Хелия“ с номер №00029/20.03.2009г., категория една звезда, 50 места. Проверката била с цел установяване спазване разпоредбите на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, относно отчитането на приходите от продажби и отчетността на оборотите и данъчно-осигурителното законодателство. За установените факти и обстоятелства на основание чл.110, ал.4, във връзка с чл.50, ал.1 от ДОПК, бил съставен протокол за извършване на проверка /обр.Кд-184/ с номер 0099093/ 15.08.2023год. Установено било, че дружеството има в обекта един брой фискално устройство Модел „ELTRADE" А3 KL с осъществена дистанционна връзка на ФУ в НАП с рег. №4340296 от 19.09.2019г., ИН на ФУ: ED 337487 и ИН на ФП: 44337487. Съгласно попълнен опис на касовата наличност от продавач - консултант в обекта Г. К. Й. било установено, че в касата на търговския обект имало налични 483.98лв. Съгласно разпечатан дневен финансов отчет /X-отчет/ с №0007648/15.08.2023г. бил установен дневен оборот 27.92 лв. и служебно въведени 100лв. Изведени средства нямало. Общо налични в брой по дневен финансов отчет № 0007648/15.08.2023г. средства - 127, 92лв. Установена била разлика в касовата наличност в размер на 356.06лв. С оглед направените констатации проверяващите приели, че търговецът не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, което представлявало нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. За констатираното нарушение срещу дружеството-жалбоподател на 18.08.2023г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение с. AN №F721965, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Актът е бил предявен на представляващия дружеството-нарушител на същата дата и е подписан от него без възражения. Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите по административнонаказателната преписка, Началник на отдел "Оперативни дейности"-Варна, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", е издал Наказателно постановление №729516-F721965/06.10.2023г., с което на „ХЕЛИЯ-ТУР“, на основание чл.185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 700 лева. Въззивният съд е установил приетата фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – актосътавителя и свидетеля по съставения АУАН. В мотивите на обжалваното съдебно решение е обсъдено, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените срокове и съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити; правото на защита на санкционирания субект не било нарушено. Въззивният съд е приел за правилно субсумирани установените по делото обстоятелства под правната норма на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, която в случая се явява нарушена такава. Тази норма е част от наредбата, чието издаване се визира от другата посочена в АУАН и НП норма – чл. 118 ал.4 ЗДДС. Изхождайки от тази констатация районният съд е преценил като правилно посочена санкционната норма на чл. 185 ал.2 ЗДДС във вр.с чл. 185 ал.1 ЗДДС. Съобразил е действащата към датата на извършване на нарушението редакция на тази норма и е приел за справедливо и законосъобразно определен размера на наложената имуществена санкция. В обжалваното решение са изложени мотиви и относно липсата на основание за прилагане на чл. 28 ЗАНН и за определяне на случая като маловажен, тъй като същият не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид предвид това, че самото изискване за регистриране на промяна в касовата наличност е предвидено извън случаите на продажби - за които също има изискване за регистриране и издаване на касова бележка, а наред с това процесното нарушение е такова на формално извършване и не следва да са настъпили негативни правни последици от същото. Районният съдия е обсъдил, че нарушената правна норма има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното ФУ суми от продажби и от извършено служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент, като с оглед на това, неотразяването на всяко движение на парични средства във ФУ, води до невъзможност да се установи или най-малкото затруднява контролните органи при контролиране на това дали разликата се дължи на неотчетени продажби или не, и това нарушение може да се квалифицира по чл. 28 от ЗАНН само в случаите, когато се касае за разминаване в касовата наличност, което да е пренебрежимо малко като стойност, спрямо регистрирания оборот, какъвто настоящия случай не е. Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи: При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които да водят до невалидност или недопустимост на същия, не са налице и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол. При проверката за допуснати от районния съд нарушения на закона и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основания съответно по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 НПК във вр.с чл. 63в ЗАНН, касационният съд прецени следното: Правилен е извода на районния съд за наличието на материална и териториална компетентност на лицата, издали АУАН и НП в случая, като тяхната компетентност произтича от разпоредбата на чл. 193 ал.2 ЗДДС и Заповед №ЗЦУ – 1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП/т.1.1 б.“г“ и т.2.1/. След съвкупен анализ на събраните доказателства въззивният съд е направил съответстващия на приложимия материален закон извод за реализирано от касатора административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В този аспект неоснователно е възражението на касатора за неправилност на правната квалификация на нарушението и за несъответствие на същата с действителните обстоятелства по случая. Съгласно чл. 118, ал. 4 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се определят изложените в т.1-9 условия, сред които са условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. Именно на това законово основание е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, чиято норма на чл. 33 ал.1 е посочена като нарушена в случая и съгласно която извън случаите на продажби/ сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Категорично предвид приетата за установена фактическа съвкупност настоящият казус касае регламентацията на тази законова норма. В случая е намерена в касата сума, чийто произход не може да се свърже с приход от продажби или от сторно операции, поради което същата е следвало да се регистрира във ФУ като "служебно въведени" суми. С оглед коректността следва да се посочи, че районният съд се е позовал сравнително в мотивите на решението на разпоредбата на чл. 33 ал.2 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., за която обаче следва да се отбележи, че е отменена от 29.03.2019 г., поради което и не подлежи на обсъждане в настоящия казус. Във връзка с довода на касатора относно нарушаване на основното правило по чл.6 ЗАНН за наказуемост на деянието, представляващо административно нарушение, следва да се посочи, че такава законова празнота и липса на предвидена съответна санкция не е налице. Посочената като санкционно основание в случая норма на чл. 185 ал.2 от ЗДДС в редакцията ѝ към момента на извършване на нарушението е предвиждала следното: „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“. В случая е извършено административно нарушение на подзаконов нормативен акт по прилагането на чл. 118 ЗДДС, каквато е Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., съдържаща посочената нарушена норма на чл. 33 ал.1. Предвид отчетения в АУАН и в НП факт, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, на основание последното изречение на чл. 185 ал.2 от ЗДДС правилно имуществената санкция е определена съгласно чл. 185 ал.1 ЗДДС. Към момента на извършване на нарушението – 15.08.2023г., предвидената в чл. 185 ал.1 ЗДДС имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, е била в размер от 500 до 2000лв. В случая АНОрган е определил имуществената санкция над предвидения в закона минимален размер, а именно 700 лева. Както правилно е отбелязал районният съд, АНОрган е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал.1 от ЗАНН и е отчел немалката стойност на сумата, в която се изразява разминаването в касовата наличност, от една страна, а от друга обстоятелството, че нарушението е първо по ред, при което правилно е индивидуализирал размера на имуществената санкция в размер малко над минималния предвиден в закона. Следователно налице са балансиращи отговорността обстоятелства, влияещи върху определяне размера на имуществената санкция, при каквито обстоятелства се дължи определяне на наказанието около средния размер. В случая наложената имуществена санкция е под този предвиден среден размер по закон. Настоящият касационен състав изцяло споделя като правилни и законосъобразни изложените от районния съдия мотиви относно немаловажността на случая и съответно правилната преценка на АНОрган за неприложимост на чл. 28 ЗАНН. Неоснователно е оплакването на касатора за това, че АНОрган и РС не съобразили при тази преценка липсата на настъпили каквито и да е вредни последици от деянието за фиска на държавата (обстоятелство, изрично посочено в наказателното постановление), фактът, че жалбоподателят е редовен данъкоплатец, както и че нарушението е за първи път и представлява инцидентен случай. Липсата на настъпили вредни последици за фиска/неотразяване на приходи/ е обстоятелство, заложено от законодателя в санкционната норма на чл. 185 ал.2 изр.1 ЗДДС и води до прилагане на превилегированата санкция на чл. 185 ал.1 ЗДДС, поради което не може да бъде повторно отчитано и при преценката за маловажност на случая. Твърдението, че касаторът е редовен данъкоплатец, не е доказано, а и същото не е относимо към състава на извършеното нарушение и степента на обществена опасност на нарушителя. Извършването на нарушението за първи път не води автоматично до определяне на случая като маловажен, предвид това, че се касае за сравнително голяма по размер сума, представляваща разлика между установената касова наличност и регистрираната сума във ФУ. При така изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение не страда от пороци, които да обосновават неговата неправилност, същото е достатъчно мотивирано, постановено е при правилно приложение на материалния закон, при спазване изискванията на процесуалния закон и при съобразяване на правилата за определяне на административното наказание, поради което следва да бъде оставено в сила изцяло. По отговорността за разноски – от ответната страна е направена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото, равнозначен на отхвърляне на жалбата, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.3 АПК, съгласно която при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормите на чл. 63д ал.4 и ал.5 ЗАНН регламентират, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като в тези случаи размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 27е от НЗПП, приета на основание ЗПП, предвижда, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лв. Настоящото производство попада в тази категория дела. Предвид положения от представителя на ответната страна труд, изразяващ се в лично участие в проведеното единствено съдебно заседание и в изразяване на становище по съществото на спора, съдът намира, че следва да се определи и присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева. Ето защо касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 80 лева. С оглед приетото в мотивите на Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т. е. в полза на Национална агенция за приходите, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 2 ал.2 ЗНАП. Това тълкуване синхронизира и с вложения смисъл в понятието „поемане на разноски от административен орган“ по смисъла на §1 т.6 от ДР на АПК, което представлява поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Поради изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН и чл. 63д ал.1 и ал. 4 ЗАНН, касационният съд