Решение № 2056 от 28.3.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 1133/2024 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5377/21.11.2023 г. по НАХД № 2570/2023 г. на СРС, НО, 109 състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ срещу Решение № 5377/21.11.2023 г. по НАХД № 2570/2023 г. на СРС, НО, 109 състав. С оспореното решение е отменено Наказателно постановление № НП-1/05.01.2023 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, с което на С. И. К. са наложени: глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 89, ал. 1 от ЗЗ, на основание чл. 220, ал. 2 от ЗЗ, както и глоба в размер на 300 лв. за нарушение на т. 5.5 от Медицинския стандарт по „Неврохирургия“ на основание чл. 116к, ал. 1 от ЗЛЗ. В касационната жалба се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно. Моли се то да бъде отменено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се явява, представлява се от юрк. Г., който поддържа касационната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - С. И. К. – в съдебно заседание не се явява, представлява се от адв. И., който оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Софийска градска прокуратура прокурор К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Административен съд София – град, І касационен състав, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, приложим по силата на чл. 63в от ЗАНН, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Въз основа на събраните по реда на НПК доказателства и доказателствени средства Софийският районен съд е установил, че пациентът Х. Н. Х., на 84 години, е посетил втора база на „Аджибадем сити клиник диагностично- консултативен център“ ЕООД по повод болка след прекаран Херпес зостер. Извършен е преглед от доц. Д-р С. К., специалист по неврохирургия, отразен в Амбулаторен лист за платен преглед № 88 на 25.06.2022 г. в 12: 17 часа. Осъществена е радиофреквентна аблация в ляво на торакален отдел на гр. стълб с последваща невромодулация на същата дата. Отчетено е от проверяващите, че в предоставената медицинска документация липсва декларация за информирано съгласие от пациента в писмен вид, видно и от декларираното от доц. К. в предоставеното становище. След извършена проверка бил съставен АУАН № А-240/02.12.2022 г. Въз основа на АУАН било издадено Наказателно постановление № НП-1/05.01.2023 г. За да отмени НП, СРС е приел, че не са налице предпоставките по чл. 89, ал. 1 от ЗЗ, изискващи получаването на информирано писмено съгласие от пациента за проведената манипулация. Относно второто установено с НП нарушение на т. 5.5. от Наредба № 7/2020 г. за утвърждаване медицински стандарт по „Неврохирургия“, СРС е направил извод, че от съдържанието на тази разпоредба не може да се установи по безспорен начин какво точно нарушение е констатирано, което нарушава правото на защита на санкционираното лице. Решението на СРС е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗЗ, при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма. По отношение на нарушението на тази норма, изразяващо се според административно наказващия орган в липса на писмено съгласие от пациента за извършената процедура, касационният състав приема за правилна преценката на СРС, че извършената манипулация не води до повишен риск за здравето на пациента, поради което за нейното извършване не се изисква писмено съгласие на пациента и не е извършено посоченото в НП нарушение от наказаното лице. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване на защита на правата на пациента. Съгласно т. 5.5.1 от Наредба № 7/2020 г. за утвърждаване медицински стандарт по „Неврохирургия“ степента на обем и сложност на оперативната интервенция се повишава с едно ниво в случаите, когато пациентът е на възраст над 65 години. Посочената разпоредба от наредбата не установява конкретен състав на административно нарушение, а единствено регламентира определянето на сложността на съответната оперативна намеса. Касационният състав споделя извода на СРС, че от така посочената като нарушена разпоредба не се установява за какво деяние е санкционирано лицето с т. 2 от издаденото НП, което представлява съществено процесуално нарушение, препятстващо правото му на защита. Така мотивиран, Административен съд София-град, І касационен състав, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5377/21.11.2023 г. по НАХД № 2570/2023 г. на СРС, НО, 109 състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.