Решение № 5014 от 27.12.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 584/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 38, ал. 8 от Закона за защита на личните данни и е образувано по жалбите на Б. Б. П., [ЕГН], С. И. В., [ЕГН] и Д. Л. В., [ЕГН] и тримата от [населено място], [улица], подадени чрез адв. Г. АК – Пазарджик против Решение № ППН-01-4/2023/26.04.2024 г. на Комисията за защита на личните данни. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Моли се да бъде отменено. Претендират се направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, се представляват от адв. Г. и адв. Ч. АК – Пазарджик, които по изложени съображения молят съда да уважи подадената жалба и отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Представят писмена защита. Претендират направените разноски, съгласно списък на разноските. Ответникът по жалбата – Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител юрк. П., изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че постановеното решение е мотивирано, законосъобразно и обосновано, и моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Представя писмени бележки с вх. № 7231/23.08.2024 г. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък на разноските. Заинтересованата страна – Д. Г. К. се представлява от адв. Б. АК – Пазарджик, който по изложени съображения моли съда да остави без уважение подадените жалби като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък на разноските. Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Предмет на обжалване е Решение № ППН-01-4/2023/26.04.2024 г. на Комисията за защита на личните данни, с което на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД във връзка с чл. 58, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, Комисията за защита на личните данни е обявила жалба с peг. № ППН-01-4/03.01.2023 г., подадена от Д. Г. К., за основателна, като на основание чл. 58, § 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) 679/2016, за нарушение на чл. 5, § 1, буква „а“ и буква „в“ от Регламент (ЕС) 679/2016, е разпоредено на администратора – Б. Б. П., С. И. В. и Д. Л. В. да преустановят заснемането на обществени пространства, общи площи и съседни имоти, като за целта демонтират камерите за видеонаблюдение. С обжалваното решение е определен срок за изпълнение на разпореждането – едномесечен от влизане в сила на решението, след което да уведоми Комисията за изпълнението, като предостави съответните относими доказателства. По подадената жалба от Д. К. е извършена проверка на 10.07.2023 г., чийто констатации са обективирани в Констативен акт № ППН-02-541/07.09.2023 г. Установено е, че в [населено място], [улица]се намира жилищна сграда – етажна собственост, състояща се от приземен етаж с обособени гаражи и помощни помещения, три жилищни етажа, както и прилежащо към имота дворно място. На всеки етаж от сградата се намира по едно жилище, като жилището на Д. К. се намира на първия етаж, жилището на Б. П. и неговото семейство се намира на втория етаж, а жилището на С. И. В. и Д. Л. В. е на третия етаж в сградата, като двора на имота е с общо ползване. Към всяко от трите жилища има и по 1 бр. гараж на приземния етаж на сградата. Констатирано е, че на и около сградата е монтирана система за видеонаблюдение, която се състои от 5 (пет) броя камери за видеонаблюдение, от които 4 броя (Камера № 1, Камера № 2, Камера № 3 и Камера № 4) са Dahua IP камера, model: IPC- HFW1230DS-SAW-0280B; 2 МР Безжична DAY/NIGHT IP водоустойчива булет камера или FullHD 1080Р (1920x1080); Фиксиран обектив: 2.8mm/F2.0 с хоризонтален ъгъл 100°; Детекция на движение; Вграден микрофон; Вградена интелигентна IR LED подсветка - с дистанция на светене до 30 м. свързани към записващо устройство (NVR) и 1 (един) брой камера (Камера № 5) Techage 1080Р 48V, 2МР външна IR нощна камера разполагаща с SD карта памет (32 GB), с възможност за запис на звук. Извършват се записи и съхранение на видеокадри на записващото устройство (NVR) от Камера № 1, Камера № 2, Камера № 3 и Камера № 4 за срок от около 20 (двадесет) дни и на картата-памет от Камера № 5 за срок от 3 (три) дни, след което записите с видеокадри се изтриват автоматично по реда на тяхното постъпване. Най-старият установен запис от Камера № 1, Камера № 2, Камера № 3 и Камера № 4 е от 20.06.2023 г., а от Камера № 5 е от 08.07.2023 г. Установено е, че достъп до изходящия образ в реално време и записите с видеокадри се осъществява само отдалечено от Б. П., С. В. и Д. В., посредством инсталирано софтуерно приложение на мобилните им телефони. Основанието за извършваното видеонаблюдение е охрана на имота и опазване на имуществото. Системата за видеонаблюдение е изградена първоначално от Камера № 1, Камера № 2, Камера № 3 и Камера № 4 – монтирани през месец април 2022 г., а Камера № 5 е поставена допълнително през месец май 2023 г., като всичките са инсталирани от техническо лице – познат на П.. Проверяващите са описали пространственото разположение на видеокамерите в проверявания имот и обхват на видеонаблюдение: Камера № 1 е монтирана на метален стълб, разположен на срещуположната страна на улица-тупик (водеща към имота) и заснема самата улица, част от първия етаж на сградата, част от партерния етаж, гараж ползван от Д. К., подстъпът към входа на сградата, част от прилежащия двор и затревени площи намиращи се извън имота. Камера № 2 е разположена на същия метален стълб, на който е разположена Камера № 1 и заснема част от улицата-тупик, част от първия и партерния етаж на сградата, гаражът ползван от Д. К., част от прилежащото дворно място към имота и част от съседен имот собственост на семейство П.. Камера № 3 е монтирана на страничната фасада към втория етаж на сградата и заснема част от дворното място и част от улицата-тупик водеща към имота. Камера № 4 е разположена на задната фасада към втория етаж на сградата и заснема част от задния двор към имота, както и подстъпа към гаража на П. и подстъпа към гаража на В.. Камера № 5 е разположена на задната фасада към партерния етаж на сградата (до гаража на Пиперкови) и заснема задния двор към имота, подстъпа към гаража на П., подстъпа към гаража на В., както и част от черен път и затревени площи извън имота. Не се извършва предаване и запис на моментни снимки и видеокадри от образа на отдалечено устройство (FTP/Cloud сървър, E-mail или друго място за съхранение на данни). На обекта не се извършва охрана от друго физическо/юридическо лице по реда на Закона за частната охранителна дейност, което да има права на достъп до системата за видеонаблюдение. Системата за видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица, но не позволява лицево разпознаване на физически лица (посредством осъществяване на достъп до база с данни). Посочено е, че достъпът до системата за видеонаблюдение е ограничен посредством потребителско име и парола на инсталираните софтуерни приложения на мобилните телефони на П. и В.. На различни места по сградата има поставени информационни стикери, предупреждаващи за извършваното видеонаблюдение, на които не е посочена информация за администратора на лични данни, както и координати за връзка с него. От страна на Б. П. не са предоставени документи (правила, процедура, инструкция или други), регламентиращи обработване на лични данни чрез система за видеонаблюдение. За документиране на резултатите от проверката е съставен Констативен протокол, към който са приложени заснетите снимки на проверявания имот, системата за видеонаблюдение и изходящия образ от нея. Против Констативен акт с peг. № ППН-02-541/07.09.2023 г. е постъпило писмено възражение от Д. К., в което са изложени твърдения, че Камера № 1 – освен заснемането на част от подхода към жилищната кооперация и гаражът й, заснема и вътрешността на самия гараж, както и тераса намираща се над входната врата и прозорец на спално помещение. Заедно с гореизложеното Камера № 1 според жалбоподателката заснема и нейния личен автомобил, като при отворена врата на багажник, камерата наблюдавала директно в него. Относно Камера № 2 е посочено, че заснема гараж, автомобил, тераса източно изложение, прозорец на дневна и част от югоизточна тераса. Камера № 3 е насочена към тревна площ, представляваща общинска собственост, петно за построяване на четириетажна жилищна кооперация. А Камера № 4 е разположена на фасадата на терасата на ответника и в зависимост от фокуса на наблюдение, заснема терасата на г-жа К., прозорец на хол първи етаж, както и тераса на спално помещение, като жалбоподателката твърди, че от известно време наблюдава, постоянна променя във фокуса на всички камери. Във възражението се твърди, че освен Б. П., Д. и С. В., камерите се наблюдават най-вероятно и от съпругата на Б. – С., неговият баща Б. и майка му Ц., които живеят на друг адрес, както и дъщерята на В. – В.. С оглед на извършената проверка и направените констатации относно камери № 1 и 2, административният орган е приел, че от така установения обхват на заснемане не може да се направи извод за обработване на лични данни с цел охрана на личното имущество на живущите, предвид на местоположението на камерите, както и факта, че същите са монтирани на обществено място. Същите мотиви са посочени и по отношение на останалите камери, а именно камери № 3, № 4 и № 5, въпреки че същите се намират във вътрешността на имота е констатирано, че заснемат част от дворното място, част от улица-тупик, част от задния двор към имота, подстъпа към гаража на П. и подстъпа към гаража на В., както и част от черен път и затревени площи извън имота. Прието е, че от така установения обхват на заснемане не може да се направи извод за обработване на лични данни с цел охрана на личното имущество на живущите и предвид факта, че не е взето легитимно решение на етажната собственост, което да отговаря на изискванията на чл. 16 от ЗУЕС, относно въпросното видеонаблюдение между страните за охрана на имуществото им. В мотивите е казано, че дори и в случай на легитимно взето решение на етажната собственост относно охрана на общите части от имуществото, същото не създава правно основание за наблюдаване на обществени места, улици, съседни имоти и други, поради което избороените камери следва да бъдат демонтирани. Направен е краен извод, че при видеозаснемане извън имота, без да е налице някое от посочените условия за допустимост на обработването, същото се извършва в нарушение на принципа за свеждане на данните до минимум по чл. 5, параграф 1, буква „в” от Регламент 2016/679, който предвижда, че обработваните лични данни следва да бъдат подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват. По делото са разпитани свидетелите Л. М. М., Я. К. В. и С. Г. К., чийто показания съдът възприема за достоверни, последователни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят М. заяви, че при извършената проверка е констатирано наличие на изградена система за видеонаблюдение, състояща се от 4 броя камери за видеонаблюдение, свързани към записващо устройство, плюс още една камера за видеонаблюдение, която е отделно от системата, която съхранява записи на SD карта памет и е свързана с телефоните на лицата, които са проверени. Констатирано е било, че достъп до системата имат г-н Б. П. и съседите от третия етаж в къщата семейство В.. Според свидетеля тази система от 5 камери заснема както публични, обществени места около имота, така и части от етажната собственост и съответно гаража на Д. К. и входа на жилищната сграда отвън. Камерите заснемат около жилищната сграда и самата сграда. Свидетелят посочи, че камерите разпознават лица като може да бъде разпознато лице, ако се наблюдава към изходящия образ на камерите. Камерите са били стационарни и са заснемали само в едно положение. Могат да бъдат измествани ръчно, но не могат с приложение на телефона да се контролират и въртят. Свидетелят заяви, че при извършената проверка е разпознал лицето на колегата му на разстояние 10-15-20 м. Вътре в сградата е имало залепени информационни стикери, които информират за извършването на видеонаблюдение на адреса. Свидетелят посочи, че с една от камерите, която заснема входа на сградата и предната фасада, се наблюдават и терасите и ако има някой на терасите, това ще се вижда на записите. Според свидетеля В. през 2022 г. са извършили проверка в Панагюрище в жилищна сграда, която е в режим на етажна собственост или съсобственост. Проверката е била във връзка със система за видеонаблюдение, изградена на адреса, която се е състояла от 4 или 5 камери, които са монтирани по фасадата на сградата и отделно на външен пилон срещу сградата. Според свидетеля от това заснемане се виждат части от сградата, етажната собственост, но и извън нея. В обхвата на камерите попадаха части и извън етажната собственост като затревени площи, черен път зад жилищната сграда. Една от камерите е имала панорамна гледка към черния път и сградите в далечина. Камерите на пилона са били сигурност стационарни, тъй наречените bullet камери с насочен фокус. Една от камерите е била въртяща се – PTZ камери. Тя е била на задната фасада на блока над гаражи монтирана, с по-панорамната гледка. Свидетелят заяви, че камерите можеха да разпознаят образ, дали е мъж или жена, съответно ако го познавате лицето може да бъде разпознато. Две от камерите са монтирани на пилона срещу сградата. Едната е заснемала директно срещу гаража на г-жа Д. К., лицето, живеещо на първия етаж в жилищната сграда, което е подало жалба в Комисията. В обхвата на една от камерите на пилона попадаше директно гаражът на г-жа К. и част от фасадата на първия етаж. Свидетелят К. посоче, че е поставил 4 камери във въпросната сграда на [улица]в [населено място]. Камерите обхващат целия периметър отвън на сградата в четирите края. Камерите разпознават лица, номера, коли, с добро качество са. Ако лицето е по-далече или е тъмно, възможно е камерата да не го разпознае. Камерите са с фиксиран ъгъл от 85-90 градуса, не са въртящи. Б. П. е администратор на камерите, това е човекът, при който стои устройство и може да го гледа на монитор. Но отдалечен достъп може да имат 10 човека в реално време и всеки, който поиска може да има такъв. Свидетелят посочи, че е сложил четири камери, а впоследствие видял, че има и пета камера, която са си монтирали собствениците. По делото е открито производство по оспорване на протокол-решение от 01.04.2022 г. (лист 230), което съдът счита за недоказано, предвид на това, че по делото не са представени доказателства във връзка с оспореното съдържание и подписи. Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи: Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт. Обжалваното решение е издадено от компетентен колективен орган съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, прието е при необходимия кворум и с необходимото мнозинство. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД комисията е колегиален орган и се състои от председател и 4 членове, а решенията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете (чл. 9, ал. 3). Същото следва да бъде подписано от всички членове, участвали в гласуването. Спазено е изискването за кворум, доколкото на проведените заседания присъстват председателят и още трима, съответно двама от членовете на Комисията (чл. 8, ал. 6 от ПДКЗЛДНА). Лицата, присъствали на съответните заседания, са положили подписите си под оспорваното решение, взето с изискуемото мнозинство. В случая за оспореното решение е подписано от председателя и двама членове, поради което безспорно е формирано мнозинство и решението е валидно взето. В тази връзка не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 АПК. Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Оспореният акт съдържа ясна разпоредителна част, посочени са релевантните факти и обстоятелства и приложимите според административния орган правни норми, проявлението на които обосновава разпоредените от него правни последици. Наложена е мярка по чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент 2016/679 – да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да съобразят операциите по обработване на данни с разпоредбите на настоящия регламент и, ако е целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен срок. В производството не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същото е образувано по жалба на Д. К., което е във връзка с правомощията на КЗДЛ по по чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД – разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон. В това производство участват Комисията за защита на лични данни, лицето, подало жалба и администраторът на лични данни. Съдът намира, че в производството пред административния орган са изследвани всички факти и обстоятелства, съответно са събрани всички относими доказателства, като правилно са определени параметрите на видеонаблюдението. Административният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Видеонаблюдението като съвкупност от действия по записване и съхраняване, осъществявано с автоматично средство – система за видеонаблюдение, попада в обхвата на понятието „обработване“ по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, като данните в тази система позволяват идентифициране на физически лица по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Правилно административният орган е приел, че жалбоподателите осъществяват видеонаблюдение, при което имат качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679. Същият е определил целите на обработване на лични данни – охрана на лица и имущество и средствата за обработване – видеонаблюдение чрез повече от едно техническо средство (камера), т. е. чрез система за видеонаблюдение. Извършеното от жалбоподателя обработване на лични данни чрез видеонаблюдение с монтирани камери, е допустимо само при заснемане на собствения си имот, но не такова обхващащо части от други имоти, включително публични места (улица) извън процесния имот. От събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично се установи, че Камера № 1 заснема самата улица, част от първия етаж на сградата, част от партерния етаж, гараж ползван от Д. К., подстъпът към входа на сградата, част от прилежащия двор и затревени площи намиращи се извън имота. Камера № 2 заснема част от улицата-тупик, част от първия и партерния етаж на сградата, гаражът ползван от Д. К., част от прилежащото дворно място към имота и част от съседен имот собственост на семейство П.. Камера № 3 и заснема част от дворното място и част от улицата-тупик водеща към имота. Камера № 4 заснема част от задния двор към имота, както и подстъпа към гаража на П. и подстъпа към гаража на В.. Камера № 5 заснема задния двор към имота, подстъпа към гаража на П., подстъпа към гаража на В., както и част от черен път и затревени площи извън имота. Това води до извод за нарушение принципа по чл. 5, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679, а именно личните данни следва да са подходящи, свързани с и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват. Обработването на лични данни извън обхвата на имота на жалбоподателите е извън необходимото за целта обработване. В този смисъл е т. 13, т. 14 и т. 35 от решение на СЕС от 11.12.2014 г. по дело C212/13, относимо до тълкуването на член 3, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (отменена с чл. 94 от Регламент(ЕС) 2016 на ЕП и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на ФЛ във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО), според което посочената норма трябва да се тълкува в смисъл, че използването на система за видеонаблюдение, извършваща видеозаснемане на хора, съхранявано върху устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск, която е инсталирана от физическо лице в жилището му, за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците на къщата, като системата покрива и обществени места, не представлява обработване на лични данни при извършване на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на тази разпоредба. С оглед на това, съдът намира, че оспореното решение на КЗЛД е съобразено и с целта на закона, която е да се реализира правото на защита на лични данни и да се преустанови неправомерното обработване на лични данни. Корективната мярка по чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679 съответства на нарушението и е насочена за преустановяване на неправилното обработване на лични данни, чрез съобразяване извършваните операции по обработването им по определен начин и срок. Предвид горното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата – като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от пълномощника на ответника, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, жалбоподателите ще следва да бъдат осъдени да му заплатят сторените по делото разноски в размер на 100 лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК. От пълномощника на заинтересованата страна е направено искане за заплащане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските, в размер на 80 лева – депозит за призоваване на свидетели. Съдът констатира, че от заинтересованата страна по делото е внесена сума от 40 лева, а не 80 (както е посочено в приложение списък по чл. 80 от ГПК), които не са изплатени на разпитаните свидетели. Внесения депозит от 40 лева е по сметката на съда и тъй като не е изплатена, може да бъде възстановена на вносителя след представяне на писмена молба. Други разноски по делото не са поискани от заинтересованата страна, а и реално не са направени, поради което искането й ще следва да бъде оставено без уважение. Предвид на това и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административният съд, Трети административен състав,