Решение № 5079 от 8.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 11438/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Р. Ж. К., с ЕГН: ••••••••••, чрез негов упълномощен защитник против Наказателно Постановление № 713609-F708278/21.07.2023г., издадено от Директор на офис, , Младост“ в ТД на НАП – София, с което му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за извършено нарушение по чл.50, ал.1, т.5 б., , в“ от ЗДДФЛ. В жалбата не се оспорва извършеното деяние, но се релевират оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и липса на съставомерност на извършеното нарушението откъм субективна страна. Предвид изложеното се иска то съда да измени обжалваното наказателно постановление като приложи закон за по – леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствената част. В съдебното заседание, жалбоподателят Р. К., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения си защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски. Административно-наказващият орган Директор на офис, , Младост“ в ТД на НАП – София, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата, като моли съда да я остави без уважение, като се произнесе с решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и евентуално възразява по искания размер на хонорара на защитника на жалбоподателя, за който нямало данни, че е бил заплатен. Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: На 29.05.2023г. в ТД на НАП, офис "Надежда", с адрес: гр. С, ул., , И ш“ № била извършена насрещна проверка, възложена с Резолюция за възлагане на проверка № П-22221523091155-0РП-001/ 12. 05.2023г. и след извършения анализ на представените документи и писмени обяснения от задълженото лице № П – 22221523091155 – 040 – 001/15.05.2023г. и извършена съпоставка между декларираното от задълженото лице и данните, съдържащи се в информационния масив на НАП било установено, че физическото лице Р. Ж. К., с ЕГН: ••••••••••, като задължено лице, не е декларирало информацията в Годишната данъчна декларация по чл.50, ал.1, т.5 б., , в“ от ЗДДФЛ за 2021г. В хода на проверката било установено, че на 21.06.2021г. жалбоподателят Р. Ж. К. е получил паричен заем в размер на 200 000 лева от, , АЛУМИНА СТИЛ 3“ ЕООД, с ЕИК: по сключен между страните договор за паричен заем от 01.06.2021г., който не е бил деклариран в срок до 03.05.2022г. с подаване на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. В хода на проверката било изготвено искане за предоставяне на документи и писмени обяснения № П – 22221523091155 – 040 – 001/ 15. 05.2023г. В указания 7 – дневен срок в ИПДПОЗЛ от Р. Ж. К. били предоставени документи и писмени обяснения. Също така бил представен и Договор за паричен заем от 01.06.2021г. – сключен между, , АЛУМИНА СТИЛ 3“ ЕООД, с ЕИК: и Р. Ж. К. за предоставяне на сумата от 200 000 лева до 30.06.2021г. при годишна лихва от 1, 5% и срок за връщане – най – късно до 01.06.2025г. Заеманата сума било постъпила по разплащателната сметка на жалбоподателя в Първа Инвестиционна банка АД на 21.06.2025г., видно от представените в хода на проверката банкови извлечения. Съгласно представените документи, писмени извлечения и обяснения на задълженото лице, полученият заем не е било погасен към 31.12.2021г., както и към момента на представяне на документи и писмени обяснения на 19.05.2023г. по Искане за изготвяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № П – 22221523091155 – 040 – 001/15.05.2023г. На база на установеното от проверката, на 30.05.2023г. инспектор по приходите при ТД на НАП – София, г – жа С Ф и при свидетелите А Д и М Ф, съставила срещу жалбоподателя Р. Ж. К. Акт за установяване на административно нарушение № F708278. Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. "в" от ЗДДФЛ. В текста на АУАН е описано, че нарушението се осъществява чрез бездействие, като до извършване на дължимото действие нарушението се осъществява от субекта непрекъснато, т. е. налице е продължено нарушение. Лицето е изпаднало в забава от 04.05.2022г., тъй като законоустановеният срок за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021г. е бил до 30.04. на годината, следваща тази на получаването на заема. Нарушението е установено на 29.05.2023г. след извършване на проверка по данните, съдържащи се в ИМ на НАП и след извършване на анализ на представените документи и обяснения на от задълженото лице. След като се запознал със съдържанието на така съставения АУАН, жалбоподателят Р. К. го подписал без да оспорва нарушението, но с наведени възражения. Въз основа на посочения АУАН, на 21.07.2023г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 20 000 лева, на основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДДС. Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради което и съдът възприе същата за безспорно установена и доказана от събраните в хода на административното производство и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Писмените доказателства по делото спомагат за цялостното и пълно изясняване на обстоятелствата по конкретния случай. Съдът намира, че достоверността им не е опровергана или поставена под съмнение, поради което формира вътрешното си убеждение за фактите изцяло въз основа на тях. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу административно–наказателен акт, който подлежи на съдебно обжалване. Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което последната е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 85, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ и приложената към материалите на делото Заповед № 3ЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Спазена е предвидената от закона писмена форма и задължителни реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите в жалбата, че в текста на АУАН и НП не е посочена дата на извършване на нарушението. Тук следва да се отбележи, че както в АУАН, така и в НП изрично и ясно е посочено, че законоустановеният срок за подаване на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ е бил до 30.04.2022г. Изпълнителното деяние е във формата на бездействие, което е констатирано и несъмнено към този момент е било осъществявало. Описаното в АУАН и НП деяние представлява продължено административно нарушение, т. е. фактическият състав на същото се осъществява непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който то се установи от съответния контролен орган по реда на ЗАНН. В случая ясно е посочена и началната дата, от която започва извършването на продълженото нарушение, а именно 04.05.2022г., поради което съдът приема, че не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя и не е налице липса на законов реквизит по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или ограничаващи правото на защита на наказаното лице. Спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, АУАН е подписан и надлежно връчен, като е указано правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН. Спазени са и изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление. Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички елементи от състава на нарушението, както и съответстващата му правна квалификация. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя срещу подпис. Ето защо, съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да правят административно –наказателното обвинение неясно и да ограничават правото на защита на санкционираното лице, и които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт. По същество на нарушението съдът намира следното: Според сочената за нарушена норма на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. "в" от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за предоставените/получените парични заеми, както следва: не погасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лева, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции. След анализ на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира за безспорно доказано, че жалбоподателят Р. Ж. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на горепосоченото административно нарушение, тъй като в качеството си на данъчно задължено лице по ЗДДФЛ не е изпълнил задължението си да декларира в подадена в съответната териториална дирекция на НАП по постоянен адрес, съобразно чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, годишна данъчна декларация, дължима за 2021г., доколкото размерът му надхвърля 10 000 лв. – заем в размер на 200 000 лв., като заемо - получателят не е погасил никаква част от заема, т. е. непогасеният остатък също е в размер на 200 000 лева. Според санкционната разпоредба на чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ: Физическо лице, което, като е задължено, не декларира или невярно декларира информацията по чл. 50, ал. 1, т. 5, се наказва с глоба в размер 10 на сто от недекларираните суми. При индивидуализиране размера на глобата за така извършеното нарушение АНО правилно е определил същата в предвидения в закона размер, поради което за съда не съществува възможност за ревизиране на наложеното наказание. По разбира не на съда случаят не следва да се квалифицира по чл. 50, ал. 1, т. 5 б. "б" от ЗДДФЛ, тъй като цитираната в жалбата хипотеза, е относима към регулиране на различен вид обществени отношения, касаещи не погасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лева. Макар и вярно, декларирането на получената в заем сума от страна на жалбоподателя не е било извършено в срок, регламентиран в чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, не е налице друго изпълнително деяние, което да обуслови преквалификацията на нарушението в по – леко наказуемо такова и респективно, редуциране на административното наказание. Конкретният случай се явява квалифициращ признак на цитиран от защитника на жалбоподателя състав, който изисква принципното подаване на декларация в срок, а не деклариране на конкретни обстоятелства. Посочената като нарушена административна норма е коректна, тъй като не са ангажирани доказателства и липсват твърдения, че следва да бъде декларирана част, вместо целия получен заем, за да бъде налице от обективна страна съставът на административно нарушение по чл.50, ал.1, т.5 б., , б, “ от ЗДДФЛ. Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателят не е подведен под административна отговорност просто заради не деклариране на част от свой финансов актив в срок, а поради цялостно не деклариране на размера на сумата, която е имало законно задължение да декларира. При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление на процесуално основание. Предвид всичко гореизложено, при законосъобразно водено административно наказателно производство и при безспорно установено нарушение от страна на санкционираното лице, обжалваното наказателно постановление не следва да бъде изменяно поради липсата на законно основание, а потвърдено. При този изход на спора, с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, е основателно искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски. Ето защо и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 120.00 лева, както и сумата от 05.00 лева по сметка на СРС в случай на служебно издаване на изпълнител лист. Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът