Решение № 35725 от 30.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 4721/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Образувано е по жалба на Д. А. И., [ЛНЧ], роден на [дата]., [държава], настанен в ПМЗ „Овча купел“, непридружен непълнолетен към датата на подаване на жалбата, подадена чрез адв. К. К., назначена за представител на оспорващия на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП) във връзка с чл. 23, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗУБ с решение на П. на Националното бюро за правна помощ, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, офис 11, против Решение № 3080 от 10.04.2025 г., издадено от П. на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на [държава], с което поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на Д. А. И. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата са изложени съображения за нищожност на оспореното решение поради издаването му от некомпетентен орган. Сочи се, че съгласно чл. 25 от Директива 2013/33/ЕС решението на решаващия орган по молбата на непридружаван непълнолетен се изготвя от служител, който притежава необходимите познания за специфичните нужди на непълнолетните, а председателят на ДАБ не разполага с подобни знания съгласно нормативните изисквания за заемане на посочената длъжност. В този смисъл се твърди, че оспореното решение е издадено от некомпетентен орган, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 25, пар. 3, буква „б“ от Директива 2011/95/ЕС. Твърди се, че решението не е издадено в предвидената форма, тъй като е следвало да бъде издадено в двуезичен вариант. Сочат се нарушения на административно-производствените правила, тъй като интервюто не е проведено от лице, което има необходимите познания за специфичните нужди на непълнолетните, събраните по делото доказателства не са анализирани, не са взети предвид всички конкретни обстоятелства и основания, които може да са индивидуално приложими за непридружения непълнолетен, становището на интервюиращия орган не е съобщено на лицето и на неговия законен представител с оглед възможността за ангажиране на доказателства или представяне на възражения, твърди се отказ за предоставяне на възможност на представителя на непълнолетния за запознаване с материалите по административната преписка, с което е нарушено правото на защита на търсещото закрила лице, интервюто не е проведено в присъствие на социален работник. Оспорва се изводът на административния орган, че причините за напускане на търсещия закрила са свързани с причини от личен и икономически характер и с общото положение на несигурност в страната му на произход, както и, че в бежанската история на лицето се наблюдават редица сериозни противоречия. Сочи се, че решаващият орган не е приложил в конкретния случай стандартите съгласно „Практическо ръководство на EASO (сега АЕСОУ) относно висшия интерес на детето в процедурите за предоставяне на убежище“, съгласно които висшият интерес на детето следва да бъде непосредствена част от разследването и съгласно които следва да се прилага принципът на доверие при отсъствие на достатъчно доказателства, тъй като представата на децата за времето може да се различава от тази на възрастните, което може да окаже силно въздействие върху оценяването необходимостта от международна закрила. Сочи се, че не са обсъдени от административния орган твърденията на лицето, че е напуснал страната си, защото се страхува да не бъде убит, игнорирани са и твърденията на детето, че не желае да се върне в [държава], защото се опасява, че ще бъде взет войник и ще бъде убит, напуснал е страната си заради войната и смята, че, ако се завърне, може да умре. Оспорват се и изводите, че в конкретния случай не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Сочи се, че при издаване на оспореното решение не е извършена цялостна преценка на всички обстоятелства в конкретния случай, които характеризират страната на произход на търсещия закрила с фокус за децата, посочените в решението данни не са актуални, общи са и не засягат децата. Иска се от съда да отмени оспореното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и да се върне преписката на ДАБ за ново произнасяне за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на Д. А. И.. В съдебно заседание, жалбоподателят, лично, в присъствие на преводач, и чрез процесуалния си представител адвокат К., поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Допълнително се излагат съображения, че в разглеждания случай административният орган е следвало да изложи ясни и точни мотиви защо в периода от 18.11.2024 г. до 10.04.2025 г. е предоставен бежански статут на 31 граждани и 400 човека са получили хуманитарен статут, а на оспорващия е отказана такава закрила. Твърди се наличие на нови факти и обстоятелства, които не са обсъдени в оспореното решение, както и, че в цяла [държава] е налице безпрецедентна хуманна криза, която засяга над 90 % от населението, инфраструктурата е разрушена изцяло от войната, което принуждава масово сирийците да се разселват. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез юрисконсулт К., оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено оспореното решение като правилно и законосъобразно, като излага съображения, че при издаване на процесния административен акт са спазени административно-производствените правила и материалния закон, не са налице в конкретния случай предподставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, видно от бежанската история на оспорващия същият не е бил заплашван, осъждан, преследван, арестуван. Сочи, че в [държава] продължава да живее семейството на оспорващия – съпруга, дете, майка и две сестри. Сочи, че не може да се приеме, че е налице повсеместно насилие на територията на цяла [държава], което се установява и от големия брой завръщащи се сирийски бежанци, които непрекъснато се увеличават, както и наличието на хуманитарна помощ въпреки хуманитарната криза. Изготвените справки са независими, актуални и безпристрастни, изготвят се въз основа на методологията на Агенцията от повече от два източника, както и, че всеки случай се разглежда индивидуално. Прокурорът от СГП изразява становище за неоснователност на жалбата, пледира да бъде потвърдено оспореното решение като правилни и законосъобразно. Административен съд София - град, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по молба на Д. А. И. за предоставяне на международна закрила до П. на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет с вх. № ПМЗ-ОК-266 от 04.11.2024 г. на РПЦ – София. Попълнен е регистрационен лист, като личните данни на молителя са установени въз основа на карта за самоличност № 86239632, издадена от [държава] на 13.10.2022 г., валидна до 13.10.3000, видно от който търсещото закрила лице се индивидуализира с имената Д. А. И., [държава], роден на [дата]. в [населено място], област Халеб, [държава], с постоянен адрес в [населено място], област Халеб, [държава], етническа принадлежност арабин, религия мюсюлманин сунит, с начално образование, бръснар по професия. В приложение към регистрационния лист са посочени имената на бащата, майката, сестрите, съпругата и дъщерята на търсещия закрила. Съставена е Евродак дактилоскопна карта. Чуждият гражданин е информиран за процедурата, която ще бъде следвана, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС. Запознат е с информация за обработване на личните данни на чужденци, търсещи международна закрила, попълнил е декларация за съгласие. С решение № 2760 от 06.11.2024 г. на П. на Националното бюро за правна помощ на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП) във връзка с чл. 23, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗУБ на оспорващия непридружен непълнолетен чужденец е предоставена правна помощ представителство от адвокат с оглед защита най-добрия интерес на детето в административното и съдебното производство по предоставяне на международна закрила до тяхното приключване с влязло в законна сила решение. На основание чл. 15, ал. 4 във връзка с чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето за подадената молба за международна закрила е уведомена Дирекция „Социално подпомагане“ - Красно село, посочено е, че интервюто с чужденеца ще се проведе в сградата на РПЦ - София на [улица], като датата за интервюто ще бъде определена след съгласуване с назначения представител. Посочено е, че съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето представителят на Дирекция „Социално подпомагане“ следва да изрази становище, а при невъзможност да представи доклад, който следва да бъде представен в срок до един месец от датата на провеждане на интервюто. По делото не е представена заповед за назначаване на социален работник. Изискано е от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила. Получен е отговор на писмото на 31.12.2024 г., съгласно който ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в [държава] на Д. А. И. в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. На 18.11.2025 г. с Д. А. И. е проведено интервю, в присъствие на преводач и назначения адвокат, по време на което молителят е посочил, че е напуснал [държава] преди 4 месеца, с брат си А. И. А. и братовчед си М. М. А., нелегално за [държава], където е останал една седмица, после нелегално е дошъл в [държава], не си спомня точната дата. В същия ден е бил задържан. Иска да бъде в [държава], защото е сигурна държава. Заявява, че в [държава] е живял в палатков лагер Бауаба, Африн. Заявява, че сам е решил да напусне [държава], защото има много смъртност и не е сигурно. Посочва, че Свободната армия са започнали да го търсят, за да се присъедини към тях, заплашили са го, че, ако не се присъедини, ще го убият. Разказва, че много бомби са падали близо до палатките в лагера им, нападани са били от Свободната армия, не знае причините, идвали са и са задържали всички мъже насила за мобилизация, който не е съгласен, е бил бит, братовчед му също е бил задържан и се е върнал целия син, бил е бит с кабели. Получил е заплахи през този месец, събрал е пари чрез заеми от различни хора – съседи и близки и е напуснал. Пътувал е с брат си и братовчед си. Разказва, че майка му и баща му са в лагера, живеят там от около 4 години, къщата им е била в [населено място], там има война, селото е под контрола на редовната армия, а лагерът е под контрола на свободната армия. Свободната армия е избивала много хора в Ханасер, в лагера опасността е най-вече за него, тъй като те го карат да се присъедини към тях и не може да им се откаже. Заявява, че има съпруга и дете на година и половина, които живеят в лагера. Твърди, че в района му на местоживеене има банди, които вземат насила всичко, което искат. Не е имал проблеми с официалните власти или с редовната армия, по принцип редовната армия не харесват сунитите, но той лично не е имал проблеми, страхувал се е, но лично проблеми не е имал. Не е имал проблеми заради етническата си принадлежност, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия, не е получавал призовки и повиквателни, но групировките и свободната армия вземат насила, той е бил търсен от свободната армия. Не е участвал във военни действия, виждал е как умират много хора – в лагера и на улицата. Сигурност няма, има банди, които нападат и убиват. Заявява, че е бил отвличан от групировка на Свободната армия преди 6 месеца, за да се присъедини към тях, държан е една седмица, в която е бил бит непрекъснато, заплашен е, че, ако се присъедини към друга групировка, ще бъде нарязан на парчета и ще го дадат на родителите му. Не е членувал в политически партии, не е бил арестуван, нито той, нито негови роднини са имали проблеми с властите или неправителствени организации в [държава]. Животът му е в опасност заради Свободната армия, страхува се. Заявява, че не може да живее на друго място в [държава], защото, където и да отиде, групировките в определения район ще го задържат и бият. Заявява, че има опасност за живота му в [държава], дошъл е в [държава] заради сигурността, иска да прибере и семейството си при него. В заключителната част на протокола от проведеното интервю е отразено, че интервюто е проведено на разбираем за него език, че разбира смисъла на написаното и не отправя възражения и допълнения по него. Интервюто е проведено в присъствието на преводач и назначения адвокат, което е удостоверено с положени от същите лица подписи. На 20.11.2024 г. с рег. № 16283 от същата дата в ДАБ е постъпило писмо от Агенция за социално подпомагане, в което е изложено, че на база събраната информация Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ - Красно село изразява становище, че основните права на непълнолетния непридружен чужденец не са нарушени, не съществуват преки и непосредствени рискове за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. По делото са приети Формуляр за бърза и Формуляр за пълна оценка на непридружения непълнолетен, изготвени от социални експерти в ДАБ при МС. След извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на Д. А. И. и със страната му на произход, с оспореното решение административният орган е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Д. А. И. поради липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В решението е прието, че за кандидата за закрила не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в хода на административното производство молителят не обоснова наличието на риск за неговия живот или свобода в държавата му по произход по смисъла на закона и не посочва никакви причини за основателно опасение от преследване. Не са представени и доказателства, сочещи, че в [държава] чужденецът е бил преследван или има опасност от бъдещо преследване по причини, свързани с неговата раса, религия, националност, изразено политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Формулиран е извод, че сирийският гражданин е напуснал [държава] не за да търси международна закрила, а за да търси по-добър стандарт на живот в посока Европа. Реално чуждият гражданин не е посочил никакви основателни опасения от преследване, визирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, твърденията му не съдържат и информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл, 8, ал. 2 – ал. 5 от ЗУБ и риск от бъдещо такова. Изразеното нежелание на кандидата да бъде мобилизиран не е достатъчно основание да се приеме, че той е бил подложен на преследване. Изразените убеждения, че е против военните действия и евентуален отказ от негова страна да воюва в [държава] също не са достатъчно основание да се приеме, че за него са налице основания по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Едновременно с това, съгласно информацията, изложена в справка с вх. № МД-02-12/10.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС, на 9 декември 2024 г. администрацията за военни операции на сирийските опозиционни сили, ръководени от „Хаят Тахрир ал Шам“ (HTS), обявява амнистия за всички военни, приети на служба в сирийските въоръжени сили при режима на сирийския президент Б. А.. Коалицията, ръководена от ислямистката групировка HTS, обявява в приложението Telegram обща амнистия за всички военнослужещи, наборници и резервисти в [държава]. „Животът им е в безопасност и никой не може да ги нападне“ добавят от горепосочената групировка и допълват, че всички сирийски граници с [държава], [държава], [държава] и [държава] са отворени за завръщане на бежанци. Формулиран е извод, че изразеното твърдение от търсещия закрила, че е възможно да бъде мобилизиран, предвид факта, че бунтовнически фракции ще бъдат разпуснати и интегрирани в рамките на Министерството на отбраната, не е съпътствано от други значими за него мотиви да напусне страната му на произход. В тази връзка хипотетичните твърдения на молителя, че може да бъде мобилизиран, не са достатъчни, за да се направи извод, че същият се нуждае от международна закрила, тъй като вероятността да бъде мобилизиран не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от преследване. В оспорения акт ответникът е установил, че липсват и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Твърдения за наличие на реална опасност от тежки посегателства във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ молителят не е направил, в този смисъл е формулиран извод, че установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че той е бил принуден да напусне държавата по произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. С цел установяване на актуалната обстановка в държавата на произход и извършване на преценка за приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е разгледана и обсъдена Справка с вх. № МД-02-60/29.01.2025 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС относно актуалното положение в [държава]. Направен е подробен анализ на ситуацията в [държава], въз основа на който е прието, че, въпреки оценяването на положението в някои части на страната като несигурно и напрегнато, не следва насилието във всички части на държавата да се определя като безогледно. Действията, извършвани в някои райони от опозиционни групировки, са спорадични актове на насилие и като такива не могат да се оценяват като въоръжен конфликт. Инцидентите в страната имат определени цели, но не са в състояние да предизвикат масов ефект. В редица райони, области, областни центрове и територии, цялостната обстановка запазва относителна сигурност. В тази връзка не трябва да се очаква, че което и да е правителство може да гарантира сигурността на всички граждани в дадената страна. Прието е, че от наличната информация се установява, че не е налице вътрешен въоръжен конфликт на територията на цялата страна. Съществуващото насилие на места не е безогледно и чужденецът може да се ползва от вътрешна закрила от държавата си на произход на части от територията, на които ситуацията е относително стабилна. В тази връзка не се открива наличието на предпоставки, които биха попречили на чуждия гражданин да потърси и да се възползва от предоставяната от Временното правителство в страната закрила на територията на [държава]. Изложено е, че при преценката на молбата следва да се вземе предвид положението на ненавършилото пълнолетие лице. Съгласно чл. 6а от ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, която се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето, като в случая е бил определен и социален работник. Прието е, че в представения социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ не се откривали преки и непосредствени рискове за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социално развитие на детето и няма данни основните му права да са нарушени. Не се откриват данни, които да сочат, че връщането в родината на детето противоречи на висшия интерес. С оглед на запазване на идентичността на детето съгласно параграф 56 от Общ коментар № 14