Решение № 31 от 15.2.2024 г. на Районен съд - Свищов по дело № 156/2023 г.

Производството е с правна квалификация чл. 65, ал.2 от ЗЕ. Ищецът твърди, че е едноличен търговец с фирма „Е.-И. Г.” и упражнява дейност като земеделски производител от 2012 г. В това качество е засадил и отглежда орехови дървета в два собствени поземлени имота в землището на гр. С., съответно в имот с идентификатор 6••••••••• с площ от 15 785 кв.м. в м. „Кавак дюзю” и в имот с идентификатор •••••••• с площ от 5 956 кв.м. в м. „Живково падало”. Твърди, че и двата имота попадали в обхвата на изградения вече линеен енергиен обект- газопровод, чието изграждане било възложено от ответното дружество „Б.“ ЕАД след обявена и проведена процедура по ЗОП от избрания изпълнител ДЗЗД „Преносен газопровод - С.”, с когото е бил сключен договор №4848/11.02.2021 г. Твърди, че при изграждането на газопровода 40 броя от ореховите дървета били унищожени от изпълнителя на обекта. Заявя, че съгласно чл.1.1, т. 1.1.3 от посочения договор между възложителя и изпълнетеля по обществената поръчка, е предвидено и задължение за изпълнителя да изготви документация за имотите, засегнати при строителството, идентификация на собствениците или ползвателите/арендаторите на зами, определяне на размера на обезщетенията за унищожена или пропусната реколта от земи и/или нанесени щети по време на строителството, съгласно пазарни оценки, изготвени от лицензиран независим оценител/съгласувани с възложителя/ и провеждане на процедура по договаряне и изплащане на обезщетенията. Въпреки, че при извършване на строителството на обекта изпълнителят унищожил 40 бр. шестгодишни орехови дървета, не изпълнил задължението си да определи размера на полагащото му се обезщетение за нанесените щети от унищожаването им. Заявява, че на основание чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ, по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ му било определено само обезщетение за сервитутното право възвникнало в полза на ответника, което му било изплатено в размера, определен с решение № 156/18.06.2021г. по адм. дело №206/2020 г. на Административен съд – Велико Търново. Твърди, че това еднократно обезщетение овъзмездява собственика за учредяването на тежест върху имота му, която е длъжен да търпи, т.е. това е цената, която се заплаща за самото възникване на ограниченото вещно право, докато всички останали вреди, които ще се претърпят в хода на изграждане на енергийния обект, като пропуснати ползи от нереализирана продукция и други такива, подлежат на отделно обезщетяване, съгласно разпоредбата на чл. 65, ал.2 от ЗЕ, след реализирането на обекта. Поради това, с писмо от 17.02.2022 г. поискал от ответника да му бъде изплатено и обезщетение по чл.65, ал.2 от ЗЕ за унищожените 40 бр. орехови дървета, попадащи в сервитутната ивица на линейния енергиен обект „Преносен газопровод до С.”. По повод на това писмо, ответникът с писмо изх. №БТГ 24-00-118/2/ от 14.04.2022 г. е отправил искане до изпълнителя на обекта ДЗЗД „Преносен газопровод - С.” за изготвяне на пазарна оценка на унищожените 40 бр. орехови дървета, след което да бъде изготвен договор за изплащане на обезщетението за нанесени му вреди. От това писмо било видно, че ответникът признава по основание претенцията за заплащане на обезщетение за причинените вреди вследствие унищожаването на ореховите дървета и е предприел съответните действия за определяне на размера на дължимото обезщетение, което съгласно чл.1.1, т. 1.1.3 от договора за възлагане на обществената поръчка №4848/11.02.2021 г., следва да се извърши от изпълнителя ДЗЗД „Преносен газопровод - С.”. Въпреки това оценителски доклад така и не бил изготвен от изпълнителя на ДЗЗД „Преносен газопровод - С.”, съответно обезщетение по чл.65, ал.2 от ЗЕ не му било определено и изплатено, въпреки многократните му настоявания- в телефонни разговори с представител на изпълнителя, както и писмено. Твърди, че му станало известно, че на 05.10.2022 г. в РОП е публикувано обявлението на ответника за приключване на договора за обществената поръчка, което означавало, че изпълнителят ДЗЗД „Преносен газопровод - С.”, което е дружество образувано по ЗЗД, вече е прекратено. Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Б.“ ЕАД с ЕИК•••••••••, със седалище и адрес на управление •••••••••••••••••••••, представлявано от В. А. М. да му заплати сумата от 18000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване през м. март 2021 г. на 40 броя орехови дървета, на възраст 6 години /по 450 лева за всяко дърво/, като 39 броя от тях засадени в поземлен имот с идентификатор 6••••••••• в м. „Кавак дюзю” в землището на гр. С. и 1 брой - в поземлен имот с идентификатор •••••••• в м. „Живково падало” в землището на гр. С., ведно със законната лихва от 01.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски. В срока по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по иска, в който се заема становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Сочи, че ищецът не е собственик на имотите, описани в исковата молба и съответно за него липсва правен интерес от водене на делото. Взема становище за неоснователност на исковата претенция, доколкото от ответното дружество се търси обезщетение, което вече е заплатено. Не оспорва фактическите твърдения в исковата молба, а именно, че при изграждането на газопровода са унищожени 40 броя орехови дървета, намиращи се в два имота – 39 броя в имот с иден. 6••••••••• и 1 брой орехово дърво в поземлен имот с идн. ••••••••, с ЦЕЛ реализиране на сервитутното право за изграждане на газопровод до гр.С.. Заявява, че на 06.03.2021 г. от възложителя, изпълнителя и собственика на поземлените имоти бил подписан Протокол № 7, съгласно който било установено, че по трасето на изграждащия се енергиен обект в рамките на неговата сервитутна зона е унищожена реколта - 40 бр. орехови дървета. С Решението постановено по адм. дело № 206/2020 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, на И. И. Г. и М.А.Г. било присъдено обезщетение за засегнатите части на двата имота съгласно Наредба за базисните цени на трайните насаждения стойности. Съгласно т. 10 на Приложение № 1 към чл. 5, т. 1 от наредбата разходите за създаване и отглеждане на 1 орехово дърво са 50, 18 лв., продължителността за плододаването е 40 години и средногодишният чист доход е 8, 05 лв. При спазване на заложените нормативно базисни цени стойността на създаването и отглеждането на засегнатите 40 броя дървета е в размер на 2007, 20 лв. Стойността на бъдещите ползи от плододаване на година е 323, 20 лв. и за целия период на плододаване - 12 298, 00 лв. Съдът в решението си е определил и присъдил обезщетение в общ размер на 20 186, 42 лв., от които 2007, 20 лв. за създаване и отглеждане на засегнатите дървета, 12 298, 00 лв. за бъдещи ползи за целия период на плододаване и сумата в размер на 5251, 22 лв., представляваща пазарна стойност на частите от засегнатите имоти, собственост на И. И. Г. и М.А.Г.. Заявява, че решението не е обжалвано, влязло е в законна сила и „Б." ЕАД е заплатило посочените суми. Въпреки извода на съда, че на отделно обезщетяване по реда на чл. 65, ал. 2 от ЗЕ подлежат причинените вреди, в решението си тези конкретни вреди както и пропуснатите ползи от плододаване на унищожените трайни насаждения са остойностени от съдебния състав, а впоследствие и заплатени от ответното дружество. Съдебната практика възприемала, че в справедливата пазарна стойност следва да бъдат отчетени и наличните подобрения в имота - трайни насаждения, тъй като те попадат в рамките на ограниченията на ползването на имота съгласно чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗЕ във връзка с чл. 20, ал. 1, т. 8 от Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти и следва стойността им да бъде включена в размера на това обезщетение (така Решение № 12629 от 18.10.2018г. по адм. дело № 8801/2018 г., II отд. на ВАС). Заявява, че на 30.03.2022 г. бил съставен констативен протокол, подписан от ищеца, съгласно който имотите са възстановени и пътищата са приведени в нормално състояние като са отстранени забележките по цитираната жалба в представеното от страна на ищеца в исковата молба писмо с вх. № БТГ 70-00- 288/17.02.2022 г. и жалба с вх. № БТГ 24-00-118/19.01.2022 г. В този смисъл моли съда прекрати предявения иск като недопустим, а ако счете, че е допустим, да го отхвърли като неоснователен. Претендира разноски. В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника си адв. И. И. от ВТАК поддържа предявения иск. Съдът допусна изменение на исковата претенция досежно размера по предявения осъдителния иск чрез неговото увеличаване от 18 000 лева на 24 000 лева, след направено искане от страна на ищеца, с молба представена в открито съдебно заседание от дата 15.01.2024 г. по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК. В писмено становище поддържа исковата молба. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Д.. Оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. В писмени бележки поддържа отговора на исковата молба. Съдът, след като изслуша становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представената по делото регистрационна карта на земеделски производител, издадена на 08.06.2012 г. на ОД Земеделие – Велико Търново ищецът – ЕТ „Е.-И. Г.” упражнява дейност като земеделски производител от 2012 г. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том Х, рег. № 10384, дело № 1025 от 2013 г. на нотариус Л. Аджарска, рег. № 294 И. И. Г. с ЕГН •••••••••• е закупил поземлен имот с идентификатор •••••••• по КККР, одобрени със Заповед РД-18-10/12.02.2009 г на ИД на АГКК в м. „Живково падало“ с площ от 5956 кв.м., с трайно предназначение - земеделска, начин на трайно ползване-лозе, категория трета, при съседи: 65766, 176.27. 65766.176.4, 6•••••••••9, 65766. 163. 32. Видно от Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 79, том I, рег. № 751, дело № 52 от 2014 г. на нотариус Л. Аджарска, рег. № 294 И. И. Г. с ЕГН •••••••••• и М.А.Г., с ЕГН •••••••••• са закупили имоти, сред които и поземлен имот с идентификатор 6•••••••••, находящ се в землището на гр. С.. община С., област Велико Търново, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-10/12.02.2009г. на ИД на АГКК, в местността „Кавак дюзлю”, с площ от 15783 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: трета, при граници и съседи: 6•••••••••9. 6•••••••••5. 6•••••••••7, 65766.164.29.65766.163.32. Не се спори от страните, че върху част от тези от два имота е бил учреден сервитут в полза на ответника „Б.“ ЕАД за изграждането на линеен енергиен обект – газопровод за гр.С., което е наложило унищожаването на 40 бр. орехови дървета от изпълнителя ДЗЗД „Преносен газопровод С.“, обстоятелство установено в Протокол № 7 от 06.03.2021 г., подписан от възложителя - „Б.“ ЕАД, изпълнителя и собственика на поземлените имоти - ЕТ „Е.-И. Г.”. Представено е влязло в сила Решение № 156/18.06.2021 г. по адм. дело №206/2020 г. на Административен съд - В. Търново е изменен Протокол № 1/11.11.2020 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в частта, в която за възникване на сервитут в собствените им недвижими имоти с идентификатор 6••••••••• /нива / и •••••••• /овощна градина/ в землището на гр. С. е определено обезщетение в размер общо на 4 228, 01лв., като изменя обезщетението за засегнатите части на двата имота от 4 228, 01лв. на 20186, 42лв. От приложената по делото кореспонденция в писмо от ЕТ „Е. - И. Г.” вх. №70-00-28/17.02.2022 г., писмо от Община С. изх. №70-00-28/28.02.2022 г., писмо от „Б.” ЕАД изх. №БТР-24-00-118/2//14.04.2022 г. и писмо от ЕТ „Е. - Ил. Г.” от 01.12.2022 г. се установява, че ищецът след постановяване на съдебното решение адм. дело №206/2020 г. на Административен съд - В. Търново, е предявил претенции пред ответното дружество за обезщетяване на основание чл.65, ал.2 от ЗЕ на разходите, които е вложил в продължение на шест години за премахнатите дървета. По тази претенция ответникът е отговорил, че действително в съдебното решение е посочено, че по отношение искането на жалбоподателите за обезщетяване на стойността на наличните в имотите дървета, то следва да се заплати от заинтересованата страна по реда на чл.65, ал.2 от ЗЕ. Ето защо е поискал от изпълнителя ДЗЗД „Преносен газопровод С.“ да изготви пазарна оценка на унищожените 40 бр. орехови дървета. Такава обаче не била изготвена, което мотивирало ищеца да поиска отговор от изпълнителя. Приложено по делото е становище от сертифициран оценител изготвено през м.декември 2022г., в което се сочи, че ищецът няма право на обезщетение по чл.65, ал.2 от ЗЕ, тъй като съдът в решението си е определил и присъдил обезщетение в общ размер на 20 186, 42 лв., в които са включени следните суми: 2007, 20 лв. стойност на 40 броя дървета /в тази сума са включени разходите за създаване и отглеждане на засегнатите дървета до период за плододаване/, 12 298, 00 лв. за бъдещи ползи за целия период на плододаване и сумата в размер на 5251, 22 лв. за засегнатите имоти. На основание чл. 163 от ГПК съдът е допуснал събирането на гласни доказателства по искане на ответната страна, като по делото е разпитан свидетеля Ж.Г.К. – служител в ответното дружество. Свидетелят изнесе, че към момента на изграждане на газопровода към гр. С. бил инженер по ФИДИК (международна организация на инженерите консултанти), като договорът е сключен по ФИДИК. Отделно бил председател на т.нар. работна група в дружеството, която разглеждала обезщетенията за сервитути по време на строителството. Във връзка с това ходил на терен, включително и на въпросните места и знае за унищожените 40 бр. орехови дървета. Според свидетеля обезщетението за сервитута било определено от Община С., като същото било обжалвано и имало решение на административния съд. Лично той не е правил оценка на дърветата. Такава бил правил независим оценител – И. П., нает от изпълнителя на обекта. По делото е изготвена агро-техническа оценителна експретиза, по която вещото лице е заключило, че пазарната оценка на 40 бр. орехови дървета е 24 110 лева. В съобразителната част при огледа на място е установило, че 39 бр. от дърветата са били посадени в имот с идентификатор 6••••••••• и 1 бр. в имот с идентификатор ••••••••. Посочено е, че ищецът отгледа три сорта: „Извор 10“, „Шейново“ и „Дряновски“. Посочило е, че плододаването на ореховите дървата е след 10 години. Вещото е лице описало характеристиките на всеки от тези три сорта. Посочило е, че при премахването на дърветата 39 бр. от тях са били на шест години и само едно на 12 години. В съдебно заседание вещото лице уточни, че няма данни 12 годишното дърво да е плододавало, поради което го е оценило наред с другите дървета. По делото е изготвена ССчЕ, по която вещото лице е заключило, че счетоводната отчетност на фирма ЕТ „Енолог-И. Г.” се води съгласно изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС. Отчитането на първичните счетоводни документи и отразяването им в счетоводните регистри на фирмата е текущо при спазване на чл.3, ал.2 и 9 от Закона за счетоводството и чл.72 от ЗДДС. Отразяването на фактурите в Дневниците за покупка по ДДС е при спазване на изискванията на чл.124 от ЗДДС. При направената справка в счетоводството на ЕТ „Е.-И. Г.” не бяха представени счетоводни документи, отчитащи разходи за закупуване на посадъчен материал за процесиите 40бр.орехови дръвчета. Посадъчният материал е произведен лично то собственика на ЕТ „Е.-И. Г.” и членовете на семейството. През 2015г. за процесиите 40бр.орехови дръвчета са извършени разходи в размер на 2686, 41лв. във връзка с подготовка на почвата за засаждане на дръвчетата. Тези разходи са счетоводно отразени по видове и са включени в стойността на ореховите насаждения. Вещото лице е оценило разходите за отглеждане на процесиите 40бр. дръвчета общо разходи за периода 2016г.-2020г., вкл. в размер на 21421, 93лв. Извън процесния период през 2015г. са осчетоводени разходи по подготовка на почвата за засаждане на процесиите 40бр ореховите дръвчета в размер на 2686, 41лв. / разходи за материали, горива, външни услуги и амортизации/. Така общо разходите възлизат на 24108, 34лв. /21421, 93лв. + 2686, 41лв./. В заключение според експерта към момента на унищожаване на процесиите 40бр.орехови дръвчета - м.март 2021г. стойността на тези дръвчета по счетоводни данни е 24108, 34 лв. Счетоводната политика на фирмата, отчитането на разходите и тяхното разпределение между отделните видове производства е в изпълнение на изискванията на чл.16 от Закона за счетоводството. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна: Възражението на ответната страна за недопустимост на предявения иск, поради липса на надлежна активна процесуална легитимация на ищеца, съдът намира за неоснователно. Следва да се има в предвид, че процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителя на накърненото от ответника материално право чрез възникналия между тях правен спор. Материалната легитимация се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност. Следователно липсата на материалноправна легитимация има за последица отхвърляне на иска като неоснователен, а не като недопустим. С оглед на изложеното и предвид твърденията в исковата молба, че собственик на 40 бр. орехови дървета, чието обезщетение се търси, е именно ищеца, настоящият състав приема, че процесуалните предпоставки за допустимост на търсената правна защита са налице и може да се пристъпи към разглеждане на спора по същество. Разгледан по същество, предявеният иск се явява основателен и доказан. Нормата на чл. 65, ал. 2 от ЗЕ постановява, че независимо от обезщетението по ал. 1, титулярят на сервитута дължи възстановяване на всички причинени вреди на имота или съответно парично обезщетение. В случая от страните не се спори, че титуляр на сервитута, преминаващ през процесните два имота, съответно с идентификатор 6••••••••• с площ от 15 785 кв.м. в м. „Кавак дюзю” и с идентификатор •••••••• с площ от 5 956 кв.м. в м. „Живково падало” в землището на гр.С. е ответното дружество. От представените доказателства се установява и обстоятелството, че ищецът ЕТ „Е.-И. Г.” е регистриран и развива дейност като земеделски производител. В това си качество той е засадил и отглежда орехови дървета в посочените два поземлени имота. Доказва се и факта, че по повод на сервитута за прокарване на газопровода до гр.С. в имотите - частна собственост, съгласно чл. 64, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗЕ, са изкоренени /унищожени/ 40 бр. от засадените и отглеждани от ищеца орехови дървета. Възрастта на 39 от тях към момента премахването им през 2021г. е шестгодишна и едно е на 12 години. Не се спори от страните, че ответникът е изплатил еднократно парично обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ след воденето и приключавенето на адм. дело № 206/2020 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Спорно по делото е дали се дължи и обезщетение за унищожените при изграждане на газопровода орехови дървета, след като в цитираното решение съдът е присъдил обезщетение съобразявайки стойността на създаването и отглеждането на засегнатите 40 броя дървета, както и стойността на бъдещите ползи от плододаване на тези орехови дървета. В тази връзка съдът съобрази, че предмет на постановеното съдебно решение по адм. дело № 206/2020 г. по описа на Административен съд - Велико Търново е обезщетение по чл. 65, ал.1 вр. чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ Разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от Закона за енергетиката урежда хипотеза, при която е възможно независимо от еднократното обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ, титулярът на сервитута да причини други вреди на имота, които да не са били предмет нито на обезщетението, определено по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ, нито на това, определено по взаимно съгласие на страните с оценка на лицензиран оценител. Обезщетението по ал.1 има само за цел да възмезди собственика за тежестта от сервитута върху имота му, която е длъжен да търпи, т.е. това е цената, която се заплаща за самото възникване на ограниченото вещно право, докато всички останали вреди, които ищецът търпи вследствие от изграждането на енергийния обект, подлежат на отделно обезщетяване, съгласно разпоредбата на чл. 65, ал.2 от ЗЕ, след реализирането на обекта. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не следва да бъде присъждана сума за обезщетение премахнатите дървета, тъй като обезщетение за създаването и отглеждането на премахнатите орехови дървета и съответните ползи от плододаване на тези насаждения за целия период на ограничението вследствие на възникналия сервитут вече било присъдено на собствениците И. И. Г. и М.А.Г. за засегнатите части на двата имота с Решение № 156/18.06.2021 г., постановено по адм. дело № 206/2020 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в общ размер на 20 186, 42 лв., от които 2007, 20 лв. за създаване и отглеждане на засегнатите дървета, 12 298, 00 лв. за бъдещи ползи за целия период на плододаване и сумата в размер на 5251, 22 лв. Предмет на постановеното съдебно решение по адм. дело № 206/2020 г. по описа на Административен съд - Велико Търново е обезщетение по чл.65, ал.1 от ЗЕ спрямо собствениците на земята. Размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на критериите: площ на поземления имот, включен в границите на сервитута; вида на ограничението на ползване; срока на ограничението и справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Стойността на наличните в засегнатата част от имотите насаждения, собственост на ищеца не е включена в обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ. Безспорно от приетите по делото експертизи се установи, че ответникът е направил разходи за периода от 2015г. до унищожаването им през 2021г. за торове, препарати, горива, работни заплати, осигуровки, които разходи по никакъв начин не се включват в обезщетението по чл.65, ал.1 от ЗЕ, доколкото не касаят някое от изброените критерии. По делото не се доказа ответното дружество да е заплатило тези разходи. Размерът на тези разходи е установен от допуснатите и приети от съда експертизи, които съдът кредитира като безпристрастни и компетентно изготвени. В тази връзка съдът споделя становището на ищеца, че обезщетението следва да определи по пазарни цени, а не съгласно Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, приета с ПМС 151 от 1991 г. ( обн., ДВ, бр. 65 от 9.08.1991 г.). Последната е приложима като нормативен акт при оценки по реда и за целите на законите, дали основание за нейното приемане съгласно § 1 от ПЗР на НБЦТН( чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.); чл. 10, ал. 2, ал. 5, чл. 15, ал. 2, чл. 24, ал. и § 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.), В този смисъл са цитираните Решение №27 от 10.04.2020 г. на ВКС по гр.д. №2821/2019 г., III ГК., Определение №727/2.11.2018 г. на ВКС по гр.д. №1308/2018, III ГК и др. Предвид на горното искът е доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло в предявения от ищеца размер от 24 000 лева. Сумата, определена, като обезщетение за нанесените имуществени вреди е дължима от датата на деликта - 01.04.2021 г., съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски в общ размер на 3534, 40 лв., от които 2300, 00 лв. за адв. възнаграждение, 960, 00 лв. платена държавна такса и 374, 40 лв. депозит за вещо лице. Водим от горното, съдът