Решение № 530 от 22.11.2018 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 330/2018 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по жалба на “Л.О.” ООД против отказ № ••••/08.11.2018 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и РЮЛНЦ. Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е неправилен, като излага подробни съображения в жалбата си. Моли съда да постанови решение, с което обжалваният отказ да бъде отменен и бъдат дадени задължителни указания на Агенцията да извърши исканото вписване. Съдът като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания намира за установено следното: Със заявление вх. № ••••/06.11.2018 г. е постъпило искане за вписване на увеличаване на капитала и свързаната с това промяна в размера на дяловото участие на съдружниците по партидата на “Л.О.” ООД. По това заявление е постановен обжалвания отказ с мотивите, че по отношение на увеличаването на капитала със средства на дружеството са приложими разпоредбите на чл. 197 от ТЗ и че съгласно чл. 21, ал.4. т.7 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, при промяна па обстоятелствата по група "Капитал" към заявлението се прилага балансът към датата на решението за увеличаване на капитала (когато увеличаването е със средства па дружеството). Посочено е, че към заявлението е приложен баланс към 31.12.2017 г. ( като част от годишния финансов отчет за 2017 г. ), поради което представеният баланс не е относим към дата па вземане на решението за увеличаване на капитала. Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 148 от ТЗ, капиталът на ООД може да се увеличи по три начина: 1. увеличаване стойността на дяловете, 2. записване на нови дялове; 3. приемане на нов съдружник /т.е. записване на нови дялове за него или комбиниране и на двете хипотези/. Разпоредбата на чл. 148 от ТЗ е уредила само начините за увеличаване на капитала, без да урежда източниците за такова увеличаване. В настоящия случай е заявено вписване на увеличаване на капитала на „Л.О." ООД с 1 000 000 лв., представляващ част от неразпределената печалба на дружеството за периода от 2008г. до 2017г., включително. Като размерът на капитала на дружеството се увеличава от 5 000 лв. на 1 005 000 лв. и на основание чл. 148, ал. 1, т. 2 ТЗ, чрез записване на нови дялове от съдружниците на дружеството. За съдружника С.Д.Б.- записване и поемане на нови 50 000 /петдесет хиляди/ дружествени дяла в капитала на дружеството, всеки един дял на стойност 10лв. /десет лева/, общо в размер на 500 000лв. /петстотин хиляди лева/. За съдружника Павел Георгиев Бакалов - записване и поемане на нови 50 000 /петдесет хиляди/ дружествени дяла в капитала на дружеството, всеки един дял на стойност 10лв. /десет лева/, общо в размерна 500 000лв. /петстотин хиляди лева/. Съдът намира, че доводът на длъжностното лице за приложение на чл. 197 от ТЗ е неприложим в настоящия случай. Нормата на чл.197 ТЗ не се отнася за увеличаването на капитала на ООД, което е уредено в чл.148 ТЗ, в който не се предвижда изискване решението за увеличение на капитала да бъде взето в срок до 3 месеца срок от приемането на ГФО. В ТЗ липсва препращане към уредбата на АД относно увеличаване на капитала на ООД, нито пък е налице основание за прилагане на нормата на чл.197 ТЗ по аналогия Съдът обаче счита, че не е спазено изискването на чл. 21, ал. 4, т. 7 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, където е посочено, че при промяна па обстоятелствата по група "Капитал" към заявлението се прилага балансът към датата на решението за увеличаване на капитала ( когато увеличаването е със средства па дружеството), както е в настоящия случай. Балансът към датата на решението на ОСС е счетоводният документ, доказващ съществуване на средствата от неразпределената печалба към датата на решението, с които ще се увеличава капитала. В настоящия случай към заявлението е приложен баланс към 31.12.2017 г. ( като част от годишния финансов отчет за 2017 г. ), поради което съдът намира, че не е спазена разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 7 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ. Съдът намира, че в настоящото производство не е допустимо да се присъждат разноски в тежест на Агенцията по вписванията, защото тя не е насрещна страна в производството по смисъла на чл. 78 от ГПК и подобна отговорност в рамките на настоящото производство не е предвидена в специалния закон. Производството по издаване на регистърните актове от Агенцията по Вписване – Търговски регистър е уредено като административно, но съдебният контрол върху отказите запазва охранителния си характер. Охранителното производство е едностранно (развива се между молителя и съда) и безспорно, защото охранителният акт не засяга чужда правна сфера, а само правната сфера на молителя, а и съобразно чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя /в този смисъл е и определение № 201/11.03.2010г. на ВКС по ч. т. д. № 850/2009г., ІІ т.о., ТК/. Поради това следва да бъде оставено без уважение искането на “Л.О.” ООД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. и държавна такса в размер на 15 лв. Предвид гореизложеното, съдът намира, че отказ № ••••/08.11.2018 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистъра на ЮЛНЦ е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Водим от горните мотиви, съдът