Решение № 1098 от 17.3.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 974/2024 г.

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. С Решение № 453 от 09.10.2024 г., постановено по АНД № 1260/2024 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № Р-005955 от 14.06.2024 година на директор на Регионална Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в град София, ЕИК175070632, представлявано от И. Р. Г. е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3 000, 00 (три хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл. 11, ал.1, т.12 и т.21 във вр с чл. 27, ал.4 от ЗПК. Със съшия съдебен акт е осъдил жалбоподателя „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, Община Столична, Област София (Столица), Район „Възраждане“, квартал „Сердика“, [улица], ЕИК 175070632, да заплати в полза на Комисията за защита на потребителите сумата от 150 /сто и петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, гр.София, чрез адв. С. К. от САК, в която се излагат съображения, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото – касационни основания по смисъла на чл.63в от ЗАНН вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В заключение е направено искане да се отмени оспореното решение и потвърденото с него НП, претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. А. С. от САК, който поддържа касационната жалба на заявените в нея основания. Представя писмени бележки с подробно развити съображения. Ответникът е депозирал писмено становище по касационната жалба, в което е изложил съображения, че решението Районен съд – Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора. Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. С оспореното решение първостепенният съд е приел за установено от фактическа страна, че във връзка с жалба с вх.№ Р-03-473/25.03.24г. от администрацията на ответника е извършена проверка на 12.04.2024г. в офис на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, находящ се в магазин „Зора“ в гр. Плевен, пл. „И.. Миндиликов“ № 1, във връзка със спазване изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. По време на същата били изискани сключени договори с потребители в посочения офис за предоставени от кредитора стокови кредити, както и придружаващите ги документи, включително Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредити. Резултатът от проверката е обективиран в Констативен протокол № К12739071. На 19.04.2024 г. на електронната поща на КЗП - Плевен pleven@kzp.bg с писмо вх. № Р- 03-473 бил получен Договор за стоков кредит № 5927647 от 04.12.23г., сключен в гр. Плевен, в магазин „Адапт“ на [улица], с приложени към него Общи условия (ОУ) и Стандартен европейски формуляр (СЕФ) от същата дата - 04.12.2023 година. При запознаване със съдържанието му проверяващите констатирали, че не съдържа следната задължителна информация: - по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК в Общите условия в чл.4 „Права на потребителя”, ал.1 било записано: „Потребителят има право при погасяване на главницата по Договора за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на Договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания”, а в ал.2 е записано: „Потребителят има право на извлечение, показващо периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване на главницата. В договора и Общите условия /ОУ/ не е налична информация, че планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи; - по чл.11, ал.1, т.21 от ЗПК в ОУ в чл.З „Задължения на Потребителя”, ал.З било записано: „При кредит предоставен за закупуване на стока, избрана от потребителя (стоков кредит), Потребителят може да избере една от следните възможности: т.1. Съгласно чл.27, ал.4 от ЗПК да получи избраната стока от Търговеца след изтичането на 14-дневния срок, в който Потребителят може да се откаже от Кредита; в този случай, ако Потребителят реши да се възползва от правото си на отказ, е достатъчно той само да уведоми за отказа си Кредитора в срока и по реда на чл.29, ал.1, ал.2 и ал.З от ЗПК, без да дължи на Кредитора каквито и да е било суми или разноски; или т.2. Съгласно чл.29, ал.1 от ЗПК да получи избраната стока от Търговеца в деня на сключване на този Договор /или в друг момент преди изтичането на 14- дневния срок, в който Потребителят може да се откаже от Кредита/; в този случай, ако Потребителят реши да се възползва от правото си на отказ след като е получил стоката от Продавача, той трябва да уведоми за отказа си Кредитора в срока и по реда на чл.29, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК, както и да му възстанови пълния размер на главницата и да му заплати начислената към момента лихва, в срока, по реда и при условията на чл.29, ал.4 от ЗПК. Констатирано е също така, че в договора и ОУ не е налична информация, че съгласно чл.27 ал.4 от ЗПК, съобразно която разпоредба продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да достави стоката или да предостави услугата на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит. Всяко доставяне на стоки или предоставяне на услуги преди изтичането на срока, през който потребителят може да се откаже от договора за кредит, е за сметка на продавача на стоката или на доставчика на услугата С оглед събраните по преписката доказателства, проверяващите приели, че договорът и Общите условия не съдържат задължителна информация, а именно: 1.) пълната информация по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, а именно: че планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи и 2.) пълната информация по чл.11, ал.1, т.21 от ЗПК - правата на потребителя, произтичащи от чл.27 от ЗПК, както и условията за упражняване на тези права, а именно, че съгласно чл.27 ал.4 от ЗПК „Продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да достави стоката или да предостави услугата на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит. Всяко доставяне на стоки или предоставяне на услуги преди изтичането на срока, през който потребителят може да се откаже от договора за кредит, е за сметка на продавача на стоката или на доставчика на услугата”. Въз основа на тези констатации е съставен АУАН № 005955 от 21.05.2024г. против касационния жалбоподател за нарушение на чл.11, ал.1, т.12 и т.21 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), във връзка с чл.27, ал.4 от ЗПК. Като дата на извършване на нарушението е посочена 04.12.2023 г. (датата на сключване на Договор за стоков кредит № 5927647), а като място на извършване на нарушението: гр. Плевен. Срещу така съставения АУАН в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД1гр. София чрез юрк. Г. Р., които директорът на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите счел за неоснователни и изложил мотивите си в тази посока в Становище №Р-03-814/14.06.2024 година. Описаната в АУАН фактическа обстановка била възпроизведена в обжалваното Наказателно постановление № Р-005955 от 14.06.2024 година на директор на Регионална Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), с което на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в град София, ЕИК175070632, представлявано от И. Р. Г. е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3 000, 00 (три хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл. 11, ал.1, т.12 и т.21 във вр с чл. 27, ал.4 от ЗПК. Въззивният съд приел, че описаните в АУАН обстоятелства се доказват от показанията на разпитаните длъжностни лица от КЗП, чиито показания съдът кредитирал изцяло с оглед тяхната последователност и взаимна кореспондентност с приложените по делото писмени доказателства. Съдът изложил съображения, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и процесното НП, съставляващи основания за неговата отмяна, както и че същите са издадени от компетентните административни органи, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност и при спазване на изискванията за форма и съдържание, с което е приел, че при издаване на АУАН и процесното НП са спазени разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Приел е, че е налице съставомерно деяние, което е квалифицирано правилно от АНО и за което е наложено съответното административно наказание. Настоящият състав напълно споделя извършения доказателствен анализ в мотивите на обжалваното решение, поради което на основание на чл.221, ал.2 от АПК препраща към него. Неоснователни са оплакванията на касатора, че при извършване на този анализ не са обсъдени показанията на свидетеля А. П.. Съдът ги е обсъдил, макар и лаконично. Приел е, че свидетелката излага твърдения за факти, отразени в писмени документи - договор за потребителски кредит и Общи условия, приобщени като доказателства по делото, от които се установяват релевантните към предмета на доказване обстоятелства. За пълнота следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав горните показания не обуславят промяна на изложените от първостепенния съд правни изводи. Въззивният съд е отговорил на всички съществени оплаквания, направени в жалбата, с която е сезиран и които в голяма степен се повтарят в касационната жалба. По делото безспорно е установено, че касаторът има качеството на "кредитор" по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, санкциониран е за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12, и т.21 от ЗПК във връзка със сключване на договор за потребителски кредит, за който от събраните по делото доказателства се установява, че не са вписани всички необходими реквизити, съобразно изискванията на Закона за потребителския кредит – планът не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи; пълната информация по чл.11, ал.1, т.21 от ЗПК - правата на потребителя, произтичащи от чл.27 и чл.28 от ЗПК, както и условията за упражняване на тези права. Съгласно чл.27 ал.4 от ЗПК продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да достави стоката или да предостави услугата на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит. Всяко доставяне на стоки или предоставяне на услуги преди изтичането на срока, през който потребителят може да се откаже от договора за кредит, е за сметка на продавача на стоката или на доставчика на услугата. Действително тази разпоредба урежда отношенията между продавача на стоката и потребителя, като по договора между тях кредиторът не е страна. Тази норма обаче предоставя на продавача възможност да действа в зависимост от действията на кредитора – "не е длъжен да достави стоката на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит". Ето защо неслучайно в чл. 11, ал. 1, т. 21 ЗПК се предвижда, че в договора трябва да се съдържа и информация за правата на потребителя по чл. 27 ЗПК. Тя обаче също липсва, поради което правилно АНО и въззивният съд са приели, че дружеството е допуснало нарушение и на тази разпоредба. В хода на съдебното дирене пред въззивния съд, от събраните пред него доказателства се установяват достатъчно данни за извършването на нарушението по чл. 11, ал. 1, т. 1 2 и т. 21 от ЗПК, изразяващо се в това, че на посочените в АУАН и НП дата и място касаторът, при сключване на договор за потребителски паричен кредит, не е вписал всички необходими реквизити, съобразно изискванията на Закона за потребителския кредит. Неоснователни са наведените оплаквания, че в погасителния план не следва да се съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на база лихвения процент. Съдържанието на договора за потребителския кредит е уредено в чл. 11, ал. 1 от Закон за потребителския кредит, където в двадесет и седем точки изчерпателно е посочено какво следва да съдържа. В нито една от тези разпоредби не е поставено изискване в срочния договор за кредит погасяването на главницата чрез последователни вноски да е уточнено под формата на погасителен план. В посочената за нарушена разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК е описана информацията, която потребителят във всеки един момент от погасяването на главницата по срочен договор следва да получи, като законодателят е използвал термина "при поискване", т.е. тази информация, при това в пълен обем, следва да бъде представена на потребителя само при поискване от негова страна и то безвъзмездно. Касаторът е наказан за това, че в договора не е посочено, че в съдържанието на погасителния план следва да бъде направена разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. При това положение дружеството не е изпълнило задълженията си в обема, визиран в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, както правилно е констатирал наказващият орган и съответно приел сезираният състав на РС. В този смисъл показанията на разпитаната пред въззивния съд свидетелка А. П., че при поискване от потребителя в хода на изпълнение на договора се предоставя в пълнота информация, не изпълнява изискването на закона за пълнота, достатъчност и изчерпателност на информацията, която следва да е налична в самия договор за кредит, който се сключва. Предоставяна устно информация не е достатъчна за да се приеме, че е налице онагледяване хронологията на усвоените суми, в т. ч. дати на усвояване дължими плащания, тоест не представлява предоставяне на информация в пълен обем, каквито са изискванията на закона. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че посоченото в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП нарушение се явява съставомерно и доказано. За същото законосъобразно е наложена имуществена санкция, която е минималния размер, предвиден от закона за извършеното нарушение. Правилни са изводите на въззивния съд, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, обуславящи отмяна на обжалваното НП. Актът за установяване на административно нарушение и оспореното НП са издадени от компетентни длъжностни лица. Дружеството е реализирало правата си, като е подало възражение в писмена форма срещу АУАН. Наказателното постановление е издадено в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Освен това съобразно в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави и в отсъствие на каквито и да е свидетели. Оспореното НП е издадено в съответствие с чл. 57 ЗАНН. Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно, съобразено с изискванията на процесуалните и материалноправни норми. Налице е словесно описание на нарушението, което описание съответства на посочената в акта и НП като правна квалификация. Налице са задължителните реквизити относно време и място на извършване на нарушението. По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна и безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение, не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице. Санкцията, наложена на касатора, е съобразена с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, определена е в минимален размер. С оглед гореизложеното, съдът счита релевираните в касационната жалба оплаквания за неоснователни, а изводите на въззивния съд в оспореното решение за съставомерност и доказаност на нарушението за правилни и обосновани. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Касае се за нарушение на формално извършване, за съставомерността на което не се изисква настъпване на вредни последици. Същото е довело до засягане правата на потребителя и по-конкретно правото му на информация за предлагания продукт. От съществено значение е и обстоятелството, че субектът на нарушението е дружество, осъществяващо кредитна дейност по занятие. По тези съображения оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят претендираните с отговора разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 1 от АПК, съдът