РЕШЕНИЕ

№ 132

Бургас, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - III-ти състав, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ При секретар ВИКТОРИЯ ТАШКОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР ГАЛЬОВ административно дело № 20247040701038 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на „ТРС“ЕАД, със седалище и адрес: [населено място], [улица], ет.5, ЕИК 121015362, представлявано от В. А. А., чрез упълномощен представител- адвокат А. Й., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.5, офис 10, против Акт по чл.194 от ЗУТ, обективиран в писмо, с изх.№24-00-1263 от 06.06.2024г. на Заместник-кмета по „СИРР“ на община Бургас, с което се нарежда на дружеството – жалбоподател да осигури незабавно безпрепятствен и постоянен достъп за преминаване на Ж. С. и О. С. до стълбището, разположено западно от сграда, с административен адрес: [населено място], [улица], с [идентификатор] по КК и КР на [населено място].

Жалбоподателят твърди, че процесният административен акт е нищожен, тъй като материалната компетентност за издаване на актове от процесната категория е предоставена на кмета на общината, а в случаят актът е издаден от заместник- кмет. На следващо място, счита издаденият акт и за незаконосъобразен, поради липса на кумулативно изискуемите предпоставки за постановяването му, а именно липсата на разрешени или предписани дейности по устройство на територията, респективно липса на упоменат времеви интервал, за който се предоставя такъв достъп. Заявява се, че освен материално незаконосъобразен, актът противоречи и на целите на закона. В настоящият случай, с издаване на акта се преследва друга цел- да реши възникнал между частни субекти спор, който вече е отнесен към компетентния съд, доколкото се засягат вещни права /на собствениците/ и по този начин се цели осигуряване на достъп на определени лица не по предвидения за това законов ред, въпреки наличието на висящи съдебни производства. Цитират се влезли в сила съдебни актове по граждански дела, както и висящи производства, с предмет иск по чл.109 от ЗС, както и друго с предмет отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК, разглеждани пред компетентния граждански съд- РС-Бургас. Иска се отмяна на административния акт изцяло. Претендират се разноските по делото, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът– Заместник-кмет по „СИРР“ на община Бургас, прилага административната преписка, свързана с оспорения акт. В открито съдебно заседание се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата, като неоснователна. Сочи се, че актът е издаден във връзка с проверка относно евентуално извършено незаконно строителство, като се позовава на протокол от 27.05.2024г. съставен от съвместна проверка на служители на МВР и на общинската администрация, която е без резултат, защото не е имало достъп до имота. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за представителството на ответника по делото. В условието на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от дружеството „ТРС“ЕАД, както и от останалите страни.

Заинтересованите страни Ж. В. С. и О. Н. С., редовно призовани, не се явяват, а се представляват от упълномощени представители- адвокат Т. и адвокат К.. Оспорва се жалбата, като неоснователна. Счита се, че въпреки липсата на уведомяване на „ТРС“ЕАД за започналото производство не е допуснато съществено процесуално нарушение. Позовава се на решение по гражданско дело № 3199 от 1994г. на Районен съд-Бургас, което според тези страни следва да бъде „кредитирано“ по делото, независимо, че липсва оригинал или заверен препис, защото този акт е унищожен. Представят се заверени копия на писмени материали, съставляващи кореспонденция между заинтересованите страни и общинската администрация относно отписване на недвижим имот от актовите книги и предаване имота на правоимащите, респективно отговор на община Бургас във връзка с направените искания. Съдържа се и жалба с твърдения за осъществено незаконно строителство. Иска се отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски.

Заинтересованата страна „Църковно настоятелство при Храм Свети Г.“- [населено място], обл.Бургаска, редовно призовано, се представлява от упълномощен процесуален представител- адвокат Т., която счита жалбата за основателна и пледира за нейното уважаване. Счита, че цитираното решение по гражданско дело № 3199 от 1994г. на БРС няма отношение към предмета на настоящото дело, доколкото в случаят се оспорва акт по чл.194 от ЗУТ, а не става въпрос за спор във връзка с правото на собственост. Счита, че нарушаване на процедурата по уведомяване на заинтересованите страни за започналото производство по реда на чл.194 от ЗУТ съществено опорочава издаденият административен акт и въпреки, че последният е изготвен от компетентен орган, актът е незаконосъобразен. Претендират се разноски по делото.

А дминистративен съд – Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, адресат на административен акт, който по същество е неблагоприятен за дружеството- жалбоподател, доколкото му се вменяват задължения и се ограничават права на собственик на недвижим имот. Оспорването е направено в законния 14-дневен срок, видно от известие за доставяне на „Български пощи“ЕАД – л.23 от делото. Жалбата е подписана с КЕП от пълномощника на жалбоподателя, като е изготвена на 24.06.2024г. и електронно подписаният документ е изпратен до съда на същата дата- 24.06.2024г. /л.4 и 5 от делото/. Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт, с правно основание чл.194 от ЗУТ, което изрично е посочено в писмото, поради което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Следователно, налице са всички кумула-тивно изискуеми предпоставки за разглеждане на спора по същество.

ФАКТИТЕ:

Изпратено е писмо от ОД на МВР-Бургас до Община Бургас, с което администрацията е уведомена за извършвана проверка от „Икономическа полиция“ по цитирана преписка, във връзка с данни за осъществено незаконно строителство в жилищна сграда в поземлен имот с административен адрес в [населено място], [улица]. Посочен е „вероятен“ идентификатор на този имот. Иска се предоставяне на информация дали в общинската администрация са постъпвали жалби и сигнали по повод такова строителство, респективно предоставяне на документи за осъществяването му, а освен това е заявена и необходимостта от извършване на съвместна проверка със служители на МВР на мястото, с оглед проверка на твърденията.

По преписката е представен протокол за извършването на съвместна проверка на 27.05.2024г. относно законността на сградите, находящи се в ПИ, с [идентификатор] и 07079.614.394, с административен адрес: [населено място], [улица] 76. В протокола са записани имената и длъжностите на участвалите в проверката лица от общинската администрация и от страна на полицията. В обстоятелствената част на протокола се сочи, че след извършване на проверка в техническия архив на общината не са открити инвестиционни проекти за постройките, разположени в поземлени имоти с двата цитирани адреса - [населено място], ул. „Фердинандова“ № 74 и76, а освен това е посочено, че в ЦАУ „Приморие“ е налична преписка по постъпили жалби от 19.07.2019г. и от 03.10.2019г., подадени от Ж. С. и О. С. относно законността на постройките, съществуващи на двата посочени адреса. Към протокола са направени две фотоснимки, а от описаните в него констатации става ясно, че на мястото не са открити собствениците, т.е. двете лица подали жалби и „ТРС“ЕАД. При извършения оглед отвън е установено, че партерните помещения са неизползваеми, към този момент са били заключени и достъпа до вътрешен оглед е възпрепятстван. Преценена е необходимостта от повторно събиране на длъжностните лица, след предоставяне на достъп, за да бъде извършен и вътрешен оглед.

По преписката е представена Заповед № 1136 от 1992г. на Кмета но община Бургас за отписване на държавни имоти от актовите книги, а именно имот на адрес в [населено място], ул.“Фердинандова“ № 74, представляващ двуетажна жилищна сграда, заедно със застроено и незастроено дворно място.

Приложена е молба от Ж. и О. С., подписана от адвокат С. А. до главния архитект на общината, /постъпила на 30.08.2021г./ с която се представени писмени материали, сред които и копие на съдебно решение по гр.дело № 3199 от 1994г. на РС-Бургас. Видно от диспозитива на съдебния акт, осъдено е дружеството „Телевизионни и радиосервизи“АД-София, да осигури достъп за преминаване на три посочени физически лица до стълбището, находящо се в сградата на ул. „Фердинандова“ № 74. От представено удостоверение на БРС /л.33/ става ясно, че този съдебен акт не е обжалван пред Окръжен съд-Бургас и делото е архивирано през 1995г., а след изтичане на [възраст] срок за съхранение е унищожено.

Представени са договор от 19.07.1999г. за доброволна делба на недвижим имот на ул. „Фердинандова“ № 44 и на имот на същата [улица], между съсобствениците М. С., Л. Т., Н. С. и Ц. П., нотораиален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.07.1999г.; нотариална покана до законния представител на „ТРС“ЕАД от Ж.С. и О.С. в която се обсъжда правото на преминаване, съгласно цитираното по-горе съдебно решение.

Налице е заповед № 3841 от 13.11.2023г. на Кмета на община Бургас, с която се оправомощава заместник-кмета по „СИРР“ да издава заповеди от процесната категория, по чл.194, ал.1 от ЗУТ, видно от т.16 на делегиращата заповед. /л.68 и сл. от делото/.

Представени са съдебни актове на граждански съдилища относно спорове между собствениците относно площта на имотите 07079.614.393 и 07079.614.394 и нейното отразяване /заснемане/- л.73 и сл. от делото.

Допълнително, по делото е изискана справка от РС-Бургас относно предмета и страните по гр. дело № 3199 от 1994г., както и евентуално заверен препис от постановения съдебен акт, но видно от отговора /л.143 и сл./ крайният акт /решение/ не е запазен, а делото е унищожено след изтичане на законния срок за съхранение. От описната книга са посочени страните: М. Н. С. и др. като ищци срещу „ТРС и др.“, а като предмет е заявен „чл.108 и чл.109“.

От заинтересованите страни О.С. и Ж.С. са представени заверени копия на писмени материали, съставляващи кореспонденция между тях и общинската администрация относно отписване на недвижим имот от актовите книги и предаване имота на правоимащите, респективно отговор на община Бургас във връзка с направените искания. Съдържа се и жалба с твърдения за осъществено незаконно строителство.

С писмо, изх.№ 24-00-1263 от 06.06.2024г. е указано на „ТРС“ЕАД, чрез неговия законен представител, с копие до две от заинтересованите страни- О. С. и Ж. С. „ да осигури незабавно безпрепятствен и постоянен достъп за преминаване“ на Ж.С. и О.С. до стълбището, находящо се западно от сградата с административен адрес: [населено място], ул. „Фердинандова“ № 74, с [идентификатор] по КК на [населено място]. Изрично се сочи, че даденото указание се основава на правомощията по чл.194 от ЗУТ.

В обстоятелствената част на акта се цитира писмото на Областна дирекция на МВР-Бургас от 21.05.2024г., описано по-горе в решението, във връзка с което е образувано административно производство. Обсъдени се фактите относно наличие на вещни права спрямо конкретизираната сграда, според които първият и вторият етаж са собственост на Съботинови, а третият- надстроен е собственост на „ТРС“ЕАД. Обоснован е извод, че достъпът до втория и третия етаж се осъществява единствено от стълбище, явяващо се обща част на сградата и разположено западно от нея, както и указаното с влязло в сила решение по гр. дело № 3199 от 1994г., което според удостоверението на РС-Бургас е влязло в законна сила. Пресъздадени са и констатациите от протокола на длъжностните лица от полицията и общинската администрация извършили съвместна проверка на 27.05.2024г. Обоснован е извод, че „ТРС“ЕАД, като собственик на части от сградата и стълбището не осигурява достъп до стълбището на двете заинтересовани страни.

Писмото е изпратено на две от заинтересованите лица, а именно О.С. и Ж.С., както и на задължения субект- „ТРС“ЕАД.

Представен е списък на заинтересованите страни в производството, сред които освен двамата е посочено и Църковното настоятелство при Храм „Св.Георги“-[населено място] / л.17 от делото/ По преписката не се съдържат данни за уведомяване на „ТРС“ЕАД и други субекти за започналото административно производство, съгласно чл.26 от АПК, а за липсата на такова уведомяване по делото не се и спори.

При така установените факти, съдът обоснова следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

В контекста на правомощията си по чл.168, вр. с чл.146 от АПК, след като анализа установените по делото факти, настоящият състав намира, че оспорената заповед, съставляващ административен акт е издаден в кръга на властническите правомощия на ответния орган, поради което е постановен от компетентен административен орган, с оглед представената заповед за делегиране на правомощия от страна на кмета на общината, съгласно която именно заместник-кмета по „СИРР“ е овластен да издава или да отказва издаването на заповеди с процесното правно основание- чл.194, ал.1 от ЗУТ /л.20 и сл./ Актът е постановен в изискуемата от закона писмена форма, макар и да не е титулуван като „заповед“. Освен това, актът не съдържа изискуемите реквизити, в контекста на чл.59, ал.2 от АПК. Това е така, защото липсват каквито и да било обстоятелства или указания във връзка с цитираното от издателя правно основание- по чл.194 от ЗУТ.

Вярно е, че в актът се конкретизира пространствено за коя част от имота следва да бъде предоставен достъп на двама от съсобствениците в сградата, а именно до стълбището, но нито в обсъдените факти и обстоятелства нито в диспозитивната част се сочи необходимостта от извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията които несъмнено следва да бъдат посочени в указанията, респективно в разпоредителната част на акта, защото актът се издаван именно на основание чл.194, ал.1 от ЗУТ.

Фактът, че са подадени сигнали за осъществено незаконно строителство, за което се извършва проверка в органите на МВР и в общинските органи по устройство на територията няма връзка с посоченото правно основание.

Незаконното строителство и процедурите свързани с неговото установяване, респективно санкциониране са съвсем различни производства по реда на ЗУТ и нямат отношение към актове с процесното правно основание- по чл.194, ал.1 от ЗУТ.

В този смисъл, в оспореният акт липсват каквито и да е фактически констатации относими към заявеното правно основание, съгласно което са дадени указания до „ТРС“ЕАД. Обстоятелството, дали в сградата или в друга съседна на нея сграда или въобще в съсобствен имот между страните по делото имот е извършено незаконно строителство следва да установят контролните органи по устройство на територията по предвидения законов ред, чието начало се поставя със съставяне на констативен акт по реда на чл.224 и сл. от ЗУТ. Издаденият в случая акт /указание/ по чл.194, ал.1 от ЗУТ цели да предостави административно достъп до чужд имот за извършване на законово регламентирани процедури /разрешени или предписани/, т.е. тези двете производства имат съвсем различна цел.

При тези констатации, процесният акт не отговаря на стандартите на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК, доколкото липсват фактически основания за разрешени или предписани дейности, във връзка с предоставяне на достъп и формулиране на конкретно разпореждане до собствениците на имота в тази връзка. В случаят, липсва и уточнен времеви диапазон за извършване на такива разрешени или предписани дейности, защото достъпът по този ред не може да се осъществява безсрочно.

По този начин се допуска съществено и необосновано ограничаване на правата на собственост, с което в хода на производството освен нарушаване на изискуемата от закона форма / при липса на тези реквизити / е допуснато и съществено нарушение на производствените правила, нарушаващо правото на защита на задълженият с акта субект- юридическо лице. В този смисъл са и указанията на съдебната практика по аналогични казуси, например Решение № 8528 от 05.10.2022г. по адм. дело № 3744 от 2022г. и Решение № 8820 от 11.10.2022г. по адм. дело № 2607 от 2022г. по описа на Върховния административен съд на Република България.

По отношение приложение нормите на материалния закон и съблюдаване на неговите цели, следва да се посочи следното:

Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. Обаче, "свободният достъп" следва да е определен в конкретни параметри както времево, така и пространствено. Това изискване предполага при наличието на разрешени или предписани строителни и монтажни работи административният орган да избере конкретен вариант на разрешения достъп до имот и укаже същият в заповедта по чл.194, ал.1 от ЗУТ. Във всички случаи, следва указаните в заповедта строително-монтажни работи да са разрешени или предписани от съответен орган.

На следващо място, по делото не е установено наличие на предхождащ акт, в който да е определена нуждата от извършване на строително-монтажни дейности по сградата, съсобственост на двете заинтересовани страни и на жалбоподателя. Заповедта по чл.194, ал.1 ЗУТ се издава само при доказана необходимост от извършване на конкретни дейности, поради което не е достатъчно заинтересованото лице просто да заяви искането си за достъп в чуждия имот, а следва да установи посредством друг предхождащ акт нуждата от извършване на строително-монтажни дейности, които не могат да бъдат извършени без такъв достъп. Изобилната и константна практика на ВАС по аналогични казуси, освен горепосочените две решения в тази връзка може да се цитират и Решение № 9041 от 17.10.2022г. по адм. дело № 3421 от 2022г., Решение № 5377 от 27.04.2021г. по адм. дело № 1586 от 2021г., Р ешение № 1471 от 04.02.2021г. по адм. дело № 11101 от 2020г., Решение № 6387 от 16.05.2018г. по адм. дело № 14308 от 2017г. по описа на Върховния административен съд на Република България, както и много други.

Съгласно чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗУТ „ Състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл.195, ал.6 се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината.

(2) Комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.“ В случаят, от материалите по преписката и представените доказателства по делото не се установява подобен предхождащ акт, нито въобще се твърди наличие на такъв. Следователно, не е изпълнен фактическият състав, обосноваващ издаване на заповед с правно основание чл.194, ал.1 от ЗУТ. С този административен акт съществено се засяга правната сфера на собствениците на чуждия имот, в който се разрешава достъп, без да се изисква въобще съгласието на притежателите на вещни права, поради което законодателят е определил формални и задължителни условия за издаване на акта, сред които и наличие на предписание за извършване на описаните дейности.

Описаните факти и обстоятелства свързани с решението по гражданско дело № 3199 от 1994г. по описа на РС-Бургас нямат никакво отношение към производството по реда на чл.194 от ЗУТ. Напълно неотносими към настоящото административно производство са и споровете между съсобствениците на имота, независимо дали се основават на приложените по делото влезли в сила актове по различни граждански производства или са висящи такива, с оглед липсата на достъп до имот на съсобственици. Тези спорове се решават по предвидените процедури в ГПК от компетентните граждански съдилища и нямат никакво отношение към процедурата по чл.194 от ЗУТ, респективно към правомощията на административния съд, поради което доводите на страните позоваващи се на решението по гражданско дело № 3199 от 1994г., както и на множество други приключили и висящи съдопроизводства нямат отношение към процесния казус, съгласно процедурата по чл.194 от ЗУТ и обсъждането им е безпредметно.

Обобщено, процесният административен акт е постановен и в нарушение нормите на материалния закон и неговите цели.

По изложените съображения, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена, респективно незаконосъобразният акт следва да бъде отменен.

След отмяната на административния акт, не е налице основание за изпращане на преписката на административния орган с указания, по реда на чл.173, ал.2 от АПК, доколкото въобще на са налице обстоятелствата от фактическия състав по чл.194 от ЗУТ, свързан с подаване на заявление основаващо се на подобни факти. Не се твърди наличието на разрешени или предписани дейности, за чието осъществяване е необходим достъп до чужд имот, поради което няма правно основание съдът да изпраща преписката на компетентния административен органа, издал отмененият акт с подобни указания. Спорът между съсобствениците е от съвсем различно естество и се отнася за принципният достъп до имотите, т.е. става въпрос за безсрочното и безпрепятствено упражняване на вещни права и следва да бъде решен от компетентните за това съдебни органи по реда на Г П К, респективно процедурата по чл.194, ал.1 от ЗУТ е изцяло неприложима в този случай.

По отношение конституираните заинтересовани страни по делото:

С изпращане на преписката в съда ответникът е представил и списък на заинтересованите лица в производството /л.17 от делото/, въз основа на които е конституирана като такава страна и Църковното настоятелство на Храм „Свети Георги“-[населено място]. От приложените материали, вкл. съдебни решения по спорове за собственост действително се установява, че настоятелството има вещни права, тъй като е съсобственик на недвижим имот с [идентификатор] 4 / с 1/2 идеални части/, описани в съдебни актове, например Решение № 2716 от 28.12.2018г. на БРС по гр. дело № 2682 от 2016г. /л.73 и сл./, Решение № 4- 50 от 22.05.2019г. по въззивно гражданско дело № 399 от 2019г. на ОС-Бургас. В оспореният административен акт, обективиран в писмото от 06.06.2024г. обаче не се сочи върху имот да е построена процесната сграда. Вярно е, че в писмото от ОД на МВР-Бургас, респективно в протокола от 27.05.2024г. за извършена съвместна проверка на служители на МВР и общинската администрация е цитиран и имотът, съсобственост на Църковното настоятелство, но процесната сграда, видно и от всички безпротиворечиви данни е построена само в недвижим имот с [идентификатор], като същата е с [идентификатор]. 393.2. В този смисъл, необосновано от обстоятелствата по случаят в списъка на заинтересованите лица е посочено настоятелството, след като нито проверката се извършва по негова инициатива, нито е изпратено писмо до този субект, нито същият е задължен от издаденият акт, още по-малко актът /писмото от 06.06.2024г./ да е благоприятен за юридическото лице- настоятелство. Наличните вещни права на настоятелството нямат отношение към издаденият административен акт, защото не се и твърди в сградата, съсобствена между заинтересованите страни Съботинови и „ТРС“ ЕАД това юридическо лице да притежава вещни права, нито се установява подобен факт от представените по делото доказателства. При тези констатации, се обосновава изводът, че неправилно е посочено настоятелството като заинтересовано лице в хода на това административно производство, защото издаденият акт не засяга негови вещни права, нито в положителен, нито в отрицателен аспект. В случаят, засегнати са само правните интереси на О.С. и Ж.С., до които единствено е адресирано и копие на издаденият акт /писмо/, както и насрещната страна- дружеството „ТРС“ЕАД, което е задължено от общинската администрация да предоставя достъп до стълбището. В случаят, в предмета на настоящото административно производство не се решава спор за собственост между тези лица и настоятелството, каквито са били налице и са били предмет на съвсем различни граждански производства. При положение, че в материалите по преписката не се съдържат данни за наличие на вещни права на настоятелството по отношение на обекта на административния акт, т.е. частта от сграда, за която е наредено осигуряването на достъп, липсва правно основание за конституиране на този субект като заинтересована страна и същият следва да бъде заличен като страна, респективно от списъка на лицата за уведомяване и производството с негово участие следва да бъде прекратено.

При този изхода на спора и своевременното искане за присъждане на разноски, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски. Претендира се възнаграждение платено за един адвокат в размер на 1500 лева /без ДДС/, както и държавна такса в размер на 50 лева, за което по делото на налице доказателства. Своевременно е направено от ответника и възражение за прекомерност, по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, което е основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, в две от проведените заседания е участвал и пълномощникът на жалбоподателя, но не са изслушвани свидетели, нито вещи лица. Писмените доказателства относими към предмета на делото са малобройни. Ето защо, възнаграждението следва да се редуцира до минималният размер предвиден в Наредба № 1 от 2004г., т.е. до сумата от 1250 лева или общо 1300 лева с платената държавна такса. Разноските следва да бъдат заплатени от община Бургас, тъй като ответният административен орган е в структурата на общинската администрация.

Други страни нямат право на разноски, при този изход на спора. В тази връзка, следва да се отбележи, че дори Църковното настоятелство да не бе заличено като заинтересована страна по делото, липсва правно основание за присъждане на разноски в негова полза. Както вече по-горе бе посочено, оспореният от „ТРС“ ЕАД административен акт се отменя, поради което очевидно не е налице хипотезата на чл.143, ал.4 от АПК за присъждане на разноски на лицата, за които актът е благоприятен, която е приложима само при отхвърляне на оспорването или цялостно прекратяване на делото, а и принципно актът не е благоприятен за тази страна. Оспореното писмо е благоприятно само за страните О.С. и Ж.С., но не и за други лица и страни по делото. В случаят жалбата е уважена, поради което основание за присъждане на разноски по административното дело е налице само по реда на чл.143, ал.1 от АПК, т.е. в полза на жалбоподателя или жалбоподателите, ако са повече от един. В тази връзка, искането на заинтересованата страна Църковно настоятелство са присъждане на разноски не се основава на наличните законови хипотези и искането следваше да се отхвърли, ако тази страна не бе заличена. В случаят обаче при заличаване на страната и прекратяване на производството с нейно участие въобще не е налице възможност за присъждане на разноски в негова полза.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас, трети състав