Решение № 260158 от 3.12.2020 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 604/2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е №……............. град Плевен, 03.12.2020година ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на ПЪРВИ ДЕКЕМВРИ, през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА БЕТОВА при секретаря…………..ЕВГЕНИЯ РУСЕВА………..…и в присъствието на прокурора………………….………………………………….като разгледа докладваното от съдията……………ТАТЯНА БЕТОВА…….гр.д.№ 604 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, съобрази: И ск с правно основание чл.62 ал.2 СК. П остъпила е искова молба от В.М.Ю., •••, чрез пълномощника ѝ адвокат Б.П. •••, против бившия ѝ съпруг Х.Г.С. ••• и малолетното дете Е.Х.С., с която е предявен иск с правно основание в чл. 62 ал. 2 СК, с искане да бъде признато по отношение на ответниците, че първият от тях – Х.Г.С. – бивш съпруг на ищцата, не е биологичен баща на малолетното дете Е.Х.С., родено на •••г. и че детето не е могло да бъде заченато от него.В молбата се твърди, че ищцата и първият ответник са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 08.06.2014г., който е бил прекратяван с развод с решение по гр.д. № 6293/2019г. на РС Плевен, считано от 12.02.2020г. В молбата се твърди, че ищцата и ответникът са разделени от три години и не са поддържали през това време никакви контакти, в т.ч. и по телефона.Ответникът е живял в гр.Радомир, а в последствие е заминал да живее в Германия.Същевременно ищцата от две години е заживяла на семейни начала с Е. И. Г. •••. От съжителството им на 24.07.2020г. им се е родило дете – ответника Е.Х.С., който поради изрично разпореденото в чл.61, ал.1 от СК, в акта за раждане е вписан като дете на бившия съпруг на ищцата, тъй като от развода не са били изминали триста дни. С изложените обстоятелства, ищцата обосновава правния си интерес от водене на делото, като моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че Х.Г.С. не е биологичен баща на малолетното дете Е.Х.С., родено на •••г. и детето не е могло да бъде заченато от него. С исковата молба са представени следните писмени доказателства: удостоверение за раждане на детето № 5672201220, издадено от Община Плевен, въз основа на акт за раждане •••. и препис от влязло в сила решение по гр.д. № 6293/2019г. по описа на Плевенски РС. Направени са следните доказателствени искания: да се допуснат до разпит при довеждане свидетелите Г.Ц.С. и Е. И. Г. за установяване на обстоятелствата, твърдяни в исковата молба. В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Х.Г.С.. В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от малолетния ответник, чрез назначения му особен представител адвокат М.С., в който се взема становище, че искът е допустим, а относно неговата основателност, особения представител ще вземе становище след събиране на допуснатите доказателства. Особеният представител е констатирал противоречие между твърдяното в исковата молба относно фактическата раздяла и посоченото в решението по бракоразводното дело. Поискал е да бъде назначена ДНК експертиза и да бъде задължена ищцата да представи медицинска документация за раждането на детето, от която да се вижда дали е родено доносено. З аинтересованата страна ДСП – Отдел „Закрила на детето” гр. Плевен е взе л а становище в представения социален доклад, че с цел осигуряване интереса на малолетното дете Е.Х.С., би следвало да се зачете правото му да бъде припознато и да носи имената на биологичния си баща, като отпадне юридическото бащинство и обвързаност с предходния съпруг на майката. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното: Предявеният пред Плевенски ОС иск намира правно основание в разпоредбата на чл.62 ал.2 СК във вр.с чл.331 и следв. от ГПК, предявен е от майката на малолетното дете Е.Х.С., за оспорване произхода на детето от неговия баща.Съгласно чл.104 т.1 ГПК, иска е родово подсъден на Плевенски Окръжен съд, като първа инстанция.От представеното удостоверение за раждане на малолетното дете Е.Х.С. е видно, че същото е родено на •••г. Искът по чл.62 ал.2 СК е предявен 06.08.2020г., в едногодишния срок от раждането на детето, поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Безспорно е между страните, а е подкрепено и с п редставените от ищцата писмени доказателства, че ищцата и ответника Х.Г.С. са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с решение по гр.д. № 6293/2019г. на Плевенски районен съд, влязло в сила на 12.02.2020г. Не се спори, а се вижда и от приложеното с исковата молба удостоверение за раждане на детето, издадено от Община Плевен, че Е.Х.С. е роден на ••• г. от майка В.М.Ю.. З а баща на детето в акта му за раждане, респ. в удостоверението е бил вписан съпруга на В.Ю.Х.Г.С., който съгласно презумпцията на чл.61, ал.1, пред.І СК, се счита за баща на детето, тъй като то е родено преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на брака му с майката на същото. Спорно по делото е оборена ли e тази законова презум п ция за бащинство - ответник ът Х.Г.С. ли е биологичн ия баща на детето Е.Х.С. – роден о по време на брака между Х.С. и майката на детето В.Ю.. М огло ли е да бъде заченато от Х.С. в период а на е ве нтуалн ото му зачеване. За да се произнесе по спорните въпроси, съдът съобрази следното: От изготвения социален доклад на ДСП-Отдел ”Закрила на детето”гр. Плевен се установява, че ищцата и ответника са бивши съпрузи, които са бил във фактическа раздяла от месец февруари 2019г. когато са се разделили и ответника е напуснал семейното жилище и града. В.Ю. е заживяла с Е. И. Г. през юни 2019г.Синът на ищцата – Е. е заченат по време на това фактическо съжителство, без брак и тя сочи за биологичен баща на детето Е.Г.. Бившият съпруг няма претенции относно бащинството, тъй като е убеден че не е биологичният баща на детето.Същевременно Е. И. Г., заедно с майката на детето, се грижат за него и Г. желае да го припознае и да упражнява родителство.В семейството се отглежда и детето на В. и Х.- шестгодишната Г.. От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Г.Ц.С. и Е. И. Г. се установява, че съпрузите В.М.Ю. и Х.Г.С. са били във фактическа раздяла много преди прекратяване на брака им и не са имали интимни отношения. От показанията на свидетелят Г.Ц.С. – баща на ответника Х.Г.С., се установява, че от 2 години синът му и ищцата не живеят заедно. След това не е виждал В., но знам, че тя е родила дете. Твърди, че не познавам мъжа, с когото живее и от когото е родила дете. Установява, че по времето на зачеване на това дете, синът му вече е живеел в гр.София, а след това е заминал и за Германия. Не е поддържал връзка с ищцата В. и не са се събирали повече заедно, след като са се разделили. Нещо повече - свидетелят дава показание, че дори когато са живеели в едно жилище до м.март 2019 година, те не са поддържали интимна връзка и са спели в отделни стаи. Твърди, че синът му знае за детето, което е родено от друг мъж и не оспорва нищо от твърдяното от бившата му съпруга. Знае, че не е баща на детето. От показанията на св.Е. И. Г., се установява, че познава ищцата от 2 години, а от година и половина съжителства с нея на семейни начала. Живеят в ж.к.“•••“, заедно с детето от първия брак на В.Ю. - Г.. Твърди, че познава бившия съпруг на В.Х.С., с когото са били колеги. Той е напуснал фирмата и града преди около 2 години. След като свидетелят е заживял с В. тя е заченала детето Е. през м.Октомври 2019г. През този период съпруга ѝ вече е бил заминал и те повече не са се срещали с него. Свидетелят знае, че детето Е. е от него и няма никакви съмнения по този въпрос. Твърди, че още не сключил брак с В., но че заедно с нея се грижат за детето си, както и за детето на Х. - 6 годишната Г., с което са едно семейство. Х. плаща издръжка. Заявява, че след приключване на делото, ще припознае детето си. Съдът приема, че показанията на свидетел ите не са противоречиви, достоверни са и удостоверяват твърденията в исковата молба, а също и кореспондират с другите събрани по делото доказателства по делото-писмени доказателства и социален доклад относно същите релевантни факти. При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема, че е оборена законовата презумпция за бащинство на чл.61 ал.1, предл. първо от СК, съгласно която съпругът на майката се смята за баща на детето, родено п о време на брака. Установ ява се, че съпрузите В.М.Ю. и Х.Г.С. с а били във фактическа раздяла от началото на 2019 г., като първоначално са спели в отделни стаи, а впоследствие съпругът е напуснал семейното жилище и е заминал да живее в друг град. По време на фактическата раздяла съпрузите не са поддържали връзка, още по-малко пък - интимни отношения. През този период на фактическа раздяла ищцата е създала друга интимна връзка – с ъс свидетеля Е. И. Г., с когото живеят на съпружески начала от м.юни 2019 г., което съвместно съжителство продължава и към настоящия момент. Детето Е.Х.С. е родено на •••г., като по време на вероятния период на зачеването му – през м. октомври-ноември 2019г., ищцата е поддържала интимни отношения с Е. •••, а не с с ъс съпруга си Х.Г.С., живущ тогава в гр.София. П оради изложеното, п редявеният иск с правно основание чл.62 ал.2 от СК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено, че Х.Г.С., като бивш съпруг на В.М.Ю., не е биологичен баща на детето Е.Х.С., родено на ••• г., п реди изтичането на 300 дни от прекратяването на брака м ежду майката на детето и ответника Х.Г.С., прекратен на 12.02.2020г. След влизане в сила на решението, препис от същото следва да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние в Община Плевен, за вписване на промяна в акта за раждане на детето, като вписаният в акта баща бъде заличен. Води м от горното, Окръжният съд