Решение № 4998 от 13.11.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 1538/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••” ЕООД, срещу Наказателно постановление (НП) № 710415 F 700108/10.08.2023 г., издадено от директора на офис „Младост“ при ТД на НАП София, с което на жалбоподателя на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 355, ал. 1 от КСО е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лева за нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, като нарушението е свързано с неподаване в срок на декларация образец № 6 за месец април 2022 г. В подадената жалба се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на постановлението, свързана с изтекъл срок по чл. 34 ЗАНН за съставяне на АУАН, като жалбоподателят настоява, че нарушението е станало известно на контролните органи още на 26.05.2022 г. Позовава се и на нарушение на чл. 52 ЗАНН за издаване на НП. Допълнително се сочи, че размерът на наложената санкция в НП е изписан на ръка, с химикал, като не е ясно кой е автора на това допълнение към разпечатаното постановление. Затова се претендира отмяна на издаденото НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от своя упълномощен процесуален представител – адв. Ц., която поддържа жалбата. Намира, че в случая е нарушен чл. 34, ал. 1 ЗАНН, тъй като още през месец май 2022 г. НАП е разполагал с информация за извършеното нарушение и следва да се приеме, че тогава е открит и извършителя. Затова моли за отмяната на НП и претендира разноски. Представя подробни писмени бележки. Процесуалния представител на административно наказващият орган – директорът на офис „Младост“ в ТД на НАП София, юрисконсулт •••, изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира за доказано извършеното нарушение и моли за потвърждаване на НП. Намира, че е спазен и тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, като нарушителят е разкрит едва след подаване на декларацията през януари 2023 г. в рамките на конкретна възложена проверка, което е станало в годишен срок от извършване на нарушението. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: С резолюция от 08.09.2022 г. било възложено извършване на служебна проверка на дейността на дружеството - жалбоподател „•••” ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител •••, с цел изясняване на статута на самоосигуряващи се лица в дружеството. Проверката била възложена на св. Спас И. на длъжност „старши инспектор по приходите“ в ТД на НАП София, като неколкократно бил удължаван срока на проверката, която приключила с протокол от 08.03.2023 г. В хода на така назначената проверка и след като се запознал с представените през месец януари и февруари 2023 г. документи от дружеството, св. И. установил, че за месец април 2022 г. дружеството – жалбоподател имало качеството на работодател и осигурител за наетите от него лица, а именно управителят •••, който имал сключен договор за управление и контрол с дружеството и бил единствения негов служител. Но за месец април 2022 г. /както и за целия период от 01.03.2022 г. до 31.01.2023 г./ от дружеството не били подадени данни за дължимите осигурителни вноски на осигуряваните лица с декларация – образец № 6 от техния работодател „•••” ЕООД в законовия срок – до 25.05.2022 г. Такава декларация за месец април 2022 г. била подадена от дружеството едва на 25.01.2023 г. в рамките на извършваната проверка и след изрично даденото указание за това. Декларацията била приета с протокол от същата дата, като закъснението при подаване на декларацията било 8 месеца. Но в законовия срок били внесени дължимите данък общ доход и осигурителни плащания за месец април 2022 г. за управителя като единственото осигурявано лице. При така установените факти, на 20.03.2023 г. св. И. С. И. – на длъжност „старши инспектор по приходите” в офис Младост при ТД на НАП София, съставил АУАН № F 700108 в присъствието на свидетел и на управителя на санкционираното лице, което се удостоверява с техните подписи. Св. И. приел, че жалбоподателят „•••” ЕООД в качеството му на работодател и осигурител е извършил нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н- 13/2019 г. вр. чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, за това, че не е подал декларация образец № 6 за месец април 2022 г. за осигуряваните лица в законовоопределения срок – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. В акта нарушението е индивидуализирано, включително и с посочване на съответната правна квалификация, като е посочено, че декларацията е подадена на 25.01.2023 г. Посочено е кои са нарушените разпоредби от КСО и Наредба Н-13 и е посочена и датата на нарушението – 26.05.2022 г. При връчване на акта не били изразени възражения от страна на жалбоподателя. Като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН № F 700108/20.03.2023 г. при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, било издадено обжалваното наказателно постановление на 10.08.2023 г., с което на жалбоподателя „•••” ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/2019г., за неподаване в срок на декларация образец № 6 за месец април 2022 г. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 15.01.2024 г., видно от разписката, неразделна част от самото постановление, като на 29.01.2024 г. била депозирана и жалбата срещу него в ТД на НАП София. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. И., като и от събраните по делото писмени доказателства (резолюция за възлагане на проверка; протокол от проверката; справки за внасяне на осигурителни вноски; заповед за компетентност; справка от ТД на НАП относно включването на дружеството в списък на дружества, неподали декларация-образец № 6 и др.), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят И. подробно разказва за случая и за установеното от него нарушение при извършената проверка и констатираната за месец април 2022 г. липса на подадена декларация № 6 от работодателя. Действително, свидетелят твърди, че в принципен план е възможно да се изготви служебна справка за дружества, които не са изпълнили задълженията си за подаване в срок на декларация-образец № 6. Но във връзка с конкретния случай, той заявява, че той не е информиран за такъв списък и е установил нарушението на 20.03.2023 г., едва след подаване на процесната декларация. Това се потвърждава и от документите относно назначената проверка, както и от получения отговор от ТД на НАП София относно включването на дружеството в списък на дружества, неподали декларация-образец № 6. От тези доказателства се установява, че преди подаването на декларацията на 25.01.2023 г. служителите на НАП са имали достъп до тази информация чрез възможността да извършат служебна справка, но на практика не са били установили нарушението и нарушителя. По делото липсват доказателства да е подавана процесната декларация образец № 6 за осигуряваните от дружеството лица преди 25.01.2023 г., като това не се твърди и от жалбоподателя. С оглед посоченото по-горе се потвърждава и изводът за забавянето при подаването на декларацията, включително и за неговата продължителност. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и преди всичко от липсата на такива подадени декларации преди 25.01.2023 г. (което не се оспорва и от жалбоподателя) се установява, че жалбоподателят действително не е подал процесната декларация преди тази дата. По делото се установява, че са платени ДОО и осигурителни плащания за единствения осигурен служител на дружеството в законовия срок, но не би могло да се прецени дали платените суми са в пълен размер поради липсата на декларация за дължимите осигуровки. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове. Съгласно т. 1.2 от приложената към преписката Заповед от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, наказателни постановления за нарушения по чл. 355 КСО се съставят от директорите на офиси към съответната ТД на НАП, а актосъставителят в качеството му на орган по приходите е компетентен на основание т. 2.1 от същата заповед, каквото правомощие е предвидено и в чл. 355, ал. 5 от КСО. Следователно актосъставителят и наказващият орган са компетентни да съставят АУАН и НП за констатираното нарушение. АУАН е съставен в присъствие на представител на нарушителя и на свидетел при установяване на нарушението, като актът и НП са надлежно връчени на дружеството. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно твърдяното нарушение на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, като тримесечният срок за съставяне на АУАН започва да тече от узнаване за нарушението и нарушителя. А това се е случило едва след извършване на нарочна проверка, възложена с резолюция от 08.09.2022 г. Като съдът взе предвид, че конкретните параметри на нарушението са установени едва с подаването на декларацията- образец № 6 за месец април 2022 г. на 25.01.2023 г. В случая не може да се приеме, че извършеното чрез бездействие нарушение е станало известно на контролните органи веднага след изтичане на законовия срок за подаване на съответната декларация, тъй като единствено специално оправомощени лица имат достъп до регистъра. А видно от справката от ТД на НАП София, дружеството не е било включено в изрично изготвен списък за лицата, които не са подали декларации № 6 за месец април 2022 г. в контекста на изложеното, следва да се има предвид, че законът предвижда като начален момент на срока по чл. 34 от ЗАНН реалното узнаване за едно нарушение, а не възможността компетентните органи да са узнали за него. АУАН е съставен в 3-месечен срок от установяването на нарушението и в едногодишен от извършване на нарушението. Действително, НП е издадено след изтичане на срока по чл. 52 ЗАНН, но доколкото е спазен давностния 6-месечен срок след издаването на НП и с оглед инструктивния характер на месечния срок по чл. 52 ЗАНН, това нарушение не е основание за отмяна на НП. Не е налице и нарушение, изразяващо се в попълване на ръкописен текст в НП относно датата му и размера на наложената имуществена санкция, доколкото НП е подписано също ръкописно, а не с електронен подпис и не е установено текста да е дописван след подписа. А от начина, по който е оставено място в напечатания текст именно за ръкописното допълване на датата и размера на наложената санкция, е видно, че те се попълват именно от наказващия орган на датата на подписването на НП. Нарушението е точно и ясно описано, правилно е индивидуализирано санкционираното лице, като правната квалификация в АУАН и НП съвпада изцяло със словесното описание на нарушението. Очевидно от самия текст на НП, в него изрично е посочено, че законовият срок за подаване на декларация № 1 е до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а по отношение на декларация-образец № 6 е посочено, че тя следва да се подаде едновременно с декларация образец № 1, като изрично е цитирана и разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/2019 г. Правилно е определена и релевантната санкционна разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО. При описание на нарушението в НП изрично е цитирана и датата, на която е изтекъл срока за правомерно подаване на декларацията – 25.05.2022 г. и е изведена и конкретната дата на нарушението, а именно денят, следващ последния ден от законовия срок, т.е. 26.05.2022 г. Доколкото седалището на дружеството е в гр. София и там е следвало да бъде подадена декларацията в Д на НАП София, на същото място следва да се приеме и извършено нарушението чрез бездействие. В чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено задължение за осигурителите периодично да представят в НАП данни за осигурителния доход и др. обстоятелства на осигуряваните от тях лица и да попълват различни декларации, като това задължение е детайлизирано в издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове. А съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО осигурителите следва да подадат и обща декларация за дължимите суми за ДОО, ЗО, ДЗПО, данък по ЗДДФЛ и др. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-13/2019 г. работодателите, осигурителите... самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица трябва да подадат в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация по образец 6 съгласно приложение № 4, в която се вписват … общият размер на сумите за дължимите вноски за държавното обществено осигуряване …. за всички лица, подлежащи на осигуряване“, както и дължимият данък по ЗДДФЛ съгласно т. 3. Като в чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а” е посочено, че декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите и осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните в тях. А съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, б. „а“ от Наредбата декларация-образец № 6 следва да се подаде едновременно с декларация образец № 1. В случая е безспорно установено, че жалбоподателят „•••” ЕООД към процесния период е имал качеството на работодател съответно и осигурител на едно лице – своя управител, откъдето следва и неговото законово задължение да подава всички изискуеми съгласно КСО и Наредба № Н-13/2019 г. декларации, включително и обобщената декларация образец № 6 съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредбата. В този смисъл, декларация образец № 6 за месец април 2022 г. е следвало да бъде подадена в срок до 25.05.2022 г. /сряда, работен ден/, а това не е сторено в този срок, а едва на 25.01.2023 г. Видно от приетата фактическа обстановка, жалбоподателят „•••” ЕООД не е изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/2019 г. за подаване на декларация образец № 6 за месец април 2022 г. Фактът на бездействието на данъчно задълженото лице бил констатиран служебно от св. И. – инспектор по приходите при ТД на НАП София, при извършване на нарочна проверка на дейността на дружеството. Нарушението, за което е наложена административната санкция е формално по своя характер. Изпълнителното деяние се състои в бездействие, а именно неподаване на декларация в рамките на регламентирания законов срок. Доколкото се установи с категоричност, че жалбоподателят не е изпълнил своето законово задължение, безспорно беше установено и извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/2019 г., вр. чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО Тъй като наказаният субект е юридическо лице, въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, защото в случая се касае за ангажиране на отговорност, която е обективна и безвиновна, чрез налагане на имуществена санкция по чл. 83 от ЗАНН. От това следва и извода, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма. Съдът намира, че правилно наказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 355, ал. 1 КСО, за да наложи имуществена санкция в размер на 500 лева на жалбоподателя за неподаване на декларация по чл. 5, ал. 4 от КСО. Съгласно чл. 355, ал. 1 от КСО „Който... не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал.4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва... с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание“. Следователно осъщественото от жалбоподателя деяние правилно е подведено под санкционната разпоредба на чл. 355, ал.1 КСО, като за него е определена и минималната имуществена санкция, поради което е безпредметно и обсъждане на въпроса за нейното намаляване. Съдът счита, че по този начин е спазена разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и с така наложеното административно наказание ще бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в чл.12 от ЗАНН. Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и допуснатото нарушение представлява типичен случай на нарушение от процесния вид. Съдът не би могъл да пренебрегне констатираното значително закъснение при подаването на декларацията, а именно 8 месеца. Съдът отчете още, че дружеството е допуснало идентични нарушения и за други периоди, макар и да е било санкционирано за това едва след издаването на НП. Фактът, че от дружеството са превеждани суми за осигурителни вноски за процесния период и липсата на предходни подобни нарушения /за които да има влезли в сила НП/ не изключва съставомерността на процесното нарушение, като това е отразено и от наказващия орган, наложил санкция в минимален размер. Декларирането на определени обстоятелства представлява отделно задължение от заплащането на дължимите суми към фиска, за което се носи и отделна отговорност. Мотивиран от изложеното, съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, а жалбата оставена без уважение. С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния представител на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН законът допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално представителство на наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като представител на наказващия орган – директор на офис Младост в ТД на НАП София, в проведеното съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая производството не е с особена правна или фактическа сложност, като е проведено само едно съдебно заседание относно обжалване на НП с наложена санкция минимален размер, поради което и следва да се присъди възнаграждение в размер на минималния предвиден от закона - 80 лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9, вр. чл. 63д от ЗАНН, съдът