РЕШЕНИЕ

№ 12343

гр. София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110155714 по описа за 2022 година Предявен е брачен иск по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК, както и с небрачни искове по чл. 53 СК и чл. 56 СК.

Ищцата М. Б. А. е предявила против ответника Л. И. А. иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина на съпруга. Моли за прекратяване на брака. Твърди брачни провинения на съпруга. Желае да й бъде предоставено ползването на семейното жилище. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име Найденова. Претендира разноски.

Ответникът Л. И. А. не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание заявява становище, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, но не по негова вина. Моли за отхвърляне на иска за предоставяне ползването на семейното жилище, като твърди, че то е лична собственост на съпруга. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК С този конститутивен иск съпругът упражнява своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение (ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).

При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се прекрати. Между страните съвместно съпружеско съжителство липсва – от 22.09.2022 г. са във фактическа раздяла, като и двамата съпрузи желаят развода, което се потвърждава от разпита на всичките четирима свидетеля.

Съобразно установените факти съдът счита, че предявения иск за развод е основателен. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.

По вината за дърбокото и непоправимо разстройство на брака Вината в семейното право представлява субективното отношение на съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат.

Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. Искането не представлява отделен установителен иск и тъй като законът не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото да е направено в исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно пред съда. В случая съпругата иска от съда подобно произнасяне.

Съдът намира, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга. Показанията на св. А., кредитирани по реда на чл. 172 ГПК, тъй като е пълнолетен син на двете страни, установяват, че по време на брачното съжителство съпругът често е гонел от дома съпругата, упражнявал е физически и психически тормоз, нанасял е побои, бил е пиян. От показанията на св. Найденова и св. Владимирова, кредитирани по реда на чл. 272 ГПК, тъй като първата е майка на ищцата, а втората на ответника, се установява, че поводът за раздялата е скандал, който съпругът вдигнал на съпругата, съпроводен с изгонване, за това, че съпругата пожелала да участва в кастинг за филм при немска режисьорка, на което съпругът се противопоставил.

Посоченото поведение съставлява брачно провинение на съпруга, изразяващо се във виновно нарушение на задълженията му за взаимно уважение и обща грижа за семейството по чл. 14 СК и на зачитане на свободата на личността на съпругата по чл. 16 СК, което е допринесло за и причинило дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Брачни провинения на съпругата не се доказват по делото.

По иска с правно основание чл. 53 СК Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице. Веднъж получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със стабилитет – то може да бъде променяно само по реда и на основанията, предвидени в закона. Законът позволява при сключването на брака всеки от встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме фамилното име на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както и да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. При прекратяване на брака с развод законът позволява на съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си фамилно име – чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име, което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко физическо лице на име.

В случая съпругата е променила при сключване на брака фамилното си име, като е изоставила предбрачното си фамилно име Найденова и е приела фамилното име на съпруга, и желае след развода да възстанови предбрачното фамилно име Найденова, като на осн. чл. 326 ГПК вр. чл. 53 СК следва да се постанови диспозитив в този смисъл.

По иска с правно основание чл. 56 СК Съгласно чл. 56, ал. 1, изр. 1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.

Според § 1 ДР СК и съгласно разясненията в незагубилото значение ППВС № 12/1971 г., семейно е жилището, което е било обитавано от съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца преди раздялата. По делото е безспорно, че на това условие отговаря жилището къща с адрес: •••••••••••, като не се спори също така, че имотът е лична собственост на съпруга.

Съпругата има жилищна нужда, тъй като в населеното място, където са живели със съпруга си преди раздялата – с. Чепинци, а и в населеното място, където живее в момента – гр. София, съпругата не притежава жилище.

За разлика от отменения СК (1985), който във втората алинея на своя чл. 109 предвиждаше, че когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на виновния съпруг, съдът може да предостави ползуването на невиновния съпруг само за определен срок, сред действащите разпоредби на чл. 56 от сегашния СК (2009) няма уредена хипотеза, при която при липсата на ненавършили пълнолетие деца от брака съдът може да предостави ползването на семейното жилище, собственост на единия съпруг, на другия.

Липсата на такава разпоредба може да се обясни като законодателна воля ограничаването на правото на собственост върху семейното жилище на съпруга собственик чрез предоставянето му за ползване на съпруга несобственик да се допуска само ако е необходимо за опазване интересите на ненавършили пълнолетие деца (М., Ек. Имуществени последици от развода при действието на новия Семеен кодекс. – Нотариален бюлетин, 2010, № 1, с. 61).

Дори да се приеме, че в закона има празнота, която следва да се запълни по аналогия съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА, то най-близката правна норма е тази за издръжката между бивши съпрузи след развода – чл. 145 СК вр. чл. 139 СК – виновният за развода съпруг дължи на невиновния издръжка, ако невиновният е неработоспособен и не може сам да се издържа от своите доходи и имущество, и то най-много за период от три години. В казуса по настоящото дело обаче детето от брака е пълнолетно, а съпругата е работоспособна и нито има право на издръжка, нито има право да иска съпругът й да й осигурява жилище за след развода.

Искът с правно основание чл. 56 СК следва да се отхвърли. По разноските: Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК и при установената брачна вина ответникът дължи на ищцата сторените от нея разноски – 1000 лв. адвокатски хонорар и 25 лв. държавна такса, общо сумата от 1025 лв.

По държавните такси: Предвид изхода на делото и установената брачна вина ответникът трябва да плати допълнителна държавна такса от 50 лв. при решаване на делото по иска за развод съгласно чл. 6, т. 2 ТДТ ГПК.

Така мотивиран, съдът