Решение № 44 от 15.2.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 591/2023 г.

Производството е с правно основание чл.258 и сл.ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№22583/19.09.2023г. по описа на Окръжен съд - Варна, подадена от ППЗК „Срацимир“, със седалище и адрес на управление с. Чернево, обл. Варна, чрез пълномощник адвокат П. М. от ВАК, срещу решение № 345/09.08.2023г., постановено по т.д. № 536/2022г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което съдът е осъдил ответната кооперация да заплати на ищеза „Онтарио БГ“ЕООД, сумата от 72 000 лв. представляваща главница по Договор за подпомагане от 30.07.2020г., за която сума е издаден РКО № 5/06.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 26.05.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 4 440 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.09.2021 г. до 26.05.2022г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Въззивникът оспорва постановеното решение в неговата цялост като неправилно. Сочи, че ищецът, въззиваем в настоящото производство, не води редовно счетоводните си книги, а и в тях липсва отразяване на вземания спрямо кооперацията. В този смисъл твърди, че дружеството не разполага с кочан от разходни ордери, от който последователно да издава такива, за да могат да се проследят движенията във финансите в предприятието. Сочи, че индиция за това намира в счетоводните книжа на търговеца, където са осчетоводени само ордери с №№ 4, 5, 7, 8 и 10, без последователност. Коментира приложения към делото договор за заем и възразява, че не е налице идентитет между ищеца и посоченото като заемодател лице. Оспорва предаването на твърдяната парична сума, предмет на договора за заем. Намира за недоказани обстоятелствата относно необходимостта от заемни средства за кооперацията. Според въззивника, недоказани са останали твърденията, че именно кооперацията е длъжник по облигационното правоотношение, а не лицето Я Я, доколкото последният фигурира като длъжник в лично качество. Доколкото Закона за ограничаване на плащанията в брой предвижда забрана на разплащания над 10 000 лв. в брой, предаването на спорната сума няма как да бъде извършено на ръка, а следва да се извърши по банков път, за което в настоящия случай липсват доказателства. Претендира отмяна на първоинстанционното решение изцяло ведно с присъждане на сторените разноски. Постъпила е и втора въззивна жалба с вх.№22620/19.09.2023г., подадена отново от ППЗК „Срацимир“, но чрез другия упълномощен представител адв.Л. П., срещу решението по т.дело №536/2022г. по описа на Окръжен съд – Варна. С постъпила молба вх. №23598/29.09.2023 г. въззивникът прави уточнение, че втората въззивна жалба е в допълнение към първоначалната такава. Поддържа направеното с първата жалба изявление за неправилност на обжалвания съдебен акт. Оспорва фактическите констатации на решаващия съд. Твърди, че няма предаване на процесната сума, като такова не може да се установи и поради обстоятелството, че дружеството не води редовно счетоводство съобразно разпоредбите на чл.182 ГПК във вр. чл.55 ТЗ. Твърди различно счетоводно отразяване на договора за заем в счетоводствата на двете страни. Счита, че от събраните писмени доказателства не може със сигурност да се твърди кога е положен подписа върху касовия ордер и дали това е станало върху предварително изписан текст или върху празен документ, който след това е дописван от управителя на дружеството. Сочи, че през почивните дни /събота и неделя/ и на официални празници канцеларията на кооперацията не работи, с което въвежда довод, че предаване и съответно получаване на претендираната сума няма как да се извърши на посочената в разходния документ дата /неделя, официален празник/. Твърди, че председателят на кооперацията е действал в лично качество, поради това в конкретния случай не се доказва задължението да е поето от името и за сметка на кооперацията. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и отправя доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски по делото. В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от „Онтарио БГ“ЕООД, чрез процесуален представител адв.Е. Р., в който е изразено становище и по двете въззивни жалби на кооперацията, за тяхната неоснователност. Въззиваемата страна счита за безспорно, че се касае за договор, наименован за подпомагане дейността на кооперацията, който разкрива характеристиките на договор за заем по чл.240 ЗЗД. Твърди, че е реализиран фактическият състав на вземането: налице е предаване на паричната сума, задължението е падежирало, отправена е покана за възстановяване на сумата, вземането е изискуемо. Предаването на процесните суми намира за безспорно установено както от представения касов ордер, така и от клаузите на сключения между страните договор. Твърди, че паричните суми са предадени на председателя на кооперацията като представляващ същата, а този извод се подкрепя от неуспешното оспорване автентичността на платежния документ с допуснатата графологична експертиза. Ето защо счита, че липсата на взето предварително решение на общото събрание на кооперацията не влече недействителност на сключената от председателя сделка. Коментирайки резултатите от проведената счетоводна екзпертиза, посочва, че дружеството е разполагало с парични суми достатъчни, за да предостави този заем. Твърди, че не е налице вмешателство в счетоводната система, с която дружеството оперира, с която е осчетоводен процесния ордер. Моли за постановяване на решение, с което да бъде потвърден съдебният акт на първата инстанция ведно с присъждане на съдебни разноски. Не прави доказателствени искания. Съдът, при преценка редовността на въззивните жалби, констатира, че същите са подадени от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощени процесуални представители за настоящата инстанция, в преклузивния срок /и двете въззивни жалби/. Жалбите и отговора са надлежно администрирани. В съдебно заседание адв.П. и адв.М. поддържат въззивните си жалби. Насрещната страна, представлявана от адв.Р., поддържа отговора и становището си за неоснователност на жалбите. За да се произнесе по предмета на обжалване, въззивният състав съобрази, че производството е образувано по искова молба на ОНТАРИО БГ ЕООД срещу ППЗК СРАЦИМИР, с.Чернево, с искане за осъждане на кооперацията да заплати на ищеца сумата от 72 000 лева, представляващи предоставен заем, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението както и сумата от 4440 лева, представляваща мораторна лихва, изчислена върху главницата, претендирата за периода на забавата от 17.09.21г. до предявяване на иска на 26.05.2021г. В исковата молба ищецът твърди, че на 30.07.2020г. между дружеството в качество на заемодател и ответника като заемополучател е сключен договор за заем, по силата на който била предоставена в заем сумата от 72 000 лв. с падеж за връщане 30.07.2021г. Сумата била предадена в брой, за което обстоятелство бил издаден РКО №5/06.09.2020г. На падежа ответникът не изпълнил задължението си за връщане на заемната сума, с което се обосновава претенцията за мораторна лихва, считано от датата на поканата за изпълнение. Съобразно постъпил отговор от ответника ППЗК „Срацимир“, предявените искове се оспорват по основание и размер. Не се оспорва подписването на договора от 30.07.2020г. за подпомагане, но се твърди, че уговореното е останало само едно обещание и по него парични суми не са престирани на ответника. Твърди се също, че ищецът не е разполагал с такава сума по банкови и касови наличности към този момент, както и че касовият ордер не е подписан от представляващия ответното дружество Я Я, а дори подписът да е негов, не е положен върху ордера, а е пренесен от друг документ. На следващо място са въведени възражения за нищожност на процесния договор. Твърди се противоречие със закона, по-конкретно с чл.26, ал.3 от ЗК, тъй като не е налице решение на УС за сключване на сделката. Твърди се и заобикаляне на закона като се сочи, че договорът за подпомагане е сключен вместо договор за заем, при който се изисква съгласие на УС съгл. чл.21, ал.2, т.1 от ЗК, а такова решение няма взето. Въвежда се възражение за нищожност на договора поради заобикаляне на закона, тъй като прикрива банкова дейност, както и поради грешка в лицето, тъй като договорът е следвало да бъде сключен с „АТЛАС АГРО 2011“ЕООД, чийто представляващ е също М М, а не с ищцовото дружество. Твърди се, че именно с това дружество ответникът е имал договорни отношения за производство и продажба на ечемик, пшеница и слънчоглед. По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявения иск. Въззивният състав, въз основа на събраните доказателства, твърденията и възраженията на страните, в обхвата на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна: При преценка редовността на жалбата/жалбите/ съдът намира, че е подадена от легитимирана страна в производството, чрез надлежно упълномощени процесуални представители на сдружението, в преклузивния срок и за двете жалби, при интерес от обжалване. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Решението се обжалва изцяло. Няма промяна в защитните възражения и доводи на ответника ППЗК Срацимир. Няма безспорни факти и обстоятелства. Въведеното с една от въззивните жалби /чрез адв.М./ твърдение за създаване на договора за подпомагане след подписването на РКО, за „формално легализиране“ на попълнения РКО, е преклудирано и съдът не дължи обсъждането му, тъй като такова оспорване не е било правено в процесуалните срокове пред първа инстанция. Въззивникът не оспорва полагане подписа на представляващия кооперацията Я Я върху договора за подпомагане от 30.07.2020г., но въвежда възражения срещу валидността на изявлението, тъй като договорът бил подписан при грешка в лицето на договарящия. Изявлението за унищожаемост на договора поради грешка съгласно чл.28 ЗЗД, се предхожда и от възражение за нищожността на договора поради заобикаляне на закона, конкретно чл.26 от ЗК и чл.3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой; в противоречие със закона като прикриващ банкова дейност. При преценка основателността на жалбата и предявения иск настоящият състав констатира, че в приложения по делото договор за подпомагане от 30.07.2020г. страните са ясно индивидуализирани с посочване на наименование, правна форма и ЕИК, като не остава никакво съмнение относно тяхната идентичност със страните по спора. Ответникът не оспорва полагане на физическия подпис на представляващия кооперацията под договора както и полагане печата на същата, в който смисъл не оспорва неговата автентичност. Подписаният частен документ съставлява доказателство за направените от страните изявления съгласно чл.180 ГПК и се ползва с формална доказателствена сила. Изявленията на страните, тълкувани от съда съгласно чл.20 ЗЗД, сочат на поемане задължение от страна на търговеца Онтарио БГ ЕООД за предоставяне парична сума на кооперацията, съобразно необходимостта й за осигуряване на стопанската 2020-2021г., срещу задължение на последната да възстанови предоставената парична помощ при поискване. В т.3 е предвидено изрично, че разходването на средствата и размера на паричната помощ се преценява от представляващия кооперацията Я Я като се определя по размер и удостоверява с разходни касови ордери, издадени от управителя на Онтарио БГ ЕООД М М. Посочен е срок на договора от една година. Представени са доказателства за отправена до ответника покана за плащане след изтичане срока на договора, получаването на която не се оспорва от ответника. По делото е представен РКО №5/06.09.2020г., издаден от Онтарио БГ ЕООД, с който се удостоверява предаване от дружеството-ищец на Я Я, в качеството му на председател на кооперацията, на сумата от 72 000 лева, срещу полагане подписите на двамата представляващи заемодателя и заемополучателя. Съобразно кредитираната и от настоящия състав почеркова експертиза /на л.145 по първоинстанционното дело/, неоспорена от страните, ръкописният текст в ордера „Я Я“ и подписа за получил сумата, са изпълнени от Я В Я, представляващ ППЗК Срацимир. Експертизата не е установила признаци, сочещи на неедновременност на изписването на отделните части от текста на документа както и такива, които да сочат на пренасяне подписа на Я Я от друг документ с техническо средство. Подписите са изпълнени ръчно от представляващите двете страни върху ордера, с химикал, с изписване на имената им. Без значение за спора е констатацията на експертизата, че текстът извън подписа на Я Я, е изпълнен собственоръчно от представляващия ищеца М М. Съществено за настоящия спор е изявлението на Я Я за получаване на сумата от 72 000 лева по договора за подпомагане. В разписката ясно е посочено и качеството на заемополучателя– сумата е предадена на Я Я като председател на ППЗК Срацимир. Ответникът не е успял да опровергае формалната доказателствена сила на ордера. Въз основа на тези автентични документи, съдът намира, че се разкриват съществените елементи от фактическия състав на чл.240 ЗЗД. Договорът за заем като реален договор се счита сключен в момента на предаване на заемната сума. Постигнатата между страните уговорка за предоставяне на парична сума за временно ползване от кооперацията според нейните нужди /за стопанската 2020/2021 година/ ведно с удостоверения факт на реалното предаване на сумата, конкретизирана в РКО, ясно разкриват характера на правоотношението. Неговото съдържание се установява от изричните волеизявления на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, независимо от посочване на номинала й в друг документ, издаден въз основа на договора – разходен касов ордер. Без значение е и самият документ, удостоверяващ предаването на сумата, тъй като същият съдържа съществените елементи на разписка. Същевременно, ответникът не е въвеждал твърдения за друго основание за престиране на сумата в полза на кооперацията, което да изключи или направи съмнително предоставянето на сумата като заем, а е налице и съвпадение с договора за финансово подпомагане на кооперацията. Недоказано и неоснователно е твърдението за полагане подписа на представляващия Я Я върху празна бланка на РКО, който документ впоследствие е бил дописан от ищеца. /в този смисъл СГЕ/ Установяването на такъв тип въздействие върху документа би опорочило волята на страната, изразена чрез полагане на подписа й, съотв. би компрометирало формалната доказателствена сила на частния документ. /при установяване, че подписът на заемателя е положен празна бланка при добавен след това текст/ В случая липсват както доказателства, така и индиция за подправянето доколкото е налице подписан, неоспорен от страната договор за подпомагане в идентичен смисъл. Съгласно постъпило писмо от ВРП /л.116/ не се установяват и твърденията на ответника за образувана срещу М М преписка за документно престъпление при изготвяне на процесния РКО. Не на последно място, сключеният договор за заем е надлежно осчетоводен при ищеца. От изслушаната счетоводна експертиза /на л.77 и сл./, неоспорена от страните, се установява, че ищцовото дружество е разполагало с достатъчно средства за предоставяне на паричната сума от 72 000 лева – към 01.09.2020г. е установена счетоводна касова наличност на Онтарио БГ ЕООД в размер на 298 095.93 лева. Предоставената в заем сума, обективирана в РКО №5/06.09.2020г. е осчетоводена при ищеца по сметка 501 Каса в лева. /т.3 от ССЕ/ Липсата на счетоводното й отразяване и заприходяване при ответната кооперация е без правно значение, съотв. ирелевантно за основателността на претенцията, тъй като доказателствената сила на счетоводните записвания не е абсолютна /нямат материална доказателствена сила/ и съгласно чл.182 ГПК се преценява според тяхната редовност и с оглед другите обстоятелства по делото. Обстоятелството, че предоставената парична помощ не е отразена като приход в касата на кооперацията, респ. не е счетоводно отразено постъпването й, касае вътрешните отношения между кооперацията и нейния представляващ. Напълно неотносими са доводите на ответника, черпени от редовността на воденото от кооперацията счетоводство, тъй като счетоводните записвания могат да бъдат ползвани като доказателство в процеса съгл.чл.182 ГПК, но при наличие на такива както и при липса на друго главно и пълно доказване на заема. В случая заемното правоотношение се установява посредством договора и разписката за получаване на сумата ведно с кореспондиращо им отразяване в счетоводството на ищеца. Още по-малко значение за спора има обстоятелството дали такава сума е била потребена от заемополучателя и дали е имал нужда от нея. Поради изложеното, съдът намира, че въз основа съвкупния анализ на обсъдените по- горе доказателства се установява наличието на заемно правоотношение между страните за сумата от 72 000 лева. Не се оспорва отправената до кооперацията покана от 10.09.2021г. за връщане на предоставената в заем сума в едноседмичен срок, от изтичането на който на 17.09.21г. ответната кооперация дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, изчислено от съда в по-голям размер от претендираните 4 440 лева. С оглед на изложеното предявеният кумулативно иск се явява основателен в пълния си размер. До приключване на спора пред настоящата инстанция не са представени доказателства за връщане на сумата по договора. Съдът намира за недоказани и неоснователни и поддържаните и пред въззивния съд възражения на ответника за нищожност и унищожаемост на договора за заем. Действително, съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3 вр.чл.21, ал.2, т.1 от ЗК, се изисква решение на управителния съвет на кооперацията за сключване на договори за заем с трети лица и даване обезпечения в полза на трети лица, но при юридическите лица процесът на волеобразуване и процесът на волеизявяване са отделени и са в компетентност на различни органи, като в компетентност на председателя е предоставено организирането и ръководството дейността на кооперацията, съотв. представителството й пред трети лица. С оглед необходимостта от обслужване стопанската дейност на тези субекти, по отношение на третите лица представляващият кооперацията разполага с пълна представителна власт в рамките на предоставената му от закона компетентност. Наличието или не на взето предварително решение на УС на кооперацията за съответното действие по чл.21, ал.2, т.1 ЗК, не води до ограничаване представителните правомощия на председателя на кооперацията по отношение третите лица, с които договаря. Поради това и обстоятелството дали същият в качеството си на органен представител на кооперацията е сключил сделката без решение на УС е от значение единствено по отношение отговорността му спрямо кооперацията. В тази връзка относими са мотивите към Тълкувателно решение №4/2018г. на ВКС по т.д.№4/2016г., ОСГТК. Поради изложеното, липсата на предварително решение на УС за сключване на договора за заем не рефлектира върху действителността му. Доводите за сключване на договора с цел заобикаляне на Закона за кредитни институции също са неоснователни, предвид липсата на ангажирани доказателства за развивана от ищеца по занятие дейност по кредитиране. Освен това, безвъзмездният характер на процесния договор изключва сключването му с цел реализиране на печалба, а банковият кредит е дефинитивно възмезден договор /чл.430, ал.2 от ТЗ/. Неоснователно е и възражението за нарушаване на изискването на чл.3 от Закона за ограничаване разплащанията в брой, тъй като неизпълнението му не е свързано с валидността на сделката, а единствено с имуществена санкция за търговеца. /чл.5 от цит.закон/ Както в първоинстанционното производство, така и пред въззивния съд ответникът поддържа твърдение не, че не е сключван договор за подпомагане /какъвто не оспорва/, а че не е предавана сума в изпълнение на същия и такава не е постъпвала в кооперацията. Не са ангажирани никакви допустими по ГПК доказателства за разкриване евентуалната привидност на изявлението на представляващия ППЗК Срацимир, обективирано в РКО №5/2020г. При автентичност на подписа му в същия документ, последният установява релевантното обстоятелство – реално предаване на сумата от 72 000 лева на Я Я. Дали последният е отчел тази сума в кооперацията е без правно значение за настоящия спор, тъй като очевидно сумата му е била предадена именно в качеството на председател на кооперацията. Налице е идентичност на страната на заемополучателя както в договора, представляващ основание, така и в документа, който удостоверява разписка за получаване на сумата. Именно по този начин е осчетоводен при ищеца и първичният счетоводен документ – като вземане от ППЗК Срацимир. /вж.счетоводна експертиза/ Не са въвеждани и съдът не дължи обсъждане на възражения за умишлено опорочаване волята на представляващия чрез измама, въвеждане в заблуда относно характера/предмета/ или лицето по договора. Същевременно, качеството на страните на търговци, а и обстоятелството, че същите са в дълги търговски взаимоотношения, обстоятелство което не се оспорва, изключват а priori възможността за грешка в лицето на договарящия. Съдът намира за неоснователни направените възражения за подписване на договора при грешка в лицето съгласно чл.28 ЗЗД. Когато несъответствието между воля и нейното обективиране относно договарящия или предмета на сделката е неосъзнато и не е въздействано върху волята чрез измама, се касае за грешка в предмета или грешка в лицето, щом волеизявлението е направено именно под въздействие на такава грешка. При тази хипотеза у автора на волеизявлението има формирана определена представа за сделката или страната, с която договаря, само че тя е невярна и не отговаря на действителността. И при грешка в предмета/лицето, и при измама, сделката е унищожаема - налице е воля за осъществяването й, но волята на заблудената, съответно измамената страна, е опорочена. Тежестта на доказване на това възражение е на ответника. Страната твърди, че е възнамерявала да сключи договор с трето лице Атлас Агро 2011 ЕООД, но погрешно е подписала договор с Онтарио БГ ЕООД, представлявани и двете от едно и също лице М М. Не са въведени смислени и житейски логични доводи във връзка със заблудата на страната при подписване на договора, а още по-малко при подписване на РКО от септември 2020г. Наличието на трайни търговски отношения и с третото лице, представлявано от М - „Атлас Агро 2011“ ЕООД е изцяло без значение за спора, поради което и са били оставени без уважение направените доказателствени искания пред първата инстанция като неотносими. Освен това, дружеството Атлас агро 2011 ЕООД е учредено след възникване на спорното правоотношение, а именно на 21.10.2020г., поради което обективно не е възможно представителят на кооперацията да е имал убеждение, че договаря с един още несъществуващ правен субект към 30.07.20г. След справка в ТР се установява, че дружеството възникнало с вписване рег.№20201021085154. В допълнение към изложеното, съдът намира, че следва да се позове на правилото в чл.302 от ТЗ, което регламентира, че длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата на добрия търговец. Процесният заем е търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ. С оглед професионалното качество на заемополучателя, дължимата от представляващия го грижа се явява квалифицирана в сравнение с тази на добрия стопанин, тъй като изискванията към добрия търговец са завишени. В правната доктрина и съдебна практика грижата на добрия търговец се определя като грижа, която добрият, почтеният и опитен търговец в съответствие с даден бранш обикновено проявява при изпълнение на задълженията си. Нещо повече, очевидно е от представеното от кооперацията споразумение от 14.07.2022г. /на л.15 по първ.дело/, че представляващият кооперацията е бил наясно относно съществуването на две самостоятелни дружества, представлявани от М.М, тъй като не отрича /и сам твърди/, че е имал взаимоотношения и с двете. Ответникът не е формулирал други възражения по смисъла на чл.27 и чл.28 от ЗЗД, които да влияят върху валидността на подписания договор. Въз основа на изложеното съдът приема, че не са установени въведените в предмета основания за нищожност или унищожаемост на договора. За пълнота, на основание чл.272 ГПК съдът препраща и към формираните от първата инстанция мотиви по спора. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, вкл. в частта за присъдената мораторна лихва от датата на забавата до предявяване на иска както и за законната лихва до окончателното изпълнение на задължението съгласно чл.86 вр.чл.84, ал.2 ЗЗД. С оглед изхода от спора, разноски за въззивното производство се следват на въззиваемата страна. Същите се претендират със списъка по чл.80 ГПК до размера от 9900 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Страната е представила изискуемите съгласно т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС документи, установяващи основанието на вземането и за разноски. /л.79 по настоящото дело/ Съдът намира за основателно направеното възражение за прекомерност на адв.възнаграждение съгласно чл.78, ал.5 ГПК, тъй като спорът не се отличава с правна или фактическа сложност, поради което намалява същото до 7 154 лева, изчислено съгласно чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба №1/2004г. за МРАВ. Воден от изложеното, съдът