Решение № 289 от 12.2.2025 г. на Административен съд - Враца по дело № 720/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във връзка с чл. 63в ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/. Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Председателя на Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ - гр. София, чрез пълномощник – Е.З., ••, против Решение № 235 от 22.10.2024 г. на Районен съд /РС/ – Враца, постановено по АНД № 665 по описа на съда за 2024 г., с което е отменено Наказателно Постановление /НП/ № НЯСС-105/27.06.2024 г., издадено от Председателя на ДАМТН, с което н.Д.п. „У.и с.н.я.“••• за нарушение на чл. 190а ал.2 вр. чл.190а ал.1 т. 3 от Закон за водите /ЗВ/ и на основание чл. 201 ал. 12 вр. чл. 200 ал.1 т. 39 от същия закон е наложено адм.наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушение, както на материалния, така и на процесуалния закон, и като неправилно следва да бъде отменено, за което се излагат съображения. Твърди се, че неправилно е тълкувана разпоредбата на чл.166 от АПК. Иска се отмяна на решението на РС и потвърждаване на НП. Претендират се разноски. Пред съда не се явява представител. Ответникът по касация - Д.п. „У.и с.н.я.“••• не е ангажирал писмен отговор или становище по жалбата. Не се явява представител пред съда. Представителят на ОП-Враца дава заключение за оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд, като законосъобразно, обосновано и правилно. По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежната страна, против неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Решение № 235 от 22.10.2024 г. на РС-Враца, постановено по АНД № 665 по описа на съда за 2024 г., е отменено НП № НЯСС-105/27.06.2024 г., издадено от Председателя на ДАМТН с което за нарушение на чл. 190а ал.2 вр. чл.190а ал.1 т.3 от Закон за водите /ЗВ/ и на основание чл. 201 ал.12 вр. чл.200 ал.1 т.39 от същия закон на ДПУСЯ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. – затова, че на 04.01.2024г. не е изпълнило, като собственик на язовир • находящ се в землището на •••, общ. •••, обл. •••, задължително предписания, дадено с Констативен Протокол № 03-01-31/20.07.2023г. на ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: „Да се извършат ремонтно-възстановителни работи на основния изпускател“, със срок на изпълнение 03.01.2024г. За да отмени НП въззивният районен съд е приел, от една страна, че АУАН е съставен при спазване на предвидените в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН процедура, и съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити. НП е изготвено съгласно изискванията на чл. 57 ал. 1 от ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. Двата акта АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и начина на констатиране на същото, като АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 на ЗАНН. При преценка на доказателствената съвкупност се установяват достатъчно данни за извършено нарушение, така както е описано в АУАН и НП. Обсъдено е, че не са налице обстоятелствата за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като и, че наложената имуществена санкция е в минимален размер. От друга страна е прието от първоинстанционния съд, че против предписанията дадени с Констативен Протокол /КП/ № 03-01-31/20.07.2023г. на ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, към ДАМТН, а именно: „Да се извършат ремонтно-възстановителни работи на основния изпускател“, със срок на изпълнение 03.01.2024г. е подадена жалба до административен съд, която жалба съгласно чл. 166 от АПК спира изпълнението на обжалвания акт, при което не текат никакви срокове, и се спира изпълнението на предписанията, до произнасяне на съда, което е станало окончателно с Решение на ВАС от 12.06.2024г. На предписанието за ремонт нито е дадено предварително изпълнение от издалия го орган, нито е искано предварително изпълнение по реда на чл.167 от АПК. Прието е, че към дата 09.01.2024 г. и 03.01.2024 г. ДПУСЯ не е изпълнило предписанието за ремонт по силата на закона /чл.166 от АПК/ и не би могло да се приеме, че е извършило вмененото му нарушение с издаване на АУАН на 11.03.2024г., който възпроизвежда констатациите от КП от 09.01.2024г. Същото се отнася и до НП, издадено на базата на незаконосъобразния АУАН, макар и същото формално да е издадено след постановяване на окончателното решение на ВАС. Прието е, че при наличие на жалба против акта, даващ предписание за ремонт, при липса на данни за наличие на предварително изпълнение на акта, или искане за такова от съда, при изтичане на дадените срокове за ремонт в период, в който не е приключило с окончателен акт съдебното производство относно оспорване на акта са даденото предписание, АНО е следвало да съобрази тези факти, и да даде нови срокове за изпълнение на предписанието, което не е сторил, при което НП се явява незаконосъобразно и на това процесуално основание същото следва да се отмени. Затова и НП е отменено, като е осъдена ДАМТН да заплати на ДПУСЯ разноски в размер на 100 лв. Тези изводи се основават на доказателствата по делото и са в съответствие с повелята на закона, поради което в пълнота се споделят от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК не следва да бъдат преповтаряни изцяло. Решението е валидно – постановено е от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежни страни. Същото е и правилно – няма допуснати нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Решението е справедливо. Предписанията са дадени с КП от 20.07.2023г. Същите са обжалвани с жалба от 28.09.2024г. пред Административен съд София-град /АССГ/, където е образувано адм.дело № 9236/2023г. по описа на АССГ. Първото с.з. е била насрочено на 22.11.2023г., когато е било обявено за решаване и решението е постановено на 21.02.2024г. Решението на ВАС е от 12.06.2024г. по адм.дело № 3632/2024г. по описа на ВАС. АУАН е от 11.03.2024г., а НП от 27.06.2024г. Правилен е извода на въззивния съд, че с обжалването на предписанията и съгласно чл. 166 от АПК се спира изпълнението им. По силата на закона задължителните предписания по Закона за водите нямат предварително изпълнение. При издаването на предписанията не е приложен чл. 60 от АПК. При обжалване на предписанията не е поискано предварително изпълнение на същите по реда на чл.167 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 ал. 1 от АПК, оспорването спира изпълнението на административния акт. Съгласно чл. 60 ал.1 от АПК, в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури живота или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако закъснението на изпълнението може да последва значително или трудно поправими вреда. Съгласно чл. 160 ал. 2 от АПК разпореждането за предварително изпълнение се мотивира, а съгласно чл.160 ал.3 от АПК предварителното изпълнение може да бъде допуснато и след постановяване на акта. Предвидено е и бързо обжалване в 3 дневен срок на предварителното изпълнение и произнасяне на съда незабавно в закрито заседание – чл.160 ал.5, ал.6 и ал.7 от АПК. При обжалване и съгласно чл. 167 ал. 1 от АПК при всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. Съгласно чл. 167 ал. 2 от АПК, когато предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда, съдът може да го допусне под условие за внасяне на гаранция в определен размер. Определението на съда подлежи на обжалване /ал.3/. В настоящия случай е налице обжалване на предписанията пред съд, с което изпълнението им е спряно, съгласно чл.166 ал.1 от АПК, с постановяване на предписанията не е постановено тяхното предварително изпълнение, съгласно чл.60 ал.1 от АПК, а и няма такова по силата на закона /чл.190а ал.1 т.3 от Закон за водите/, като при обжалване на предписанията не е поискано предварителното им изпълнение по реда на чл.167 ал.1 от АПК. Няма законова разпоредба в Закона за водите, която изрично да разпорежда, че обжалването на задължителните предписания, които са вид принудителна административна мярка, не спира изпълнението им. Налице е законов пропуск относно изпълнението на предписанията дадени по реда на чл.190а ал.1 т.3 от Закон за водите, при обжалването им, но и бездействие на компетентния орган, макар и по преценка, да постанови или да поиска от съда при обжалването им, предварителното им изпълнение, с оглед характера на даденото предписание. Настоящият касационен състав счита направените в касационната жалба възражения за неоснователни. Оспореното решение е законосъобразно, обосновано и правилно, не е постановено при нарушение, както на материалния, така и на процесуалния закон, и като правилно следва да се потвърди. При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо и законосъобразно решение По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение на РС Враца е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника по касация ДПУСЯ-София не са претендирани, поради което и съдът не следва да се произнася. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът