Решение № 136 от 20.12.2021 г. на Районен съд - Карлово по дело № 246/2021 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. С наказателно постановление № •/• г. на Директора на Д. „Н.п.Ц.Б.“, на Т. ИВ. Д. ЕГН •••••••••• от гр. К•, обл. П., ул. „Р.в.“ № •, на основание чл. 81 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗЗТ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 21 т. 16 от ЗЗТ във вр. с т. 14 пр. 3 от част 3.2.1.2 Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21 т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ от Плана за управление на НПЦБ 2016- 2025г. Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Д. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извършване на нарушението. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Ответната по жалбата страна – Д. „Н.п.Ц.Б.“, оспорва жалбата. Жалбата е подадена по пощата в срок срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима. Разгледана по същество е основателна. След като обсъди събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното: Срещу жалбоподателя е съставен от актосъставител Й. акт за установяване на административно нарушение № •/ ••г., в който е отразено, че на 18.09.2020г., в 19, 36 ч. на територията на Н.п.Ц.Б., П.у. К•, О.У.Д., З.М., м. П., на място с GPS координати N 42°40'49.08" Е 24°57'46.04", жалбоподателят е паркирал товарен автомобил, марка Тойота, модел Хайлукс 4ВД с peг. № •, ч. м. на цвят, извън определените и обозначени за тази цел паркинги със свободен достъп от Приложение №3.2.3., без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ. Посочено е, че с посоченото деяние Т. ИВ. Д. е нарушил забрана, въведена с разпоредбата на чл. 21, т. 16 от Закона за защитените територии във връзка с т.14 от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21 т.16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г., а именно: “В националните паркове се забраняват: ...т. 16. други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление” във връзка с т. 14 от част 3.2.1.2. от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г., а именно: „На основание на чл. 21, т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на Н.п.Ц.Б. за всички зони, с изключение на зона Резервати, се забранява: ...т. 14. Движение, престой и паркиране на МПС (вкл. ATV и UTV от всички класове) извън определените и обозначените за тази цел пътища и паркинги със свободен достъп от Приложение № 3.2.3., без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ”. Възоснова на така съставения акт, компетентният за това орган, Директорът на НПЦБ Г. е издал обжалваното наказателно постановление. В чл. 21 т.16 ЗЗТ е регламентирано, че в националните паркове се забраняват други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление. С т. 14 от част 3.2.1.2 Режими, норми и условия за цялата територия на НПЦБ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025г. е въведена забрана за цялата територия на Н. Б. за движение, паркиране и престой на МПС извън определените и обозначени за тази цел пътища със свободен достъп от приложение № 3.2.3 без писмено съгласуване по реда на параграф 7 от ПЗР на ЗЗТ. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 81 от ЗЗТ, в ал. 1 т. 1, е предвидено да се наложи глоба на лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта. По делото не е спорно, че на посочените в наказателното постановление дата и място е било паркирано моторно превозно средство, собственост на жалбоподателя Д.. Същият оспорва той да е лицето, паркирало превозното средство, ангажира доказателства. От показанията на свидетеля И. Д.а, съпруга на жалбоподателя, се установява, че автомобилът е собственост на съпруга й и той го управлява. Понякога го управлявала тя самата, отстъпвал го и на свои приятели. Не знае на процесната дата кое лице е управлявало автомобила. Сочи, че посещават връх Б., но не и по процесната пътека, на която е било паркирано превозното средство. От показанията на свидетелите Й., М. и А., служители на ДНПЦП се установява, че при проверката, извършена по повод паркирани превозни средства, били установявани само автомобилите, но не и лицата, които са ги управлявали, съотв. паркирали на територията на НПЦБ, независимо, че същите били в близост до паркираните автомобили. На по-късен етап чрез МВР били установени собствениците на автомобилите, на които били съставени АУАН, един от които бил жалбоподателят. При това положение недоказано остана в производството авторството на деянието, доколкото от страна на наказващия орган, чиято е тежестта на доказване в производството, не беше установено жалбоподателят да е лицето, паркирало автомобила, оспорвано от него. Действително жалбоподателят е собственик на превозното средство. В ЗЗТ обаче липсва аналогична разпоредба на тази по чл. 188 ал. 1 от ЗДвП, съгласно която собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгл. чл. 46 ал. 3 от ЗНА прилагането на аналогия при обосноваване на административно-наказателната отговорност е недопустимо. Предвид, че административно-наказателната отговорност е лична и в производството остана недоказано нарушението да е извършено от привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, като административно-наказателното обвинение не може да почива на предположения, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно. Неотносим е въпросът в рамките на частен недвижим имот ли е мястото на нарушението, предвид, че съгласно чл. 7 ал. 1 от ЗЗТ разпоредбите на посочения закон се прилагат за всички защитени територии независимо от собствеността върху горите, земите и водните площи в тях. Разпоредбата на чл. 11 задължава дори и собствениците, и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й, а спор, че имотът, за който се твърди да е собственост на „Д.е.с.к.“ ЕООД, е в рамките на територията на парка, не е налице по делото. Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД