Решение № 298 от 2.10.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 568/2021 г.

Производството е образувано по повод исковата молба на „КЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК 204652226, със седалище и адрес на управление: град Бургас, бул. “Мария Луиза“25, ет.1, ап.15, представлявано от Красимир Стоянов Луков, със съдебен адрес: град Бургас, ул.“Сердика“2Б, ет.1, адвокат Мартин Богдев против А. В. Х., ЕГН ••••••••••, с адрес: град •••, ж.к.••• бл.•• вх.• ет.• ап.••, с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на „КЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД сума в размер на 84 099.40 лева, заплатена по договор от 17.08.2021 г., представляваща неизпълнена част от доставка по този договор, както и сума в размер на 25 900, 60 лева, представляваща обезщетение за неизпълнен договор от 17.08.2021 г., както и законна лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. При условията на евентуалност, „КЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК 204652226, със седалище и адрес на управление: град Бургас, бул. “Мария Луиза“25, ет.1, ап.15 е предявил иск против втори ответник- „ОДИСЕЙ ГРЕЙН“ЕООД, с който иска да бъде осъден да му заплати сума в размер на 110 000 лева, представляваща пазарната стойност на неправомерно задържаните от този ответник 195.58 тона пшеница, определена на база на 555 лв. за тон, както и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба- 17.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноските по делото. В законоустановения срок и двамата ответници са депозирали писмени отговори, с които оспорват исковете по основание и размер. Излагат подробно съображения и ангажират доказателства. Вторият ответник е предявил насрещен иск срещу ищеца, с който иска да бъде осъден последният да му предаде движими вещи- 200 метрични тона пшеница, представляваща недоставена заплатена стока по фактура №117/14.09.2018г., издадена от ответника по насрещния иск, както и да бъде осъден да му заплати обезщетение за настъпили вреди вследствие на неизпълнението на задълженията му на продавач по доставяне на 200 тона пшеница по цитираната фактура. Неизпълнението от страна на ответника по насрещния иск по договор между него и ищеца „Одисей грейн“ ЕООД е причината, поради която последният е упражнил задържане на стоката, дължима за предаване на „КЛ Трейдинг“ ЕООД. И двете страни претендират и разноските в настоящото производство. Представят и ангажират доказателства. Исковете са допустими и редовно предявени пред местно и родово компетентния съд. Насрещният иск също е предявен своевременно, подсъден е на същия съд и има връзка с първоначалния иск, поради което е приет за разглеждане. В съответствие с разпоредбите на чл.367 и сл. ГПК, съдът е разменил редовно книжата между страните по него. Твърденията на ищеца: Ищецът твърди, че между него и първия ответник А. В. Х.- зърнопроизводител са налице трайни търговски взаимоотношения по повод на договори за покупко-продажба и доставка на пшеница. Всички договори между страните са сключвани в устна форма. По силата на сключен устен договор за продажба и доставка на зърно А. Х. се е задължил да продаде и достави на ищеца 592, 880 тона пшеница на цена от 430 лв. за тон, за което е издал фактура № 208/17.08.2021 г. за сума от 254 938, 40 лева с ДДС. Продажната цена за пшеницата е заплатена изцяло по банков път на две вноски- на 18.08.2021 г. -сума в размер на 200 000 лв. и на 20.08.2021г.- сума в размер на 54 938.40 лева. Ищецът настоява, че е изправна страна по договора и е изпълнил изцяло поетото задължение за заплащане на продажната цена. Виновното поведение от страна на ответника се твърди, че поражда за ищеца потестативното право да развали договора между страните и да претендира връщане на даденото по договора като престирани при отпаднало основание. Ищецът претендира, договорът да се счита развален с връчването на препис от исковата молба на ответника. У ответника, без правно основание е останала сумата от 84 099, 40 лв., поради което се претендира нейното връщане и искът е с правно основание чл.55, ал.1 предл.трето ЗЗД. Между страните не е подписана спецификация относно пшеницата, която е предмет на договора за покупко-продажба, не е договорено и място на доставка. Касае се за няколко доставки по този договор, за който е издадена фактура № 208/17.08.2021 г. По отношение на развивалите се търговски взаимоотношения между страните, ищецът посочва като практика, че след извършване на плащанията от негова страна, той на няколко пъти е получавал готова продукция от склад, където му е известно, че Х. съхранява своята продукция. Отделянето на продадената пшеница е ставало чрез предаването й. По фактура №208/17.08.2021 г. ищецът е получил 397.30 тона пшеница. Представената данъчна фактура за покупка на родово определени вещи удостоверявала наличието на договори с вещно- правно действие по смисъла на чл.24 ЗЗД. Ищецът твърди, че за да настъпи прехвълрително действие, е необходимо доставчикът, респ.продавачът по конкретния договор, да е бил собственик, уговореното количество да е предадено на възложителя или да е било отделено със съгласието на техния собственик- чл.24, ал.2 ЗЗД. За част от доставките е изпълнено условието стоката да е била предадена, като собствеността върху част от стоката е прехвърлена към момента на предаването й (397.30 тона пшеница). 195, 58 тона пшеница не е била предадена, нито отделена по съгласие между страните. Първият ответник съхранявал при втория ответник по-голямо количество пшеница от това, което е фактурирал на ищеца. Към датата на първото фактуриране- 17.08.2021г. ответникът А. Х. е съхранявал при ответника „Одисей Грейн“ ЕООД 892 тона пшеница, като фактурираните 592, 880 тона пшеница не са отделени по съгласие между ответниците. Ищецът не оспорва, че количеството от 892 тона пшеница се намира в склада на втория ответник и това количество е доставено от първия ответник, но дължимите и заплатени 592, 880 тона не са отделени и не са предадени от първия ответник на ищеца. На нарочната покана от страна на ищеца до първия ответник за изпълнение на задължението му за доставка на процесното количество зърно, ответникът Х. с отговор от 20.09.2021г. го е уведомил, че счита задължението си за изпълнено с доставката на стоката в склада на втория ответник. При изложеното, ищецът твърди, че ответникът А. Х. не е изпълнил задължението си по договора да продаде и достави на ищеца 195, 58 тона пшеница на стойност 84 099, 40 лв.- част от цялата продукция от 592, 880 тона на стойност 254 938, 40 лв., заплатена изцяло. Ищецът заявява, че за него вече не съществува интерес от доставяне на пшеницата на стойност 84 099, 40 лв., поради което исковата молба следва да се счита като покана за разваляне на договора от 17.08.2021г. в частта за недоставеното количество пшеница. Претендира обезщетение в размер на 25 900, 60 лв., представляващо обезщетение за неизпълнен договор от 17.08.2021г. до датата на исковата молба, както и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане. При условията на евентуалност е предявил иск срещу втория ответник„Одисей Грей“ ЕООД да му заплати разликата между пазарната стойност на неправомерно задържаните от него 195, 58 тона пшеница, в размер на 110 000 лв., определена на база 555 лв. за тон към м.декември 2021г., както и законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че вторият ответник „Одисей Грейн“ ЕООД е задържал без основание процесните 195, 58 тона пшеница, упражнявайки свое право на задържане, считайки че има изискуемо вземане срещу ищеца. В тази връзка ищецът сочи, че вторият ответник, съхранявайки продукцията на първия ответник, без правно основание счел, че с фактурирането на 592, 880 тона пшеница, същата е станала собственост на ищеца. Фактурираната пшеница обаче се твърди, че не е станала собственост на ищеца, тъй като не му е била предадена. За първия ответник, твърди ищецът, не е съществувало нито право, нито задължение да предаде държането на пшеницата на втория ответник, поради което той не е освободен от задължението да достави заплатената му стока. Твърди се, че: 1. вторият ответник няма право на задържане, защото стоката в количество 195, 58 тона не е била получена от ищеца, респ. той не е нейн собственик; 2. защото ищецът няма изискуеми задължения към втория ответник; 3. защото твърдяното задължение е погасено по давност и прави възражение за погасяване по давност на претендираното от втория ответник изискуемо задължение на ищеца. С допълнителната искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата молба. Отговорът на първия ответник: В законоустановения срок, ответникът А. Х. е депозирал писмен отговор. Не спори, че по силата на устен договор, в качеството си на земеделски производител се е задължил да продаде на ищцовото дружество 592, 880 тона пшеница на цена от 430 лева за тон. Не спори и относно факта, че за така договорената обща доставка е издадена данъчна фактура № 208 от 17.08.2021г. за продажната цена от 254 938, 40 лева, изплатена му от ищцовото дружество на две вноски в пълен размер. Т.е., относно договореното и изплатено количество пшеница страните не спорят, както не е спорен и фактът, че тя е доставена в склада на втория ответник. Ответникът Х. заявява, че договореното за доставка количество представлява цялата негова собствена стокова наличност в складовата база на втория ответник „Одисей Грейн” ЕООД, поради което и договореното количество не е в обичайните цифри, а в точност и до килограми. Не спорейки, че в склада на „Одисей Грейн” ЕООД са били складирани 892, 880 тона, ответникът твърди, че 300 тона от тази продукция е продадена на втория ответник „Одисей Грейн" ЕООД още на 02.08.2021 година, за което е издадена данъчна фактура № 207 от същата дата (приложена като доказателство към отговора). Стоката е била преместена още на 26.07.2021. Към издадената на 02.08.2021 година фактура е съставен и приемо-предавателен протокол от 26.07.2021 година, съгласно който цялото продадено и фактурирано количество от 300 тона пшеница е продадено и предадено на купувача „Одисей грейн” ЕООД. След тази продажба, се твърди, че в склада на втория ответник е останало единствено и само количеството, предмет на продажбата от 17.08.2021 година. При така изложеното, ответникът заявява, че тъй като безспорно се касае за родово определени вещи, съгласно чл.24, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. След сключване на сделката между двамата ответници и преместване на зърното в размер на 300 тона, след 26.07.2021г. в зърнобазата е останало само продаденото на ищеца количество.Обстоятелствата, изложени от двамата ответници в тази връзка са безпротиворечиви. Именно това количество пшеница, находящо се в базата на втория ответник, е предмет на продажбата, обективирана във фактура № 208 от 17.08.2021 година за продажната цена от 254 938, 40 лева. Към датата на фактурирането това е цялото количество, собственост на първия ответник, съхранявано в базата на „Одисей Грейн ЕООД. За съхраняването на това количество е била издадена и фактура на името на първия ответник, който е заплатил за услугата -съхранение на 592, 880 тона пшеница. Няма спор между страните и, че ищецът сам е извозил по-голямата част от продадената му стока в размер на 397, 300 тона в периода след фактурирането. Ответникът заявява, че от негова страна се счита, че не е изпълнена доставката на 195, 58 тона пшеница не, защото това количество не е налично и отделено за предаване на купувача, а защото ищецът и вторият ответник имат неуредени търговски отношения и последният считайки, че това количество е собственост на ищеца, е упражнил право на задържане, към което първия ответник няма отношение и не е страна в правоотношенията между тези две страни. Подчертава, че цялото количество пшеница в склада на „Одисей Грейн“ ЕООД към този момент е било единственото налично, поради което не е имало нужда от отделяне и индивидуализиране, тъй като не е имало друго, освен него. Счита, че с доставянето му в склада на втория ответник и сключване на договора, включително със заплащането по него, цялото количество е станало собственост на ищеца и причината да не успее да извози цялото количество пшеница не е у него. Счита, че е изпълнил в пълен обем задълженията си по договора- постигане на съгласие, доставка и предоставяне на възможност за извозване на цялото договорено количество, за част от което е сторено. Със съставянето на фактурата и предаване на договореното количество твърди, че е постигнато необходимото, съгласно нормата на чл.24, ал.2 ЗЗД, съгласие, на датата на фактурата и доставката в склада, е прехвърлена и собствеността върху договореното количество пшеница. Фактически не е било възможно извършването на отделяне или друго, тъй като само тази пшеница е била налична в склада. Предмет на сделката е било цялото налично в склада количество пшеница, поради което фактическо отделяне по смисъла на чл.24, ал.2 ЗЗД не е било необходимо, тъй като не е имало от какво да се отделя. Ответникът счита претенцията за обезщетение в размер на 25 900, 60 лв. за неоснователна, предвид пълното изпълнение на договора за покупко-продажба и доставка на пшеница от негова страна. Отговорът на втория ответник: Вторият ответник „Одисей Грейн“ ЕООД също е депозирал писмен отговор, с който заявява, че исковете са неоснователни. За него са безспорни търговските отношения и осъществяваните търговски сделки между ищеца и първия ответник, чиято стока през 2021г. се е съхранявала в складовата база в гр.Камено, експлоатирана от втория ответник. Последният е бил уведомен от първия за продаденото количество от 592, 880 тона пшеница на ищеца и заявява, че няма нито данни, нито осъществена друга сделка за продажба на друго, различно от процесното количество от А. Х. на „КЛ Трейдинг“ ЕООД към този момент. Зърното е било обособено в собствен куп в базата в Камено, съхранявано от втория ответник на определено място. От този куп от 592, 880 тона, по общо съгласие, ищецът е вдигнал 392, 880 тона, а остатъкът от 200 тона е бил задържан от „Одисей Грейн“ ЕООД, упражнявайки търговско право на задържане за свое вземане. Заявява, че знае, че са налице всички елементи на договора между ищеца и първия ответник, произвел действие между тях така, както е договорен и по който, и двете страни са изпълнили задълженията си. Непредадените около 200 тона са задържани от „Одисей Грейн“ ЕООД, който приемайки стоката за собственост на ищеца, я е задържал по следните причини: „КЛ Трейдинг“ ЕООД и „Одисей Грей“ ЕООД имали търговски отношения в продължение на 5 години и до 2018г., когато ищецът не осъществил доставка на 200 т пшеница, която ответникът заплатил. Въпреки многократните опити за контакт, такъв не бил осъществен между страните по вина на ищеца. Механизма на работа през годините бил следният: Ответникът превеждал авансово суми на ищеца за доставка на зърно, а ищецът осъществявал доставките, удостоверени с фактури, товарителници, кантарна бележка, приемо-предавателен протокол, съставени и извършвани в база на натоварване, най-често оперирана от ответника. Фактурата удостоверявала стопанското събитие, а останалите документи- предаването на стоката. При недостиг на стока по доставка, платеният аванс се игнорирал с издаване на кредитно известие и се е връщала от страна на ищеца надвнесената от ответника сума. Ако е било доставено по-голямо количество се е издавала допълнителна окончателна фактура или дебитно известие и след доставката се е изплащала от страна на ответника недостигащата част от общата цена, дължима към ищеца. Ищецът е осъществявал редовни и точни доставки до въпросната доставка от 200 т. по фактура №117/14.09.2018г., след която, получавайки изцяло продажната цена и недоставяйки стоката, ищецът преустановил търговските взаимоотношения с ответника, като задържал заплатената му сума, без да достави стоката. Направената проверка през 2018г. и извършените насрещни сравнения са показали пълно неизпълнение на ищеца по въпросната фактура. През 2021г., на основание договор за влог в склад, вторият отвeтник приел за съхранение процесните 592, 880 тона пшеница, продадени на ищеца. Предвид описаното по- горе задължение, което вторият ответник е приел, че ищецът има към него, е задържал въпросните 195, 58 тона зърно, находящи се в неговия склад. По изложените съображения, ответникът „Одисей Грейн“ ЕООД е направил извънсъдебно и съдебно възражение за прихващане на взаимно дължими движими вещи- пшеница: За предаване от „Одисей Грейн“ ЕООД на „КЛ Трейдинг“ ЕООД 195, 58 тона пшеница, съхранявана в зърнобаза Камено с дължими за доставка от „КЛ Трейдинг“ ЕООД на „Одисей Грей“ ЕООД 200 тона пшеница, платена съгласно фактура №117/14.09.2018г., но недоставена. Претендира задълженията да се считат за погасени до размера на по-малкото- 195, 58 тона, като след прихващането ищецът дължи доставка на 4, 42 тона пшеница. Ищецът по главния иск е този, който е представил доказателства, че е получил от „Одисей Грейн“ ЕООД уведомление за извършеното прихващане между задължението на „КЛ Трейдинг“ за предаване на 200 тона пшеница, за което е издадена фактура №117/14.09.2018 със задължението на „Одисей Грейн“ да предаде на „КЛ Трейдинг“ 200 тона пшеница, оставена за съхранение в базата на дружеството. Ищецът е представил още едно уведомление от 20.09.2021г., с което „Одисей Грейн“ ЕООД официално го уведомил, че упражнява право на задържане върху собствените на „КЛ Трейдинг“ ЕООД 195 МТ пшеница, реколта 2021г. за изискуемото си вземане за 200МТ пшеница по заплатена от тях фактура №117/14.09.2018г., по която не са получили стоката. Оспорва също претенцията за обезщетение като неоснователна, тъй като счита, че не съществува основание, на което се претендира осъждане на втория ответник да заплати на ищеца сума, равна на стойността на 195, 58 тона пшеница и то на цена 555лв. на тон. С допълнителната искова молба ищецът заявява, че е безспорно и иска да се приеме за такова, че ищцовото дружество е заплатило изцяло продажната цена на първия ответник за договорените 592, 880 тона пшеница на цена от 430 лв. за тон, както и факта, че част от уговореното количество пшеница не му е било предадено, въпреки, че е било заплатено на първия ответник. Издадената от първия ответник фактура сочела, че страните са постигнали съгласие за количеството стока и нейната цена, заплатена от ищеца. Ответникът Х. отстоява твърдението, че е налице и втория елемент от сделката- отделяне /индивидуализиране/ на стоката по съгласие на страните или с предаване на купувача, но липсвали доказателства в този смисъл, поради което е налице неизпълнение на договора от негова страна. Фактическо предаване или отделяне на стоката, предмет на сделката, нямало. В тази връзка сочи, че ответникът е представил приемо-предавателен протокол от 26.07.2021г., по силата на който А. Х. „предава“, а „Одисей Грейн“ ЕООД „приема“ 300 тона пшеница. Така би следвало да се развият и отношенията между него и първия ответник, но стоката не е предадена. Сравнявайки сделките между двамата ответници и между него и първия ответник, ищецът обръща внимание, че фактурата за закупеното количество е издадена няколко дни след реалното предаване на стоката, а в конкретния случай има издадена фактура, без реално предаване на цялата стока. Обръща внимание и на обстоятелството, че в издадената процесна фактура пшеницата не е индивидуализирана по родови белези- не е уточнено дали става въпрос за пшеница за производство на хляб или за фуражна пшеница, каква реколта е пшеницата- 2021 г. или друга година, какъв клас е пшеницата и пр. белези, които не са посочени. Освен това, както е заявено и в исковата молба, между ищеца и А. Х. не е подписана спецификация относно вида на пшеницата, в който смисъл вещта не била индивидуализирана, не било договорено и място на доставка, като изрично се сочи, че става въпрос за няколко доставки по този договор, за който е издадена фактура № 208/17.08.2021 г. Разпоредбата на чл.24, ал.2 ЗЗД е категорична, че вещите, определени по своя род могат да бъдат индивидуализирани, когато бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени / в този смисъл Решение № 96 по т. д. № 2275/2013 г. по описа на ВКС, второ т. о./ Обръща се внимание на заявеното в отговора на исковата молба и представените доказателства, че 892, 880 тона пшеница са били в склада на „Одисей Грейн“ ЕООД още към датата 26.07.2021 г., т.е. много преди сключването на сделката между ищеца и първият ответник- 17.08.2021г., с оглед на което твърди, че не е вярно и твърдението, че това количество е било отделено за ищеца. С допълнителния отговор на исковата молба, ответникът А. Х. поддържа заявеното в отговора си. Обръща внимание, че не се оспорва, че единственото количество в склада на втория ответник е пшеницата с обем 592, 880 тона, предмет на продажбата и в този смисъл не е имало какво да се отделя. Ищецът приел по-голямата част от доставката, което предполага яснота на условията по доставката и качеството на пшеницата. Според ответника договореното количество е преминало в собственост на ищеца с факта на постигане на съгласие и издаването на фактура, заместваща договора за продажба. Тъй като процесното количество е било единственото в склада, не е имало от какво да бъде отделяно, което сочи, че е изпълнено и условието на чл.24 от ЗЗД. Добрите дълготрайни отношения между страните са били предпоставката за яснотата на условията по договора и качеството на стоката. Обръща внимание, че не се касае всъщност за част от съхраняваното в склада на втория ответник количество зърно, а за цялото налично количество, което твърди, че е станало собственост на ищеца с факта на постигане на съгласие между страните по договора и издаването на фактурата. В отговора на втория ответник е посочено, че цялото количество е било отделено в отделен куп, с което е изпълнено условието на чл.24 ЗЗД. Действително, признава ответникът, с ищеца не е бил подписан протокол за предаване, но това е така, тъй като не е било извозено цялото количество. С допълнителния отговор на исковата молба, вторият ответник „Одисей грейн“ ЕООД също поддържа изложеното в отговора си. Счита, че няма неизпълнение на атакувания договор, липсват и доказателства от страна на ищеца, че е закупил пшеница на по-висока стойност, поради което не са направени допълнителни разходи от страна на ищеца, респ. липсва увреждане. Липсата на изрични уговорки по сделката относно спецификация на пшеницата и място на доставка, препятства възможността да се установи неизпълнение в тази част или отклонение в тази параметри. Ответникът „Одисей грейн“ ЕООД е предявил насрещен иск против ищеца „КЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, с който иска да бъде осъден последният да му предаде движими вещи- 200 метрични тона пшеница, представляваща недоставена заплатена стока по фактура №117/14.09.2018г., издадена от ответника, както и да бъде осъден да му заплати сумата от 19 214 лв., представляваща обезщетение за вреди, настъпили в периода 14.09.2018г.- 24.01.2022г., в размер на законната лихва върху сумата от 68 000лв., представляваща платена цена на недоставеното количество стока по фактура №117/14.09.2019г.Обосновава правния си интерес от завеждане на настоящия насрещен иск с наличието на правоотношения, произтичащи от еднакви факти, поради което с предявяването му, спорът между която и от двете страни ще бъде окончателно решен. Ищецът по насрещния иск твърди, че за 2018г. между него и „КЛ Трейдинг„ ЕООД са налице множество търговски сделки за продажба на селскостопанска продукция- пшеница, за които са издадени счетоводни документи и са постъпили плащания от негова страна по 17 броя фактури, описани подробно в насрещния иск по количество продукция и заплатена цена. Множеството доставки са удостоверявани посредством кантарни бележки, товарителници и записки в складови книги. Твърди, че поради естеството на доставките, възприетата практика и възможностите на ползваните софтуери за печат, няма препратки между съответната фактура и точния номер товарителница. Съдържанието на обстоятелствената част на насрещния иск е идентична с отговора на втория ответник на исковата молба по отношение на възникналите между него и ищеца трайни търговски отношения и начина на работа помежду им: В продължение на 5 години и до 2018г., когато „КЛ Трейдинг“ ЕООД не осъществил доставка на 200 т пшеница, която ищецът заплатил, страните са имали трайни търговски отношения. Въпреки многократните опити за контакт след 2018г., такъв не бил осъществен между страните по вина на ищеца. Механизмът на работа, обичаен за бранша на продажба на зърно през годините, бил следния: Ищецът по насрещния иск превеждал по издадени фактури авансово суми на ответника за доставка на зърно, а последният осъществявал доставките, удостоверени с фактури, товарителници, кантарна бележка, приемо-предавателен протокол, съставени и извършвани в база на натоварване, най-често оперирана от ищеца по насрещния иск. Фактурата удостоверявала стопанското събитие, а останалите документи- предаването на стоката. При недостиг на стока по доставка, платеният аванс се игнорирал с издаване на кредитно известие и се е връщала надвнесената сума. Ако е било доставено по-голямо количество, се е издавала допълнителна окончателна фактура или дебитно известие и след доставката се е изплащала от страна на ищеца по насрещния иск недостигащата част от общата цена, дължима към ответника. Ответникът по насрещния иск е осъществявал редовни и точни доставки до въпросната доставка по фактура №117/14.09.2018г., след която, получавайки изцяло продажната цена и недоставяйки стоката, той преустановил търговските взаимоотношения с ищеца по насрещния иск, като задържал заплатената му сума, без да достави стоката. Направената проверка през 2018г. и извършените насрещни сравнения са показали пълно неизпълнение на ответника по въпросната фактура. Стоката, която се претендира, е заплатена от ищеца по насрещния иск „Одисей грейн“ ЕООД на ответника „КЛ Трейдинг“ ЕООД с фактура №117/14.09.2018г., но не му е доставена. Изплатената по банков път продажна цена е 68 000 лв. Неизпълнението от страна на ответника по насрещния иск по договор между него и ищеца „Одисей грейн“ ЕООД е причината, поради която последният е упражнил право на задържане на стоката, дължима за предаване по друго правоотношение, но собственост на „КЛ Трейдинг“ ЕООД. Ищецът по този насрещен иск твърди пълно неизпълнение на договора от страна на ответника, като заявява, че има интерес от реално изпълнение, като претендира и обезщетение в посочените по-горе размери и срок. В отговора на насрещния иск, ответникът по него“ КЛ Трейдинг“ ЕООД оспорва допустимостта и на двата иска, като излага съображения за това. Оспорва и основателността им. Заявява, че е безспорно плащането на 68 000 лв. от ищеца към него по банков път на 14.09.2018г., но видно от банковото извлечение, което представя по делото, още същия ден 67 000 лв. по фактура 1123/13.09.2018г. е заплатена на трето лице- „Екотранс- Д“ООД за 200 тона пшеница, които са доставени на ищеца съгласно товарителници в периода 15.09.- 18.09.2018г., представени също по делото. Ответникът твърди, че е изпълнил изцяло задължението си към „Одисей Грейн“ ЕООД. Стоката-200 тона пшеница е била доставена до БМФ Порт Бургас и за реалното й предаване представя констативен протокол от 30.09.2018г., но по фактура 1123/13.09.2018г. и товарителници, придружени с кантарни бележки, в които реалният получател „Одисей Грейн“ ЕООД е записан под името на ответника по насрещния иск. Ответникът обръща внимание, че ищецът не е предявявал възражения през 2018г. по повод на недоставена пшеница, не е предявявал възражения и не е изпращал покана до него за изпълнение на това задължение, респ. за претенция за вреди в продължение на близо четири години. Счита, че „Одисей грейн“ ЕООД злоупотребява с права в настоящото производство. Относно изпълнението от негова страна по фактура 117/14.09.2018г. завява, че прехвърлянето на вещите настъпва с подписването на самия договор, съгл.чл.24 ЗЗД /обратно на твърденията си по главния иск/. Освен това твърди, че и двете претенции са погасени по давност- първата като такава с характеристиките на периодично плащане по смисъла на ТР№3/18.05.2012г. по т.д. №3/2011г., ОСГТК, втората- на основание чл.111, б.“б“ ЗЗД. С допълнителната искова молба, ищецът по насрещния иск поддържа изложеното в насрещния иск. С допълнителния отговор на допълнителната искова молба по насрещния иск, ответникът по него обръща внимание, че ищецът не пояснява първоначалната молба, а предявява нови претенции по новопосочени фактури чрез доказателственото искане за извършване на преглед на сделките между страните за цялата 2018г. Въпросът, който стои за разрешаване е, дали ответникът по насрещния иск е изпълнил задължението си да достави на ищеца процесните 200 тона пшеница по фактура №117/14.09.2018г., заплатена изцяло от ищеца, за което плащане страните не спорят. В подкрепа на исканията и твърденията си, и двете страни са представили и ангажирали доказателства. Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна: Безспорно е между страните „КЛ Трейдинг“ ЕООД и А. Х.- земеделски производител, че между тях са били налице трайни търговски взаимоотношения по повод покупко-продажби и доставки на пшеница. Част от търговските им взаимоотношения е бил и сключеният като всички останали устен договор за продажба и доставка на зърно от А. Х., по силата на който той се е задължил да продаде и достави на ищеца 592, 880 тона пшеница на цена от 430 лв. за тон, за което е издал фактура № 208/17.08.2021 г. за сума от 254 938, 40 лева с ДДС. Продажната цена за пшеницата е заплатена изцяло от ищеца по банков път на две вноски- на 18.08.2021 г. -сума в размер на 200 000 лв. и на 20.08.2021г.- сума в размер на 54 938.40 лева. Стоката е била доставена в склад на втория ответник „Одисей грейн“ ЕООД. Ищецът е прибрал от склада на втория ответник 397, 30 тона пшеница, а останалото количество от 195, 58 тона е задържано от втория ответник в склада му като обезпечение на друго правоотношение между последния и ищеца, считайки, че тези 195, 58 тона пшеница са собственост на ищеца. С нарочна покана, ищецът е поканил ответника Х., да изпълни задължението си за доставка на дължимото количество зърно. С отговор от 21.09.2021г. Х. го уведомява, че е доставил стоката в склада на втория ответник, с което е изпълнил задълженията си. Няма спор между страните относно така приетата фактическа обстановка, както и, че количеството от 195, 58 тона, част от цялото от 592, 80 тона, не е предадено на ищеца не по вина на ответника А. Х., а поради упражнено право на задържане от втория ответник по правоотношение между него и ищеца. Ищецът счита, че е развалил договора с предявяване на исковата молба, поради отпаднал интерес и иска връщане на дължимата сума, представляваща равностойността на недоставеното количество пшеница- 84 099, 40 лв. С исковата молба може да се развали всеки двустранен договор, независимо дали е предоставен срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен, стига да не е изпълнен. В исковата молба се съдържа изрично изявление, че с нея се разваля договора, от който ищецът вече няма интерес. Квалификацията на предявения иск, според заявеното, против първия ответник е с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД. За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД- поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да установи, при условие на пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл.87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника. За да се прецени изправността на ответника А. Х., следва да се отговори на спорните въпроси, въведени от страните: кога е преминала собствеността на стоката върху купувача предвид разпоредбата на чл.24 ЗЗД, определящо за извода относно изпълнението или неизпълнението на договора от страна на първия ответник. В тази връзка следва да се отговори и на въпроса за съществуването на правото, заявено с насрещния иск, респ. за надлежното упражнено право на задържане от страна на втория ответник на част от пшеницата, както и за направеното изявление за прихващане по главния иск от ответника „Одисей Грейн“ ЕООД. Съдът следва да се произнесе по изявлението за прихващане и за упражненото законосъобразно право на задържане, ако установи съществуването на правото, заявено с иска. За отговора на въпросите, от изключителна важност е развилата се между страните търговска практика, обичайна за този вид сделки, която всички страни сочат. Очевидно, че въпросната сделка е част от развилите се през годините взаимоотношения, практики, доверие и познаване на механизма на работа. В този смисъл, безпротиворечиво се установява механизма на работа, неоспорен от другия ответник, потвърден, макар и лаконично от ищеца. От изложеното от всички страни в процеса се налага извода, че очевидно до такава степен отношенията са били традиционни и развивали се по еднакъв начин, базирани на взаимнопознаване на начина на работа, че не е било необходимо допълнително уточнение по отношение на вида и качеството на пшеницата, както и на мястото на доставка, респ. при доставянето в склада на втория ответник- в конкретния случай, се е приемало, че стоката е доставена на поръчващия, не е имало нужда от допълнителни уговорки. Че това е така може да се направи извод и от липсата на всякаква конкретика в изявлението на ищеца, че няма спецификации и място на доставка. Макар и да възразява относно липсата на спецификации и място на доставка, ищецът не сочи, че изобщо има такива изрично договорени в конкретния случай, различни от обичайната практика, или поне тази за 2021г. Очевидно страните и към настоящия момент са наясно, както с вида, така и с мястото на доставка на конкретната стока и не е счетено за необходимо, дори да се конкретизира в исковата молба или в някое от възраженията на страните място на доставка или различен начин на изпълнение така, че да може да се направи поне косвен извод за неизпълнение на клаузи от договора, свързани с качество на стоката, място на доставка или начин на доставка. Всички възражения, наведени в процеса в тази връзка, вероятно са направени само във връзка с процеса, но не са възпрепятствали изпълнението на договора в едната част- вдигнатите 397, 300 тона пшеница. Възниква въпроса, ако не е било отделено зърното и не е било ясно за купувача как се предава стоката, кое е количеството и къде се намира точно, как, от каква купчина ищецът е взел определено количество и откъде е бил сигурен, че точно това е стоката. И ако не е била счетена за предадена от ответника тази конкретно стока по смисъла на договореното между тях- а именно в склада на втория ответник, на какво основание ищецът е прибрал една част от доставката по договора, а за останалата счита, че има неизпълнение на клаузата, свързана с начина на предаване на стоката. По отношение на развивалите се търговски взаимоотношения между страните, ищецът посочва като практика, че след извършване на плащанията от негова страна, той на няколко пъти е получавал готова продукция от склад, където му е известно, че Х. съхранява своята продукция. Отделянето на продадената пшеница е ставало чрез предаването й. По процесната фактура №208/17.08.2021 г. ищецът е получил 397.30 тона пшеница. Представената данъчна фактура за покупка на родово определени вещи удостоверявала наличието на договори с вещно- правно действие по смисъла на чл.24 ЗЗД. Фактурите по принцип отразяват възникналото между страните правоотношение, а осчетоводяването им представлява признание на задължение по тях и доказва неговото съществуване. Ищецът твърди, че за да настъпи прехвълрително действие, е необходимо доставчикът, респ.продавачът по конкретния договор, да е бил собственик, уговореното количество да е предадено на възложителя или да са били отделени със съгласието на техния собственик- чл.24, ал.2 ЗЗД. За част от доставките е изпълнено условието стоката да е била предадена, като собствеността върху част от стоката е прехвърлена към момента на предаването й (397.30 тона пшеница). 195, 58 тона пшеница не е била предадена, нито отделена по съгласие между страните, твърди ищецът. На практика, на ищеца е попречено от трето лице- вторият ответник, да си получи цялата стока. На общо основание търговската продажба по чл.327 ТЗ, каквато е била и процесната сделка, представлява консенсуален, неформален договор, при липсата на местоизпълнение, което да е било определено било от договора, било от естеството на задължението, изпълнение следва да се извърши по седалището на длъжника по време на пораждане на задължението. В този смисъл следва да се разкрие действителната обща воля на страните по спорното правоотношение, последователно съобразявайки критериите по чл.20 ЗЗД, сред които са добросъвестността и обичаите в търговската практика. В този смисъл, както бе посочено по-горе, не се установява нещо различно в търговската практика между страните от изложеното от ответника. Както е посочил в исковата молба и ищецът, той на няколко пъти е получавал готова продукция от склад, където му е известно, че Х. съхранява своята продукция и отделянето на продадената пшеница е ставало чрез предаването й. Така е станало и в настоящия случай- безспорно пшеницата е била доставена в склада на втория ответник, от където ищецът е следвало да я вземе, което е и станало, и ако не беше упражнено правото на задържане от страна на втория ответник, спор между страните не би възникнал. Че това е така става ясно и от позицията на ответниците относно наложилата се практика при този вид сделки. Приемайки по-голямата част от стоката чрез натоварването и извозването й от склада, в който е доставена пшеницата, ищецът е приел предаването на стоката, на която е станал собственик с отделянето й в склада на втория ответник. За да започне да натоварва стоката изобщо, ищецът чрез действията си е демонстрирал съгласието си и продължаване на търговската практика по приемане на стоката от склада, в който тя е доставена. Доставчикът се е съгласил пшеницата, предназначена за „КЛ Трейдинг“, която е заплатена, да бъде отделена и предадена на купувача „КЛ Трейдинг“. Тази търговска практика означава, че с доставянето на стоката до известен за двете страни склад, ответникът е изпълнил задълженията си. На колко части и как ще я извозва купувачът, очевидно не е било в задълженията на продавача, който доставяйки реално стоката, за която е издадена фактура, в склада по обичайната практика, е произвела вещно-прехвърлителен ефект и собственик на стоката от този момент е ищецът. В този смисъл следва да се отбележи, че страните нямат изрична договорка къде да се достави и не спорят по въпроса, което потвърждава твърдението, че стоката се счита предадена с доставянето й в склад на втория ответник, както са процедирали страните през цялата 2021г. Предвид изложеното и при наличието на признание от страна на втория ответник, че той е задържал останалите и дължими от първия ответник 195, 58 тона, които са били в склада, отделени и предназначени за ищеца, съдът счита, че въпросът, дали изобщо е имало други количества в склада е без значение. Въпреки това, следва да се отбележи, че по делото не е оборено твърдението, че в склада на втория ответник е имало и друга стока. В тази връзка съдът кредитира твърденията, подкрепени с доказателства от втория ответник, че още 300 тона, за които се твърди, че са били в базата към момента на доставката на процесните 592, 880 тона, са били продадени и преместени от втория ответник още към 26.07.2021г., фактурата за която продажба е издадена на 02.08.2021г. Предвид изложеното, съдът счита, че ответникът А. Х. е изпълнил задължението си за доставка на заплатеното от ищеца количество пшеница и не дължи връщане на сумата по процесната сделка, която поради изпълнение няма как да бъде развалена с исковата молба. Стоката, предмет на сделката не е във фактическата власт на ищеца поради пречката, която е създал втория ответник и това е безспорно установено по делото. Следващият поставен въпрос е, дали вторият ответник е упражнил правото си на задържане върху процесната стока на законно основание. Съгласно разпоредбата на чл.315 ТЗ, търговецът има право на задържане за изискуемото си вземане срещу друг търговец от сключена между тях сделка върху движими вещи на длъжника, получени от него правомерно, като това право съществува, докато търговецът е установил фактическа власт върху вещта, като между вещта и вземането е възможно да не съществува връзка. Т.е. кредиторът-търговец има право да задържи стоката на длъжника като обезпечение, като я държи на законно основание, без да е необходима връзка между вещта и вземането. Ищецът е получил на законно основание стоката, фактически държана от втория ответник, който я задържа за свое вземане срещу ищеца. Незаконосъобразното установяване на фактическа власт върху вещта изключва валидното упражняване на търговското право на задържане, както и, ако длъжникът е наредил друго до предаването на вещта или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин. За да се отговори на въпроса за законосъобразно упражненото право на задържане, следва да се отговори на въпроса за съществуването на изискуемо вземане на втория ответник срещу ищеца. Направено е изявление за прихващане от легитимирано лице, но не са налице всички предпоставки по чл.103 и чл.104 ЗЗД. Вторият ответник твърди, че е кредитор на ищеца въз основа на възникнали между тях търговски отношения, за което е издадена фактура №117/14.09.2018г., по силата на които той е заплатил на ищеца изцяло стойността на 200 тона пшеница, но не е ги е получил от ищеца. Влагайки дължимото от първия ответник на ищеца дължимо количество пшеница в склада на втория ответник, последният е упражнил правото на задържане за изпълнение на задължение на ищеца към него по посочената фактура. Затова е направил в настоящия процес изявление за прихващане на взаимно дължими движими вещи до размер на по-малкото от тях. Ищецът обаче не претендира от втория ответник предаване на дължимата му и заплатена пшеница в размер на 195, 58 тона, а обезщетение, представляващо пазарната стойност на неправомерно задържаното количество пшеница към момента на предявяване на иска- м.декември 2021г. Ответникът пък иска да прихване с количество пшеница, дължимо по правоотношението между страните, по което е упражнил правото на задържане. Институтът на прихващане е приложим, когато насрещните вземания са за пари или еднородни заместими вещи. Съдебното прихващане е допустимо и, когато насрещните вземания или едно от тях са неликвидни, както в настоящия случай, но за да се приеме едно възражение за основателно, освен наличие на две насрещни вземания, идентичност на субектите по двете правоотношения, изискуемост на насрещното вземане и ликвидност, следва да е налице и предпоставката за еднородност и заместимост на престациите. Липсата на еднородност е достатъчна, за да не може възражението да бъде уважено. Не са налице и две насрещни вземания, изискуеми и ликвидни. Следва да се отбележи, че материалноправния ефект на изявлението за прихващане е погасяването на насрещни вземания до размера на по-малкото от тях и то с обратна сила от деня, в който са били налице условията на чл.103 ЗЗД, за да бъде извършено прихващане. Както бе посочено по-горе, след като се установи, че ответникът Х. е изпълнил задълженията си по договора с ищеца, претенцията спрямо него следва да се отхвърли. Тя следва да се отхвърли и срещу втория ответник, защото не е недоказана нито по основание, нито по размер. За ищеца би била налице пропусната полза към момента на задържане на пшеницата, да бъде намерено в търговския оборот зърно от същия вид и качество, или при намирането му в оборота и съответно реализацията му, но при по-неизгодни условия и допълнителни разходи. Такива данни по делото няма, а и не се твърдят от ищеца, който очевидно претендира обезщетението само с оглед разликата в средната пазарна цена на зърното към даден момент. По делото липсват ангажирани доказателства и за размера на тази претенция като, вероятно, пазарна стойност на пшеницата към м.декември 2021г. Отхвърлянето на претенцията срещу първия ответник по основния иск, вкл. по предявения при условията на евентуалност иск против втория ответник, води до отхвърляне и на претенциите по акцесорните искове. По предявения насрещен иск следва да се установи съществуването на вземането на „Одисей Грейн“ ЕООД срещу „КЛ Трейдинг“ ЕООД, заради което първият е упражнил право на задържане. Правото на „Одисей Грейн“ ЕООД е неводещо до прихващане, но разглеждането на насрещния иск ще даде отговор, дали то е обосноваващо или не правото на задържане. По фактура № 117/14.09.2018г. страните не спорят, че ищецът по насрещния иск е заплатил на ответника сумата от 68 000 лв. за 200 тона пшеница, която обаче твърди, че не е получил. Ищецът по насрещния иск е поискал за установяване на действителното състояние на отношенията да се направи проверка на всички доставки по фактури и придружаващи документи за цялата 2018г. и да се извърши документална рекапитулация, тъй като става въпрос за голям обем от стокови и парични потоци и нямало пречка ответникът да представя към една фактура, придружаващи документи от други доставки и да твърди, че е доставил надлежно. Съдът, считайки, че ще се излезе извън предмета на спора, не е допуснал извършването на експертиза, която да обследва всички доставки по фактури, придружаващи документи и документна рекапитулация за 2018г. Ищецът твърди неизпълнение на конкретна сделка, по възникналото правоотношение по фактура №117/14.09.2018г., по което ищецът е изправна страна, а за ответника се твърди, че е неизправната страна по нея. Последният е този, който следва да докаже, че е изпълнил и твърденията спрямо него не отговарят на истината. Доставянето на стоката по тази конкретна сделка, сключена също по обичайните правила е задължението, което ответната страна следва да установи като изпълнено. Всяка неизправна страна следва да обори презумпцията за наличие на вина за неизплънение на поети от нея договорни задължения. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че страните по спора са обвързани от договора и, че същият е изправна по него страна. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по конкретната сделка. По делото е допусната, приета неоспорена от страните, съдебно-икономическа експертиза за конкретната сделка, вещото лице по която е установило, че сделката е отразена в счетоводствата и на двете дружества, в Дневника за покупките при „Одисей Грейн“ ЕООД и в Дневника за продажбите при „КЛ Трейдинг“ ЕООД и в справка- декларация по ЗДДС за м.09.2018г. В счетоводството на ищеца фактурата е отразена като „аванс за доставка на пшеница“, в счетоводството на „КЛ Трейдинг“ като „доставка на пшеница“. Съобразно практиката на страните, конкретната сделка е закрита при продавача и не е закрита при купувача, но и при двете страни, включена в дневниците за покупки и продажби. На експертизата са били предоставени товарителници и кантарни бележки, съставени и извършени в базата на разтоварване Пристанище Бургас. Съобразно практиката на страните, стоката е доставена в склад, посочено от „Одисей Грейн“ като се издават кантарни бележки, без да се посочва конкретната фактура. Всяка от двете страни закривала извършената сделка по различен начин. Доставчикът закривал конкретната доставка /както е сторено в настоящия случай/, купувачът закривал определен аванс/ в конкретния случай не е закрит аванс/. Търговската практика между страните е установена от вещото лице и потвърждава изложеното във връзка с нея от двете страни, за което и не спорят: „Одисей грейн“ е извършвал плащане по банков път под формата на аванс за доставка на зърно на „КЛ Трейдинг“, което от своя страна издавало фактура за продажба и след издаване на документа „КЛ Трейдинг“ организирало доставката на стоката с нает от него транспорт до склад, предварително посочен от възложителя „Одисей грейн“. Доставките за 2018г. са били извършвани в три различни склада на ищеца- в гр.Камено, с.Дражево и Пристанище Бургас. При приемане на стоката във всеки един от складовете се издавали кантарна бележка в 3 екземпляра, без да се посочва номера на фактурата, като единият екземпляр оставал в приемащия склад, другият се предоставял на шофьора, доставил стоката, а третият се отчитал в счетоводството на „Одисей Грейн“ ЕООД. От експертизата се установява, че такъв екземпляр в счетоводството на ищеца липсва. Всички транспортни документи следва да съществуват в счетоводствата и на двете дружества, за да се установи доставеното по договора. По делото няма доказателства, че такива документи съществуват в дружествата за конкретната сделка. Същевременно, не се оспорва, че сумата за 200 т пшеница е заплатена от ищеца и осчетоводена при ответника. Дори да се приеме принципа на работа „по принципа на изчерпаването“ на количествата, които доставя ответникът, при правилно водене на счетоводството от двете страни, както е установило вещото лице въз основа на принципа на работа, не се доказа изпълнение на договора от страна на ответното по насрещния иск дружество, което би следвало да разполага и с екземпляр от товарните документи, придружаващи стоката, след като единственото, с което може да се направи връзка е, че кантарните бележки и товарителниците имат съответна дата. В съдебно заседание, вещото лице обяснява, че при сравнение на датите на товарителниците е констатирало, че за м.септември е имало две доставки по 200 тона и една- за 65 тона, като и трите доставки за м.септември са доставени със съответните товарителници и кантарни бележки. Но, при приетия начин на работа, всички товарителници за м.септември могат да бъдат прикрепени към която и да било фактура за м.септември. От така изложеното въз основа на събраните доказателства, единственото сигурно е, че заявената от ищеца пшеница 200 тона е заплатена на ответника, но не може да се установи, дали стоката е доставена на ищеца. Дори и да се направи цялостен анализ на доставките за 2018г., каква е гаранцията, че доставката представлява изпълнение точно по тази сделка или поне не е установено в настоящия процес изпълнение на задължението за доставка на 200 тона пшеница по фактура №117/14.09.2018г. Т.е. от цялото количество пшеница, доставено от ответника на ищеца по насрещния иск за 2018г., липсват 200 тона като сделката по посочената фактура не е счетоводно приключена, поради което се търси от ответника. Ответникът се противопостави на назначаването на експертиза, която да изследва всички доставки за целия период на 2018г., но остана недоказано твърдението му за изпълнение на доставката по посочената фактура. Няма и допълнителни доказателства към единственото такова- товарителницата, в която ръкописно е добавено под получател наименованието на ищеца „Одисей грейн“ ЕООД, които да разколебават извода, че ответникът не постигна пълно и главно доказвзане на своята изправност по правоотношението по посочената фактура. Следвайки търговския обичай, наложил се между страните, след като липсва писмено споразумение между тях, сключването и изпълнението на договора се установява чрез факти, от които следват изводи за изразената от страните воля. Между тях е било постигнато съгласие не само по основното съдържание на договора- предмет и цена, но и по начина и мястото на доставка и това е било установена практика до процесната фактура. Ако бе доставено количеството, то и сделката би била „затворена“ по правилата на тяхната работа и в счетоводствата и на двете дружества. Претенцията не е и погасена по давност, тъй като няма характер на периодично задължение, а се касае за изпълнение на самостоятелна търговска сделка, както твърдят страните за всички сделки между тях, както по основния, така и по насрещния иск, в който случай е неприложима тригодишната давност. Изложеното, дава основание на съда да приеме, че претенцията по насрещния иск е основателна, както законосъобразно е упражнено и правото на задържане. Ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден да предаде на ищеца дължимите по фактура №117/14.09.2019г. 200 тона пшеница. Претенцията на „Одисей Грейн“ ЕООД за осъждане на ответника по насрещния иск „КЛ Трейдинг“ ЕООД да му заплати сумата от 19 214 лв., представляваща обезщетение за вреди, настъпили в периода 14.09.2018г.- 24.01.2022г. в размер на законната лихва върху сумата от 68 000 лв., представляваща платената цена на недоставеното количество стока по фактура №117/14.09.2018г., съдът намира за неоснователна, тъй като на практика се търси мораторна лихва върху непарично вземане- предявеният насрещен иск е осъдителен за реално изпълнение. Страните са представили списък по чл.80 ГПК и искат присъждане на разноските. На основание чл.78, ал.1 ГПК тези на ищеца се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на разноските съразмерно с отхвърлената част от иска. Предвид посочените разпоредби, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 833, 59 лв., на ответника А. Х. следва да се присъдят разноски, направени от него в настоящото производство в размер на 4004 лева; на ответника „Одисей Грейн“ ЕООД- разноски в размер на 4526, 78 лв. Съдът намира, че възражението за прекомерност по отношение на възнаграждението, заплатено за процесуално представителство на втория ответник е неоснователно, тъй като съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, то е определено под минимума. Съдът констатира, че заплатената от ищеца държавна такса за настоящото производство предвид заявените искове е непълна, поради което следва да се доплати такава в размер на 4 600 лв. Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд, на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД