Решение № 8692 от 21.12.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 5171/2016 г.

С присъда е установено, че в резултат на виновното /по непредпазливост/ противоправно поведение на виновния водач С.Б. е причинена смъртта на Н.Н., на 22 години. Вината на водача е установена с влязла в сила присъда, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за настоящия граждански съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените от ищците вреди, а поради съществуващото правоотношение по ЗЗГОА на автомобила със застрахователя ответника-за ангажиране на отговорността на застрахователя. Спори се за размера на причинените на ищеца вреди, както и дали пострадалия наследодател е допринесъл за настъпване на вредата. Съдът ще се занимае първо с възражението на ответника за съпричиняване. Съпричиняване по см. на чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице ако е безспорно установено, че с поведението си пострадалия е допринесъл за настъпване на увреждането. Принос е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Причинно-следствената връзка е обективен факт. Назначената по делото автотехническа експертиза установява, че водачът на л.а. Форд, починалия Н.Н., се е движел по път без предимство и е навлязъл в кръстовището преди да е преминал пред него л.а Ауди, който се е движел по път с предимство. Така пострадалият е нарушил разпоредбите на чл.25 ал.1 и чл.50 ал.1 от ЗДвП. Степента на съпричиняване следва да се определи на 50%. И двамата водачи в равна степен са виновни за настъпване на ПТП – ако водачът на л.а. Ауди се е движел с разрешената в района на кръстовището скорост до 60км/ч., той е можел да спре аварийно и да предотврати удара с водача на л.а. Форд, независимо от нарушението на правилата от страна на Н.. Ако Н.Н. беше спрял на знака Стоп и беше пропуснал движещия се по път с предимство л.а. Ауди, то независимо от превишената скорост на последния, ПТП нямаше да се реализира. Съдът не счита, че съпричиняването следва да бъде в по-висок процент, респ. не може да се приеме, че водачът на л.а. Форд има по-голям принос за настъпване на ПТП. Нарушението на водача на л.а. Ауди е много сериозно, тъй като е навлязъл в кръстовище със скорост доста над разрешената. Целта на ограничената в района на кръстовище скорост е именно да се предотвратят подобни на настоящия случай инциденти. Кръстовището е конфликтно място, което обстоятелство всеки от участниците в движението следва да има предвид. По делото е установено по категоричен и несъмнен начин с слязлата в сила присъда, че смъртта на Н.Н. е в пряка причинно следствена връзка с автомобилната травма. Между застрахователят и собственикът на МПС причинило ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за гражданска отговорност за процесния ден 30.08.2014г. Последният е основание за възникване на прякото право на ищеца срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС. Разпоредбите на чл.45 и сл. от ЗЗ. не определят кръга на лицата, които имат право на обезщетение за вреди при смърт на пострадалия. ППВС №4/61г. изрично посочва, че възходящите имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът е баща на пострадалия Н. и като такъв е от кръга лица, които безспорно могат да претендират обезщетение за вреди от увреждането. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗ. всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл.52 от ЗЗ.). От настъпилото ПТП в резултат на виновното поведение на водача на л.автомобил Ауди е последвала смъртта на водача на л.а.Форд, пострадалия Н.Н.. Събраните гласни доказателства установяват, че от смъртта на Н. за ищеца са настъпили неимуществени вреди в резултат на загубата на сина му. Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и съЗ.аващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретното държава. Преценявайки събраните по делото доказателства за преживяното от ищеца тежко психическо състояние от непрежалимата загуба на едното му дете, чувството за липса и тъга, което ще го съпровожда до края на живота му, невъзможността в бъдеще да има подкрепа от сина си Николай, вкл. и възрастта на ищеца, на 41г. към момента за загубата на детето му, във вр. с критериите в ППВС №4/68г. и конюнктурата в страната към момента на увредата, съдът намира, че на ищеца се следва обезщетение в размер на 80 000лв. Н.е бил пълнолетен, самостоятелен и семеен към смъртта си. Живеел е в отделно домакИ.тво, независимо, че семейството му е живеело в бащината му къща. Подкрепа и издръжка в бъдеще ищецът може да получи и от другите си пълнолетни деца. Размерът на дължимото обезщетение следва да се редуцира с процента съпричиняване, или на ищеца се дължи обезвреда в размер на 40 000лв. В исковата молба ищецът претендира обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ, застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред третите лица –ищеца, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде, както на застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования, така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищеца обезщетение се дължи от деня на увреждането - 30.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Датата на деликта е установена с влязла в сила присъда и задължителна за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК. Искът за разликата до първоначално предявения размер от 130 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Искът за имуществени вреди е частично основателен. Видно от представените писмени доказателства ищецът е направил разходи по погребението ни сина си, вкл. и за паметник в размер на общо 1591лв. Тези разходи са в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на Н.Н. и следва да бъдат възстановени от застрахователя, като дължимата сума се намали с процента съпричиняване. Или ответникът дължи за имуществени вреди обезщетение в размер на 795, 50лв. Сумата се дължи ведно със законната лихва от датата на поискването- датата на предявяване на исковата молба – 26.04.2016г. По разноските: Ищецът не е направил разноски по делото. Той е бил освободен от заплащането на такива на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК. Ответникът претендира адвокатски хонорар в размер на 14 400лв. и 270лв. разноски по делото. Процесуалният представител на ищеца оспорва претендирания адвокатски хонорар като прекомерен. Претендира възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. Процесуалният представител на ответника възразява на този претенция, като сочи, че писват доказателства за затруднено материално положение на ищеца. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от страна на ответника. За предоставената защита съобразно размера на иска, се следва адвокатско възнаграждение в размер на 4994лв. с ДДС съобразно минималния размер адвокатско възнаграждение, предвиден в чл.7 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило в две съдебни заседания. На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следва такова съобразно отхвърлената част от исковете /69%/ или 3445, 86лв. с ДДС. Разноски за експертиза и свидетели съобразно отхвърлената част от исковете са следват в размер на 186, 30лв. или общо дължимата за разноски на ответника сума е в размер на 3632, 16лв. Претенцията на адв.А.М. е неоснователна. По делото липсват доказателства, че ищецът е материално затруднен и няма възможност да заплати следващото се на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение. При този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 1631, 82 лв. Водим от горното, Софийски градски съд