Решение № 423 от 21.6.2024 г. на Районен съд - Силистра по дело № 983/2022 г.

Производството е по реда на чл. 36 ЗОСИ. Образувано е по жалба на А. В. А. с ЕГН •••••••••• срещу заповед № 1347 / 31.08.2021 г. на зам. Кмета на Община С., с която на основание Решение № 260051/22.04.2021 г на Районен съд С., постановено по гр.д. № 1666/2018 г, е учредено възмездно право на преминаване на Е. Г. М. и М. М. М., през ПИ с идентификатор 66425.507.2015 по КК на гр. С., частна собственост с широчина 2.5 м, с обща площ на сервитута от 99.25 кв.м., както и е опредЕ. и цената на учреденото право на преминаване в размер на 211.40 лв. Изложените в жалбата доводи касаят твърдения за неправилност на атакувания административен акт, поради неговата незаконосъобразност, като счита, че при издаването й са нарушени разпоредбите на чл.26, чл.34, чл.36 от АПК, като не са уведомени заинтересованите лица, не е осигурено участието на засегнатите страни в административното производство, които да направят своите предложения ако има такива, включително и относно цената на сервитутното право по пазарни цени, да се обсъдят предложенията и да се вземе съответното решение, както и самият жалбоподател, като собственик на имот, през който се учредява право на преминаване не е бил уведомен и не е взел участие в административното производство. Твърди, че в нарушение на чл.36 ал.2 ЗОСИ, кметът на Община С., не е назначил комисия от длъжностни лица, която да определи мястото за преминаване, като се спазва изискването да се причинява най - малка вреда на служещата земя. Освен изложеното, твърди и липсата на данни за наличието на пълномощие на заместник кмета за издаването на процесния административен акт. Моли да бъде отменена издадената заповед и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване процедурата по чл. 36, ал. 2 от ЗОСИ. Ответната страна – Кмета на Община С. не е депозирал отговор, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. Заинтересованите лица Е. Г. М., Д. М. Д. и Б. М. М. намират, че обжалваната заповед е законосъобразна и молят жалбата срещу нея да бъде оставена без уважение. Считат, че не са налице никакви нарушения при издаването й, тъй като се касае за продължаване на процедура, при която първоначална заповед под № ЗК -1517 / 05.10.2018г., изменена със заповед № ЗК - 1777/13.11.2018г. на Кмета на община С., е била отменена с влязло в сила съдебно решение № 260051 от 07.07.2021г. по гр.д. № 1666/2018г. по описа на СРС, съгласно което заповедите са отменени и преписката е изпратена на Община С. за произнасяне. Според заинтересованите страни процесната заповед е издадена като последица от съдебното решение и при спазване на задължителните указания на съда. В хода по същество на спора заинтересованите страни изразяват становище за неотносимост на възраженията на жалбоподателя потносно процесната заповед, тъй като във връзка с постановеното съдебно решение е издадена заповед № ЗК 1324 / 24. 08. 2021 год., с която е учредено възмездно право на преминаване през ПИ с идентификатор 66425.507.215 по КК на гр. С. и тази заповед е влязла в сила. По допустимостта на жалбата: Жалбите е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. По основателността на жалбата: Според разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗОСИ собственик или ползвател на селскостопанска земя, която няма изход на обществен път, може да поиска от кмета на района или кметството по местонахождението на имота, да му разреши право на преминаване през съседните земи. В изпълнение на задължението си кметът на района или кметството възлага на комисия от длъжностни лица да определи мястото за преминаване, като се спазва изискването да се причинява най-малка вреда на служещата земя, а също така да определи размера на обезщетението за вредите, които се причиняват на тази земя. В развилото се производство по гр.д. № 1666 / 2020 год. по описа на СсРС е прието, че не са спазени изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 2 от Наредба № РД-02-20-5 / 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР във вр. с чл. 27, ал.З от Наредба № 49 / 2004 г. за поддържане на КВС за ширина на частта, определяща правото на преминаване, както и на изискването по чл. 36, ал. 2 ЗОСИ - да се причинява най-малка вреда на служещата земя. Мотивите на съда са, че в случая правото на преминаване не е съобразено нито с нормативната база, нито със съществуващото на място положение, както и с изискването за причиняване на минимални вреди на служещите имоти, което обусловило извода, че възприетия от административния орган вариант за преминаване е нецелесъобразен. Въз основа на тези мотиви, съдът е отменил Заповед № ЗК-1571 / 05.10.2018 г. на Кмета на Община С., изменена със Заповед № ЗК-1777 / 13. 11. 2018 г. на Кмета на Община С. и върнал административната преписка на Община С. за произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В изпълнение на тези указания, административния орган е издал заповед № ЗК 1324 / 24. 08. 2021 год., с която е учредено възмездно право на преминаване на Е. Г. М., ЕГН •••••••••• и М. М. М. с ЕГН ••••••••••, през ПИ с идентификатор 66425.507.215 по КК на гр. С. - частна собственост, с широчина 2, 5 м. /два метра и петдесет сантиметра/, с обща площ на сервитута в процесния чужд имот – 62.68 кв.м. и определил цената на учреденото право на преминаване в размер на 134.00 лева. Тази заповед е изменена със заповед № 1347 / 31.08.2021 г. на зам. Кмета на Община С., с която на основание Решение № 260051/22.04.2021 г на Районен съд Силистра, постановено по гр.д. № 1666/2028 г, е учредено възмездно право на преминаване на Е. Г. М. и М. М. М., през ПИ с идентификатор 66425.507.2015 по КК на гр. С., частна собственост с широчина 2.5 м, с обща площ на сервитута от 99.25 кв.м., както и е опредЕ. и цената на учреденото право на преминаване в размер на 211.40 лв. Независимо от твърденията на заинтересованите страни, съдът приема, че именно със заповед № 1347 / 31.08.2021 г. на зам. Кмета на Община окончателно се учредява право на преминаване, тъй като същата не съдържа изменение само в площта на сервитута, респективно - неговата цена, но съдържа и всички необходими реквизити на дължимия административен акт. Именно по тази причина и точно тази заповед е връчена на жалбоподателя и от нея черпят права заинтересованите страни. Съществуваща самостоятелно заповед № ЗК 1324 / 24. 08. 2021 год. не може да породи права и задължения за страните, тъй като допуснатата в нея грешка касае най – съществения й елемент – какво право и в какъв обем се учредява. В случая няма спор, че при издаване на административния акт, административния орган не се е съобразил със задължителните указания на съда, дадени с Решение № 260051 / 22.04.2021 г., постановено по гр.д. № 1666 / 2020 г. по описа на СсРС. Същите касаят необходимост от провеждане на процедурата по чл. 36 от ЗОСИ чрез възлагане на комисия от длъжностни лица да определи мястото за преминаване, като се спазва изискването да се причинява най-малка вреда на служещата земя, а също така да определи размерът на обезщетението за вредите, които се причиняват на тази земя. При наличието на данни за други възможности за достъп, както и при наличие на изразено съгласие от собственици на друг имот за осъществяване на достъп през този имот, то тези варианти следва да бъдат преценени, при спазване на всички останали изисквания – на чл. 59, ал. 1, т. 2 от Наредба № РД-02-20-5 / 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР във вр. с чл. 27, ал.З от Наредба № 49 / 2004 г. за поддържане на КВС за ширина на частта, определяща правото на преминаване, както и на изискването по чл. 36, ал. 2 ЗОСИ - да се причинява най-малка вреда на служещата земя. По изложените съображения съдът счита, че издадената заповед е незаконосъобразна, поради което следва да се отмени, като административната преписка се върне на Община С. за произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, приложим по препращане от чл. 36, ал. 3 от ЗОСИ, ответника по жалбата следва да заплати сторените от жалбоподателя разноски, които са в размер на 1040.00 лева. Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл 172, ал. 2, предл. II- ро във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, СРС