Решение № 22300 от 27.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10722/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Т. Д. П. (след указания на ВАС с Определение № 3852/10.04.2025 г. по адм. д. № 2708/2025 г.) срещу Решение с рег. № 272000-23023/07.11.2024 г. на ВПД директор на ОДМВР Хасково. Иска се отмяната му като незаконосъобразно. В ОСЗ жалбоподателят не се явява. В писмена молба от 05.05.2025 г. завява, че подържа жалбата си. Ответникът- ВПД директор на ОДМВР, в писмен отговор от 11.06.2025 г., подаден от юрк. Х.- Б., изразява становище неоснователност на жалбата. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В ОСЗ ответникът не се представлява. Прокурор от Софийска градска прокуратура, редовно уведомена, не взема участие в производството по делото и не дава заключение за законосъобразността на оспорения административен акт. Административен съд София град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 вр. с чл. 146 АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт в посочената част, намира следното от фактическа и правна страна: Със заявление, подадено по електронен път до МВР с вх. № 812104-406/26.09.2024 г. /л.8/, Т. Д. П. е поискал по реда на ЗДОИ да му бъде предоставена информация какви незабавни мерки е предприело МВР за отстраняване на установено по негов сигнал с вх. № 513000-9768/10.02.2023 г. нарушение. В заявлението е посочено, че по този сигнал МВР е установило нарушение на служителя Н.Н и е уведомило жалбоподателят за това. Той е уведомен и че Н.Н. вече не е служител на МВР – Свиленград, но не му е било разяснено дали служителят е наказан и имало ли е дисциплинарно производство спрямо него. Счита, че в нарушение на чл. 122 АПК не е бил уведомен какви мерки са взети за отстраняване на нередовностите, поради което иска тази информация да му бъде предоставена по реда на ЗДОИ. С Решение рег. № 272000-23023/07.11.2024 г. /л. 17 адм. д. 2708/25 г. на ВАС/ е отказано предоставянето на исканата информация. Посочено е че исканата информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Разяснено е, че с подаденото заявление се иска се иска информация във връзка с конкретен случай по повод подаден от Т. Д. П. сигнал за неправомерни действия от страна на служител на РУ Свиленград в ОДМВР Хасково. Исканата информация касае частно сигнално производство, което се развива и решава по реда на Глава осма от АПК. Посочено е, че това е специалният ред, по който може да бъде получена информация във връзка с това производство. Взетото решение по сигнала му е съобщено с писмо рег. № 351000-1957/28.03.2023 г. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от АПК и ЗДОИ писмена форма. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът счита, че обжалваният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ определя като обществена по смисъла на закона всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. За да се квалифицира една информация като обществена, е необходимо кумулативното наличие и на двете предпоставки на разпоредбата. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. Съдът счита, че търсената от П. информация не е обществена, тъй като тя не е свързана с обществения живот в страната, а касае формулирани от заявителя разяснения по уважен конкретен сигнал, подаден именно от него. Кумулативното наличие на двете предпоставки по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ не е изпълнено. Необходимо е да се посочи и че Законът за достъп до обществена информация не е средство за получаване на всякаква информация от държавните органи. Член 4, ал. 1 ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Уведомяването на подателя на сигнал за предприетите мерки при уважаване на сигнала му се процедира по чл. 122 ал. 1 АПК. Поради това не намира приложение редът по ЗДОИ, а този по Глава осма, раздел III АПК. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Решение № 6790 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9069/2018 г., V о., докладчик председателят А. Д. Имената на физическите лица представляват лични данни, както по смисъла на ЗДОИ, така и по смисъла на Закона за защита на личните данни. Личните данни са изключени от приложението на ЗДОИ с разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗДОИ. Същите не представляват обществена информация, тъй като не дават възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължения субект по ЗДОИ. С оглед изхода на спора и своевременно претендираното от процесуалния представител на ответника юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд София град, Второ отделение, 24 състав,