Решение № 192 от 25.6.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 242/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП. В исковата молба се твърди, че на 14.10.2021г. около 17: 10ч., на път I-5, на 222 км.+400м. лек автомобил •••, с peг. № ••, управляван от водача ••• губи контрол над автомобила и самокатастрофира, като се удря в мантинела. При процесното ПТП е пострадал пътникът И. Ж. И., който се е возел на предна дясна седалка до шофьора. Описаното пътно произшествие е посетено на място от органите на МВР, като за инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. По случая е образувано досъдебно производство № 270/2021 г. по описа РУ Полиция ••, съответно пр.пр. №9820/2021г. по описа на ••. След пътния инцидент, ищецът е откаран в •• и е хоспитализиран в Клиника по Ортопедия и травматология за периода от 14.10.2021 г- 20.10.2021 г. При извършените прегледи и медицински изследвания, лекарите са поставили следната диагноза: „фрактура луксацио аперта субталарус декстра“. По своя медико- биологичен характер получените травматични увреждания на И. И. се изразяват в счупване на десен глезен на крака. При постъпване в болницата, пострадалият имал силни болки и видимо деформиран глезен, кървене в областта на глезена с размер около 10см. По време на престоя си в болницата, пострадалият е подложен на операция на 14.10.2021 г., при която е била извършена репозиция на фрактурата и наместване. Поставена му е гипсова имобилизация на крака. Извършени са контролни рентгенографии и щателна хемостаза. Допълва, че по време на болничния престой, И. И. е търпял интензивни и продължителни болки и страдания. Не е можел да става сам от леглото. Това е наложило денонощно до него да има човек, който да го обслужва дори и за най- елементарните битови и физиологични нужди. След изписване на пострадалия от болничното заведение, същият е продължил лечението си в домашни условия. Назначен му е домашен постелен и рехабилитационен режим на лечение, както и антикоагулантна терапия. Дадени са му препоръки за щадящ двигателен режим, за стерилни превръзки през три дни, както и да носи гипсовата имобилизация за период от 30 дни и да ползва помощни средства патерици, за да не натоварва оперирания крак. Допълва, че ищецът не е можел да се придвижва самостоятелно. Освен болките, които е изпитвал, той изпитвал и затруднения в ежедневието при извършване на елементарни битови дейности. Нуждаел се от чужда помощ, а това наложило неговите близки да се грижат за него. След премахване на гипсовата имобилизация, десният глезен на ищецът И. И. отичал за дълъг период от време и отново изпитвал болки. Налагало му се ежедневно да приема седативни и обезболяващи средства, особено при промяна във времето. Наложило се да провежда рехабилитация за раздвижване, която също била съпроводена със силни болки и страдания. И към настоящият момент, ищецът изпитва болки в крака при продължително стоене прав, при физическо натоварване и при промяна на времето. Все още изпитва неувереност в походката си. Вследствие на катастрофата, ищецът е бил неработоспособен за дълъг период от време, около 6 месеца. Катастрофата се е отразила много зле и на психиката на ищеца. Доверителят ми се чувствал тревожен и изнервен, като била нарушена и способността му да спи. Затруднен бил нормалният му начин на живот. Оплаквал се от безпокойство, тревожни мисли и липса на апетит. Видно от приложените документи - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справка от интернет страницата на Гаранционен фонд, към датата на ПТП-то отговорността на водача на МПС •••, с peг. номер ••, е била застрахована със застраховка Гражданска отговорност в ••“, със застрахователна полица № BG /22/121000527629, валидна от 06.03.2021 г. до 05.03.2022 г. Допълва, че съобразно разпоредбата на чл. 380 КЗ на 08.12.2021г. ищецът е завел пред •• щета за изплащане на обезщетение за причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди. Образувана е при ответника застрахователна преписка 0000-1000-03- 21-7781/08.12.2021 г., но към настоящият момент произнасяне по щетата няма, въпреки че е изтекъл 3 месечния срок по чл. 496 КЗ. Излага, че предвид гореизложеното, на основание чл. 432 КЗ, за И. Ж. И. е налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди пряко от застрахователя ЗК „Лев Инс” АД. Моли, да бъде осъден ••, да заплати на И. Ж. И., ЕГН •••••••••• застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), ведно с лихва за забава, считано от 09.03.2022 г. (датата на която е изтекъл 3 месечния срок по чл. 496 от КЗ).Претендира направените по делото разноски. С отговора на исковата молба се оспорват така предявените обективно съединени искове и се счита, че са допустими, но са неоснователни, както по основание, така и по размер. Счита, че не дължи претендираните от ищеца суми, подробно описани в исковата молба, предвид следното: На първо място счита, че не е доказано по никакъв начин от представените към исковата молба писмени доказателства наличието на причинен деликт от страна на водача на автомобила, застрахован при доверител, като не може да се съглася с твърдението, че предвид наличието на Постановление за прекратяване на наказателно производство /което също не е представено към настоящия момент в производството/ е недопустимо в гражданското производство да бъдат приемани различни от вече установените от наказателния съд фактически положения и че била установена вината на участниците в ПТП-то. По отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди взема следното становище: Оспорва предявените искове по основание и по размер и счита, че същите са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени. Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на пътно- транспортно произшествие за ищецът са настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като едновременно с това оспорва всички твърдения по отношение вида, медико - психологичния характер, медико-биологичния характер и степента на уврежданията, твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че оздравителният период не бил приключил към настоящия момент. Намира представените медицински документи за крайно - недостатъчни за доказване на търпените увреди. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение само на водача на процесния автомобил с рег.№ ••• - •••. Оспорва механизма на ПТП, не е изяснена изцяло фактическата обстановка, механизма на ПТП и причините за настъпването му. Намира представените по делото документи за крайно - недостатъчни за доказване механизма на причиняване на ПТП, причините за настъпването му и наличието на деликтна отговорност у Михайлов, твърдени от процесуалния представител на ищеца и по начина изложен в исковата му молба. Оспорва и механизма на получаване на уврежданията и причинно- следствената връзка между събитието и получените увреждания, като и между поведението на застрахования в ответното дружество водач и вредите, описани в исковата молба, претърпени от ищеца. Излага, че вредата, като елемент от фактическия състав на деликта не се доказва с влязлата в сила присъда на основание чл. 300 ГПК, а подлежи на доказване и не се предполага. Предвид това, заявява, че оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция. Твърди, че не може да се съгласи с ищеца, че била установена вината на участниците в ПТП-то. Посочва, че причинната връзка и вредата, установени в наказателното производство не са задължителни за гражданския съд, съгласно чл. 300 от ГПК и подлежи на доказване. В решение № 43/16.04, 09г. по т.д.№ 648/08г. на II т.о, на ВКС е прието по реда на чл.290 ГПК, че актовете на органите в досъдебното производство, макар и да са официални документи по смисъла на чл. 143, ал. 1 ГПК отм., не представляват доказателство за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Тези актове се постановяват в отделните фази на досъдебното производство и отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице. Същите обаче нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, в т. ч. причинната връзка, вредите и съпричиняването, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на досъдебното производство. Посочва, че в решение № 55/30, 05.09г. по т.д.№ 728/08г. на I т.о. на ВКС и Решение №29/14.05.2016 по дело №94/2015 на ВКС, ТК, I т.о. е даден отговор на въпроса за възможността за произнасяне от граждански съд по възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат при наличие на приключило наказателно производство с осъдителна присъда /споразумение/ за извършителя - водач на МПС. В това решение е прието, че влязлата в сила присъда /споразумение/ има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието само на извършителя на престъплението за деянието, за което му е било наложено съответно наказание. Предмет на изследване в наказателното дело е поведението на увредителя затова преценката за извършеното от него е задължителна за гражданския съд, а поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването не представлява елемент от състава на престъплението, и не е било предмет на изследване в наказателното производство по конкретното дело. Не споделя становището, че представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица представлявал официален свидетелстваш документ. Напротив, въпросния протокол не е съставен съобразно изискванията на закона и в него липсва основен и съществен елемент, изискуем според действащото българско законодателство, а именно - липсва схема на процесното ПТП, което води след себе си до нарушение във формата му на издаване. Предвид гореизложеното, счита, че този протокол не представлява официален свидетелстващ документ. Излага, че представеният по делото констативен протокол за ПТП от 14.10.2021 г. не е съставен съобразно изискванията на чл.3 ал, 1 от НАРЕДБА № 1з - 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за Финансов надзор и Информационния център към Гаранционния Фонд в образеца по приложение № 1 от Наредбата при посещение на мястото на описаното в него пътно- транспортно произшествие. Поради което го оспорва в описателната му част - за посочените в него обстоятелства и причини за настъпване на ПТП като едновременно с това твърди, че съставилото го длъжностно лице не е очевидец на ПТП и обстоятелствата, обективирани в тази част на протокола, не са възприети непосредствено от него. Допълва, че освен това, когато пътно-транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола, последният не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на произшествието. Поради което и в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на делинквента. Сочи, че актовете на досъдебното производство, макар и да са официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК, не представляват доказателство за механизма на пътно - транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Актове на органите на досъдебното производство отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице, но нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. С оглед на така изложеното, счита че представеният по делото протокол за ПТП не представлява допустим писмен документ, въз основа на който съдът да изгради своите изводи досежно механизма на твърдяното от ищцата в исковата молба произшествие, както и въз основа на него не може да бъде изготвено заключение на съдебно-автотехническа експертиза. При условия на евентуалност твърди, че ако са причинени твърдените увреди, то забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищеца на лекарските предписания /по делото липсват каквито и да било медицински документи свързани с проведени на ищеца лечения, рехабилитационни и/или физиотерапевтични процедури). предхождащи ПТП- то заболявания и настъпили други случайни събития. Излага, че по делото липсва каквато и да било медицинска документация от извършени първоначални прегледи и изследвания, документи свързани с проведена терапия и медицински предписания, както и последващи контролни прегледи, наложителни според медицинската практика в подобни случаи в болница или друго медицинско заведение след констатиране на травматичната увреда, както и проследяване на общото здравословно състояние на ищеца след напускане на болничното заведение (ако такива изобщо са проведени, тъй като въпреки изричните лекарски предписания, че е следвало да се проведат, ищецът не е изпълнил препоръките и липсват каквито и да било медицински документи в тази насока). Посочва, че от обстоятелствената част на исковата молба не става ясно и какви травматични увреди е претърпял ищеца - „счупване на десен глезен на крака“ - колко и от какъв характер са счупванията (спукване, счупване, отделяне на костен сегмент) не става ясно; . Оспорва твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи исковата претенция по размер, както и твърденията относно периода, през който са търпени, като твърди, че неимуществените вреди не са възникнали и не са търпени през посочения в исковата молба период (включително и към настоящия момент). Излага, че ищецът е бил изписани от лечебното заведение с подобрение и след като по делото липсват данни за начина на протичане на възстановителния период и предвид статистическите данни от специализирана литература за оценка тежестта на телесните увреждания, твърди, че периода на възстановяване след подобни увреди е от 3 до 4 месеца. Допълва, че тези данни са за некомплицирани случаи, т.е. без усложнение и след провеждане на необходимите рехабилитационни процедури и мероприятия. С оглед фактическата обстановка по делото и на самостоятелно основание твърди, че е налице съпричиняване, тъй като пострадалият сам се е поставил с поведението си в опасност и е допринесъл за вредоносния резултат, което съпричиняване се изразява в непоставянето на обезопасителен колан като пътник в лек автомобил. Счита, че ищецът е нарушил установените правила за движение на пътници в МПС, визирани в разпоредбите на чл.137а от ЗДвП. Счита, че ако същият бе спазил тези правила, не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат. В тази връзка поддържа, че травмите на ищеца са настъпили като резултат от неговото собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на посочените императивни правни норми. Съпричиняването от страна на ищеца е в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на получените от него увреждания. Спазването на всички горепосочени правни норми би осуетило изцяло или поне значително би ограничило тежестта на твърдините от ищеца претърпени телесни увреждания. С това си безотговорно поведение, И. е нарушил правилата за движение по пътищата, поради което е съпричинил в изключителна степен вредоносния резултат. Излага, че предвид гореизложеното, е налице основание за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, предвид приноса на пострадалия предвид това, че е пътувал в превозно средство без поставен обезопасителен колан в нарушение на разпоредбите на ЗДвП. С оглед на така установеното нарушение на правилата на ЗДвП се обуславя отговорността за съпричиняване на настъпилите вредни последици и затова евентуалното обезщетение следва да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В материалноправната норма - чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване (какъвто несъмнено е конкретния казус), независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането (качил се е в лекия автомобил без да постави обезопасителен колан, с ясното съзнание, че може да пострада), т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г. /Решение № 92 от 24.07.2013 г. на ВКС пот. д. № 540/2012 г„ I т. о., ТК, Решение № 169 от 28.02.2012 г. на ВКС пот. д. № 762/2010 г., II т.о., ТК/. Излага, че намаляването следва да бъде извършено въз основа на комплексна оценка, включваща степента на каузалното действие на деянието на пострадалия, степента на неговата обективна вредоносност, тежестта на правонарушението, тъй като деянието на пострадалия е противоправно и степента на неговата вина. Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като счита същите за недължими, респ. за прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Посочва, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди, не отговаря на действителната вреда, като е прекомерно и не се подкрепя от фактическата обстановка, представените доказателства по делото и не съответства с изискването за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД и неблагоприятните последици за ищеца а в следствие на пътнотранспортно произшествие. Моли да бъде отхвърлен, както иска за неимуществени вреди, така и акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва за забава по съображения за неоснователност и недоказаност на главните искове. Излага, че в условията на евентуалност, в случай, че съдът реши да ангажира отговорността на ответника, оспорва иска за неимуществени вреди като прекомерен по размер. Относно размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, счита същото за прекомерно завишено с оглед твърдените психични увреждания на ищеца, принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика /ППВС № 4/1968г/ и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищеца. На първо място, счита, че исковата претенция за претърпени неимуществени вреди от ищеца за нанесените му психични увреждания са неоснователни, подадената искова молба в тази си част е недоказана и я оспорва изцяло като такава. По делото липсват, каквито и да било данни, от които да се установи и докаже по категоричен начин дали са налице действително претърпени от ищеца неимуществени вреди и до каква степен и размер са налице такива, а не да се правят догадки за това дали те съществуват и под каква форма и за какъв период от време са се проявили /ако ги е имало изобщо/. Недоказани са твърденията на И., че посочените от него изменения в здравословното му състояние са били именно в резултат на процесното деяние. Оспорват се и психологичните увреждания. Счита за недоказани твърденията за промените в социалния живот на ищеца и емоционалното му състояние. Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като счита същите за недължими, респ. за прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявените по настоящото дело претенции за неимуществени вреди са завишени с оглед обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП. Подобен висок размер на обезщетение за неимуществени вреди - в размер на 40 000 лева се отклонява от обичайно присъжданите обезщетения по аналогични случаи и не е съобразен с характера на търпените вреди. Следва да се съобрази обстоятелството, че в исковата молба няма изложени данни за развитие на дезадаптивни реакции при ищеца, както и следва да се съобрази обстоятелството, че за в бъдеще ще отслабват емоционалната потиснатост и песимистични нагласи при него. Не са представени доказателства за проведена медикаментозна психиатрична терапия и посещения при психотерапевт във връзка с психоемоционалното състояние на ищеца вследствие на ПТП и претърпените увреди, което води до извода, че такива не са били провеждани. Изминал е близо 32-месечен период от датата на ПТП, период през който ищеца е рационализирал преживените психотравми, като психиката му се е адаптирала и преработила преживяното. Посочва, че освен това, ищецът по предявения иск претендира и заплащането на застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди за претърпени от него стрес, уплаха и негативни изживявания при ПТП, както и посттравматично стресово разстройство в резултат на ПТП. С оглед на така заявената претенция следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 493, ал.1, т. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. Описаните в исковата молба неимуществени вреди по естеството си не са резултат от телесно увреждане на ищеца, а засягат неговата психо-емоционална сфера. С оглед горепосочената разпоредба, ограничаваща отговорността на застрахователя, тези вреди не подлежат на репариране по силата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. За обезщетяване на тези вреди ищецът ще следва да насочи претенцията си към прекия им причинител. Ето защо предявеният от И. И. против ••, гр. ••• иск за обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътно-транспортно произшествие на 14.10.2021г. в размер на 40 000 лева се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Счита, че ако се приеме, че иска е основателен, то същия е прекомерно завишен. Посочва, че неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Сочи, че принципът на обезщетяването по справедливост на чл.52 от ЗЗД, изисква да се извърши преценка на комплекс от редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябвало да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Последното трябвало да бъде съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябвало да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси. Счита, че претендираните от ищеца обезщетения на неимуществените вреди са неоснователно завишени, прекомерни и не се подкрепят от фактическата обстановка, представените доказателства по делото и не съответстват с изискването за справедливост. Алтернативно моли, в случай, че бъдат приети за основателни исковите претенции на ищеца, то да бъдат намалени размерите на претендираните обезщетения, тъй като претендирания размер не кореспондира е принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не се доказва /в това число претърпени от ищеца психологични травми, твърдени в исковата молба/ от представените е исковата молба доказателства. Ако все пак настоящия съдебен състав, намери за установено наличието на твърдените неимуществени вреди, моли да определите размера на дължимото обезщетение като се съобразите с принципа на съразмерност и справедливост заложен в чл. 52 от ЗЗД. Излага, че размера на обезщетението при непозволено увреждане вследствие на ПТП, подлежи на конкретно доказване за всеки отделен случай с оглед понесените вреди, които се характеризират със субективен елемент, тъй като преживените болки и страдания за всеки човек са строго индивидуални. Ето защо, определената максимална граница от страна на законодателя, представляваща лимит на дължимото обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ не е релевантен критерий, с оглед на който да бъде съобразен и определен размера на обезщетението за неимуществени вреди. Това се подкрепя и от факта, че по своя характер деликтната отговорност няма репресивен характер, а цели обезщетяване, доколкото е възможно, с парична сума на претърпените страдания. Ако бъдат уважени исканията на ищеца, в размерите посочени в исковата молба, тогава необосновано би се достигнало до това, обезщетението да има наказателна, а не обезщетителна функция. Възразява и счита за неоснователно искането от страна на ищеца в настоящото производство за присъждане на законна лихва от 09.03.2022г. Счита, че ответника не е дал повод за завеждане на настоящото дело и не дължи лихва за забава. Сочи, че съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Отбелязва и, че съдебната практика в тази насока е константна - при искове за обезщетения за вреди във връзка с отговорност на застраховател по силата на задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ са приложими разпоредбите на гл. 47 от КЗ, където в разпоредбите на чл. 497 КЗ е регламентирано, че Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Сочи, че когато увреденият не е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за причинените му вреди и не е потърсил по извънсъдебен ред доброволно уреждане на спора, изпада в забава в качеството си на кредитор, което от своя страна освобождава длъжника (застрахователя) от последиците на неговата забава. Същото важи и когато претендиращият застрахователно обезщетение не е предоставил всички необходими /поискани от застрахователя/ документи, въз основа на които застрахователя да може да прецени всички релевантни за конкретния случай обстоятелства или не е Формулирал точна и ясна претенция относно размера на застрахователното обезщетение, което претендира да му бъде заплатено. В конкретния случай ответникът на първо място НЕ Е БИЛО УВЕДОМЕНО /включително и към настоящия момент) за настъпилото ПТП от страна на собственика на застрахования автомобил, а е бил сезирано с искане за заплащане на застрахователно обезщетение посредством писмени застрахователни претенции едва на 08.12.2021г. Освен това, тези претенции не са били придружени от всички необходими документи, имащи значение за установяване на основателността на претенцията и нейния размер и най-вече ангажиращи вината на Михайлов, в качеството му на лице управлявало МПС, осъществило ПТП, като едновременно с това, в тази претенция ищцовата страна НЕ предоставила банкова сметка, по която да бъде преведено евентуално определено обезщетение от страна на застрахователя. Такава банкова сметка е била предоставена от ищеца едва на 09.12.2022г с допълнителна молба Излага, че съгл.