Мотиви към Решение № 5324 от 20.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 7164/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по постъпила жалба от „•••“ ООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление гр.София, район •••, представлявано от управителя И.Г.К., чрез адв.Д.Х. от САК, против наказателно постановление №22-2300148/28.04.2023 г., издадено от Директор на ДИТ-София, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415, ал.3 от КТ и в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, за нарушение на чл.402, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от КТ. Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено, в нарушение на процесуалния и материалния закон. Навежда доводи, че описаното деяние не осъществява състава на нарушението по чл.402, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от КТ. В тази връзка сочи, че дружеството е оказало съдействие на контролните органи, тъй като са представени част от изисканите документи по електронен път, чрез изпращането им на електронната поща на ДИТ-София, а другата част от изисканите документи са представени по-рано, при извършената от ДИТ- София проверка на 17.01.2023 г., завършила с Протокол от същата дата, в който е констатирано, че няма извършени нарушения. Навежда доводи, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. В тази връзка сочи, че дружеството не е потърсено на адреса на управление, нито на телефония номер на управителя, нито на посочената електронна поща, за които комуникативни канали твърди, че са били активно използвани за комуникация, между управителя на дружеството и контролните органи. Сочи, че на дружеството не е изпращана и връчвана покана да се яви за съставяне на АУАН. Навежда доводи, че АУАН не е надлежно връчен на дружеството, с което е нарушена разпоредбата на чл.416, ал.3 и ал.4 от КТ, а посоченото в НП, че същият е връчен на 28.03.2023 г., при условията на чл.416, ал.3 от КТ, е направено без да се сочи в коя от хипотезите е направено това. Твърди, че обективно невъзможно е АУАН да е връчен в хипотезата на чл.416, ал.3, изр.2, във вр. с ал.4 от КТ, тъй като е необходимо първо да бъдат изчерпани възможностите за връчване по чл.416, ал.3, изр.1 от КТ, и едва след това да се прибегне до възможността за връчване чрез поставяне на съобщение за съставяне на акта на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния. В тази връзка счита, че периодът от съставяне на АУАН на 21.03.2023 г., до неговото връчване на 28.03.2023 г., не е обективно достатъчен за осъществяване на процедурата по чл.416, ал.3, изр.2, във вр. с ал.4 от КТ. Навежда доводи, че дружеството не е имало възможност да се запознае със съдържанието на АУАН, с което е нарушено правото му на защита, доколкото не е имало възможност да направи възражения, нито при съставянето му, нито в 7-дневен срок от връчването му. При условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме извършено нарушение от дружеството, моли процесното НП да бъде отменено изцяло, тъй като АНО неправилно не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка сочи, че е налице маловажен случай, тъй като от констатираното нарушение не са настъпили никакви вредни последици, процесното деяние се характеризира с ниска степен на обществена опасност, предвид оказаното съдействие на контролните органи чрез представяне на част от изисканите документи по електронен път, а другата част – по-рано, при извършената проверка от ДИТ-София на 17.01.2023 г., и нарушението е първо за дружеството. При условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме извършено нарушение от дружеството, моли процесното НП да бъде изменено като бъде намален размера на наложената имуществена санкция. В тази връзка счита, че макар същата да е определена в пределите, предвидени в закона за извършеното нарушение, тя не съответства на степента на обществена опасност на нарушението и нарушителя, на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и на целите на административното наказание, т.е. явява се несправедлива. Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.Д.Х. от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което на посочените в жалбата основания, да отмени процесното НП или да го измени, чрез намаляване размера на наложената имуществена санкция. Допълнително навежда доводи, че представената справка от НАП установява, че дружеството не е имал служители, поради което лицето, посочено като получател в известието за доставяне на АУАН с обратна разписка от 28.03.2023 г., не е било свързано със жалбоподателя по никакъв начин. Претендира присъждане на направените разноски, за което представя списък на разноските по чл.80 от ГПК. Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Директор на ДИТ- София, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.М.Т., след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно издадено. Навежда доводи, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение от обективна страна, че поканата за явяване и съставяне на АУАН е надлежно връчена лично на управителя на дружеството, в присъствието на двама свидетели, а поради неявяване на негов представител на посочената дата, същият е съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, както и че съставеният АУАН също е редовно връчен. В тази връзка твърди, че е задължение на юридическото лице да организира начина, по който приема пощата си. Навежда доводи, че размерът на наложената имуществена санкция е обусловен от извършеното тежко нарушение, изразяващо се в неоказване на съдействие на държавен орган да изпълни своите задължения. Претендира присъждане на юрисконсулстко възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство, като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 10.05.2023 г., съгласно приложеното по делото известие за доставяне чрез куриер, а жалбата е подадена на ръка чрез АНО на 23.05.2023 г., т.е. в законоустановеният 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 06.03.2023 г., във връзка с извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на „•••“ ООД, длъжностно лице при ДИТ-София, изпратили призовка на предоставен от дружеството служебен имейл, обявен в търговския регистър. За проведен телефонен разговор с управителя на дружеството и даденото от последния потвърждение, че имейлът е актуален, контролните органи съставили Протокол за проведен телефонен разговор на 01.03.2023 г., в 16: 43 часа. С оглед осъществяване на законовите си правомощия, свързани с контрол по спазване на трудовото законодателство, контролните органи изпратили призовка до дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, за явяване в ДИТ-София на 10.03.2023 г. в 14: 00 часа и представяне на посочените в призовката документи, а именно: 1.Ксерокопие на трудовите досиета на лица с действащи и прекратени трудови правоотношения през м.11.2022 г. до момента, включително трудови договори, допълнителни споразумения, длъжностни характеристики и справки за изпратени уведомления в НАП за регистрация на договорите; 2.Документи, свързани с разпределение на работното време и организацията на работата /заповеди, присъствен/отчетни форми и др./, за периода от м.10.2022 г. до момента; 3.Заверени копия от ведомости за заплата и всички документи доказващи изплащане на начислените възнаграждения /платежни ведомости, касови ордери, платежни фишове, банкови извлечения и др./, за периода от м.10.2022 г. до момента; 4.Заверено копие на Вътрешните правила за работна заплата и Правилника за вътрешния трудов ред; 5.Дневник за издадени трудови книжки /в оригинал/; 6.Книги за инструктаж /съгл. Приложение №1/ и всички документи, отнасящи се до организацията и провеждането на инструктажите /заповеди, програма за начислен инструктаж, служебни бележки за проведен начален инструктаж, прил. №2, инструкции за безопасна работа – в оригинал/; 7.Нотариално заверено пълномощно на упълномощеното лице и печат на дружеството; 8.Оценка на риска /в оригинал/. На посочената в поканата дата - 10.03.2023 г., в ДИТ-София не се явил, нито лично управителя на дружеството, нито упълномощен от него представител, съответно работодателят не представил изисканите документи. Контролните органи отразили направените констатации /не явяване на управителя или упълномощено от него лице и не представяне на изисканите документи/, в съставен констативен протокол от 10.03.2023 г. На 16.03.2023 г., длъжностни лица при ДИТ-София посетили адреса по седалище и управление на „•••“ ООД, находящ се в гр.София, район •••, където лично на управителя на дружеството и срещу негов подпис, връчили втора призовка за явяване лично или чрез упълномощен представител, на 20.03.2023 г. в 14: 00 часа в ДИТ-София, за представяне на вече изисканите с първата призовка документи. На същата дата – 16.03.2023 г., лично на управителя на „•••“ ООД – И.Г.К., срещу подпис, била връчена покана на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, за явяване в ДИТ-София на 21.03.2023 г., в 10: 00 часа, относно съставяне на АУАН за нарушение на чл.402, ал.2, във вр. с чл.402, ал.1, т.2 от КТ. На 20.03.2023 г., жалбоподателят изпратил на служебната електронна поща на ДИТ-София незаверени копия само на част от изисканите документи, входирани в информационната система на ИА „ГИТ“ с вх. №23026464/21.03.2023 г., както следва: Трудов договор №009/15.09.2022 г. на Д.В.И., ведно с Протокол за постъпване на работа на същото лице към него; Разчетно-платежна ведомост на „•••“ ООД за м.11.2022 г.; преводно нареждане на Д.В.И. на основание „РЗ 11.22“; Декларация №099/15.09.2022 г. на Д.В.И.; копие от лична карта на Д.В.И.; Споразумение №00001 за прекратяване на трудов договор на Д.В.И.; Вътрешни правила за работната заплата и Правилник за Вътрешния трудов ред в „“••• ООД. Контролните органи съставили Протокол за извършена проверка №ПР2307842/21.03.2023 г., в който описали направените констатации в хода на извършената проверка в периода от 06.03.2023 г. до 21.03.2023 г., както и констатираното нарушение на чл.402, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от КТ, изразяващо се в неоказване на съдействие от страна на работодателя на контролния орган от Инспекция по труда, да изпълни служебните си задължения. Контролните органи уведомили лично управителя на дружеството чрез проведен телефонен разговор на 22.03.2023 г., за така съставения протокол, за неговото съдържание, че може в 7-дневен срок от уведомяването, считано от 23.03.2023 г., да се яви в ДИТ-София и да получи екземпляр от същия, в противен случай протоколът ще се счита връчен с изтичане на указания срок. За извършеното устно уведомяване, контролните органи съставили Протокол за устно уведомяване на основание чл.18а, ал.7 от КТ. На посочената дата и в указания срок, не се явили, нито управителя на дружеството, нито изпратен от него упълномощен представител, поради което съставеният протокол останал неподписан от работодателя. Въз основа на така направените констатации в хода на извършената проверка, компетентно длъжностно лице – П.З.М., заемаща длъжността: инспектор при ДИТ-София, в присъствието на двама свидетели, присъствали при съставяне на акта /също длъжностни лица в ДИТ-София/, съставила в отсъствие на нарушителя, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, АУАН №22- 2300148 на 21.03.2023 г., против „•••“ ООД, в качеството му на работодател, за това, че на 21.03.2023 г., с не представяне на документите, изисквани с Призовки от 06.03.2023 г. и 16.03.2023 г., не оказал съдействие на контролния орган от Инспекцията по труда да изпълни служебните си задължения, с което е нарушил разпоредбата на чл.402, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от КТ. Актосъставителят посочил, като дата на извършване и установяване на нарушението - на 21.03.2023 г., а като място - в ДИТ-София. АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя по реда на чл.416, ал.3 от КТ – на 28.03.2023 г., на адреса по седалище и управление на дружеството, срещу подпис на упълномощено лице, с отбелязано качество върху обратната разписка – служител. Въпреки надлежното връчване на АУАН, жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил писмени възражение пред АНО в законоустановения 7-дневен срок, считано от датата на връчването – 28.03.2023 г. Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно длъжностно лице: Директор на ДИТ-София, след като възпроизвел изложената в акта фактическа обстановка, като взел предвид събраните писмени доказателства в преписката, и изложил мотиви относно определяне на санкцията над заноустановения минимум и липсата на предпоставки за приложение на разпоредбите на чл.415в, ал.1 от КТ и чл.28 от ЗАНН, издал процесното НП на 28.04.2023 г., против „•••“ ООД, в качеството му на работодател, с което му наложил на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 5000 лева, за нарушение на чл.402, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от КТ. Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля М.; както и от приобщените писмени доказателства по делото: процесните АУАН и НП; разписки за връчване; Протокол за извършена проверка №ПР2307842/21.03.2023 г.; призовка по чл.45, ал.1 от АПК; призовка – втора по чл.45, ал.1 от АПК, ведно с разпечатка от ел.поща; покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН; Протокол за проведен телефонен разговор от 01.03.2023 г.; Констативен протокол от 10.03.2023 г.; Протокол за устно уведомяване от 22.03.2023 г.; заверени копия от представени документи от жалбоподателя; сигнал от И.В.Я. до ИА „ГИТ“ от 13.02.2023 г., ведно с приложени документи към него; справка за актуално състояние на действащите трудови договори към 28.03.2023 г. за „•••“ ООД; Заповед №3-0693/15.08.2022 г.; Заповед №ЧР-1744/20.12.2022 г., ведно с длъжностна характеристика за длъжността Директор на ДИТ-София; Заповед №ЧР-887/22.12.2021 г., ведно с длъжностна характеристика за длъжността инспектор в ДИТ-София, всички издадени от изпълнителния директор на ИА „ГИТ“. При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено следното от правна страна: АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, съгласно представените писмени доказателства по делото /три броя заповеди и два броя длъжностни характеристики/, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, поради което съдът приема, че отговорността на дружеството правилно е ангажирана на основание чл.415, ал.3 от КТ за извършено от него нарушение на трудовото законодателство, осъществяващо признаците от състава на административно нарушение по чл.402, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от КТ. От показанията на свидетеля М. се установява по несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят не е представил всички изискани документи с две призовки по чл.45, ал.1 от АПК /втората, от които съставлява и покана за съставяне на АУАН/, необходими за извършване на проверка по вече получен сигнал, като въз основа на изпратените такива по имейл, обективно не е имало възможност да се извърши проверката по подадения сигнал, съответно да се даде отговор в едномесечен срок. Същата дава сведения и относно начина на проведената комуникация с управителя на дружеството, начина на изпращане на поканата по чл.40, ал.2 от ЗАНН, а именно с втората призовка по чл.45, ал.1 от АПК, както и обстоятелствата, по повод съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя и неговото надлежно връчване и предявяване на жалбоподателя. Показанията на свидетеля М. изцяло кореспондират на отразените констатации в АУАН и съставените протоколи, както и на останалите писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира с доверие. Така установените по несъмнен начин данни от писмените и гласни доказателствени средства, навеждат на извод, че са спазени императивните изисквания, както за съставяне на АУАН при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, доколкото след надлежно връчена покана на 16.03.2023 г., в ДИТ-София, не се е явил нито управителя на дружеството, нито упълномощен от него представител, за съставяне на АУАН. Приложената по делото обратна разписка с отразена констатация, че АУАН е връчен на служител на дружеството, след изпращането му по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка именно на адреса по седалище и управление на дружеството, безспорно установяват и обстоятелството на неговото надлежно връчване по реда на чл.416, ал.3 от КТ. С оглед на горното, съдът не споделя релевираните възражения от жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при съставяне и връчване на процесните АУАН. Доколкото, юридическите лица имат задължение да упълномощят лице, което да приема пощенски пратки и колети, изпратени до адреса по седалище и управление, то направеното възражение в жалбата, че препоръчаното писмо с обратна разписка, съдържащо съставения АУАН, не е получен от служител на дружеството, тъй като към този момент жалбоподателят не е имал наети лица по трудови правоотношения, се явява несъстоятелно. Очевидно с неизпълнението и на това задължение от дружеството-жалбоподател, което е вътрешен организационен въпрос, последното се опитва да черпи права от свое недобросъвестно поведение. Що се отнася до оспорения от жалбоподателя положен подпис за управител върху призовка – втора по чл.45, ал.1 от АПК и покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН, съдът не намира никаква видима разлика с този, положен за управител и на първата връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК, поради което и очевидно и с това възражение се цели избягване на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. Правилно е приложен и материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.402, ал.1, т.2 от КТ, контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да изискват от работодателя, съответно от органа по назначаването, обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях, във връзка с упражняването на контрола, а разпоредбата на чл.402, ал.2 от КТ предвижда задължение на работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите, да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. В настоящия случай, безспорно жалбоподателят има качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т.2 от ДР на КТ. В това си качество, същият е следвало да окаже съдействие на контролните органи, като представи всички изискани документи, необходими за извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство, във връзка с подаден сигнал. От събраните по делото доказателства несъмнено се установи, че жалбоподателят, именно в качеството си на работодател, не е изпълнил задължението си по чл.402, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от КТ, и с бездействието си е нарушил посочената разпоредба от обективна страна. Обстоятелството, че работодателят е представил само част от изисканите документи, а не всички такива, е неирелевантно към съставомерността на деянието от обективна страна. С поведението си, жалбоподателят е възпрепятсвал контролните органи да изпълнят служебните си задължения, съответно е нарушил и вмененото му от закона задължение да оказва съдействие на контролния орган по спазване на трудовото законодателство по чл.402, ал.2 от КТ. С оглед на горното, неоснователни се явяват релевираните възражения в жалбата, че част от изисканите документи /тези, които не е представил/, са били предоставени на ДИТ-София при извършена проверка на дружеството на 17.01.2023 г., завършила с Протокол от тази дата и с констатацията, че няма извършени нарушения от дружеството. По делото няма данни за друга извършена проверка на дружеството, във връзка с приложения сигнал, но дори и да е имало такава, то тя се явява неотносима към настоящия случай. Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.11 и чл.28 от ЗАНН, във вр. с чл.93, т.9 от НК. Извършеното нарушение е формално, на просто извършване, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с изискванията за оказване на съдействие на контролните органи застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита от КТ. При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а направените в обратната насока възражения в жалбата, се явяват неоснователни. Правилно е съобразено от наказващия орган, че процесното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай, съгласно императивната разпоредба на чл.415в, ал.1 от КТ, с оглед значимостта на засегнатите обществени отношения и липсата на представени доказателства за отстраняване на нарушението, веднага след неговото установяване по надлежния ред. По делото липсват доказателства, че нарушението не е отстранено незабавно, както след неговото констатиране от контролните органи, така и понастоящем, а изложените аргументи от жалбоподателя в обратна насока, не се споделят от съда. Правилно е приложената санкционна разпоредба на чл.415, ал.3 от КТ, която предвижда налагане на административно наказание имуществена санкция в размер от 2500 до 15 000 лева за работодател-юридическо лице, който не оказва съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции, ако не подлежи на по- тежко наказание. При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая, правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя и е наложено предвиденото по вид административно наказание. Неговият размер е правилно и законосъобразно определен малко над предвидения в закона размер. Деянието несъмнено разкрива по-висока степен на обществена опасност, при вземане предвид обстоятелството, че дори и в хода на съдебното производство, жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, че е представил на контролния орган всички изискани и подробно описани документи в АУАН и НП. С оглед на горното, не се споделят от съда направените възражения в жалбата, че размерът на наложената имуществена санкция се явява несправедливо завишен. Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено. По разноските: Ответната страна по жалбата е заявила претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство. С оглед изхода на делото, претенцията на тази страна е основателна. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото производство АНО е защитаван от надлежно упълномощен юрисконсулт, който участва в проведените две съдебни заседание по делото, а делото не разкрива завишена фактическа и правна сложност. При това положение, справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулта е 80 лева, който съответства на минималния предвиден размер в Наредбата.