Решение № 2274 от 11.3.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2864/2024 г.

Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, предявена от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против решение № 1405 от 10.11.2024 г., постановено по АНД № 3138 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, с което е отменено наказателно постановление (НП) № НП-34 от 19.04.2024 г. на председателя на КЕВР, с което на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, на основание чл. 60а, ал. 1 от Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение по чл.59, ал.5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната мрежа или към разпределителните електрически мрежи, отм. ДВ, бр.28 от 2024 г. (Наредба № 6 от 24.02.2014 г.) и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН дружеството е предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Със същото съдебно решение КЕВР е осъдена да заплати на дружеството сумата в размер на 100 лева, представляваща разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита. Според касационния жалбоподател атакуваният съдебен акт е неправилен. Изразява се несъгласие с изводите на съда за маловажност на административното нарушение, като в тази насока жалбоподателя сочи, че административнонаказващият орган (АНО) правилно и законосъобразно е приел, че случаят не е маловажен, защото не само не разкрива обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, но са и засегнати важни обществени отношения, свързани с разпределението на електрическа енергия през мрежата, като услуга от обществен интерес по смисъла на § 1 т. 66б от ДР на Закона за енергетиката. Според жалбоподателя дейността „разпределение на електрическа енергия“ се явява монополна за дадена територия и за отделния клиент не съществува възможност да избере друго дружество, което да спазва неговите права. Иска се решението на районния съд да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Съображения в тази насока са изложени в депозирания по делото писмено отговор на касационната жалба. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Окръжна прокуратура [населено място] чрез участвалия представител намира решението на първоинстанционния съд за правилно. Административен съд – гр.Пловдив, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218 ал.2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, а по същество за неоснователна. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № Е-КРС-24 от 31.01.2024 г., съставен от главен експерт в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергия“ в КЕВР. Установено е, че „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], с издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“ и представлявано от С. З. В., З. О. Б. и Й. Г., в качеството им на членове на Съвета на директорите на дружеството, не е изпратило писмена покана за сключване на договор за присъединяване в срок до 28.07.2023 г. На „Дани – БГ Стил“ ЕООД. Съгласно чл. 59, ал.5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм. ДВ, бр. 28 от 2024 г.) за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните мрежи, мрежовият оператор подготвя договора и изпраща писмена покана за сключването му в срок до 14 дни от подаване на искане за сключване на договор за присъединяване на обекта. „Дани – БГ Стил“ ЕООД е подало на 14.07.2023 г. до „Електроразпределение Юг” ЕАД искане за сключване на договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, с мощност до 50 kW, предвидена за изграждане в имот с [идентификатор] в [населено място], обл. Хасково. На 09.08.2023 г. „Електроразпределение Юг” ЕАД е изпратило до заявителя покана за сключване на договор за присъединяване. Прието е, че като не е изпратило на „Дани – БГ Стил“ ЕООД в слок до 28.07.2023 г. от [населено място] писмена покана за сключване на договор за присъединяване, „Електроразпределение Юг” ЕАД е нарушило разпоредбата на чл.59, ал.5 от Наредба №6 /отм./, с което е осъществило състава на чл.60а, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници, ред.ДВ, бр.86 от 2023 г., който се явява по-благоприятен закон от чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката. Посочено е, че извършеното административно нарушение се потвърждава от Констативен протокол № Е-2 от 18.01.2024 г., искане от 14.07.2023 г. за изготвяне на договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа и писмо с изх. № 49649 от 09.08.2023 г. от „Електроразпределение Юг” ЕАД. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена и възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ (редакция ДВ, бр.86 от 2023 г.) е наложил на дружеството процесната имуществена санкция в размер на 10 000 лева. За да отмени процесното наказателно постановление и отправи предупреждение съставът на районния съд е приел, че чл. 60а, ал.1 ЗЕВИ (ДВ, бр.86 от 2023 г.) стриктно кореспондира на установените и безспорни по делото факти, но наказващият орган не е съобразил правилото на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, че ако до влизане в сила на НП последват различни закони, приложим се явява най-благоприятния за дееца. При това положение, според районния съд, доколкото Наредба № 6 от 24.02.2014 г. е подзаконов акт по приложението на ЗЕВИ, а не на ЗЕ, то основателни се явяват доводите от жалбата, че действителната правна [жк], ал. 1 ЗЕВИ, гласящ „Който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59-67, се наказва от съответния компетентен административнонаказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.“. Посочено е, че доколкото чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ предвижда по-леко наказание от чл. 60а ЗЕВИ, то принципно съдът би могъл да упражни правомощията си да преквалифицира нарушението, като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение. Първоинстанционният съд е констатирал, че редакцията на чл. 60а, ал. 1 ЗЕВИ преди измененията с ДВ бр. 86, според която на енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на чл. 26, ал. 3 или чл. 31, ал. 10, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв., е изцяло неотносима към установените факти. Това е така, доколкото разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ касае издаване на становище за условията и начина за присъединяване, а не предлагането на предварителен договор, каквато е процесната хипотеза, а разпоредбата на чл. 31, ал. 10 от ЗЕВИ касае въвеждането в експлоатация на енергийни обекти. Съдът е посочил, че това обаче не се налага, доколкото деянието на жалбоподателя разкрива белезите на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, поради което същият не е следвало да бъде санкционирано. Този извод съдът е направил въз основа на установените в случая смекчаващи отговорността обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието спрямо обикновените случаи от същия вид. С тези съображения районният съд е обосновал отмяната на процесното НП и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН дружеството е предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Настоящата касационна инстанция намира изводите на ПРС за правилни и законосъобразни. Тези изводи се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Районният съд е извършил правилна преценка на релевантните по делото факти, които се извеждат от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност), правилно ги е отнесъл към материалния закон и ръководейки се от закона е постановил правилен съдебен акт. Няма спор в случая, че се касае за първо нарушение, както и това, че процесният проект за предварителен договор за присъединяване е изготвен и изпратен от страна на електроразпределителното дружество до „Дани – БГ Стил“ ЕООД само 12 дни след изтичане на законоустановения срок, при това по собствена инициатива на дружеството. Освен това от извършеното от формална страна нарушение не се твърди и не се установява да са настъпили каквито и да било вредни последици. В рамките на извършената на „Електроразпределение Юг“ ЕАД проверката, КЕВР е установила шест нарушения от категорията на процесното, при подадени общо 8761 искания за присъединяване по вид на централата и присъединена мощност за 2022 г. (според данните в Констативен протокол № Е-2 от 18.01.2024 г. – в КП липсват обобщени данни за 2023 г., доколкото проверката е била с обхват само 2022 г., видно от Заповед № 3-Е-236/02.08.2023г. и Работна програма приложени по административнонаказателната преписка) и 3335 бр. към м.06.2023 г. за 2023 г. (според представената към жалбата и неоспорена от КЕВР справка за „Брой искания за проучване на условията за присъединяване на обекти за производството на електрическа енергия“, изготвена от представител на Отдел „Мрежови клиенти и администрация“), което според настоящия състав говори за инцидентност, а не за системност на извършване на посочените нарушения. При това положение, районният съд правилно е приел, че се касае за маловажно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и е отменил издаденото НП. Неоснователно е възражението, че нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима за нарушения на просто извършване, каквото безспорно е процесното. Според дефиницията дадена в § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая е безспорно, че нарушението е на формално извършване, при което законът не изисква вредоносен резултат, с оглед осъществяването на фактическия състав на нарушението. Поради това, наличието или липсата на вредоносен резултат е ирелевантно обстоятелство, но единствено за съставомерността на нарушението, но не и за това дали същото не съставлява маловажен случай. Липсата или наличието на подобни вредоносни последици при формалните нарушения биха били от значение, като смекчаващи или отегчаващи обстоятелства. В конкретния случай се касае за административно нарушение, което от обективна страна се изразява в бездействие, при наличие на нормативно задължение за действие, а като допълнителен признак е указан строго определен срок за извършване на дължимото действие. Безспорно е установено, че е налице закъснение при изготвяне и изпращане на предварителния договор за присъединяване по чл. 82, ал. 2 от Наредба № 6/2024 г. (отм.), но закъснението е само с 12 дни. Това наред с посочените по-горе обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, обосновават многократно по-ниска степен на обществена опасност на процесното нарушение спрямо обикновените случаи от същия вид и мотивират квалифицирането му като маловажен случай. При това положение правилно районният съд е приел, че налагането на имуществена санкция в размер на 10000 лв., макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на дееца и деянието. Действително, обществените отношения, регулирани от ЗЕВИ, са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите такива нарушения, поради което се явява и маловажен случай на нарушението по чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ. Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като касационната инстанция препраща към мотивите на въззивната такава (по аргумент на чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН). От страните се претендират разноски, като с оглед на изхода от делото, такива следва да се присъди на ответника по касацията юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер на 80 лева. Ето защо и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХIII състав