РЕШЕНИЕ

№ 844

гр. Пловдив, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330104585 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното: Образувано е по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, с ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против И. Х. К., ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••••••••••••••••••••••••••••, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница в размер на 723, 89 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода 17.08.2020 г. до 13.12.2021 г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 142, 24 лв., дължима за периода от 31.10.2020 г. до 31.10.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 07.12.2023 г., до окончателното заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 18106/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

Ищецът излага твърдения, че за процесния период са предоставени ВиК услуги на ответника в процесния имот в размери, посочени от ищеца. Твърди се, че ВиК услугите се предоставят при публично известени общи условия. Сочи се, че в процесния имот за процесния период нямало поставено измервателно устройството и предоставените ВиК услуги били определяни съгласно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия.

Твърди се, че ответникът е собственик на имота и че е начислявано количество вода по 10 кубика за двама обитатели при условията на липсващо измервателно устройство.

Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който особеният представител на ответника счита исковата молба за неоснователна. Ответникът твърди, че общите условия на ВиК оператора не се прилагат в отношенията им, понеже не са публикувани в един централен и един месец ежедневник, а само на сайта на дружеството. Изложеното водило до извод за липсва на облигационни правоотношения и за липса на дължимост на претенцията.

Излага твърдения, че не се доказва начисляването на количество вода при липсващо измервателно устройство, поради което претенцията не е доказана по основание и размер. Сочи се, че в представените по делото „карнети“ няма подпис на потребител или на В и К-служител, както и че от съдържанието на карнетите не може да се направи заключение как и по какъв начин е начислявано и отчитано количеството доставени услуги на ВиК през периода.

Отправено е възражение за погасени по давност вземания за периода от 14.01.2020 г. до 07.12.2020 г. Възразява се, че начисленото количество се отнася до двама обитатели. Изразено е становище за неоснователност и на иска за мораторна лихва за забава поради неоснователност на иска за главница.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, като установи, че процесният имот е водоснабден и ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги като собственик или ползвател на имота; доставянето на ВиК услуги от ищеца в процесния имот и за процесния период в твърдяното количество; размера и настъпване падежа на главницата; че отчетът е извършен при условията на липсващо измервателно устройство, в това число възникването на предпоставки и спазване на законовите изисквания за неговото извършване и съответствие с Общите условия; че имотът се ползва от двама обитатели, т. е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания за исковия период. Ищецът доказва факти на спиране и прекъсване на погасителната давност за вземанията. По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД ищецът следва да докаже съществуването на валидно главно парично задължение, във връзка с което се дължи заплащане на законна лихва за забава за период, посочен в исковата молба.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, като установи и всички свои твърдения и възражения в отговора, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията.

Ищецът има правен интерес от подаване на исковата молба поради връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

От представените по делото доказателства се установява, че ответникът е бил собственик на процесния имот за процесния период. Това се установява от приложената по делото писмена справка чрез отдалечен достъп до данни за физическо лице, издадена от Служба по вписванията – Пловдив към Агенцията по вписванията на основание чл. 44, ал. 2, изр. 1 от Правилника по вписванията. Изложената справка съгласно чл. 44, ал. 1 от ПВ се състои в издаване на удостоверение за вписване, отбелязване или заличаване по книгите или от партидата на лицата в съответната служба по вписванията. Съгласно чл. 45, буква „а“ във връзка с чл. 47, ал. 1 от ПВ удостоверението се отнася за определено лице – в случая ответника, и в същото се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права или пък се удостоверява, че такива няма. Съдът няма основание да не кредитира приложената справка като достоверна и доказваща собствеността на имота в лицето на ответника. Според справката същият е придобил имота през 2005 г., като през 2022 г. е вписана възбрана до размера на ½ идеална част от процесния имот за задължения на ответника, а през 2023 г. имотът е продаден. Последователността на удостоверяванията във времето допринася за извода, че именно ответникът е собственик на процесния имот и има качеството на потребител на ВиК услуги.

Ищецът твърди, че в процесния имот за процесния период е нямало поставено измервателно устройството и предоставените ВиК услуги са били определяни съгласно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия. Във връзка с това твърдение не са представени писмени доказателства. В последното съдебно заседание е разпитана свид. З. И. Чифудова, която е била инкасатор на имота за част от процесния период. Същата дава последователни и достоверни сведения за това, че отчетът в имота на ответника е осъществяван по тарифа, тъй като водомерът не отговаря на изискванията на Закона за измерванията, т.е. същият е негоден за отчитане. Изложеното съдът цени с висока доказателствена стойност, тъй като изхожда от служител на ищеца, който е имал преки впечатления за релеватни по делото факти. Но съдът констатира, че се установява противоречие – от една страна, ищецът твърди, че в процесния имот няма поставено измервателно устройство, а от друга страна, се установява от доказателствата по делото, че в процесния имот е имало измервателно устройство, но то е било негодно за измерване, понеже не е отговаряло на изискванията на Закона за измерванията. Свидетелските показания на инкасатора не са опровергани, поради което съдът им дава вяра.

Установените от съда факти дават основание да се счита, че ищецът е следвало да спази процедурата по чл. 20 от ОУ на ВиК-Пловдив, съгласно която при установена повреда в индивидуален водомер на потребител, представител на ВиК оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера, като демонтира пломбата на холендъра. Едва след изтичане срока на предписанието и при неизпълнение на предписанието от страна на потребителя, т.е. ако не си подмени водомера в срока на предписанието, тогава ищецът може да начислява количествата доставена и отведена вода по реда на чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от ОУ на ВиК-Пловдив. В този смисъл е правната норма на чл. 20, ал. 3, изр. 2 от ОУ на ВиК-Пловдив, която съдът намира, че не е спазена.

Изложеното води до извода, че ищецът не е доказал твърденията си за начисляване на количеството вода в процесния имот. По делото не са представени и доказателства във връзка с негодния водомер и че са давани предписания на потребителя по реда на чл. 20 от ОУ на ВиК-Пловдив.

Поради недоказаност на начина на отчитане на ВиК услуги, съдът намира, че ответникът не следва да отговаря за задълженията по доставка на ВиК услуги в имота и искът за главница подлежи на отхвърляне.

Тъй като не е доказана една от предпоставките на иска, съдът намира, че е безпредметно да се обсъждат останалите предпоставки за основателността на исковата претенция за главница.

Отхвърляне на главната претенция е основание за отхвърляне и на акцесорната претенция за мораторна лихва, поради което и акцесорният иск също подлежи на отхвърляне.

По разноските: При този изход на делото ищецът няма право на разноски. Ответникът се представлява от особен представител, поради което разноски не му се дължат.

Така мотивиран, съдът