Решение № 64 от 4.3.2024 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 1232/2023 г.

Производството е по чл. 422 вр. с чл.415, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.107 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД В РС –.......... в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ч.гр.д.№ 806/2023 г. по описа на с.с. – „..........“ ЕАД, с ЕИК......... със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.“..........“ № 258, Варна Тауърс, подадена чрез пълномощника адв. Н. М. Б. от АК – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, ет.2 е депозирал искова молба за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело срещу „..........“ ЕООД, с ЕИК 205582738, със седалище и адрес на управление: гр..........., обл. Плевен, ул.“..........“ № 9, представляван от М. И. Н. – Управител, с цена на иска: 852, 94 лв., както и направените деловодни разноски. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна и на ответника е връчено съобщение като е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок в канцеларията на съда не е депозиран. В исковата молба се сочи, че страните по делото били обвързани в облигационни отношения, които се регулирали от Договор за комбинирани услуги № ПКСП-20010000285/31.01.2020 г. за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „ЕНЕРГО ПРО ФИКС I“, 3 бр. Приложения към същия. Твърди се още, че ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г., но ответника, не изпълнил задължението си да заплати доставената ел. енергия по издадената фактура № 0415530666/14.08.2020 г., на стойност 686, 88 лв., като е останал към датата на падежа 28.08.2020 г. непогасен остатък в размер на 655, 79 лв. Излага се, че ищцовото дружество било доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Решение № И4-Л-199 от 23.07.2015 г. на КЕВР за продължаване на Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л- 199-15/27.02.2006 г. В това си качество доставяло на ответника с клиентски № 6000024593, електрическа енергия до електроснабден имот представляващ керамична фабрика, находящ се в с....... обл. Велико Търново, с абонатен № 32Z450005263024F, за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г., за което била издадена процесната фактура. На основание чл. 107 от ЗЕ било депозирано заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд РС-.........., по което било образувано ч.гр.дело 806/2023 г. Длъжникът упражнил правото си по чл. 414, ал.1 от ГПК, като в срока подал възражение, че не дължи сума, за което била депозирана и искова молба, по която било образувано и настоящото дело. В съответствие със ЗЕ ищцовото дружество издало справка за възникналите задължения, с приспадане на дължимата лихва и част от дължимата главница. За останалата дължима сума до момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не било постъпило. Общата стойност на непогасения паричен дълг на ответника към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение възлизала в размер на 655.79 лв. - главница по неплатена фактура за периода 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. и 197, 15 лева мораторна лихва за забава - считано от датата на падежа 28.08.2020 г. до датата на подаване на Заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК – 13.07.2023 г. Така посочените суми били присъдени в издадената Заповед за изпълнение, но тъй като същите били оспорени от страна па длъжника, чрез подаването на възражение, моли, същите да бъдат установени със сила на присъдено нещо с настоящото производство, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Моли също, да бъде постановено съдебно решение, с което ответника да бъде осъден да заплати и разноските за образуване на Заповедното производство по чл. 410 от ГПК в размер на 75.00 лв., както и разноските за образуване на настоящото производство в размер на 75.00 лв., за чиито конкретен размер и основание е представен списък на разноските по чл.80 ГПК. Ответната страна в съдебно заседание не оспорва представените писмени доказателства от ищеца установяващи вида, основанието и размера на претендираното вземане. Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, видно от приложените Решение № И4-Л-199 от 23.07.2015 г. на КЕВР за продължаване на Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-199-15/27.02.2006. Не е спорно между страните по делото и се установява от приетите доказателства, че ответника с клиентски № 6000024593, електрическа енергия е ползвател на електроснабден имот представляващ керамична фабрика, находящ се в с....... обл. Велико Търново, с абонатен № 32Z450005263024F, за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. Имотът бил захранван с електрическа енергия за процесния период, като от приложената счетоводна справка за консумация на клиент, издадена на основание чл. 107 от ЗЕ е видно, че за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. е отчетено потребление на електрическа енергия. От постъпилата справка-извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания е видно, че ответникът има задължения в общ размер от 852, 94 лв. Приложени са и заверени копия от процесната фактура. Поради не оспорване на представените писмени доказателства изходящи от ищеца и установяващи вида, основанието и размера на претендираното вземане по делото не е назначена съдебно- счетоводна експертиза, която би увеличила още повече задължението на длъжника. Представената фактура е включена в дневника за продажби на ищцовото дружество. В счетоводството му е открита партида с клиентски № 6000024593, за електроснабден имот представляващ керамична фабрика, находящ се в с....... обл. Велико Търново, с абонатен № 32Z450005263024F, като задължението възлиза в претендирания размер. Приложено е и ч.гр.д. № 806/2023 г. на ЧРС, по което е издадена Заповед № 425/27.08.2023 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: Съдът намира, че от представените писмени доказателства може да бъде направен извод, че между страните е сключен твърденият от ищеца от Договор за комбинирани услуги № ПКСП-20010000285/31.01.2020 г. за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „ЕНЕРГО ПРО ФИКС I“, 3 бр. Приложения към същия и че правоотношенията между страните се уреждат от него. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си и е изправна страна, тъй като е предоставило ел.енергия до електроснабден имот ползван от ответника, представляващ керамична фабрика, находящ се в с....... обл. Велико Търново, с абонатен № 32Z450005263024F, за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. В тежест на последния е било да установи, че е заплатил ползваната ел. енергия и комбинирани услуги, за които е издадена фактура № 0415530666/14.08.2020 г., което той не направи. От горепосоченото се налага единствено възможния правен извод, че ответника дължи на ищеца сумата по претендирания договор, както и обезщетение за забава в размер на 197, 15 лева, представляващ мораторна лихва за забава - считано от датата на падежа 28.08.2020 г. до датата на подаване на Заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК – 13.07.2023 г., ведно с разноските направени от заявителя в заповедното производство в размер на: 75.00 лв. С оглед изложеното предявените искове за съществуване на вземането за ползваната ел. енергия и комбинирани услуги следва да бъдат уважени като основателни, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. По отговорността за разноски: Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на общо 150, 00 лева, от които: 75.00 лв. такива в заповедното производство и 75.00 лв. в настоящето. За исковия процес, ответникът ще бъде осъден да заплати именно последната сума. Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на Тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските, отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 75, 00 лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, съдът