Решение № 508 от 19.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 193/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 260432 от 24.06.2022 г., постановено по търг. дело № 2785/2019 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-17 състав е осъдил „Сирма Приста“АД да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД сума в размер на 3 387 254, 98 лв., представляваща обезщетение за причинените на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в стойността на разходите за възстановяване на 448 049, 60 кг. краве сирене с качество по БДС, които вреди са пряка последица от неизпълнението от „Сирма Приста“ АД на задължението му да съхранява, пази и опреснява предоставеното му количество млечни продукти, представляващи 448 049, 60 кг. краве сирене съгласно договор за съхранение на държавни резерви № 3410/ 06.10.2008 г., сключен между Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, както и на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД сума в размер на 670 344 лв., представляваща обезщетение за причинените на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в стойността на разходите за възстановяване на 53 000 кг. кашкавал „Витоша“ с качество по БДС, които вреди са пряка последица от неизпълнението от „Сирма Приста“ АД на задължението му да съхранява, пази и опреснява предоставеното му количество млечни продукти, представляващи 53 000 кг. кашкавал „Витоша“ съгласно договор за съхранение на в.з. № 3409/ 06.10.2008 г., сключен между Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” и „Сирма Приста“АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковете за разликата до пълния предявен размер. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Сирма Приста“АД, с която се обжалва решението в осъдителната му част като неправилно, с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е недопустимо поради това, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. С диспозитива на съдебния акт, съдът е присъдил обезщетение за причините на ДА ДРВЗ вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в стойността на разходите за възстановяване на съхранявани материали краве сирене и кашкавал, но такъв иск от ищеца не е бил предявяван, като такива разходи не се твърди да са били правени, не са ангажирани доказателства по делото и в действителност да са били сторени. Твърди се и решението да е неправилно поради това, че в съдебния акт не се разглежда и не се отчита бездействието на ДА ДРВЗ за опазването на съхраняваните материали, изхождайки от правно необоснованите изводи на съда, че не е налице прекратяване от страна на ответника на договорите за съхранение на краве сирене и кашкавал, като подробни съображения за неправилността в изводите на съда са изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба. Неправилни и необосновани били и изводите на първоинстанционния съд, че не са налице обстоятелства за наличие на непреодолима сила по см. на чл.306 ТЗ, намираща израз в производствената авария през м. ноември 2017г. и прекратяването на договорните наемни отношения относно производственото помещение от страна на третото лице помагач „Първа инвестиционна банка“АД, които се явявали пречки от непреодолим и непредвидим характер ответникът да изпълнява задълженията си по двата договора за съхранение на продукти от държавния резерв. Поддържа се, че е налице и неправилен фактически и правен извод за това, че е налице неосъществено съхранение към 19.11.2019г., като в нарушение на съдопроизводствените правила е кредитирал с доверие констативния протокол № 40-007- 4080/19.11.2019г., като съдът неправилно е приел, че съдържанието на протокола обективирало признание на ответника за настъпването на визираните в него неблагоприятни факти, изразяващи се в погиването и липсата на по-значимата част от поверената му за съхранение продукция. Не е отчетен фактът, че към този момент „Сирма Приста“АД вече е нямал собственост- сгради, машини и др., не е имала собствено производство на млечни продукти, поради което и за него не е съществувала повече възможност да подменя количеството на съхраняваните материали поради липсата на достатъчно производствени активи, а това обстоятелство не е било отразено в протокола. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е зачел и заключението и констатациите на вещото лице по приетата и неоспорена СТЕ, че при проверката на действителните наличности по договорите за влог комисията съставила констативния протокол от 19.11.2019г. е следвало да направи лабораторно изследване на съхраняваните продукти и едва въз основа на него да констатира, че срокът им за годност е изтекла. Освен горните доводи за неправилност на съдебното решение за пръв път с въззивната жалба се твърди и че двата процесни договора за съхранение на краве сирене и кашкавал от 06.10.2008г. са нищожни поради това, че са сключени с лице, което в нарушение на императивните правила на чл.17, ал.2/ в актуалната редакция ал.3/ и на чл.22, ал.2/ в актуалната редакция на ал.3/ на Закона за държавните резерви и и военновременните запаси, не е било избрано като външен съхранител на основание проведена конкурсна процедура. Сочи се също така, че и двата договора са сключени от директора на териториалното поделение на „Държавен резерв“- Велико Търново, а съгласно чл.6, ал.1 от ЗДРВВЗ, Агенцията се представлява от председател. В разпоредбите на ЗДРВВЗ не са налични разпоредби за преупълномощаване на представителство на Агенцията от директор на териториалната агенция. По делото не се представя и не се твърди за наличие на пълномощно по силата на което тези договори да са сключени от лице различно от Председателя на ДА ДРВЗЗ. Твърди се, че посочените две нарушения представляват нарушения на императивни правни норми, а именно тези на ЗДРВВЗ по отношение фактическия състав на възникване на правоотношение за съхраняване на държавни резерви и военновременни запаси, както и за начина на представителство на Агенцията. Сочи се тези доводи да са от значение за решаването на правния спор по делото. И като не е обявил тези договори за нищожни, съдът е допуснал отклонение от задължителните предписания на Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по т.д.№ 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, в което се казва, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или отделни клаузи от тях, които са от значение за решаването на правния спор и без да е направено възражение от заинтересованата страна, при условие, че нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. По отношение на направеното при условията на евентуалност възражение за прихващане с правна квалификация чл.61, ал.1 ЗЗД за насрещно вземане в размер на 447 050, 90 лева, представляващо направени от „Сирма Приста“АД след прекратяването договорите за съхранение без възлагане от ищеца, разходи за съхранение и опресняване на краве сирене и кашкавал, се твърди, че е неправилен и необоснован извода на съда, че тази дейност не подлежи на възмездяване поради това, че договорите за съхранение не са били прекратени и по силата на произтичащото от действащите договори задължение ответникът е дължал извършването на дейността по съхранение. Твърди се необоснованост в изводите на съда за липса на прекратяване на двата договора по съображенията изложени във въззивната жалба. Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна Държавен резерв и военновременни запаси“ и третото лице помагач „Първа инвестиционна банка“АД са депозирали отговори на въззивната жалба, с които се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по съображения изложени в отговора. Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна. В исковата молба ищецът Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е изложил твърдения, че в качеството си на специализиран орган на Министерски съвет, който осъществява управлението на държавните резерви и военновременните запаси и на основание чл. 17, ал. 2 и чл. 22 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ е възложил съхраняването и опазването на определени държавни резерви и военновременни резерви на ответника „Сирма Приста” АД, с който са сключили два договора за това. Поддържа се в исковата молба, че на 06.10.2008 г. между ищеца и ответника е сключен договор за съхранение на в.з. № 3409, с който на последния са предадени за съхранение, опазване и обновяване млечни продукти, представляващи 53 000 тона кашкавал „Витоша“. На 06.10.2008 г. между ищеца и ответника е сключен и втори договор за съхранение на държавни резерви № 3410, с който на последния са предадени за съхранение, опазване и обновяване млечни продукти, представляващи 449 080 тона краве сирене. По силата на двата договора в тежест на ответника, като съхранител, е възникнало задължение да осигурява необходимите условия за спазване на технологичните изисквания при съхраняването на държавните резерви и военно временни запаси, които са предмет на сделките, в наличните си складови пощи и съдови вместимости, които са ползваните от него складове, находящи се в гр. Русе, ул. „Трети март“№51. Сочи се, че ответникът е поел задължение за целия срок на действие на договорите да поддържа наличие на предоставените му за съхранение млечни продукти в уговорените в сделките количества, като те трябва да отговарят и на качествените характеристика за съответния продукт. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил тези свои задължения, доколкото при извършени проверки от служители на държавната агенция е констатирано, че липсват 448 049, 6000 кг. краве сирене с качество по БДС, което ответникът се е задължил да съхранява и обновява въз основа на сключения договор № 3410, както и че липсват 53 000 кг. кашкавал „Витоша“ с качество по БДС, който ответникът се е задължил да съхранява и обновява въз основа на сключения договор № 3409. Посочва, че в резултат на това поведение на ответника той е претърпял имуществени вреди, представляващи претърпени загуби от това, че от неговия патримониум са извадени млечни продукти, както следва: 448 049, 6000 кг. краве сирене, което е предоставено за съхранение по договор за съхранение на държавни резерви № 3410/ 06.10.2008 г., чиято стойност е в размер на 3 575 435, 80 лв. и 53 000 кг. кашкавал „Витоша“, който е предоставено за съхранение по договор за съхранение на в.з. № 3409/ 06.10.2008 г., чиято стойност е в размер на 672 570 лв. Предвид изложеното ищецът е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 3 575 435, 80 лв., представляваща обезщетение за претърпените вреди, които са пряка последица от неизпълнението от ответника на задължението му да съхранява предоставеното му количество млечни продукти, представляващи краве сирене съгласно договор за съхранение на държавни резерви № 3410/ 06.10.2008 г., и които вреди са под формата на претърпени загуби от липсата на 448 049, 6000 кг. краве сирене с качество по БДС, както и сума в размер на 672 570 лв., представляваща обезщетение за претърпените вреди, които са пряка последица от неизпълнението от ответника на задължението му да съхранява предоставеното му количество млечни продукти, представляващи кашкавал „Витоша“ съгласно договор за съхранение на в.з. № 3409/ 06.10.2008 г., и които вреди са под формата на претърпени загуби от липсата на 53 000 кг. кашкавал „Витоша“ с качество по БДС. Претендирал е и присъждане на направените в производството разноски. Ответникът по исковете - „Сирма Приста” АД, ги е оспорил като неоснователни. Твърденията му са били, че първоначално в началото на месец ноември 2017 г. e настъпила авария на хладилните агрегати в хладилните складове, в които се съхраняват стоките, предоставени за съхранение по силата на процесните два договора, сключени с ищеца. С оглед на това и за да изпълни задълженията си по договорите той е предприел действия по преместване на стоките за съхранение в други хладилни складове, за да не се влошат качествата на млечните продукти и да не се развалят. Това е причината за част от липсите, констатирани от служители на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси да не ни ги открият при проверката проведена през м. ноември 2017г. Ответникът е заявил също така, че считано от 23.04.2015 г. ползва складовата база в гр. Русе на основание договор за пренаемане, сключен с трето лице, което пък имало сключен договор за наем с „Първа инвестиционна банка“ АД, като след аварията на хладилните складове и невъзможността на наемодателя да ги поправи, той е прекратил сключения договор за съхранение, за което е уведомил ищеца и е отправил искане към него да вдигне стоките, които са предоставени за съхранение в тази база. Ищецът не е предприемал действия за вдигане на стоките, поради което и доколкото ответникът вече не е разполагал с хладилни складове, е отправил предизвестие че не желае продължаване срока на действие и за прекратяване на договорите за съхранение от 06.10.2008 г. Впоследствие страните са подписали две тристранни споразумения, в които участвало и дружеството „Дунавска млечна компания“ ЕООД, което е наемател на склада и което по силата на това споразумение е поело задължение да съхранява млечните продукти. Ответникът е твърдял, че на 05.03.2019 г. „Първа инвестиционна банка“ АД е прекратила сключения договор за наем, с което е прекратена окончателно производствена дейност в складовете и е станало невъзможно изобщо съхранението на млечните продукти в тях. Поради страх, че продуктите ще се развалят и поради невъзможност за подмяна на мястото за съхранение, ответникът предал млечните продукти на три други дружества, за което твърди ищецът да е бил уведомен. С оглед на това счита, че не следва да носи отговорност за неизпълнение на сключените с ищеца договори. Ответникът е заявил в процеса и възражение за прихващане между предявените вземания на ищеца и парично вземане, което той твърди, че е възникнало в негова полза към последния за получаване на сума в размер на 447 050, 90 лв., представляваща направени от „Сирма Приста” АД след прекратяване действието на договорите за съхранение от 06.10.2008 г. без възлагане от ищеца разходи за съхранение и опресняване на краве сирене и кашкавал, представляващи държавни резерви и военно временни запаси, за периода от месец ноември 2017 г. до месец април 2020 г. Поради изложеното ответникът е поискал съдът да отхвърли предявените искове, както и да му бъдат присъдени направените в хода на производството съдебно-деловодни разноски. Третото лице помагач „Първа инвестиционна банка“ АД заявил становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани и като такива следва те да бъдат отхвърлени. От фактическа страна съдът намира за установено следното: Между страните не се спори, а и от представените по делото и приети като доказателства Договор за съхранение на държавни резерви № 3410/06.10.2008г. се установява, че възложителят Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е предал на съхранителя „Сирма Приста“АД за съхранение и пазене в складовите му бази и складове, намиращи се в гр.Русе, ул.“Трети март“№51, материали, собственост на възложителя, представляващи краве сирене в размер на 449 080 тона. Съгласно чл.14, ал.1 от договора уговореният срок за съхранение е бил с продължителност от 1 една година, считано от 01.01.2008г, като по силата на ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че ако един месец преди изтичането срока на договора, нито една от страните не е отправила до другата предизвестие за прекратяването му, договорът продължава действието си за следващите 12 месеца при същите условия. С чл.11 от договора е предвидено задължение за съхранителя да не премества от един в друг склад или складова база съхраняваните материали без писмената заповед и предварително разрешение на Председателя на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“. Съгласно чл.12 е предвидено задължение за съхранителя да води съхраняваните материали на специален отчет, количествено и стойностно, задбалансово, като стоки на отговорно пазене съобразно съответния стандарт. Съгласно чл.23 е предвидено, че договорът за съхранение се прекратява при наличието на следните основания: с изтичането срока посочен в договора/извън случая на противопоставяне на мълчаливото продължаване действието му, уредено в чл.4, ал.2/; с едномесечно, мотивирано, писмено предизвестие, от страна на съхранителя/; едностранно от възложителя, при констатиране по надлежния ред на неизпълнение на задълженията на съхранителя по този договор, по ЗДРВЗЗ или на други нормативни разпоредби, имащи отношение към дейността по договора; едностранно от възложителя, ако прецени, че базите, съответно складовете, където се съхраняват материалите станат неудобни или негодни за използване за техните цели, поради отпадане необходимостта от осъществяване предмета на договора; по взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма. Между страните не е спорно, а и от представените по делото и приети като доказателства Договор за съхранение на държавни резерви № 3409/06.10.2008г. се установява, че възложителят Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е предал на съхранителя „Сирма Приста“АД за съхранение и пазене в складовите му бази и складове, намиращи се в гр.Русе, ул.“Трети март“№51, материали, собственост на възложителя, представляващи кашкавал „Витоша“ в размер на 53 тона. Съгласно чл.14, ал.1 от договора уговореният срок за съхранение е бил за срок от 1 една година, считано от 01.01.2008г, като по силата на ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че ако един месец преди изтичането срока на договора, нито една от страните не е отправила до другата предизвестие за прекратяването му, договорът продължава действието си за следващите 12 месеца при същите условия. С чл.11 от договора е предвидено задължение за съхранителя да не премества от един в друг склад или складова база съхраняваните материали без писмената заповед и предварително разрешение на Председателя на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“. Съгласно чл.12 е предвидено задължение за съхранителя да води съхраняваните материали на специален отчет, количествено и стойностно, задбалансово, като стоки на отговорно пазене съобразно съответния стандарт. Съгласно чл.23 е предвидено, че договорът за съхранение се прекратява при наличието на следните основания: с изтичането срока посочен в договора/извън случая на противопоставяне на мълчаливото продължаване действието му, уредено в чл.4, ал.2/; с едномесечно, мотивирано, писмено предизвестие, от страна на съхранителя/; едностранно от възложителя, при констатиране по надлежния ред на неизпълнение на задълженията на съхранителя по този договор, по ЗДРВЗЗ или на други нормативни разпоредби, имащи отношение към дейността по договора; едностранно от възложителя, ако прецени, че базите, съответно складовете, където се съхраняват материалите станат неудобни или негодни за използване за техните цели, поради отпадане необходимостта от осъществяване предмета на договора; по взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма. Между страните не е спорно обстоятелство, а и се установява от представения по делото и приет като доказателство нотариален акт № 9/28.06.2013г. по нот.дело № 382/2013г. на нотариус А.А., че помещенията- складови бази и складове, в които са били съхранявани предоставените за пазене хранителни продукти на възложителя на административен адрес в гр.Русе, ул.“Трети март“№51 и които към момента на сключване на двата процесни договора за съхранение са били собственост на „Сирма Приста“АД, са били впоследствие придобити чрез договор за покупко-продажба от „Първа инвестиционна банка“АД. Не е спорно също така и че впоследствие, след придобиване правото на собственост от ПИБ, недвижимият имот е бил отдаден под наем за временно и възмездно ползване първоначално на „Сирма Приста“АД, а впоследствие на дружеството „Кистех“ЕООД, което от своя страна го е преотдало последователно за ползване отново на „Сирма Приста“АД, а след това на „Дунавска млечна компания“ЕООД, като няма спор и че след преотдаването на имота на последното дружество ответникът е продължил да извършва в същия имот дейността по съхраняване на предоставените материали в изпълнение на задълженията по двата процесни договора за съхранение. Между страните не е спорно обстоятелството, а и видно от представеното по делото и прието като доказателство уведомление с изх.№ 287-357/17.10.2016г. ПИБ е прекратила договора за наем с „Кистех“ЕООД, поради неплащане на уговорените плащания- наемна цена и консумативи по договора за наем. Между страните не е спорно, а и от представения по делото и приет като доказателство Приемо-предавателен протокол от 05.03.2019 г. между“ Дунавска млечна компания „ЕООД и „ПИБ „АД“, че на 05.03.2019г. „Първа инвестиционна банка“АД е придобила обратно фактическата власт върху имотите, които са предмет на прекратения договор за наем, вкл. и складовите помещения в които се е осъществявала дейността по съхранение. Като страна по приемо-предавателния протоколе посочена „Дунавска млечна компания „ЕООД поради това, че по споразумение с наемателя „Кистех“ЕООД към този момент тя е била държател на помещенията. Видно е от представеното по делото и прието като доказателство Уведомление с изх. № 42/03.11.2017г., че „Сирма Приста“АД е уведомил възложителя ДА“ДР и ВВЗ“, че поради системни аварии с хладилните инсталации, осигуряващи необходимата температура за правилно съхранение на млечните продукти собственост на възложителя в складовете на предприятието, силно е затруднено нейното поддържане в препоръчителните температурни норми и че от това могат да възникнат проблеми с качеството на съхраняваните млечни температури, както и намаляване на технологичния срок за консумиране. Посочено е че авариите се дължат най- вече на силно амортизираните хладилни агрегати и необходимостта да бъде извършен ремонт или подмяна на същите, като поддръжката и ремонтът им се затруднявали от невъзможността на „Сирма Приста“АД да получава необходимите средства за съхранение. Във връзка с горното е поискано от възложителя да им даде указания към кои други млекопреработвателни предприятия или хладилни бази да се пренасочат намиращите се в млекопреработвателното предприятие на „Сирма Приста“АД продукти собственост на възложителя предоставени за съхранение. Между страните не е спорно, че с последващо уведомление с изх.№ 44/08.11.2017г. съхранителят „Сирма Приста“АД, заявявайки възраженията си срещу начина на извършване на извънредна проверка в складовете му относно съхраняването на поверените му млечни продукти, едновременно с това е заявил пред възложителя и че уведомлението следва да се счита и като предизвестие за прекратяване на договорните отношения с ДА“ДР и ВВЗ“ по отношение на двата договора за съхранение на млечни продукти от 06.10.2008г. Като причина за прекратяване действието на договорите за съхранение в предизвестието е посочено, че договорът за наем на хладилните камери сключен с третото лице „Кистех“ЕООД изтича на 30.11.2017г. Няма спор, а и се установява, че в отговор на уведомлението за прекратяване на двата договора за съхранение на млечни продукти, със свое писмо изх.№ 40-08-3176/10.11.2017г. ДА“ДР и ВВЗ“ се е позовала на това, че съгласно предвиденото в договорите при прекратяването им, следва дружеството до преместването или реализацията на съхраняваните материали да продължава да притежава качеството „съхранител“, тъй като съгласно §1 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси му е вече възложено съхраняването, поддържането, опазването и обновяването на ДР и ВВЗ. Позовал се е на това, че на основание чл.24, ал.4 от ЗДРВВЗ и чл.23, ал.2 от цитираната наредба дружеството до реализацията или преместването на освободените допълнителни резерви и военновременни запаси носи отговорност за целостта и състоянието на предадените материали. Уведомил го е че съгласно посочените договорни и нормативни текстове, като съхранител на материали, предназначени за държавни резерви и военновременни запаси, е задължен да продължава да ги съхранява като до постановяване на решение и заповед във връзка с тяхното преместване, освобождаване и/или реализация носи отговорност за целостта и състоянието на съхраняваните материали. В отговор на това писмо на възложителя със свое писмо с изх.№ 45/17.11.2017г. „Сирма Приста“АД го е уведомил, че потвърждава намерението си за преустановяване действието на договорите за съхранение от 06.10.2008г., като се е позовал на променените пазарни условия и увеличените разходи за съхранение, което прави и пазарно нерентабилно за него като външен съхранител да продължава изпълнението на двата договора за съхранение на материалите на възложителя. Във връзка с изискванията към него да продължи да изпълнява задълженията си по договорите за съхранение докато възложителят организира преместването или освобождаването на съхраняваните материали го е уведомил, че дружеството не разполага със собствена хладилна база и няма възможност да наеме такава на територията на млекопреработвателното предприятие, както и че собственикът на ползваните хладилни камери отказва да ремонтира същите. С писмо изх.№ 4797/04.12.2017г. и във връзка с заявената с писмо изх.№ 45/17.11.2017г. на „Сирма Приста“АД невъзможност за продължаващо съхраняване на материалите в складовите помещения до издаването на заповед за освобождаване или преместване на материалите на възложителя, ДА “ДР и ВВЗ“ е заявила, че не разполага със собствени складови помещения, отговарящи на изискванията за съхранение на млечни продукти и с оглед на което са предприети действия по преместването им в складови помещения на други външни съхранители. Същевременно предложено е на „Сирма Приста“АД, ако няма възможност да съхранява и обновява предадените материали до тяхното последващо преместване или реализация, да посочи друго дружество, разполагащо със складови помещения, отговарящи на необходимите условия за съхранение и обновяване, което ще продължи да извършва дейността по съхранение на материалите до преместването им от възложителя. В продължение на кореспонденцията между страните по повод прекратяване на договорните им отношения с последващо писмо с изх.№ 50/12.12.2017г. „Сирма Приста“АД е уведомила възложителя, че ако все пак има техническата възможност да поеме съхраняваните при него количества материали е готов веднага да се свърже с негови представители и да им ги предаде. Ако възложителят не притежава такъв склад го е уведомил, че са проведени предварителни разговори с третото лице „Дунавска млечна компания“ООД и е получено неговото съгласие да окаже необходимото съдействие на „Сирма Приста“АД да продължи да съхранява и подменя продукцията на възложителя докато последният организира нейното преместване. За целта обаче е следвало да се извърши предоговаряне на сумите, които са необходими за контрол и навременна подмяна и съхранение във връзка с новите условия и с които да може да се извършва текущ ремонт на складовете в които ще се извършва съхранението. В отговор на това предложение с писмо представено на л. 854 от делото от четливата му част се установява, че възложителят ДА “ДР и ВВЗ“ е дал съгласието си по предложението на „Сирма Приста“АД, като за целта е предложил да се сключи тристранно споразумение с „Дунавска млечна компания“ООД за съхраняването на продукцията до провеждането на процедура по избор на нов външен съхранител на мястото „Сирма Приста“АД и на който впоследствие да бъдат предадени съхраняваните при него материали на възложителя. От съдържанието и анализа на кореспонденцията между страните съдът намира, че с нея те са целели да постигнат споразумение относно начина на уреждане на отношенията им във връзка с прекратените по инициатива на „Сирма Приста“АД договори за съхранение от 06.10.2008г., а не за тяхното продължаване, незачитайки предходното изявление на „Сирма Приста“АД за тяхното прекратяване, както неправилно и необосновано е приел в решението си първоинстанционният съд. Видно е от представеното по делото и прието като доказателство Тристранно споразумение № 45/22.06.2018г., сключено между Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, „Сирма Приста“АД и „Дунавска млечна компания“ООД, че третата страна „Дунавска млечна компания“ООД се е съгласила да съхранява, обновява за своя сметка и да опазва количествата млечни продукти, предмет на Договор за съхранение № 3410/06.10.2008г., представляващи краве сирене в размер на 449 080 тона, което е следвало да се извършва в склада на третата страна, намиращ се гр.Русе, ул.“Трети март“№51. Прието е че за съхранението ДА дължи на третата страна заплащане на възнаграждение в размер на 21 лева на тон за 1 месец, съхранявано количество млечни продукти без ДДС, като е предвидено и че съхранителят носи солидарна отговорност с третата страна за изпълнението на задълженията й по тристранното споразумение. Държавната агенция е дала съгласието си количествата млечни продукти да преминат от съхранителя „Сирма Приста“АД към третата страна „Дунавска млечна компания“ООД съгласно клаузите на настоящото споразумение, като действието на договора за съхранение № 3410/06.10.2008г. не следва да се счита за прекратено. Посочено е т.13 от споразумението че срокът му на действие е до приключването на конкурсна процедура за избор на нов външен съхранител, но не по-късно от 1 година от сключване на споразумението. Между страните няма спор, а и се установява от представеното по делото и прието като доказателство Тристранно споразумение № 46/22.06.2018г., сключено между Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, „Сирма Приста“АД и „Дунавска млечна компания“ООД, че третата страна „Дунавска млечна компания“ООД се е съгласила да съхранява, обновява за своя сметка и да опазва количествата млечни продукти, предмет на Договор за съхранение № 3409/06.10.2008г., представляващи кашкавал „Витоша“ в размер на 53 тона, което съхранение е следвало да се извършва в склада на третата страна, намиращ се гр.Русе, ул.“Трети март“№51. Прието е че за съхранението ДА дължи на третата страна заплащане на възнаграждение в размер на 21 лева на тон за 1 месец, съхранявано количество млечни продукти без ДДС, като е предвидено и че съхранителят носи солидарна отговорност с третата страна за изпълнението на задълженията й по тристранното споразумение. Държавната агенция е дала съгласието си количествата млечни продукти да преминат от съхранителя „Сирма Приста“АД към третата страна „Дунавска млечна компания“ООД съгласно клаузите на настоящото споразумение, като действието на договора за съхранение № 3409/06.10.2008г. не следва да се счита за прекратено. Посочено е т.13 от споразумението че срокът му на действие е до приключването на конкурсна процедура за избор на нов външен съхранител, но не по-късно от 1 година от сключване на споразумението. Няма спор, а и се установява, че по време на изпълнението на тристранните споразумения между същите страни на 25.03.2019г. са били сключени още две нови тристранни споразумения, с което е било продължено действието на предходните. Видно от съдържанието на новите тристранни споразумения те са били сключени с цел преуреждане на отношенията между участващите лица във връзка с необходимостта съхранителят „Сирма Приста“АД да предостави на третата страна „Дунавска млечна компания“ООД определено количество материали – краве сирене и кашкавал „Витоша“, които са установени като липсващи в предходни констативни протоколи на извършени от ДА планови и внезапни проверки, която дейност по попълване на съхраняваните материали е следвало да става по график през периода от м. януари до м. юли 2019г. По всички останали клаузи на новите тристранни споразумения, вкл. и по отношение на начина на плащане, солидарната отговорност на „Сирма Приста“АД и срока на действие – до избор на нов външен съхранител, но не по-късно от 1 година от сключване на споразумението, са абсолютно идентични с текста и съдържанието на предходните две споразумения сключени между същите страни. По делото е представен и приет като доказателство Констативен протокол №4797/07.11.2017 г. от ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“, съставен на основание Заповед №РД-09-109/06.11.2017 г., като комисията е констатирала, че качествените характеристики на съхраняваният материални запаси отговаряли на протоколите за качество. Технологичните изисквания за съхранение на наличните материални запаси се спазвали без риск за тяхното погиване или похабяване. При предходна проверка е било констатирано, че има отклонение на съхраняваните материални запаси. Комисията е установила, че не е изпълнено предписание относно обновяването на краве сирене партида ноември 2016 г срока е бил 08.11. 1017 г.като не е констатирано наличност на краве сирене. При проверката е намереното количество кашкавал е 218 68.775 кг с партиди май, август октомври 2017 г. и 31 131.225 кг кашкавал липсвал. Срока на годност на кравето сирене е 12 месеца, а на кашкавала 10 месеца. Установено е че дружеството не е обновило, а неправомерно е отклонило цялото количество краве сирене и част от съхранявания кашкавал. Проверката за качеството на съхраняваните материали те се е извършвало от заводска лаборатория за изпитване при „Сирма Приста“ АД и в изпитателна лаборатория “ Лаб Стандарт ВСЕ“ООД. Видно от представения по делото и приет като доказателство Констативен протокол №40-07-2869/07.08.2019 г., съставен на основание заповед №РД10-245/06.08.2019 г. на ДА“ДРВЗ“, комисията е установила неизпъл¬нение на предписания със срок до 30.08.2019 г. Всичкото налично сирене е било без маркировка, дата на производство, срок на годност, партида 50 354, 810 кг. Комисията е констатирала, че има партиди от януари 2019 г. които не са били с изтекъл срок, а именно 3476.200 кг краве сирене. Кашкавал „Витоша“ за ВВЗ 16 183, 0800 кг е бил с изтекъл срок на годност с партиди м. май, април август, септември, октомври, ноември 2018 г. взаимно изключващи се маркировки, без партида, дата на производство и срок на годност, но партиди ноември и декември 2018 г са били в срок на годност, а именно 1640, 240 кг + 244, 800 кг = 1885, 040 кг, което противоречи на констатацията на комисията.Задължителните предписания са били в срок на изпълнение до 30.08.2019 г, а към 07.08.19 г. не са били изпълнени. Технологичните изисквания за съхранение на млечните продукти са били спазени и е нямало риск за тяхното погиване или похабяване. Предходната проверка е била извър¬на с КП 40-072761/ 31.01.19, който липса по преписката, а този КП е със съответните подписи от двете страни, без подпис на запознал се с КП на изп. директор на “Сирма Приста“ АД. Видно е от представения по делото и приет като доказателство Констативен протокол №40-07-3637/17.10.2019 г. е че комисията констатирала, че е налично сирене без маркирана партида, дата на производство, срок на годност-47 498, 060 кг, а 3092, 100 е било наличното сирене за ДР; наличното количество за ВВЗ в зала №7-245, 400 кг кашкавал е бил с изтекъл срок на годност, а 20 689, 750 кг кашкавал е бил с взаимно изключващи се маркировки, без маркирана партида, дата на производство и срок на годност. Условията за съхранение са отговаряли на регл.852/853/2004.Залите са били снабдени с електронни термометри. Температурата в залите в които се е осъществявала дейността по съхранение на продуктите е била от 2-4 0 С в рамките на допустимите норми за съхранение на млечните продукти. Комисията е установила изправност на товаро-разтоварните съоръжения, позволяващи транспортни операции за създаване, обновяване и ползване на съхраняваните държавни резерви и военновременни запаси, като е направила заключение, че технологичните изисквания за съхранение на млечните продукти са били спазени и е нямало риск за тяхното погиване и похабяване. От извършената органолептична проверка и качествен анализ от лабораторията на наличното количество кашкавал за ВВЗ и краве сирене за ДР комисията е констатирала, че няма влошаване на качествените характеристики на млечните продукти. В обобщение с този констативен протокол е установено липси в размер на 445 987кг. краве сирене и на 52 784кг. кашкавал и прието че е налице пълно неизпълнение тристранното споразумение със „Сирма Приста“АД и „Дунавска млечна компания“ООД. Видно е от представения по делото и приет като доказателство Констативен протокол №40-07-4080/19.11.2019 г. комисията е установила неизпълнения на предписания. Краве сирене годно за ДР се съхранявало в зала №2 - 1030, 400 кг, партида м.Януари 2019 г. При проверката на 17.10.19 г. е установила наличност от 3 092, 100 кг. От преходната до настоящата проверка е установила липса на 2 061, 700 кг. Кашкавалът за ВВЗ от 29 899, 905 кг всичкото налично количество е с изтекъл срок на годност с партиди м.юни, юли, септември, декември 2018 г., но м.септември, октомври 2019 г.са в срок, установена е взаимно изключваща се маркировка, без партида, дата на производство и срок на годност. При извършена проверка на 17.10.19 г. комисията е установила 245, 400 кг годен, а при настоящата не се е установил годен за ВВЗ кашкавал. Към момента на проверката в зала №7 където се съхранявал кашкавала температурата е била 1, 5 0 С, която не е в рамките на допустимата, а кравето сирене в зала №2 температурата е била 2, 9 0 С, която е в рамките на нормата. Задължителните предписания не са били изпълнени съгласно КП 40-07- 3637/17.10.19 г.Краве сирене годно за ДР е -1030, 400 кг, а кашкавал - 0 кг. Контрол върху качеството и съхранението на млечните продукти не се извършвало, поради това, че сградата с хладилните зали и производствения цех са били запечатени от ПИБ АД и достъпа до същите е бил забранен с писмо от 21.10.2019 г. Посочено е че дружеството не е извършвало производствена и търговска дейност, поради липса на възможност в съответствие със сключените договори, регламентираните технически условия и стандарти да обновява материалите. Комисията не е установила състоянието на товаро-разтоварните съоръжения позволяващи транспортни операции за създаване, обновяване и ползване на съхраняваните държавни резерви и военновременни запаси, поради липсата на достъп до същите.Технологичните изисквания за съхранение са били спазени и нямало риск за тяхното погиване или похабяване според комисията въпреки забраната от 21.10.19 г. от страна на „ПИБ“АД. В обобщение с този протокол е признато наличието само на 1030, 400 кг. сирене, което да е със срок на годност и годно количество кашкавал да е само в размер на 245кг. С Констативен протокол №40-07-405/04.02.2020 г. съгласно заповед №РД 10- 255/30.07.2019 г. комисията е констатирала краве сирене съхранявано в зала №2-48 273, 840 кг като негодно за ДР, поради изтекъл срок с партиди м. октомври 2018 г. и м. януари 2019 г.5, но партидите февруари, март 2019 г. са били в срок на годност и са били поставени на табели, но на кутиите са липсвали. Комисията не ги е признала, а също така не е уточнила количеството на сиренето при тези констатации без маркировка за дата на производство и кашкавал негоден в зала № 7-29 850, 715 кг. е партиди м.юни, юли, септември, декември 2018 и м. септември, октомври 2019 г., които са в срок на годност 755 бр. пити х 8, 120 кг = 6130.600 кг, които трябвало да бъдат признати от комисията Относно задължителните предписания, са били в срок на изпълнение. Поради липса на краве сирене на 1030, 400 кг е бил съставен АУАН. Комисията е установила, че няма налични количества млечни продукти /краве сирене, кашкавал/ годни за ДР- 0 кг.Условията за съхранение на материалите са отговаряли на изискванията, залите са били снабдени е електронни термометри. Температурата в зала №7 е била 3, 8 0 С, а в зала № 10 е показвала 3, 2 0 С в рамките на допустимите норми за съхранение на млечните продукти. Комисията не е установила състоянието на товаро-разтоварните съоръжения, позволяващи транспортни операции за създаване, обновяване и ползване на съхраняваните държавни резерви и военновременни запаси, както и контрол върху качеството на съхранявани млечни продукти поради това, че сградата с хладилните зали и производствения цех са били запечатени от ПИБ и достъпа до същите е бил забранен от 21.10.2019 г. С Констативен протокол №40-07-599/18.02.20г.комисията е констатирала в зала №2 негодно сирене от краве мляко 48 153, 570 кг, партида месец януари 2019 г.в голдлакови тенекии; партида м. октомври 2018г.-пластмасови кутии и голдлакови тенекии с изтекъл срок на годност, без маркировка и дата на производство. Наличното количество кашкавал е било негодно в зала №7-29 758, 790 кг., всичкият е с изтекъл срок на годност, без маркирана партида, дата на производство и срок на годност, което противоречи на констатациите на комисията, имало партиди м.юни, юли, септември, октомври, декември 2018 г., но м.септември, октомври 2019 Г./-755 бр. правоъгълни пити х 8.110 кг = 6123.050 кг, са били в срок на годност и трябвало комисията да отбележи в КП тази констатация. За неизпълнение на предписание КП №40-07-405/04.02.20г. със срок 14.02.20 г. е бил съставен АУАН. Комисията е установила, че няма налични количества/ краве сирене и кашкавал „Витоша“/годни за ДР- 0 кг. В КП комисията е отразила, че фирмата не е имала възможност да обновява материалите/сирене и кашкавал/. Контрол върху качеството и съхранението на млечните продукти не се е извършвал, поради това че сградата с хладилните зали и производственият цех са били запечатени от ПИБ АД и достъпа до същите е бил забранен с писмо от 21.10.2019 г. Дружеството не е извършвало производствена и търговска дейност, поради липса на възможност в съответствие със сключените договори, регламентираните технически условия и стандарти да обновява материалите. В КП комисията е отразила условията за съхранение на материалите, като залите са били снабдени с електронни термометри. Температурата в зала №7 е била 3, 9 0 С, а в зала№ 10 е показвала 3, 8 0 С в рамките на допустимите норми за съхранение на млечните продукти. Комисията не е установила състоянието на товаро-разтоварните съоръжения, позволяващи транспортни операции за създаване, обновяване и ползване на съхраняваните държавни резерви и военновременни запаси, пора¬ди това, че в предприятието не се е извършвала производствена и търговска дейност. От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Н. Т. се установява, че до 07.11.2017г. материалите/ краве сирене и кашкавал/съхранявани от „Сирма Приета“ АД за ДА“ДР И ВЗЗ “са отговаряли на качествените характеристики съгласно протоколите от изследванията, специфичните технически изисквания и стандарти.След тази дата е липсвало цялото количество краве сирене и количествено кашкавал - 31 131, 225 кг, който е отговарял на техническите условия и стандарти/. През 2018 г. няма данни по делото за съхранявани количества от краве сирене и кашкавал за ДР И ЗВВ. На 07.08.19 г. наличността на краве сирене е била 50 353, 810 кг за ДР без маркировка и кашкавал за ВВЗ 14 298, 040 кг с изтекъл срок на годност, които не са били с влошени качествени показатели и тяхното състояние е отговаряло на техническите условия и техническите изисквания, но не на стандартите поради изтеклият срок на съхранение. Впоследствие обаче на 17.10.2019 г. краве сирене годно за ДР е било само 3092, 100 кг, а негодно 47 498, 060 кг без маркировка и кашкавал 20 689, 750 кг, от който 245, 400кг е бил с изтекъл срок на годност, които са отговаряли на технологичните и техническите условия, но на стандартите не са отговаряли. Кравето сирене от 47 498, 060 кг, което е било без маркировка можело да се докаже че отговаря на стандарта по документи чл.11, ал.5, от Наредбата за етикетиране и представяне на храните/23.02.18/ или чрез лабораторни изследвания. На 19.11.2019 г. краве сирене годно за ДР -1030, 400 кг и 47 188, 000 кг без маркировка и кашкавал -29 654, 505 кг е бил с изтекъл срок на годност, които са отговаряли на технологичните изисквания, но не са отговаряли на техническите условия, техническите изисквания и стандарти.На 04.02.2020 г. кравето сирене за ДР - 48 273, 840 кг и кашкавал“Витоша“ -29 850, 715 за ВВЗ поради изтекъл срок на съхранение състоянието им не е отговаряло на стандартите, а също така не са имали технически и технологични условия.Относно 18.02.2020 г. количествата са били краве сирене за ДР 48 153, 570 кг. без маркировка и кашкавал за ВВЗ - 29 758, 790 кг. с изтекъл срок на годност, на които състоянието им не е отговаряло на стандартите съобразно специфичните технически условия и технически изисквания. При извършената от вещото лице проверка и оглед на Млекопреработвателното предприятие в гр.Русе, ул. “Трети март“№ 51 е установило наличност на краве сирене-22 860 кг и кашкавал “Витоша“- 23 760 кг, които не отговарят на стандартите съобразно специфичните технически условия, подлежат на брак и унищожение. Според вещото лице тъй като дружеството не е извършвало производствена и търговска дейност от 05.03.2019, липсвала е възможност за поддръжка и съхранение в съответствие със сключените договори, регламентираните технически условия и стандарти за обновяване на материалите. При извършения от вещото лице оглед на 16.03.2021 г.в Млекопреработвателното предприятие в гр. Русе на ул. “Трети март „№51, то е установило краве сирене 22 860 кг и кашкавал“ Витоша“ - 23 760 кг с изтекъл срок на годност, негодни за човешка консумация, които подлежат на унищожаване като брак. Същевременно без да има поставена такава задача вещото лице е посетило складове на дружествата „Сибила 2000“ ЕООД и„ БКА“ЕООД, в които според твърдения на „Сирма Приста“АД са се намирали за съхранение млечни продукти- краве сирене и кашкавал, които той ги е предоставил за съхранение на основание сключени договори за влог с дружествата „Сибила 2000“ЕООД и „БКА“ЕООД с цел обезпечаване изпълнението на задълженията му по процесните договори за съхранение на военновременни запаси. При извършената от вещото лице проверка на 03.06.2021 г. на Склада за търговия на едро с храни на фирма „Сибила 2000“ЕООД намиращ се в гр. София общ. Кремиковци, кв.Враждебна, ул.“Батареята“№117 вещото лице е констатирало, че склада отговаря на изискванията на Регламент 852/2004 г, Регламент 853/2004 г. и регистриран е с рег. №2203035 от ОДБХ София град съгласно УР №34734/13.10.2015 г В хладилните камери на склада „Сибила „ЕООД при нужната температура на съхранение е установено, че се съхранява 180.600 т краве бяло саламурено сирене и 23.215 т.кашкавал. По представения инвентаризационен опис №01-3/21. 12.2020 г. кравето сирене в началото на годината е било 180.000 т., опреснени количества през годината 234.000 т. и налични количества на съхранение 180.000 т., а кашкавала от краве мляко е бил 22, 44464 в началото на годината, опреснени 29.178 т. и в края на годината са 22.44464 т. В склада на „Сибила 2000“ЕООД наемател е фирмата „БКА“ЕООД, която е сключила договор за влог № 3/30.10.2017 г.с анекси№01/27.12.2017 №02/30.10.2017; №03/28.02.19 - за съхранение на 181915, 165 кг краве саламурено сирене на „Сирма Приета“АД.Съгласно представеният инвентаризационен опис №03-3/21.12.2020 г.в началото на 2020 година налични те количества за съхранение в началото на годината са били 181.915165 т, опреснени количества през годината са 236, 490 и наличните количества за съхранение в края на годината са били 181.915165 т. При проверката вещото лице е установило, че сиренето и кашкавала са с добри качествени показатели чрез разрязване.Температурата на съхранение е от 2 - 6 ОС и отговаря на технологичните стандарти. Съхранението е заедно с млечните продукти на АД, но отделно от тях и обозначени с табели. Сиренето се съхранява в голдлакови тенекии, подредени на дървени палети по 30-45 броя на палет.Кашкавала за ВВЗ е на стелажи с дървени плотове с табели, в които е посочен вида, количеството и обекта за който са предназначени. Състоянието на товаро-разтоварните съоръжения е добро като позволява транспортни операции за създаване, обновяване и ползване на съхранените държавни резерви и военновременни запаси. Дружеството разполага с асансьори и мотокари, с които се извършват товарно-разтоварни дейности. Вещото лице е установило и че има изградена автоестакада. В производството пред първата инстанция са представени и са приети като доказателства цитираните в заключенията на вещото лице договори за влог с дружествата „Сибила 2000“ЕООД и „БКА“ЕООД. Видно от договор за влог № 1/30.10.2017г., сключен със „Сибила 2000“ЕООД, влогодателят „Сирма Приста“АД е предал за съхранение краве саламурено сирене възлизащо на 180 000 кг., което влогоприемателят се е задължил да съхранява и да пази срещу заплащане на възнаграждение за срок от два календарни месеца. Впоследствие с анекси №1/27.12.2017г.; №2/18.12.2018г. и № 3/19.12.2019г. срокът на договора е бил продължаван последователно до 01.01.2021г. Видно е и от договор за влог № 2/30.10.2017г., сключен със „Сибила 2000“ЕООД, влогодателят „Сирма Приста“АД е предал за съхранение количество кашкавал от краве мляко възлизащо на 32 300 кг., което влогоприемателят се е задължил да съхранява и да пази срещу заплащане на възнаграждение за срок от два календарни месеца. Впоследствие с анекси №1/27.12.2017г.; №2/18.12.2018г.; № 3/07.02.2019г.; №4/19.12.2019г. срокът на договора е бил продължаван последователно до 01.01.2021г. Видно от договора за влог №3/30.10.2017г. сключен с дружеството „БКА“ЕООД влогодателят „Сирма Приста“АД е предал за съхранение количество краве сирене възлизащо на 238 470 кг., което влогоприемателят се е задължил да съхранява и да пази срещу заплащане на възнаграждение за срок от два календарни месеца. Впоследствие с анекси №1/27.12.2017г.; №2/18.12.2018г.; № 3/28.02.2019г.; №4/19.12.2019г. срокът на договора е бил продължаван последователно до 01.01.2021г. Обстоятелствата, които са удостоверени в констативния протокол № 40-07-4080/ 19.11.2019 г., не се опровергават и от показанията на разпитаните по делото свидетели. В разпита си пред съда доведените от ищеца свидетели Т. Т. и К. И. излагат факти, които напълно и изцяло съответстват на тези, отразени в протокола относно наличното на 19.11.2019 г. в склада, използван от „Сирма Приста“ АД, количество кашкавал и сирене, което изпълнява всички изисквания за годност и качество. Показанията им не се опровергават и от показанията на доведените от ответника двама свидетели. В разпита си пред съда свидетелят С. Д. не заявява никакви факти относно наличното количество краве сирене и кашкавал в млекопреработвателното предприятие в гр. Русе, които се съхраняват за ДР и ВЗЗ от ответника, нито за качеството на тези продукти. Свидетелят Д., който е бивш управител на „Дунавска млечна компания“ЕООД само пояснява, че дружеството „Дунавска млечна компания“ЕООД е било оператор на предприятието на „Сирма Приста“АД по отношение доставките и дейността по съхранение на материалите за Държавната агенция, която съвместна дейност се е изразявала в това, че представляваното от него дружество е произвеждало сирене и кашкавал като „Сирма Приста“АД е съхранявало произведеното количество по договора му с държавния резерв. По негови сведения тази дейност е продължила до към края на 2018г., а търговската и производствена дейност на двете предприятия е била окончателно преустановена на 05.03.2019г., когато по искане на ПИБ двете дружества са били принудени да напуснат имота поради прекратения договор за наем. По отношение на това обстоятелство свидетелят пояснява, че на 05.03.2019г. от гр. София дошъл представител на банката, който разпоредил до края на работния ден двете дружества да напуснат ползваните от тях помещения, за което бил подписан и двустранен приемо-предавателен протокол. Относно датата 07.03.2019г. на която „Сирма Приста“АД е била принудена да напусне производственото помещение се потвърждава и от показанията на свидетеля Г. В.. Тъй като имали материали и суровини за изработване на продукция от банката са се съгласили и проявили разбиране помещенията да бъдат окончателно освободени на по- късна дата. Свидетелят не уточнява кога точно е била произведена тази продукция, само уточнява, че е била предадена на банката през м. март или април с подписването на приемо- предавателен протокол. Уточнява че веднага след 07.03.2019г. са пристъпили към освобождаването на персонала като в предприятието останали на работа само около пет човека обслужващ персонал, които се занимавали основно с подменяне на саламурата на сиренето. Не са произвеждали продукция след тази дата, единствено са имали на склад стока, която е произведена преди това. Това според свидетеля продължило приблизително до около 20-21.10.2019г., когато окончателно от банката им забранили достъпа до имота. В показанията си свидетелят Г. В. също така сочи, че в завода в гр. Русе са били налични 32 -33 тона кашкавал, т.е. 32 000 кг.-33 000 кг., както и 87-90 тона сирене, т.е. 87 000 -90 000 кг., но към момент по-ранен момент от 19.11.2019 г. – към месец март 2019 г. и към 21.10.2019 г., като той не изнася никакви факти за качествените показатели на тези материали към 19.11.2019 г., както и дали те са в срок на годност към тази дата. Свидетелите С. Д. и Г. В. не посочват и никакви обстоятелства за датата на производство на намерените към 19.11.2019 г. количества краве сирене и кашкавал в склада в гр. Русе, поради което и от техните показания не се доказват никакви факти, които да опровергават тези, удостоверени в констативния протокол относно наличието на определени количества хранителни материали с изтекъл срок на годност и такива, с неясна дата на производство. Пред настоящата инстанция не са ангажирани допуснати нови доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи: Обжалваното решение е допустимо и правилно, като въззивният съд споделя общо взето мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба на „Сирма Приста“АД доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба и в производството пред първостепенния съд, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното: Твърдението на въззивника, че решението е недопустимо поради това, че съдът се е произнесъл по непредявен иск е неоснователно. В обстоятелствената част на исковата молба от ищеца са изложени фактически твърдения, че поради неточното изпълнение на процесните договори за съхранение, приело в крайна сметка формата на пълно неизпълнение за единия от договорите и само частично за другия договор, са претърпени за влогодателя ДА ДРВЗЗ вреди, представляващи липсващо количество краве сирене и кашкавал, които поради неизпълнение на задължението на влогодателя да ги съхранява, обновява и пази с грижата на добър стопанин са погинали напълно или не са били установени като наличност при извършените от влогодателя проверки. В резултат на това се твърди и да е възникнало задължението на влогоприемателя да обезвъзмезди влогодателя за стойността на погиналото имущество в размер на пазарната стойност на липсващите количества краве сирене и кашкавал, както те са установени в констатациите на комисията за налични количества от извършената последна проверка от 19.11.2019г. и са отразени в КП № 40-07-4080/19.11.2019г., което представлява основанието на иска. Точно по така изложените фактически твърдения на ищеца в исковата молба съдът се е произнесъл с решението си като е определил и вярната правна квалификация на иска по чл.79, във вр. с чл.82 ЗЗД- за осъждането на ответника да заплати обезщетение за претърпяната загуба- установено количество сирене и краве кашкавал, които загуби са пряка и непосредствена последица от пълното неизпълнение на задължението на ответника по договорите за съхранение и която изцяло съвпада с дадената от страната в исковата молба правна квалификация на иска като такъв по чл.79, ал.1 ЗЗД. Ето защо и твърдението на въззивната страна, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск е напълно неоснователно. Неоснователно е и не може да бъде споделено и твърдението във въззивната жалба, че сключените договори за съхранение на ДР и ВВЗ са нищожни, както и че първоинстанционното решение е неправилно поради това, че позовавайки се на задължителните предписания на Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по т.д.№ 1/2020г. на ОСГТК на ВКС и оглед твърдяния порок при сключването им, съдът бил длъжен и служебно, без да бъде изрично сезиран с посочване на такова възражение от ответника, да се позове на тази нищожност и да отхвърли иска на това основание. Твърденията на ответника са че договорите за съхранение са сключени без преди това да е била проведена предвидената в императивната норма на чл.17, ал.2 от ЗДРВВЗ конкурсна процедура за избор на външен съхранител, както и че договорите в нарушение на чл.6, ал.1 от същия закон са сключени от ръководителя на териториалното поделение на ДА ДВЗЗ, вместо от председателя на Агенцията. Посочените две нарушения според въззивника представлявали нарушения на императивни правни норми, поради което и в съответствие с Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по т.д.№ 1/2020г. на ОСГТК на ВКС съдът бил длъжен и служебно без наличието на възражение от ответника да се произнесе по въпроса за тяхната недействителност. Настоящият съдебен състав противно на твърденията на въззивника намира, че първоинстанционният съд не се е произнесъл в отклонение на тълкувателната практика на касационния съд. Съгласно приетото в цитираното тълкувателно решение съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, само когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Във всички останали случаи, дори и да се отнасят до пороци, засягащи сключването на сделката, съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства. Такава хипотеза според въззивния съд е и именно настоящата. Релевираните от въззивната страна пороци засягат начина на сключването на договора с непровеждането преди това на предвидена в закона конкурсна процедура за избор на външен съхранител, както и за начина на формирането на волеобразуването на съгласието на влогодателя преди сключването на договорите за съхранение, които твърдяни пороци поради нарушението на определени императивни норми са довели до недействителността на процесните договори, но в тези хипотези съдът не би могъл да открие нищожността, без на нея в рамките на съответните преклузивни процесуални срокове да се е била позовала изрично заинтересованата страна. Съдът в настоящия случай без да е направено възражение на заинтересованата страна няма как да знае или поне да предполага, че преди сключването на договорите за съхранение ответникът „Сирма Приста“АД не е бил избран за външен съхранител в хода на предвидена от нормативен акт конкурсна процедура, съответно без искане на заинтересованата страна сам, по собствена инициатива да проведе доказване, че тази процедура не е била спазена, тъй като твърдяните пороци не личат и не следват от съдържанието на самата сделка. Също така и сключването на договорите за съхранение от ръководителя на териториалното поделение на ДА ДВЗЗ- Велико Търново, вместо от законния представляващ държавната агенция, не може да бъде разглеждано като хипотеза при която нищожността да произтича пряко от съдържанието и формата на сделката, тъй като ръководителят на териториалното поделение при сключването на договора може да е действал и като пълномощник на председателя на агенцията, като проверката дали е налице или не е налице такова изрично упълномощаване предполага провеждане на доказване проведено по повод възражението на заинтересованата страна, че такова упълномощаване липсва, а такова защитно възражение срещу иска в случая не е направено преди изтичането на съответните преклузивни процесуални срокове- с отговора на исковата молба. Независимо от това и само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че и съгласно тълкувателната и задължителната практика на касационната инстанция, намираща израз в множество съдебни актове, постановени по реда на чл.290 ГПК/отм./ позоваването на порок при формирането на волята на страната при сключването на сделката ще има правен интерес само страната, която е пряко засегната от този порок, а такъв общо житейски и правнозначим интерес в никакъв случай не може да бъде признат и на ответника „Сирма Приста“АД, който се ползвал и се възползвал от сключването на договорите за съхранение без преди това да е бил надлежно избран за изпълнител в конкуренция с други участници при провеждането на една равноправна и открита конкурсна процедура. И едва на настоящия етап при който се поставя въпроса за отговорността му поради неизпълнение на задълженията му по договора, след като се е ползвал от благата по същия този договор, ответникът да може да възразява, че такава отговорност за него не съществува поради нищожност на договора. Следва да се посочи също така, и отново само за пълнота на изложението, че при сключването на договорите за съхранение Председателят на държавната агенция е действал не в качеството си на административен орган, а като представляващ един равнопоставен в отношенията с ответника частноправен субект, поради което и не се касае до делегиране на административно-управленски правомощия, които по силата на специалния закон да може да делегира само на точно определени лица. В тези случаи председателят на агенцията е свободен да делегира правомощия и на други извън посочените в нормата на чл.7, ал.3 от Закона за държавния резерв и военновременните запаси лица, които прецени, че могат да го представляват при сключването на договора съобразно притежаваната от тях експертиза- например лица с юридическо образование или пък лица, притежаващи съответната експертиза в хранително-вкусовата промишленост, в която област е предвидено да става изпълнението на договора. В обобщение на този довод на въззивната страна за неправилност на съдебното решение следва да се отговори, че принципът на диспозитивното начало/чл.6 ГПК/ намира приложение и по отношение на защитата на ответника, а не само на ищеца. Съдът не може да разреши спора въз основа на ненаправени искания и възражения от ответника и не може да му дава указания за начина на организиране на защитата му. С оглед на това и че релевираните пороци на процесните договори за съхранение водещи до нищожността им са изразени едва с въззивната жалба, то и първоинстанционният съд не е имало как да ги констатира и разгледа служебно по своя инициатива без възражение на заинтересованата страна и без да се проведе необходимото доказване за това. Тъй като такова правоизключващо по характера си възражение в случая е направено за пръв път едва с въззивната жалба, поради което и като процесуално преклудирано не може да бъде разгледано за пръв път и от страна на въззивния съд. По отношение доводите и твърденията в жалбата, че първоинстанционното решение е неправилно поради това, че съдът неоснователно не е зачел предприетото от ответника прекратяване действието на договорите за съхранение с едностранното изявление посредством писмено изявление № 44/08.11.2017г. и произтичащото от това освобождаване от риска от случайното погиване на предоставените материали, както и че то се дължи единствено на бездействието на ДА ДРВЗ за преместването и опазването на съхраняваните при ответника материали след прекратяване на договорите, въззивният съд намира следното: По делото спор няма, а и се установява, че съгласно чл.14, ал.1 от процесните договори първоначално уговореният между страните срок за съхранение е бил първоначално само за срок от 1 една година, считано от 01.01.2008г, като по силата на ал.2 от същата разпоредба е предвидено възможност, че ако до изтичането на един месец преди крайния срок на договора нито една от страните не е отправила до другата предизвестие за прекратяването му, договорът продължава действието си за следващите 12 месеца при същите условия. С тази клауза страните са уговорили специална хипотеза, различна от предвидените основания за прекратяване на договора по чл.23 от процесните договори, при която е дадена възможност на всяка от страните да се противопостави на продължаване действието на договора за съхранение след изтичането на уговорения срок- първият ден от следващата календарна година и договорът да не се трансформира в такъв за още една поредна година. Настоящият съдебен състав намира, че с писменото уведомление с изх.№ 44/08.11.2017г. съхранителят „Сирма Приста“АД се е възползвал именно от тази предвидена в договорите за съхранение възможност да се противопостави на продължаване действието им за още една година и да прекрати за в бъдеще съществуващата между страните облигационна връзка без да мотивира причините, поради които се противопоставя на продължаването на договора. Изясняването на причините поради които предприема тази стъпка, както сам ги е разяснил в писменото уведомление за прекратяване на договора- прекратяването на договора за наем по отношение на складовите помещения, в които се намират съхраняваните материали, както и нежеланието на предишния наемодател да извършва разходите за ремонт на производствените съоръжения и произтичащата от това нерентабилност на дейността му по съхраняване на материалите, както това е посочено в предишното му писмено изявление от 03.11.2017г. е по начало ирелевантно с оглед избрания от ответника способ за прекратяване действието на договорите за съхранение. Ако се съди по съдържанието на отговора на това уведомление от страна на възложителя- писмо изх.№ 40-08-3176/10.11.2017г. ДА“ДР и ВВЗ“, последният не се е противопоставил на предприятия от другата страна начин за прекратяване на съществуващите облигационни отношения между страните, чрез непродължаването на срока на договора чрез конклудентни действия за още една година, както страните са процедирали до този момент, но само е възразил, че съгласно предвиденото в самите договори за съхранение, както и позовавайки се на чл.24, ал.4 от ЗДРВВЗ и чл.23, ал.2 и §1 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси, че до преместването или освобождаването на съхраняваните материали дружеството продължава да отговаря за съхранението и целостта на съхраняваните материали по начина по който е уговорено да става това с договора, като тази дейност следва да се извършва до избора на нов външен съхранител на когото със заповед на председателя на ведомството следва да бъдат предадени количеството материали за съхранение. Противно на приетото от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав не намира, че с последващата писмена кореспонденция на ответника той мълчаливо е оттеглил изявлението за прекратяване на договора, както и се съгласил да продължи изпълнението при досегашните условия. Видно е от представените по делото писмени изявления на „Сирма Приста“АД с изх.№ 50/12.12.2017г. и с изх.№ 45/17.11.2017г. последният изрично е заявил становището си, че поддържа намерението и изявлението си да се преустанови действието на съществуващата договорна връзка, като по отношение на претенцията на възложителя, че до избор на нов външен съхранител и освобождаването от резерв на предоставеното количество материали и предаването на нов съхранител, следва да извършва дейността по съхранение на същото, той е заявил, че не се противопоставя на това, но позовавайки се на променените пазарни условия е поискал предоговаряне на възнаграждението и разходите за ползване, но само за времето до освобождаването на предоставените му за съхранение материали. В тази връзка и с оглед на заявената от ответника пречка да продължи да съхранява и подменя продукцията на възложителя поради липсата на собствени складови помещения е предложил на ищеца да се сключи споразумение с третото лице „Дунавска млечна компания“ООД, което е дало съгласието си да окаже необходимото съдействие на „Сирма Приста“АД да продължи да съхранява и подменя продукцията на възложителя докато последният организира нейното преместване, като за целта следва да се предоговорят сумите, които са необходими за контрол и навременна подмяна и съхранение на материалите. Следователно правно необоснован е изводът на първоинстанционният съд, че ответникът е оттеглил изявлението си за прекратяване на договора и се е съгласил да продължи да го изпълнява при досегашните условия. Видно е от текста на писмената кореспонденция между тях, че ответникът не е имал такова намерение- продължавал е да държи на искането си за преустановяване действието на договора като само се е съгласил писмено да уредят отношенията си с възложителя за съхраняването на предоставените му материали, съобразно предвиденото в договора и текста на съответните нормативни разпоредби, които го задължават да продължи съхранението на материалите до освобождаването им със заповед на председателя на държавната агенция- на чл.24, ал.4 от ЗДРВВЗ и чл.23, ал.2 и §1 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси. Този извод на въззивния съд не е се променя и от текста на тристранните споразумения с № 45/22.06.2018г. и № 46/22.06.2018г., както и от сключените на 25.03.2019г. две други тристранни споразумения с идентично съдържание, в което се съдържа изявление на страните, че не следва да се счита за прекратено действието на договорите за съхранение от 06.10.2008г. предвид изричното уточнение, че това продължаване следва да бъде не до изтичане срока на договора, а само до приключването на конкурсната процедура за избор на нов външен съхранител, но не по-късно от 1 година от сключване на споразумението. Следователно при условията на съществуваща договорна свобода страните при условията на чл.365 ЗЗД са решили само да уредят отношенията си във връзка с прекратените вече договорите за съхранение с цел избягване на спорове между тях като уговорят начина на дължимото от ответника по силата на императивна норма съхранение въпреки предприетото от него прекратяване на договорите за времето до освобождаването от възложителя на предоставените за съхраняване материали. Подобен подход не противоречи на императивна правна норма, поради което е допустим, още повече че той е в интерес на страните по договора, вкл. и на възложителя с оглед на охранявания стопански интерес на държавата. Дейността по съхраняване е продължила да бъде извършвана и то на съществуващото договорно основание, независимо от предприетото от ответника изявление за прекратяване на договора, което той не е оттеглил, но само се е съгласил да съхранява до изтичането на уговорения в тристранните споразумения краен срок, след изтичането на който по съгласие на страните облигационната връзка между тях следва да се счита за окончателно прекратена и след което съхранителят е окончателно освободен от отговорността за запазване целостта на предоставените на предоставените за съхранение материали. Предвид горните мотиви следва да се направи единствения възможен извод, че и след изявлението на ответника от 08.11.2017г., с което той е заявил, че се противопоставя на продължаване действието на договорите за съхранение след изтичането на уговорения срок, след този момент до окончателното уреждане на отношенията между страните по начина уговорен в тристранните споразумения/последното от което е с дата от 25.03.2019г./ между ищеца и ответника е продължило да е налице съществуващо облигационно правоотношение, чийто източник са договорите за пазене и съхранение на военновременни запаси на краве сирене и кашкавал от 06.10.2008г., към който са приложими разпоредбите на Закон за държавния резерв и военновременните запаси, на Наредба за условията и реда за организиране на дейностите по държавния резерв и военновремените запаси, както и на тези, уреждащи договора за влог – чл. 250 и сл. ЗЗД. По силата на чл. 255, ал. 2 ЗЗД въпреки прекратяването на договора за влогоприемателя не е отпаднало задължението да пази и съхранява запасите по уговорения от страните начин, като твърденията на възложителя ищец са, че той не е изпълнил точно своите задължения, като неизпълнението се стои в това, че при проверка извършена на 19.11.2019г. било установено, че в складовите помещения, описани в договора, липсва определено количество от материалите, предадени за съхранение, както следва: липсва 448 049, 60кг. краве сирене, което да е в налично и със срок на годност и с добри качествени показатели, както и липсват 53 000 кг. кашкавал „Витоша“, което количество следва да е налично, да е в срок на годност и с добри качествени показатели. Настоящият съдебен състав намира това твърдение на ищеца за основателно и доказано, като в тази връзка споделя изцяло фактическите констатации и правни изводи на първостепенния съд и в съответствие с дискреционното правомощие по чл.272 ГПК намира, че няма пречка да препрати изцяло към мотивите на обжалвания съдебен акт. Видно е от съдържанието на представения по делото и приет като доказателство констативен протокол № 40-07-4080/19.11.2019г. е установено липсващо количество 448 049, 60кг. краве сирене, което да е в налично и със срок на годност и с добри качествени показатели, както и липсват 53 000 кг. кашкавал „Витоша“, което количество следва да е налично, да е в срок на годност и с добри качествени показатели. Констативният протокол е съставен при участието на представител на ответника – Г. Г. В., заемащ длъжността заместник изпълнител директор на дружеството ответник „Сирма Приста“АД. Протоколът е подписан от него без възражение и без противопоставяне на фактическите констатации на проверяващата комисия от него страна, поради което и в съответствие с качеството му на частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за страната факти и обстоятелства, се ползва доказателствена материална стойност по отношение на страната, която е посочена в документа като негов издател. Ето защо въззивният съд, също както и първоинстанционният, намира че установените в констативния протокол факти и обстоятелства относно липсващото годно количество материали за съхранение, следва да бъде кредитирано, още повече че те не се опровергават от нито едно събрано по делото доказателство- гласни доказателства и заключението на вещото лице СТЕ. Обстоятелствата, които са удостоверени в констативния протокол от 19.11.2019г. не се опровергават и от показанията на разпитаните по делото свидетели. В разпита си пред съда доведените от ищеца свидетели Т. Т. и К. И. излагат факти, които напълно съответстват на тези, отразени в протокола относно наличното на 19.11.2019 г. в склада, използван от „Сирма Приста“ АД, количество кашкавал и сирене, което изпълнява всички изисквания за годност и качество. Те не се опровергават и от показанията на доведените от ответника двама свидетели. В разпита си пред съда свидетелят С. Д. не заявява никакви факти относно наличното количество краве сирене и кашкавал в млекопреработвателното предприятие в гр. Русе, които се съхраняват от ответника, нито за качеството на тези продукти. В показанията си свидетелят Г. В. само сочи, че в завода в гр. Русе са били налични 32 -33 тона кашкавал, т.е. 32 000 кг.-33 000 кг., както и 87-90 тона сирене, т.е. 87 000 -90 000 кг., но към един доста по-ранен момент от 19.11.2019 г. – към месец март 2019 г. и към 21.10.2019 г., като той не изнася никакви факти за качествените показатели на тези материали към 19.11.2019 г., както и дали те са в срок на годност към тази дата. Фактическите констатации в протокола от 19.11.2019г. за липси и негодно количество съхранявани краве сирене и кашкавал не се опровергават по никакъв начин и от заключението на вещото лице Н. Т.. Нещо повече, при извършения на 16.03.2021г. оглед на складовото помещение на ответника, намиращо се на адрес гр. Русе, ул. “Трети март“№ 51, в което се е осъществявала дейността по съхранение на материалите по договора, вещото лице е установило допълнително влошаване на качествените показатели и количествените стойности на съхраняваните материали, изключващи какъвто и да е извод, че ответникът и след предявяването на иска е продължил да изпълнява под каквото и да е форма задълженията си по договорите за съхранение. В склада на ответника вещото лице е установило наличност на единствено 22 860 кг. краве сирене и кашкавал “Витоша“- 23 760 кг, които не отговарят на стандартите съобразно специфичните технически условия, не подлежат на човешка консумация, подлежат на брак и унищожение. Същевременно настоящият съдебен състав, също както и първоинстанционният съд намира, че не следва да бъдат кредитирани изводите на вещото лице в частта им, с която прави фактически изводи за наличното към 19.11.2019г. налично количество сирене и кашкавал, както и за неговите качествени показатели тъй като то прави изводите си единствено на базата на констативния протокол, а не свои собствени проверки и възприятия, поради което и изводите му с които се ревизират част от фактическите констатации на проверяващата комисия са необосновани и се дължат на грешно разчитане на отразените в констативния протокол факти върху опаковката на кашкавала по отношение на срока за годност. Така например в констативния протокол е записано, че е открито количество кашкавал, върху опаковката на който е посочено, че е със срок на годност до месец септември и октомври 2019 г., а вещото лице е счело, че върху опаковката е записано, че тези количества кашкавал са от партида месец септември и октомври 2019 г., което обаче не отговаря на съдържанието на протокола, а и на конкретните дати на производство на кашкавала, който е бил наличен в млекопреработвателното предприятие в гр. Русе, които вещото лице Теофилова посочва в разпита си пред съда, проведен в съдебно заседание от 10.11.2021 г. По тези съображения и заключението на вещото лице в тази му част не следва да бъде кредитирано. Следователно правилни са и следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че по делото е доказано, че към 19.11.2019г. в складовото помещение на ответника, в което съгласно договора е следвало да бъде извършвана дейността по съхранение, е имало налично единствено 1 030, 40 кг. краве сирене, които са в срок на годност и с добри качествени показатели, като останалото налично количество и определено количество кашкавал „Витоша“ не са били в срока на годност.Това се отнася както за количествата краве сирене и кашкавал, за които е установено, че срокът на годност, броен от датата на производството, е изтекъл, така и за количествата краве сирене и кашкавал, върху които липсва поставена маркировка за дата на производство и срок на годност, както и тези с противоречива маркировка, защото за тях не може еднозначно да бъде констатиран момента на изтичане на срока за съхранение, предвид липсата и на представени допълнителни доказателства за датата на производство на тези хранителни продукти от ответника, който носи тежестта за установяване на тези факти. Ето защо в случая съдът приема, че ответникът е изпълнил единствено част от задължението си по договора за съхранение на държавни резерви, като изпълнението е в размер на 1 030, 40 кг краве сирене и следователно неизпълнението на задължението по този договор е в размер на 448 049, 60 кг., както правилно го е възприел и първоинстанционният съд, като до датата на устните състезания в производството пред първата инстанция се установява, че не само, че ответникът не е възстановил липсващите количества краве сирене и кашкавал, които е бил длъжен да съхранява, но и впоследствие е настъпил пълен брак и на останалата налична в склада продукция поради последващото пълно преустановяване на дейността по съхранение от страна на ответника и на привлеченото за съвместно изпълнение на дейността по съхраняване трето лице „Дунавска млечна компания“АД. В производството пред първата инстанция, след срока за отговор на исковата молба, ответникът е направил и възражение, че след прекратяване действието на договорите за съхранение, поради страх, че продуктите ще се развалят и поради невъзможност за подмяна на мястото за съхранение и с оглед необходимостта от охраняване интереса на възложителя е предал млечните продукти на три други дружества, за което твърди ищецът да е бил уведомен.Тези фактически твърдения са изложени за пръв път от него едва след изготвяне заключението на вещото лице Теофилова, при което тя без да има поставена от някоя от страните и допусната от съда такава задача е посетила складове на дружествата „Сибила 2000“ ЕООД и„ БКА“ЕООД, в които според твърдения на „Сирма Приста“АД й е е било обяснено, че се намират допълнителни количества кашкавал и сирене, които по твърдение на ответника са били предоставени за съхранение на основание сключени договори за влог с дружествата „Сибила 2000“ЕООД и „БКА“ЕООД с цел обезпечаване изпълнението на задълженията му по процесните договори за съхранение на военновременни запаси. Вещото лице е установило при огледа, че в хладилните камери на склада „Сибила „ЕООД при нужната температура на съхранение се съхранявани 180.600 т краве бяло саламурено сирене и 23.215 т.кашкавал, като съгласно представения му инвентаризационен опис към 21.12.2020г. наличното краве сирене в началото на годината е било 180.000 т., опреснени количества през годината 234.000 т. и налични количества на съхранение 180.000 т., а кашкавала от краве мляко е бил 22, 44464 в началото на годината, опреснени 29.178 т. и в края на годината са 22.44464 т. Вещото лице е установило и че в склада на „Сибила 2000“ЕООД, в който наемател е фирмата „БКА“ЕООД се намират краве сирене и кашкавал, които по данни на ответника и на третото лице „БКА“ЕООД са били предоставени за съхранение от „Сирма Приста“АД. Съгласно записванията в представения на вещото лице инвентаризационен опис от 21.12.2020 г.в началото на 2020 година налични те количества за съхранение в началото на годината са били 181.915165 т, опреснени количества през годината са 236, 490 и наличните количества за съхранение в края на годината са били 181.915165 т. Според вещото лице сиренето и кашкавала са с много добри качествени показатели, като състоянието им отговаря на предвидените в договорите за съхранение с ДВ количествени и качествени показатели. Въз основа на тези фактически констатации и установявания на вещото лице, направени от него без да има такава поставена от която и да е от страните по делото задача, ответникът е заявил в хода на делото нов защитен довод, че към момента на завеждане на иска, макар и не на договореното място за съхранението им, от ответника се съхраняват млечни продукти, в изпълнение на задълженията му след прекратяване на процесните договори, като същите се съхраняват в складовите бази на двете дружества „Сибила 2000“ЕООД и „БКА“ЕООД, установени в заключението на вещото лице. Твърденията му са били, че материалите са били преместени за съхранение в посочените две складови бази, предвид на особените непредвидими обстоятелства, довели до невъзможност за нормално ползване на складовата база в гр. Русе, с цел да се запазят хранителните продукти и да не се стигне до погиването им, както се е случило с продуктите, останали за съхранение в складовите помещения, които са определени за тази цел съгласно договора. Това напълно ново по характера си правозащитно възражение на ответника срещу иска, което се поддържа от него и като основание за неправилност на първоинстанционото решение и пред настоящата въззивна инстанция, е било направено след срока за отговор на исковата молба, поради това то е процесуално преклудирано и като такова изобщо не е следвало да бъде разглеждано по същество от първоинстанционния съд. То се основава на твърдения за факти и обстоятелства, които се твърди да са настъпили още преди предявяването на исковата молба на 23.12.2019г., не са нововъзникнали и не се твърди да са новоузнати от ответника, поради което спокойно биха могли да бъдат релевирани от него до изтичането на срока за отговор на исковата молба. Но независимо от това, дори и да бъдат разгледани по същество, тези възражения срещу иска са неоснователни, поради следните съображения: Спор няма, че съгласно чл.11 от процесните договори за съхранение на материали от 06.10.2008г. е предвидено по съгласие на страните задължение за съхранителя да не премества от един в друг склад или складова база съхраняваните материали без писмената заповед и предварително разрешение на Председателя на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“. Аналогична забрана е предвидена и в разпоредбата на чл.24, ал.1 от Закона за държавния резерв и военновременните запаси, където е предвидено, че освобождаването и преместването на съхранявани материали от един склад в друг може да става само със съгласието и предварителното разрешение на ръководителя на държавното ведомство. Съществуването на такова изискване за съгласие следва от това, че договорът за съхранение на военновременни запаси като разновидност на договора за влог е сключен в интерес на влогодателя и е напълно резонно и е обусловено от характера и естеството на съхраняваните материали, както и за целите на съхраняването, както те са посочени в чл.3, ал.1 от ЗДРРЗВ- осигуряване на материални ресурси, определени с номенклатурен списък и предназначени да осигурят при положение на война или военно положение производството на военна продукция за потребностите на въоръжените сили, на структурите, изпълняващи задачи по отбраната на страната, националното стопанство и на населението за период от време, определен от Министерския съвет с общия държавен военновременен план. Ето защо и складовите помещения, в които ще подлежи на съхраняване на тази продукция и това дали технологическите съоръжения ще отговарят на дейността по съхранението, вкл. и за опазване на количествената стойност и качествените показатели на съхраняваните материали следва да подлежи на одобряване и проверка за спазване на изискванията от страна на компетентния държавен регулаторен орган, който по силата на закона е определен да извършва контрола и логистиката при упражняването на тази дейност. Именно по този предвиден в закона и договора ред са процедирали и страните при сключването на тристранните споразумения от 18.06.2018г., съответно от 25.03.2019г., с които временно и само до окончателното уреждане на отношенията между тях във връзка с прекратените договори за съхранение като външен съхранител е било привлечено и третото лице „Дунавска млечна компания“АД. Както е видно в хода на проведената кореспонденция между страните, предшестваща сключването на първите две тристранни споразумения, „Сирма Приста“АД е поискал такова съгласие от страна на възложителя ДА“ДРВВЗ“ и съответно той е дал съгласието си съхраняването на материалите да продължи да става в складовете на третото лице „Дунавска млечна компания“АД. Такова съгласие в случая с третите лица „Сибила 2000“ЕООД и „БКА“ЕООД нито се твърди да е било искано и давано, нито са ангажирани за това. Освен това, видно от съдържанието на договорите за влог - № 1 и 2 /30.10.2017г., сключени със „Сибила 2000“ЕООД и съответно №3 и 4/30.10.2017г. сключени с дружеството „БКА“ЕООД, никъде в тях не е посочено, че договорите са били сключени от влогоприемателя в интерес на държавата като третите лица да са приели да съхраняват от името на ответника и за негова сметка същото количество родови и заместими вещи- краве сирене и кашкавал, които са предмет на сключените между ответника и ищеца договори за съхранение на материали, представляващи военновременни запаси. От съдържанието на договорите по-скоро става ясно, че те са сключени по повод на други облигационни отношения между третите лица „Сибила 2000“ЕООД и „БКА“ЕООД със „Сирма Приста“АД и относно предоставяне на съхранение за други цели на произведена от него продукция, която той не е имал възможност да пласира на пазара или да съхранява за собствени цели в собствени складови помещения, а не и по повод обезпечаване изпълнението на задълженията на ответника по договорите за съхранение на военновременните запаси, както се твърди сега от него. Следва и да се допълни и че договорите с третите лица са от 30.10.2017г., т.е приблизително по същото време когато ответникът твърди, че са възникнали първите проблеми с ползването на складовото помещение- като производствени аварии и пр., които са обусловили и волята му да не продължава повече действието на договорите за съхранение с ищеца, но никога в хода на проведената кореспонденция с ищеца във връзка с уреждане на отношенията им повод прекратяването на договора, ответникът не е посочвал като възможност да се продължи ползването в складовете на тези две търговски дружества. В случай, че тези договори действително са съществували и са били изпълнявани през същия този период, респ. тези количества сирене и кашкавал са били предоставени за съхранение при трети лица с цел охраняване интересите на възложителя, ответникът щеше поне веднъж ги посочи като възможност изпълнението по договора да продължи чрез съхраняването на материалите в складовите помещения на тези дружества до изтичането на срока на изпълнението на прекратения договор. Напротив, никога в хода на проведената между страните кореспонденция ответникът не се позовавал на съществуването на тези договори, позовавал се е единствено на възможността да осигури ползването в складовите помещения на „Дунавска млечна компания“АД, с което дружество впоследствие са били сключени и поредицата от тристранни споразумения, уреждащи отношенията между страните, произтичащи от прекратените поради невъзможността на ответника да осигурява за в бъдеще изпълнение на договорите за съхранение на материалите за военновременни запаси. Предвид горното са правилни и следва да бъдат споделени крайните изводи на първостепенния съд, че дори и в складове на посочените по-горе две търговски дружества към 19.11.2019 г. да са били действително съхранявани определени количества краве сирене и кашкавал, предадени им от ответника, те не следва да се вземат предвид при изчисляване на наличните към тази дата количества материали, които представляват военновременни запаси, защото на първо място не се установява това предаване да е станало в съответствие с постигнатите между страните уговорки в сключените два договора за съхранение, както и такива договори действително да са съществували към датата на установените липси и същите да са съставени за нуждите на настоящия процес. Следователно липсват, както правилно е разяснил и първоинстанционният съд, основания да бъде променен направеният от съда извод за размера на допуснатото от ответника неизпълнение на задълженията му по процесните два договора за съхранение. По отношение на възражението на въззивната страна, че са налице обстоятелства, които изключват наличие на вина за неизпълнение на договора от негова страна, поради което не е налице основание за ангажиране на неговата имуществена договорна отговорност, настоящият съдебен състав приема следното: В гражданското право съществува принцип, че без вина няма отговорност, който е намерил легална основа в разпоредбите на чл. 45 и чл. 81 ЗЗД, уреждащи деликтната и договорната отговорност, като с нормата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД законодателят прогласява, че длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Съответно, за да се освободи от отговорност за неизпълнение на поетото с договора задължение длъжникът следва да се установи при пълно и главно доказване от негова страна евентуално наличие на непреодолима сила, случайно събитие, поведение на пострадалия или на трето лица, което прекъсва причинната връзка, според процесуалната норма на чл. 154 ГПК. Непреодолимата сила е термин на търговското право, чиято регламентация е в разпоредбата на чл. 306 ТЗ, с която се урежда основание за освобождаване на отговорност, поради невиновна невъзможност за изпълнението и в този смисъл нормата на ТЗ се явява специална по отношение на нормата на чл. 81 ЗЗД. В теорията е прието, че непреодолимата сила представлява вид случайно събитие, когато е непреодолимо за даденото равнище на развитие на обществото. Ако случайното събитие може да се предвиди достатъчно конкретно, срещу неговото въздействие могат да се вземат ефективни мерки. Непредотвратимостта на случайното събитие е функция на неговата непредвидимост. 3а разлика от случайното събитие, непреодолимата сила е непредотвратима, дори да е предвидима. Непредотвратимостта на непреодолимата сила е самостоятелна характеристика по отношение на предвидимостта. Непреодолимостта обаче не е абсолютна. Както непреодолимостта, така и невъзможността имат относителен характер и се изменят с развитието на науката, техниката и обществените отношения. Непреодолимата сила е такова случайно събитие, в чието съдържание не са включени рискови фактори на упражняваната от отговорното лице дейност. Следователно, за да се приеме, че е налице хипотеза по чл. 306 ТЗ следва да се установи кумулативност на следните признаци: 1) събитие, което възниква след сключването на договора; 2) това е събитие, което е непредвидимо от страните, които сключват договора, следователно настъпването на това събитие не е закономерно; 3) събитието е непредотвратимо не само от конкретния длъжник, но и от всеки друг длъжник, който би могъл да бъде в тази позиция; 4) касае се до събитие от извънреден характер, като това събитие следва да направи невъзможно цялото изпълнение по договора. В този ред на мисли в практиката на касационната инстанция / като напр. Решение, постановено по т.д. № 1028/2011 г. на ВКС, ТК, Първо ТО) се приема дословно следното: " Съобразно с граматическата формулировка на понятието следва да са налице кумулативно: непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнението или непредотвратимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка. Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да са допускали настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на поетото задължение. Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, но последиците му не могат да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението. Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към момента на настъпването му, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят последиците му. В този смисъл, грижата на добрия търговец по чл. 302 ТЗ е от значение за отговорността на длъжника и при настъпване на събитие, което би могло да се квалифицира като непреодолима сила. Грижата на добрия търговец изисква от длъжника да положи грижа, по-голяма от обичайната и от грижата на добрия стопанин /чл. 63, ал. 2 ЗЗД/, предвид на обстоятелството, че изпълнението на поетото задължение представлява осъществяване на дейност по занятие. Преценката за дължимата грижа следва да се извършва на база търговското качеството на длъжника, както и на вида и характера на престацията" В настоящия случай събитията, които ответникът твърди да имат обективен характер и да са в пряка причинна връзка с допуснатото от него неизпълнение на договорните му задължения са две: настъпила в началото на м. ноември 2017г. производствена авария в ползваните от дружеството складови помещения и действия на трето лице в качеството му на наемодател/“Първа инвестиционна банка“АД/, което прекратявайки съществуващия договор за наем по отношение на складовите и производствени помещения, е попречило на ответника и привлеченото по силата тристранните споразумения за външен изпълнител лице „Дунавска млечна компания“АД да изпълняват спокойно и безпрепятствено изпълнението на задължението си да пазят предоставените им за съхраняване материали- военновременни запаси. По отношение на това дали тези две посочени събития са били непредвидими и непредотвратими настоящият съдебен състав намира, че тези събития не могат бъдат характерезирани като такива. Твърдяната производствената авария възникнала в ползваните от ответника складови помещения не притежава никое от очертаните по-горе белези на непредолима сила- непредвидимо и непредотвратимо обстоятелство, което да се намира в причинна връзка с неизпълнението, като и в това отношение въззивният съд споделя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд и препраща изцяло към тях/чл.272 ГПК/. Характера на изпълняваната от ответника дейност по съхранението на предоставените материали- краве сирене и кашкавал, с оглед естеството им на бързо развалящи се продукти, е изисквала осигуряването на складово помещение, в което да има съоръжения, осигуряващи поддържането на определени по-ниски температури в помещенията, за да могат да бъдат запазени за продължително време качествените показатели на тези хранителни стоки. Това от своя страна е налагало извършването на конкретни действия по поддръжката на техниката в изправно състояние, при което следва да се отчете и продължителността на периода на изпълнение на договорите за съхранение- още от 2008г. Както е разяснил и първоинстанционният съд, при прилагане на опитните правила, е напълно логично да се предположи, че всяко едно технологическо съоръжение, което се използва за продължителен период от време се амортизира, което налага постоянно да бъде поддържано в изправност и да бъде ремонтирано при възникване на необходимост, съответно да бъдат предвидени и заделяни достатъчно парични средства за текущата поддръжка и за извършването на ремонт, когато възникне необходимост. Това са едни обичайни явления при използване на едно техническо съоръжение, каквото представляват хладилните агрегати, чрез които се е осъществявала дейността по съхранение, което изключва извода, че настъпването на авария на хладилните инсталации в този склад е събитие, което не би могло да бъде предвидено при сключване на процесните договори за влог, особено при съобразяване на факта, че влогоприемателят по тях е търговец, който дължи полагане на грижата на добрия търговец по чл. 302 ТЗ в изпълнение на своите задължения, която е по-голяма от обичайната и от грижата на добрия стопанин, защото изпълнението на поетото задължение представлява осъществяване от него на дейност по занятие. Сделката по съхранението на предоставените от възложителя материали е търговска по отношение на съхранителя „Сирма Приста“АД, който както по правноорганизационната си форма, така и по занятие се явява търговец/ чл.1, ал.1 и ал.2 от ТЗ/, поради което противно на твърдяното от въззивника и дължимата от него грижа по сделката, която за него е търговска не би могла да бъде различна освен тази на дължимата от добрия търговец/чл.302 ТЗ/. И тъй като предметът му на дейност включва, според обявеното в търговския регистър, основна дейност по производство и търговия с млечни продукти, при полагане на грижата на добър търговец съобразно чл.302 от ТЗ и съобразявайки познатите му от текущата практика опитни технологични правила за съхраняване на произведена продукция от млечни продукти, най-добре би могъл да бъде запознат още при сключването на процесните договори с технологията за съхранение- за това какви хладилни съоръжения ще следва да бъдат използвани с оглед характера на изпълняваната дейност по съхранението на произведената продукция, че те трябва да бъдат поддържани постоянно за да са в изправно техническо състояние, както и да се предвиди риска тези съоръжения да аварират внезапно, ако такава техническа поддръжка липсва, и какво би се случило със съхраняваната продукция вследствие на така настъпилата производствена авария. Съответно е могло още към момента на сключването на договорите за съхранение да се предвиди възможността в хода на изпълнението на договорите поради внезапна производствена авария да възникне необходимостта от извършването на незабавен ремонт на хладилните съоръжения, поради което и настъпването на такова внезапно събитие в хода на изпълнението на договора не може да бъде разглеждано по никакъв начин като непреодолима сила по см. на чл.306 от ТЗ. В този ред на мисли и настъпилата в началото на ноември 2017г. производствена авария в складовото помещение на ответника няма да има непредотвратим характер, за да бъде определена като непреодолима сила, тъй като ответникът е можел и е бил длъжен за да обезпечи съхраняването на намиращата се в склада продукция за възложителя като извърши незабавен ремонт на авариралото съоръжение, респ. да осигури преместването на съхраняваните материали в друг склад до извършването на ремонта, т.е последиците на събитието са могли да бъдат лесно предотвратени ако беше положил дължимата грижа по изпълнението на задължението. Това че ответникът е следвало да заплати допълнителни парични средства за ремонта на повредените хладилни съоръжения, съответно да поеме разходите по преместването им до отстраняването на повредената няма никакво отношение към освобождаването му от отговорност поради възникналото събитие тъй като той е следвало да ги предвиди тези дейности още към момента на сключването на договора. Налице е било пречка от субективно, а не обективно естество- липса на достатъчно заделени парични средства за ремонт на авариралото съоръжение, респ. повишаване на разходите за текуща поддръжка на хладилните камери за да се поддържа непрекъснато в състояние годно за употреба, която не е основание длъжникът да бъде освободен от отговорност. Както е прието в цитираната и от първоинстанционния съд практика на касационната инстанция/ Решение № 6 от 27.02.2013 г. по т. д. № 1028/2011 г. по описа на ВКС, I т.о/ непредотвратимостта на последиците се преценява и при съобразяване на това имало ли е действия, които длъжникът е можело да извърши, за да бъде постигнат този резултат, както преди и по време на настъпване на събитието, но също така и след него. А такива действия- по текуща поддръжка на съоръжението, така че то да бъде постоянно годно за употреба, е могло и е следвало да бъдат извършвани с оглед естеството на изпълняваната от ответника дейност. Това събитие не може да бъде характерезирано като непреодолима сила и поради една друга причина- не се доказва да е налице причинна връзка между настъпването на аварията с хладилните инсталации в ползвания от ответника склад в гр. Русе през месец ноември 2017 г. и неизпълнението от този субект на задължението му за съхраняване и обновяване на предадените му от ищеца количества сирене и кашкавал, което се установява да е допуснато през месец ноември 2019 г. От датата на настъпването на аварията до м. ноември 2019г., когато е констатирано пълно неизпълнение на задълженията по договорите за съхранение, изразяващо се в погиването на значимата част от съхраняваната за възложителя продукция, има разлика от две години, при които видно от представените по делото констативни протоколи проверяващите лица са констатирали многократно, че хладилните зали на складовото помещение, намиращо се в гр. Русе е поддържана температура, отговаряща на допустимите норми за съхранение на млечни продукти, което от своя страна води до извода, че хладилната инсталация е работила и не е била повредена, а последиците от авариите по нея, включително и тази от ноември 2017 г. са били отстранени. Не представлява непреодолима сила и не може да бъде основание ответникът „Сирма Приста“АД да бъде освободен от отговорност за вредите от неизпълнението на договора и следващото посочено от ответника събитие- прекратяването на наемното правоотношение по отношение на ползваното от ответника складово помещение по инициатива на третото лице помагач „Първа инвестиционна банка“АД, тъй като това събитие няма непредвидим характер. Това е така, защото разпореждайки се с производствените си активи още през 2013г. и оставайки само наемател на производствената база в която е извършвал дейността по предмета на договорите на съхранение, а за определен период от време до освобождаването на имота и пренаемател, ответникът отново проявявайки дължимата от него грижа на добър търговец по см. на чл.302 ТЗ, е следвало да предвиди риска от това, че би възникнало пречка за изпълнението на задълженията му по договора поради това, че вследствие прекратяването на договора за наем по инициатива на наемодателя- било то правомерно или не, той би бил лишен от възможността да използва складовите помещения, в които е извършвал дейността по съхранение съгласно договора. Както е разяснил и първоинстанционният съд напълно е предвидимо, че при наличието на определени обстоятелства договорът за наем може да бъде прекратен или развален поради неизпълнение от наемодателя и той да упражни правото си да върне обратно собствената вещ от наемателя след преустановяване на облигационната връзка, което да доведе до невъзможност у последния да съхранява там предадените му материали и да ги обновява съгласно поетите от него задължения. Освен поради горните съображения, които изключват извода за непредвидимост, това събитие няма белезите на непреодолима сила защото не е възникнало след сключването на тристранните споразумения по силата на които страните са си преуредили отношенията във връзка с прекратените по инициатива на ответника „Сирма Приста“АД договори за съхранение. Както се установява по делото към момента на сключването на тристранните споразумения, с които третото лице „Дунавска млечна компания“ООД е привлечено заедно с ответника „Сирма Приста“АД да извършва дейността по съхранение на материалите до освобождаването им от възложителя, действието на договора за наем по отношение на производствените и складовите помещения, в които се е осъществявала дейността по съхранение на материалите за възложителя, вече е било прекратено по инициатива на наемодателя „Първа инвестиционна банка“АД, което е станало с писменото уведомление от 17.10.2016г. Нещо повече, към датата 25.03.2019г., когато е било сключено последното от поредицата тристранни споразумения имотът вече е бил предаден обратно на наемодателя. Както се установява от показанията на водения от ответника свидетел Г. В. още на 7.03.2019г. банката е възстановила фактическата си власт върху имота, включващ и производствените и складови помещения, в които се е намирала и продукцията, предмет на договорите за съхранение и която по силата на тристранните споразумения е следвало да продължи да бъде съхранявана до освобождаването й от възложителя. След тази дата изцяло е била преустановена производствената дейност в предприятието като са останали само няколко работници, които да извършват текуща поддръжка на произведената до този момент продукция, която не е съвместима с обичайната дейност по съхранение и опазване на материалите изисквана съгласно договорите. Следователно още към момента на сключването на тристранното споразумение от 25.03.2019г. ответникът и привлеченото за външен съхранител лица много добре са знаели или е следвало да предполагат, че за тях е налице пречка да изпълняват задължението си по това споразумение поради това, че няма да имат достъп до производствената и складовата си база, но въпреки това са го сключили и то с ясното съзнание и предположение, че няма да могат да го изпълняват. Ако бяха положили дължимата по силата на чл.302 ТЗ дължима грижа и бяха действали добросъвестно, те изобщо нямаше да се съгласят да подпишат съглашение за което са наясно, че не могат да изпълнят. Следователно изобщо не е налице пречка от обективно естество при настъпването на която длъжникът да бъде освободен от отговорност за вредите от неговото неизпълнение, тъй като пречката е съществувала преди, а не е възникнала след сключването на тристранното споразумение, при чието действие са претърпени вредите, чието репариране се иска сега от възложителя. Налице е пречка от субективен, а не обективен характер, която не е основание длъжникът да може да бъде освободен от отговорност. Предвид изложеното по-горе налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника „Сирма Приста“ АД на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за частично неизпълнение на задълженията му, възникнали по договора за съхранение на държавни резерви в размера на сумата, за която е осъден от първоинстанционния съд да заплати на възложителя ДА ДРВВЗ - в размер на сумата 3 387 254, 98 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от частичното неизпълнение на договора за съхранение на краве сирене, както и за сумата 670 344 лева, представляваща обезщетение за пълно неизпълнение на договора за съхранение на кашкавал „Витоша“. С оглед изхода на делото по предявения от ищеца иск подлежи на разглеждане на предявеното при условията на евентуалност възражение за прихващане. То е основано на парично вземане, което въззивната страна твърди да е възникнало в нейна полза към възложителя Държавен резерв за получаване на сума в размер на 447 050, 90 лв., представляваща направени от „Сирма Приста” АД след прекратяване действието на договорите за съхранение от 06.10.2008 г. без възлагане от ищеца на разходи за съхранение и опресняване на краве сирене и кашкавал, представляващи държавни резерви и военно временни запаси, за периода от месец ноември 2017 г. до месец април 2020 г. За да се приеме, че за ответника е възникнало вземане по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, по делото трябва да се установи настъпване на следните елементи от фактическия състав на приложимата правна норма: 1) едно лице да е предприело чужда работа - правни или материални действия, без тя да му е възложена от лицето, в интерес на което тя се извършва; 2) у лицето, извършило чуждата работа да съществува намерение да я управлява и това да е извършено доброволно, а не да е негово задължение по закон; 3) чуждата работа да е била предприета уместно и да е била добре управлявана в чужд интерес. В настоящия случай, както се установява се установява от мотивите по-горе въпреки предприетото от ответника изявление за едностранно прекратяване действието на договора от 08.11.2017г., след тази дата съществуващата между страните облигационната връзка е била запазена като с оглед охраняването на специалния държавен интерес от съхраняването на продукцията, произтичащ от чл.24, ал.4 от ЗДРВВЗ и чл.23, ал.2 и §1 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси, страните с подписването на поредицата от тристранни споразумения са решили да си уредят отношенията във връзка с необходимостта въпреки прекратените договори ответникът да продължи да изпълнява дейността по съхраняването на материалите до преместването или освобождаването им от страна на възложителя, съответно до изтичането на крайния срок на споразумението, което от двете събития настъпи по-рано. Следователно през този период от време ответникът макар и да е извършвал работа по съхраняване и опресняване на тези материали, той е изпълнявал свои задължения, произтичащи от конкретна законова разпоредба, възпроизведена и в текста на тристранните споразумения, т.е извършвал е дейността на определено основание, което изключва извода с това да е осъществен фактическия състав, при наличието на който да възниква правото по чл.61, ал.1 от ЗЗД. Предвид тези мотиви възражението за прихващане, с което това вземане е предявено в процеса, трябва да се приеме за неоснователно и като такова не може да доведе до отхвърляне на предявените осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. С оглед на гореизложеното налага се крайният извод, че предявеният иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за присъждане на обезщетение за вреди от неизпълнението на договора за съхранение на държавни резерви- краве сирене е основателен за сумата от 3 387 254, 98 лв., а искът с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за присъждане на обезщетение за вреди от неизпълнението на договора за съхранение на военно временни запаси- кашкавал „Витоша“ е основателен за сумата от 670 344 лв., до който размер исковете са били уважени от първата инстанция. Предвид изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на въззивната жалба, същата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение- потвърдено, като правилно и законосъобразно. На осн.