Решение № 2360 от 27.6.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 6096/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на АНГ. Д. АС. от гр.София, •••••• чрез пълномощника му –адв.Н.М. - САК против Наказателно постановление № 1568/20.08.2021 г., издадено от Директор на СДВР, с което на основание чл.215б, ал.1 от ЗЗ вр.чл.36, ал.2 и чл.53, ал.1 от ЗАНН за нарушение на чл.215б, ал.1 от ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 5000 (пет хиляди) лева. В жалбата се излагат съображения, че нарушението е извършено на 01.01.2021 г., няколко часа преди изтичане на карантината, като жалбоподателят А. си направил бърз антигенен тест, който бил отрицателен. В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адв.М., който в дадения ход по същество отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В съда са депозирани писмени бележки от юрк.Деляна Иванова –пълномощник на директора на СДВР, по хода и по същество на делото. В същите се изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено от съда. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на претендираните в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят АНГ. Д. АС. живеел в гр. София, ж.к.“Красна поляна“ ул.321-ва» № 3. На 24.12.2020 г. на А. била наложена 10 дневна карантина, като контактно лице на заразен с Ковид-19. На същата дата му било връчено писмено предписание, като адресът на който следвало да пребива по време на карантината бил горепосочения, а срокът на карантината бил до 02.01.2021 г., включително. На 24.12.2020 г. А. си направил бърз антигенен тест, който бил отрицателен за Ковид-19. На 01.01.2021 г. около 17: 00 часа А. напуснал дома си и тръгнал за гр.Перник, където имал среща с пастора Йонко Попов. Преди това спрял на газстанция в гр.Перник, за да зареди автомобила си с гориво, като забравил портфейла си на капака на лекия си автомобил. Сред като потеглил портфейла му паднал на земята. А. установил липсата на портфейла си, поради което решил да се върне в гр. София. Малко по –късно получил обаждане по телефона от съпругата си, която му съобщила, че портфейлът му е намерен и предаден във 02 РУ –гр.Перник. Именно при извършената проверка в районното управление било установено, че А. все още се намира под карантина и трябва да пребивава на адреса си. По случая било образувано бързо производство в РП – гр.Перник. Същото било изпратено по компетентност в СРП, където било образувано ДП № 227 ЗМК-167/2021 г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр.преписка № 796/2021 г. по описа на СРП за престъпление по чл.355, ал.2 вр.ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство няма привлечено лице в процесуалното качество на обвиняем. След проведено разследване, с постановление на наблюдаващия прокурор от СРП на 17.06.2021 г. наказателното производство било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НК. В мотивите на това постановление е прието, че деянието, извършено от А. макар и формално да осъществява състава на престъплението по чл.355, ал.2 вр.ал.1 от НК се явява малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е било обжалвано и след като влязло в сила, материалите по делото били изпратени на Директора на СДВР, с оглед преценка за налагане на административно наказание по реда на чл.209а, ал.1 вр.ал.4 от Закона за здравето. В изпълнение на правомощията си Директорът на СДВР издал обжалваното НП № 1568/20.08.2021 г. за извършено на 01.01.2021 г. от жалбоподателя АНГ. Д. АС. нарушение по чл.215б, ал.1 от ЗЗ, с което му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 ЗАНН. Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна и непротиворечива, като в случая следва да се отбележи, че липсва спор относно правнорелевантните факти. Налице е такъв относно приложимото право. Препис от наказателното постановление било връчено срещу подпис на жалбоподателя на 27.04.2022 г., който на 03.05.2022 г. подал жалба срещу същото, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, макар не по съображенията, изложени в нея. При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна служебна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че оспорваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като е спазена предвидената от закона писмена форма и задължителни реквизити по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Фактическата обстановка, описана в атакуваното НП съответства на обективната страна на посочения от наказващия орган състав на административно нарушение по чл.215б, ал.1 от ЗЗ. От друга страна, настоящият съдебен състав констатира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до опорочаване на същото, както и ограничаващо правото на защита на нарушителя. Така, по силата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН на наказващия орган е предоставена правна възможност да издаде наказателно постановление за нарушение, установено въз основа на събрани в хода на прекратено наказателно производство доказателства. По този начин АНО е оправомощен да извърши собствен анализ на тези доказателства и да постанови съответния санкционен акт. Когато АНО установи, че са налице данни за осъществено административно нарушение от лице, което е различно от лицето, срещу което се е водило наказателното производство, следва да укаже на компетентния контролен орган да състави акт за установяване на административно нарушение. В настоящия случай наказателното производство по ДП № 227 ЗМК-167/2021 г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр.преписка № 796/2021 г. по описа на СРП е водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.355, ал.2 вр. ал.1 от НК, а не срещу жалбоподателя АНГ. Д. АС.. Последният не е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем, не се е запознал с материалите по воденото досъдебно производство, респ. не е получил и препис от постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство. Доколкото хипотезата на санкциониране по чл. 36, ал. 2 ЗАНН е изключение от общото правило за образуване на административнонаказателно производство със съставяне на АУАН, то тази хипотеза може да се прилага единствено по отношение на лицето, срещу което се е водило наказателното производство, тъй като само това лице е имало възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се защити по тях. За всяко друго лице, независимо дали е участвало в наказателното производство в друго процесуално качество или не, не може да се приложи разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН и да се ангажира административнонаказателната му отговорност за нарушение, с фактите по което се запознава за първи път с издаденото наказателно постановление. Следователно, за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. е било необходимо съставянето на АУАН в срока по чл. 34 ЗАНН /в този смисъл Решение № 7759 от 19.12.2018 г. на АССГ по адм. д. № 10336/2018 г./. В тази връзка, съдът счита за необходимо да отбележи, че както наказателното, така и административнонаказателното производство са насочени към реализиране на съответния вид юридическа отговорност на конкретно посочен правен субект, като липсата на съвпадение между тези субекти е пречка процесуалните действия, извършени в прекратеното наказателно производство, да запазят силата си в последващото /в този смисъл е Решение № 727 от 10.02.2014 г. на АССГ по адм. д. № 3385/2013 г./. Въз основа на гореизложеното, съдът стигна до заключение, че констатираното нарушение е от категорията на съществените, които не могат да бъдат санирани в съдебното производство, и води до отмяна на издаденото наказателно постановление, поради което не намира за нужно да обсъжда спора по същество, независимо от установеното извършване на нарушение. При този изход на спора и на основание чл.63д от ЗАНН разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче до приключване на съдебните прения не направи искане за присъждане на такива, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока. С оглед изхода на правния спор, направеното искане от процесуалния представил на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 и ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът